Филмът разкрива две различни приключенски истории за смисъла и красотата

Филмът разкрива две разнообразни авантюристичен истории за смисъла и хубостта на живота и връзката на хората с изкуството. „ До последния каприз “ е филм откровение; това е една история за виртуозен цигулар, който се е отдръпнал от огромните подиуми с една-единствена цел – да изсвири напълно „ Капризите “ на Паганини за себе си, не за публиката. Той същински има вяра в мотото „ Стремежът към съвършенство е животоподдържащо изискване. Постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота. “ Оръжие, заровено в земята, среща и преплита ориста му с тази на момчета от едно планинско село. Тази среща ще преобърне живота им вечно. За да сътвори сюжета за кино лентата си, Иван Юурков се въодушевява от книгата за живота на известния музикант Николо Паганини.
„ Наистина е трагично да се окажеш непотребен в личното си време. Вярвам, че всеки човек разполага с гении, дарени свише, с които да реализира персонално задоволство. Да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш - това е изкуство. Съвършенството е химера, само че стремежът към съвършенството построява, възпитавайки индивида в една изтънчена сензитивност към хубостта. Този път е дълъг и сложен. Човек се пробва да бъде важен, само че много постоянно по пътя заравя своите гении, обслужвайки изискванията на живота в комфорт. Малцина отстояват и реализират висоти, които осмислят съществуването на индивида “, споделя Иван Юруков.
Създаден от самостоятелен екип от артисти и експерти, които по време на фотосите работят извънредно стимулирано, упоритостта на кино лентата е да показа на феновете един въодушевяващ кинопроект. „ Участващите артисти са прототипи на съответните функции, с доста дребни изключения. Това бе натурален ход за построяването на сюжета и способства за истинното наличие на всеки един от тях. Актьорите, както и всички зад камерата, се вложихме отдадено, трансформирайки се в съавтори повреме на работата върху кино лентата и самото му снимане “, добавя режисьорът.
Първата част от кино лентата е снимана в село Делвино, ситуирано в южните околности на Рила планина. Любопитен факт е, че частите от „ 24 каприза “ на Паганини са изпълнени от международно известния цигулар Светлин Русев, който взе участие във кино лентата като най-хубавия другар на един от основните герои. В актьорския състав влизат още Стоян Младенов и младите гении Марти Тодоров и Пепи Тодоров. Голяма част от плана Иван Юруков осъществя със лични средства и с хонорара си от „ Като две капки вода “. За да довърши продукцията, той провежда дарителска акция, с която е допълнена изчезналата част от бюджета.
За ролята си на режисьор и артист, Иван Юруков споделя - „ Всяко изкуство съдържа в себе си всички изкуства. В шкафа ми стоят дипломи за „ Режисьор “ и „ Актьор “, само че те не ме вършат подобен. Всяка нова работа, актьорска или режисьорска, е изпит. А изминаването на пътя е същинският преподавател, без значение от оценката на престижи. „ До последния каприз “ е първият ни пълнометражен филм - за мен и още доста съавтори от креативния състав, върху който работим от четири години. Беше дълъг и сложен развой, само че удовлетворението от крайния резултат е споделено. “