I am love на Лука Гуаданино - трансформиращата сила на любовта
Филмът на Лука Гуаданино " Аз съм любовта " (Io sono l'amore) е филм за всяка жена, на всякаква възраст, фамилно състояние и метод на живот, дами с друга чувствителност и персонална история, дами, които, в случай че се срещнат в действителния живот надали ще почувстват, че имат нещо общо. Но, уверена съм, всяка може да се познае в Ема, в изборите, които прави, в пътя, по който поема. Дългият път към преоткриване на себе си, на онази характерна независимост и убеденост, които се разсънват точно от любовта.
" Аз съм любовта " е предостатъчно окуражителен от рецензията с рецензии, номинации и извоювани награди, в това число с номинация за Оскар за костюми (изумителна работа на Антонела Канароци с Fendi, Hermes, Jil Sanders). Това е една от огромните функции на Тила Суинтън, известна със своята несравнима хамелеонщина и вложение на прочувствени дълбочини в героините си, употребявайки единствено гримаса, жест и взор.
Нейната героиня Ема е с съветски генезис, в младостта си тя се омъжва за италианеца Танкреди (Пипо Делбоно) - наследник на богат текстилен фабрикант. Началото на кино лентата ни вкарва в нейния живот като обезпечена брачна половинка с три пораснали деца. Светът й е пост-буржоазен, обаятелен по оня непоказен италиански метод, спретнат, първокласен. Тя като че ли плава в него с озаряваща нежна грижа към дома, рода и децата. Личи й, че е в комфорт с живота си. Само една рибена чорба й припомня за съветския й генезис, за това каква е била, коя е тя. Именно храната и готвенето дават началото на трансформацията, която ще се случи на Ема, когато тя срещне Антонио - млад готвач, другар на сина й.
Ако в този миг в главата ви се завихрят нормални сюжети за зрели дами, които си губят разсъдъка поради млади момчета на възрастта на децата си, съществено грешите. Нищо общо. Това не е любовен филм, няма да намерите факсимиле. Любовта, измененията с децата й, новосъбудената страст, която не е единствено полова, а се разпростира в доста връзки, това са единствено средствата, които припомнят на Ема коя е била, коя Е. Следването на страстите, вземането на ирационални решения не са същинската смяна в нея - те единствено й оказват помощ да откри себе си, да си спомни името си, какво е да си едно с природата, да участваш в живота, разчупвайки архитектурата на скования си живот.
“ " Аз съм любовта " е филм за изгубената идентичност на една жена, което може да се окаже освен пагубна за нея, само че и за всички към нея. ”
Филм-пътуване към себе си, в което ни води пробуждането на чувствеността, сетивата, инстинктите. И това не е единствено " женска " тематика, тъй като като родители, ние предаваме този избор и на децата си. С нашата беззащитност, безволие им даваме образец, че може да се живее в брак, който е лишен от обич, че може да се живее без пристрастеност към света. И децата на такива майки - затънали в рутина, погребали себе си в безлични бракове, има какво да почувстват в този филм.
Тилда Суинтън, сходна на скулптура - елегантен пай мрамор, в който бушува пожар
Последствията от дейностите на Ема не закъсняват, само че и те не се изчерпват с аферата й. Тя увлича децата си, занапред търсещи своята еднаквост и място в света. Нейната храброст дава кураж и на тях и противоположното - тяхната пристрастеност я връща на верния път. С необикновено обрисувани контрапункти " Аз съм любовта " не цели единствено опълчване на изборите пред Ема, само че ни демонстрира свят в контрасти, в който фенът схваща в какво се намира Ема и в какво се замесва, какъв избор би трябвало да направи.
Храната разсънва пристрастеността
Строгият, хубав, само че тъмен дом. Общуване с блестящи маниери и световна изтънченост. Многостепенното меню, етикет и вечери. Традицията, парите, луксът. Всичко това символизира сигурността на статуквото, което с времето се трансформира в капан на свободния дух и сензитивност. Насреща им застават волността на природата, непринуденото другарство и изложение на сексуалността, ръчния труд, насладата от сливането с живия свят. Простият, осмислен живот, нормално приготвена и скромно поднесена храна.
Ема преди и Ема след
Идентичността е създадена в друга степен и при тримата младежи - Антониo (готвачът, Едоардо Габриелини), Едуардо (синът, Флавио Паренти) и Елизабета (дъщерята, Алба Ровахер). Антонио е земен, правилен на себе се, цялостен с тиха пристрастеност към кулинарията. Има проекти и се стреми към фантазията си - личен ресторант. Антонио, от скоро отпред дружно с татко си на фамилната компания, държи на традицията, завещана от дядо му. Той е завързан към майка си, приказва с нея на съветски. Той търси нещо, на което да се опре - нейния генезис, бизнес традицията, и нещо свое, за което да се хване - проектите за ресторанта. Проследяваме и свободния полет на Бета, която открива нещо за себе си и е задоволително смела да го последва. Това прави " Аз съм любовта " освен това от филм за зряла жена с млад ухажор, изправена пред избор.
“Това е филм, който има обръщение и към деца, и към родители, и към дами, и към мъже, към хора на всякаква възраст. ”
Отбягването на същността, непризнаването на корените, на същинските стремежи на сърцето може да има пагубни последици, които в дълготраен проект нараняват другите, отразяват се на почтените и водят до нещастия, както се получава и тук. Шокиращото злощастие работи тъкмо като пробуждане, след което никой не може да е същият и нищо не може да се върне обратно.
" Аз съм любовта " е необикновено хубав и чувствено сниман филм. С завладяващ взор на камерата върху величествената италианска архитектура - Милано, Ница, Сан Ремо, нюх към интериора и буржоазния изискан. Интимните подиуми са реалистични, незахаросани и по тази причина - необикновено красиви и същински. Всички погледи автоматизирано се приковават в Тилда Суинтън. Усеща се какъв брой добре е мислила за героинята си, по какъв начин претърпява смяната в нея със мощ и накърнимост, увереност и плашливост. Това прочувствена смяна се отразява и в измененията в облеклото, прическата, маниерите й. Само тази актриса може по този начин добре да пресъздаде това вътрешно придвижване. А музиката на Джон Адамс акцентира по великолепен метод бурните прекарвания на героите, техните пикове и спадове.
За някои от нас този филм е предизвестие, на други може да подейства като пробуждане, а на трети - да укрепи увереността, че са създали или сега вършат верния избор. Ако обичате Италия, ще се влюбите в този филм. Но за всички ни остава удоволствието от това чувствено, прочувствено, вълнуващо прекарване.
" Аз съм любовта " е предостатъчно окуражителен от рецензията с рецензии, номинации и извоювани награди, в това число с номинация за Оскар за костюми (изумителна работа на Антонела Канароци с Fendi, Hermes, Jil Sanders). Това е една от огромните функции на Тила Суинтън, известна със своята несравнима хамелеонщина и вложение на прочувствени дълбочини в героините си, употребявайки единствено гримаса, жест и взор.
Нейната героиня Ема е с съветски генезис, в младостта си тя се омъжва за италианеца Танкреди (Пипо Делбоно) - наследник на богат текстилен фабрикант. Началото на кино лентата ни вкарва в нейния живот като обезпечена брачна половинка с три пораснали деца. Светът й е пост-буржоазен, обаятелен по оня непоказен италиански метод, спретнат, първокласен. Тя като че ли плава в него с озаряваща нежна грижа към дома, рода и децата. Личи й, че е в комфорт с живота си. Само една рибена чорба й припомня за съветския й генезис, за това каква е била, коя е тя. Именно храната и готвенето дават началото на трансформацията, която ще се случи на Ема, когато тя срещне Антонио - млад готвач, другар на сина й.
Ако в този миг в главата ви се завихрят нормални сюжети за зрели дами, които си губят разсъдъка поради млади момчета на възрастта на децата си, съществено грешите. Нищо общо. Това не е любовен филм, няма да намерите факсимиле. Любовта, измененията с децата й, новосъбудената страст, която не е единствено полова, а се разпростира в доста връзки, това са единствено средствата, които припомнят на Ема коя е била, коя Е. Следването на страстите, вземането на ирационални решения не са същинската смяна в нея - те единствено й оказват помощ да откри себе си, да си спомни името си, какво е да си едно с природата, да участваш в живота, разчупвайки архитектурата на скования си живот.
“ " Аз съм любовта " е филм за изгубената идентичност на една жена, което може да се окаже освен пагубна за нея, само че и за всички към нея. ”
Филм-пътуване към себе си, в което ни води пробуждането на чувствеността, сетивата, инстинктите. И това не е единствено " женска " тематика, тъй като като родители, ние предаваме този избор и на децата си. С нашата беззащитност, безволие им даваме образец, че може да се живее в брак, който е лишен от обич, че може да се живее без пристрастеност към света. И децата на такива майки - затънали в рутина, погребали себе си в безлични бракове, има какво да почувстват в този филм.
Тилда Суинтън, сходна на скулптура - елегантен пай мрамор, в който бушува пожар
Последствията от дейностите на Ема не закъсняват, само че и те не се изчерпват с аферата й. Тя увлича децата си, занапред търсещи своята еднаквост и място в света. Нейната храброст дава кураж и на тях и противоположното - тяхната пристрастеност я връща на верния път. С необикновено обрисувани контрапункти " Аз съм любовта " не цели единствено опълчване на изборите пред Ема, само че ни демонстрира свят в контрасти, в който фенът схваща в какво се намира Ема и в какво се замесва, какъв избор би трябвало да направи.
Храната разсънва пристрастеността
Строгият, хубав, само че тъмен дом. Общуване с блестящи маниери и световна изтънченост. Многостепенното меню, етикет и вечери. Традицията, парите, луксът. Всичко това символизира сигурността на статуквото, което с времето се трансформира в капан на свободния дух и сензитивност. Насреща им застават волността на природата, непринуденото другарство и изложение на сексуалността, ръчния труд, насладата от сливането с живия свят. Простият, осмислен живот, нормално приготвена и скромно поднесена храна.
Ема преди и Ема след
Идентичността е създадена в друга степен и при тримата младежи - Антониo (готвачът, Едоардо Габриелини), Едуардо (синът, Флавио Паренти) и Елизабета (дъщерята, Алба Ровахер). Антонио е земен, правилен на себе се, цялостен с тиха пристрастеност към кулинарията. Има проекти и се стреми към фантазията си - личен ресторант. Антонио, от скоро отпред дружно с татко си на фамилната компания, държи на традицията, завещана от дядо му. Той е завързан към майка си, приказва с нея на съветски. Той търси нещо, на което да се опре - нейния генезис, бизнес традицията, и нещо свое, за което да се хване - проектите за ресторанта. Проследяваме и свободния полет на Бета, която открива нещо за себе си и е задоволително смела да го последва. Това прави " Аз съм любовта " освен това от филм за зряла жена с млад ухажор, изправена пред избор.
“Това е филм, който има обръщение и към деца, и към родители, и към дами, и към мъже, към хора на всякаква възраст. ”
Отбягването на същността, непризнаването на корените, на същинските стремежи на сърцето може да има пагубни последици, които в дълготраен проект нараняват другите, отразяват се на почтените и водят до нещастия, както се получава и тук. Шокиращото злощастие работи тъкмо като пробуждане, след което никой не може да е същият и нищо не може да се върне обратно.
" Аз съм любовта " е необикновено хубав и чувствено сниман филм. С завладяващ взор на камерата върху величествената италианска архитектура - Милано, Ница, Сан Ремо, нюх към интериора и буржоазния изискан. Интимните подиуми са реалистични, незахаросани и по тази причина - необикновено красиви и същински. Всички погледи автоматизирано се приковават в Тилда Суинтън. Усеща се какъв брой добре е мислила за героинята си, по какъв начин претърпява смяната в нея със мощ и накърнимост, увереност и плашливост. Това прочувствена смяна се отразява и в измененията в облеклото, прическата, маниерите й. Само тази актриса може по този начин добре да пресъздаде това вътрешно придвижване. А музиката на Джон Адамс акцентира по великолепен метод бурните прекарвания на героите, техните пикове и спадове.
За някои от нас този филм е предизвестие, на други може да подейства като пробуждане, а на трети - да укрепи увереността, че са създали или сега вършат верния избор. Ако обичате Италия, ще се влюбите в този филм. Но за всички ни остава удоволствието от това чувствено, прочувствено, вълнуващо прекарване.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ