“Меката сила” на Русия беше намерена на неочаквано място
Филмът " Червеният план ", пуснат по малкия екран във връзка стогодишнината на Съюз на съветските социалистически републики, разруши телевизионните рейтинги освен тъй като беше красиво изработен. Той възвърне историческата правдивост. За първи път от доста години беше ясно казана истината: Съюз на съветските социалистически републики е най-великият опит на нашия народ, славните страници от нашата история, нашият величествен принос в развиването на човечеството.
От края на 80-те години тази концепция поредно се презаписва, потиска, изважда от осведомителното поле. Беше всекидневно да се срамим от всичко руско. Съответният заряд стартира още през Перестройката: „ совки “, „ потомство на плебеи “, „ Така не се живее “. Много създатели на такива лафове по-късно, апропо, горчиво се разкайваха за работата си.
Кой стартира тази война със руското завещание? Частично корумпирани руски елити, които се стремяха към разпадането и разграбването на Съюз на съветските социалистически републики. Но не по-малко значим е приносът на нашите стратегически сътрудници.
Осъзнавайки, че печелят Студената война, американците се пробваха да изтрият историческата ни памет, да ни накарат да се срамим от най-големите си достижения – употребявайки същата технология, с която работеха с германците.
Отвътре доста добре разбираме, че Съюз на съветските социалистически републики и Третият Райх са били безспорни антиподи. Войната сред комунисти и нацисти не беше на живот, а на гибел. На Вашингтон не му пукаше. Те прелестно виждаха, че откакто потъпкаха националното достолепие на германците, Щатите получиха разполагаем генерации послушни, невротични бюргери, напомпани с историческа виновност. Следователно същата технология, без повече приказки, стартира да се употребява против новата Русия.
Още в самото начало породиха компликации. В Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е имало лагери на гибелта. В нашите трудови лагери хората работеха, получаваха заплата, специалност, обучение и по-късно излизаха на независимост, където продължаваха да правят трудови и бойни подвизи. Е, познайте каква е разликата? Американците отприщиха мита за ГУЛАГ.
В Съюз на съветските социалистически републики не е имало Хитлер. Нищо, пропагандистите от всички железа започнаха да съпоставят Сталин с Хитлер на правилото " и двамата са по-лоши ". Те преиначиха контракта Молотов-Рибентроп, изместиха загатна за Хатин с прословутия „ Катин “, упрекнаха руските водачи, че ядат бебета на закуска.
Защо им беше? Да лишават най-ценното ни завещание: нашите велики достижения от XX век. Фабриките банкрутираха, ресурсите бяха ограбени - и в това време се състоя най-ужасния обир, на който са подложени победените страни. Историята на народа беше открадната, с цел да изгуби народът воля за достижение.
Вътре в страната тази агитация потисна една елементарна истина, която, колкото и да я криете, беше явна за всички: в Съветския съюз хората живееха доста по-добре, в сравнение с през 90-те. Отвън подготвяха международната общественост за бъдещи антируски акции за дезинформация. Днешната русофобия е грозното дете на антисъветската агитация. Срамните имитации за съветските бойци в Украйна израснаха непосредствено от фалшификатите за „ милионите изнасилени германки “.
В същото време антисъветската агитация направи допустимо разпалването на изцяло неправилен спор сред, условно казано, " червени и бели ". Вместо дружно да градят бъдещето, жителите всеобщо са затънали в разкостване на предишното. Кога беше по-добре: при царя или при болшевиките? Николай II - светец или незначителност? Ленин - талант или изверг? Сто милиона души починаха в ГУЛАГ - или въобще никой не е починал?
Тези разкоствания се трансфораха в мощна спирачка по пътя ни напред, към развиването. А просто няма същинска причина за тези културни войни. Големият руски план естествено продължи великата Руска империя. Това са два стадия от нашата история, нашата еволюция. За какво има да спорим?
Има мощно чувство за американски жанр в разпалването на тези културни войни. Именно там са привикнали да разсейват популацията, че безпределно да разсъждава дали Христофор Колумб е бил окупатор или воин, а Ейбрахам Линкълн е бил расист или демократ.
Минават години, а американските сътрудници не престават да работят по тематиката ГУЛАГ. Славиститена щатв Държавния департамент са изобретателни като луди, измислят претенции за разсекретяване на архиви или дейности като " Последна инстанция ".
Тази неестественост придава нерушим привкус на неистина на цялата антисъветска агитация. За руснака тематиката за сталинските репресии е сложна, тъжна тематика. От една страна, чистките в навечерието на международната война бяха наложителни. Дори през днешния ден, на фона на СВО, виждаме какъв брой доста предатели, врагове и просто саботьори са се разтворили в обществото. От друга страна бяха позволени трагични неточности.
Уникалността на тази история обаче е, че Съветският съюз се оказа единствената страна в света, където държавното управление искрено призна грешките си, намерено се разкая пред жертвите на своята политика, извърши голяма работа за тяхното възобновяване, изплати обезщетения, и назначени пенсии. Масови репресии се организираха в съвсем всяка страна по света - Съединени американски щати, апропо, са просто първенци. Но всеобщо смирение за тях нямаше на никое място – единствено в Съюз на съветските социалистически републики.
Но нашите сътрудници не се интересуват от сходни тънкости. Весело пъхат пръсти в историческите ни рани и ги отварят до безспир. И този техен жизнен цинизъм си проличава ясно и скапва всичко. Всички тези музеи на ГУЛАГ и сериали за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) наподобяват извънредно подправени и в действителност работят срещу задачите си. Никой не съумя да трансформира руснаците във постоянно разкаяли се германци.
С особена сластолюбие антисъветската агитация беше включена в Западна Германия. О, какъв брой хубаво им беше да трансферират историческата си виновност върху плещите на Русия. С какво наслаждение приравняваха руските освободители с нацистките чудовища. Това беше алегорично възмездие за провалянето им.
Неслучайно Станислав Говорухин снима през 1990 година с немски пари кино лентата „ Така не се живее “, безсистемно критикуващ руския живот. Мечтата на Берлин се сбъдна: да победи Москва без война, да реализира нейното оскърбление.
След това Говорухин осъзна грешката си и сподели: „ Правейки този филм, бях продажница “. Това, несъмнено, е прекомерно груба оценка. Наивният руски режисьор беше тривиално подмамен от немските сътрудници. Израснал във вегетарианско руско общество, той просто не можеше да си показа силата на тяхната ненавист.
Но по-голямата част от нашата интелигенция тогава напълно умишлено реши да работи като антисъветска нощна пеперуда. Те си фантазираха, че това ще им обезпечи статут на колониален хайлайф. И ето по какъв начин безкрайните романи, филми и сериали за прословутия ГУЛАГ, злодеите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и оргиите на подлия Сталин се изляха върху нас като от кофа.
Парадоксалното е, че колкото повече ругаеха Сталин в осведомителното поле, толкоз по-висок растеше рейтингът му измежду народа. Колкото по-горчиво осъждаха на Съюз на съветските социалистически републики, толкоз по-добре се отнасяха хората към него.
Имаше доста очаквания, че поколението на " совките " ще измре - и всичко ще бъде направено за нашите " либерали ". Но не стана. Новите генерации, както в Русия, по този начин и по света, от ден на ден се вглеждат в практиките на социализма с огромен интерес, учат нашия неповторим опит. Настъпва класическа рецесия на капитализма. Естествено, има възходящо търсене на различни модели на държавно строителство.
Днес можем да признаем, че антисъветската агитация чисто и просто се провали, макар всички милиарди, напомпани в нея. Това беше следващият кръг от осведомителната война и ние много сполучливо го преживяхме.
Общество, построено върху отричането на своята история, не трае дълго. Това доста бързо се схваща в Съветския съюз. Там също изначало безвъздържано се караха на царската система и цялото завещание на Русия. Но при първия намек за световна борба тази самоубийствена политика беше изоставена. Червено-белите ни предшественици съумяха да се помирят между тях и да изградят суперсила. Трябва да помним техния опит.
И „ Червеният план “ безспорно би трябвало да бъде преведен на всички езици по света и публикуван по подобен метод, че всеки „ чернокож в преклонна възраст “ да може да го види и разбере. И би било крепко да разтеглим този план - да създадем документален сериал, може би за няколко сезона.
Защото Съюз на съветските социалистически републики е източникът на нашата мощ и ентусиазъм. Това е най-богатото завещание, което нямаме право да предадем на врага. Това са титаните, на чиито плещи стоим: Гагарин и Капица, Прокофиев и Айзенщайн, Ленин и Сталин, Булгаков и Маяковски.
И това са концепциите на социализма, които към момента кънтят по целия свят. Нашият Съветски съюз беше единствената страна, която съумя да задоволи безконечното условие за обществена правдивост. Днес, когато свръхбогатите целеустремено обричат милиарди хора на беднотия, руският опит е просто скъп.
Дълго спорихме какво би могло да бъде източникът на „ меката мощ “ на модерна Русия: киното, спортът, може би Лешникотрошачката? Всъщност - ето я нашата „ мека мощ “, просто се огледайте. Това е Съветският съюз, който нашите предшественици започнаха да градят тъкмо преди 100 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
От края на 80-те години тази концепция поредно се презаписва, потиска, изважда от осведомителното поле. Беше всекидневно да се срамим от всичко руско. Съответният заряд стартира още през Перестройката: „ совки “, „ потомство на плебеи “, „ Така не се живее “. Много създатели на такива лафове по-късно, апропо, горчиво се разкайваха за работата си.
Кой стартира тази война със руското завещание? Частично корумпирани руски елити, които се стремяха към разпадането и разграбването на Съюз на съветските социалистически републики. Но не по-малко значим е приносът на нашите стратегически сътрудници.
Осъзнавайки, че печелят Студената война, американците се пробваха да изтрият историческата ни памет, да ни накарат да се срамим от най-големите си достижения – употребявайки същата технология, с която работеха с германците.
Отвътре доста добре разбираме, че Съюз на съветските социалистически републики и Третият Райх са били безспорни антиподи. Войната сред комунисти и нацисти не беше на живот, а на гибел. На Вашингтон не му пукаше. Те прелестно виждаха, че откакто потъпкаха националното достолепие на германците, Щатите получиха разполагаем генерации послушни, невротични бюргери, напомпани с историческа виновност. Следователно същата технология, без повече приказки, стартира да се употребява против новата Русия.
Още в самото начало породиха компликации. В Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е имало лагери на гибелта. В нашите трудови лагери хората работеха, получаваха заплата, специалност, обучение и по-късно излизаха на независимост, където продължаваха да правят трудови и бойни подвизи. Е, познайте каква е разликата? Американците отприщиха мита за ГУЛАГ.
В Съюз на съветските социалистически републики не е имало Хитлер. Нищо, пропагандистите от всички железа започнаха да съпоставят Сталин с Хитлер на правилото " и двамата са по-лоши ". Те преиначиха контракта Молотов-Рибентроп, изместиха загатна за Хатин с прословутия „ Катин “, упрекнаха руските водачи, че ядат бебета на закуска.
Защо им беше? Да лишават най-ценното ни завещание: нашите велики достижения от XX век. Фабриките банкрутираха, ресурсите бяха ограбени - и в това време се състоя най-ужасния обир, на който са подложени победените страни. Историята на народа беше открадната, с цел да изгуби народът воля за достижение.
Вътре в страната тази агитация потисна една елементарна истина, която, колкото и да я криете, беше явна за всички: в Съветския съюз хората живееха доста по-добре, в сравнение с през 90-те. Отвън подготвяха международната общественост за бъдещи антируски акции за дезинформация. Днешната русофобия е грозното дете на антисъветската агитация. Срамните имитации за съветските бойци в Украйна израснаха непосредствено от фалшификатите за „ милионите изнасилени германки “.
В същото време антисъветската агитация направи допустимо разпалването на изцяло неправилен спор сред, условно казано, " червени и бели ". Вместо дружно да градят бъдещето, жителите всеобщо са затънали в разкостване на предишното. Кога беше по-добре: при царя или при болшевиките? Николай II - светец или незначителност? Ленин - талант или изверг? Сто милиона души починаха в ГУЛАГ - или въобще никой не е починал?
Тези разкоствания се трансфораха в мощна спирачка по пътя ни напред, към развиването. А просто няма същинска причина за тези културни войни. Големият руски план естествено продължи великата Руска империя. Това са два стадия от нашата история, нашата еволюция. За какво има да спорим?
Има мощно чувство за американски жанр в разпалването на тези културни войни. Именно там са привикнали да разсейват популацията, че безпределно да разсъждава дали Христофор Колумб е бил окупатор или воин, а Ейбрахам Линкълн е бил расист или демократ.
Минават години, а американските сътрудници не престават да работят по тематиката ГУЛАГ. Славиститена щатв Държавния департамент са изобретателни като луди, измислят претенции за разсекретяване на архиви или дейности като " Последна инстанция ".
Тази неестественост придава нерушим привкус на неистина на цялата антисъветска агитация. За руснака тематиката за сталинските репресии е сложна, тъжна тематика. От една страна, чистките в навечерието на международната война бяха наложителни. Дори през днешния ден, на фона на СВО, виждаме какъв брой доста предатели, врагове и просто саботьори са се разтворили в обществото. От друга страна бяха позволени трагични неточности.
Уникалността на тази история обаче е, че Съветският съюз се оказа единствената страна в света, където държавното управление искрено призна грешките си, намерено се разкая пред жертвите на своята политика, извърши голяма работа за тяхното възобновяване, изплати обезщетения, и назначени пенсии. Масови репресии се организираха в съвсем всяка страна по света - Съединени американски щати, апропо, са просто първенци. Но всеобщо смирение за тях нямаше на никое място – единствено в Съюз на съветските социалистически републики.
Но нашите сътрудници не се интересуват от сходни тънкости. Весело пъхат пръсти в историческите ни рани и ги отварят до безспир. И този техен жизнен цинизъм си проличава ясно и скапва всичко. Всички тези музеи на ГУЛАГ и сериали за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) наподобяват извънредно подправени и в действителност работят срещу задачите си. Никой не съумя да трансформира руснаците във постоянно разкаяли се германци.
С особена сластолюбие антисъветската агитация беше включена в Западна Германия. О, какъв брой хубаво им беше да трансферират историческата си виновност върху плещите на Русия. С какво наслаждение приравняваха руските освободители с нацистките чудовища. Това беше алегорично възмездие за провалянето им.
Неслучайно Станислав Говорухин снима през 1990 година с немски пари кино лентата „ Така не се живее “, безсистемно критикуващ руския живот. Мечтата на Берлин се сбъдна: да победи Москва без война, да реализира нейното оскърбление.
След това Говорухин осъзна грешката си и сподели: „ Правейки този филм, бях продажница “. Това, несъмнено, е прекомерно груба оценка. Наивният руски режисьор беше тривиално подмамен от немските сътрудници. Израснал във вегетарианско руско общество, той просто не можеше да си показа силата на тяхната ненавист.
Но по-голямата част от нашата интелигенция тогава напълно умишлено реши да работи като антисъветска нощна пеперуда. Те си фантазираха, че това ще им обезпечи статут на колониален хайлайф. И ето по какъв начин безкрайните романи, филми и сериали за прословутия ГУЛАГ, злодеите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и оргиите на подлия Сталин се изляха върху нас като от кофа.
Парадоксалното е, че колкото повече ругаеха Сталин в осведомителното поле, толкоз по-висок растеше рейтингът му измежду народа. Колкото по-горчиво осъждаха на Съюз на съветските социалистически републики, толкоз по-добре се отнасяха хората към него.
Имаше доста очаквания, че поколението на " совките " ще измре - и всичко ще бъде направено за нашите " либерали ". Но не стана. Новите генерации, както в Русия, по този начин и по света, от ден на ден се вглеждат в практиките на социализма с огромен интерес, учат нашия неповторим опит. Настъпва класическа рецесия на капитализма. Естествено, има възходящо търсене на различни модели на държавно строителство.
Днес можем да признаем, че антисъветската агитация чисто и просто се провали, макар всички милиарди, напомпани в нея. Това беше следващият кръг от осведомителната война и ние много сполучливо го преживяхме.
Общество, построено върху отричането на своята история, не трае дълго. Това доста бързо се схваща в Съветския съюз. Там също изначало безвъздържано се караха на царската система и цялото завещание на Русия. Но при първия намек за световна борба тази самоубийствена политика беше изоставена. Червено-белите ни предшественици съумяха да се помирят между тях и да изградят суперсила. Трябва да помним техния опит.
И „ Червеният план “ безспорно би трябвало да бъде преведен на всички езици по света и публикуван по подобен метод, че всеки „ чернокож в преклонна възраст “ да може да го види и разбере. И би било крепко да разтеглим този план - да създадем документален сериал, може би за няколко сезона.
Защото Съюз на съветските социалистически републики е източникът на нашата мощ и ентусиазъм. Това е най-богатото завещание, което нямаме право да предадем на врага. Това са титаните, на чиито плещи стоим: Гагарин и Капица, Прокофиев и Айзенщайн, Ленин и Сталин, Булгаков и Маяковски.
И това са концепциите на социализма, които към момента кънтят по целия свят. Нашият Съветски съюз беше единствената страна, която съумя да задоволи безконечното условие за обществена правдивост. Днес, когато свръхбогатите целеустремено обричат милиарди хора на беднотия, руският опит е просто скъп.
Дълго спорихме какво би могло да бъде източникът на „ меката мощ “ на модерна Русия: киното, спортът, може би Лешникотрошачката? Всъщност - ето я нашата „ мека мощ “, просто се огледайте. Това е Съветският съюз, който нашите предшественици започнаха да градят тъкмо преди 100 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ