Филип Кръстев, един от големите родни таланти във футбола говори

...
Филип Кръстев, един от големите родни таланти във футбола говори
Коментари Харесай

Филип Кръстев: Силно се надявам да успея да участвам в отбор, който да прослави България

Филип Кръстев, един от огромните родни гении във футбола приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Напоследък положителните новини за българския футбол са недостиг, а още по-малко и сериозните прехвърляния в чужбина, само че въпреки всичко „ бяла лястовица “ има и тя идва от положителната, остаряла Славия. 18-годишният Филип Кръстев към този момент е благосъстоятелност на Манчестър Сити, досегашният първенец на Англия, където треньор е същинският маестро в специалността – Пеп Гуардиола!
 Славия - ЦСКА-София @@@
- Здравей, Филипе! Повярва ли, че човек като Пеп Гуардиола те е харесал? Знаеш ли, че той се е допитал до Христо Стоичков какво знае за теб и дали би те предложил да отидеш в Манчестър Сити?
- Такава информация единствено може да ме ласкае, когато става дума за такова име като Гуардиола и за подобен популярен футболист като Христо Стоичков. Вярвам, че имам да извървя доста дълъг път, с цел да стигна до това равнище, само че въпреки всичко това е моята фантазия и за мен е радостно, че има интерес към мен.

- На кого от околните ти първо сподели, че се е появила такава опция – да играеш в досегашния първенец на Англия?
- Когато от Славия ми оповестиха тази информация, несъмнено, първо приказвах с моите родители. Те ужасно доста разчитат на мен и през целия ми живот са ме подкрепяли доста за футбола. Затова първо споделих на тях.

- Твоите родители почитатели ли са на футбола? Ти по какъв начин се възпламени?
- Аз се възпламених още доста дребен. Бях на 3 годинки, когато с татко ми излизахме на открито и играехме. Да, моите родители са много огромни почитатели на футбола, изключително татко ми. Като дребен, до момента в който израствах, още преди да стартира да упражнявам в Славия, с него непрекъснато ходехме в квартала и ритахме.

- Как се играе, когато знаеш, че първенецът на Англия и един от най-богатите клубове в света те следи?
- Тези неща по принцип не би трябвало да ти въздействат на представянето. Не би трябвало да го мислиш доста, тъй като в последна сметка, в случай че главата ти е някъде другаде, това ще се отрази на твоята игра. Лично на мен тези неща ми работят сносно и са като една спомагателна мотивация да играя с по-голямо самочувствие и още по-добре.
 Филип Кръстев: Трансферът ми дава спомагателна упоритост - С кой от представителите на Манчестър Сити се срещна до момента? Беше ли наясно, че първо ще бъдеш пратен да се обиграваш в белгийския Ломел, който е спътник на „ жителите “?
- Да, приказвах с Фил Робинсън и с Гари Уортингтън от Манчестър Сити. Проведохме видео връзка с тях и те ми обясниха цялата концепция на този план, за интереса на клуба към мен. На живо още не съм се срещал с никого.

- На кой британски тим си бил почитател? Ясно е, че най-малко някой те е впечатлявал досега…
- По принцип съм бил почитател на Челси. В момента нямам обичан тим от Англия. Може би Ливърпул най-вече ми харесва. Преди бях огромен почитател на Манчестър Юнайтед, когато Бербатов играеше там.

- Какъв е коментарът ти за мача Манчестър Сити – Ливърпул (4:0)?
- Футбол на доста високо равнище. Манчестър Сити сподели, че е един от най-хубавите тимове в света и има упоритости следващата година още веднъж да стане първенец.

- Какво най-вече те впечатлява в играта на този отбор?
- Възможността на всеки един футболист да играе с топката и техният жанр, построен в последните години. Имат дълбока пейка, ужасно класни играчи. Донякъде наподобяват нечестни по отношение на съперниците си, тъй като просто играят прекомерно бърз и добър футбол. Дори Ливърпул се пропука против подобен тим!

- Позицията на коя от сегашните звезди на Манчестър Сити най-вече ти импонира?
Може би позицията на атакуващ халф, където сега играе Кевин Де Бройне. За мен в последните една-две години той е най-хубавият в света на този пост. Може би тази позиция най-вече ми пасва.

- Репетирал ли си какво ще кажеш на Пеп Гуардиола, когато го видиш онлайн?
- Не, не съм репетирал такова нещо. Надявам се да се срещна с него, пък след това ще мисля какво ще му кажа.

- Оправяш ли се към този момент с британския?
- Да, аз изучавам британски от много дребен и се оправям с него. Мога да повеждам диалози.

- Влияят ли ти по някакъв метод тези мениджърски кавги, които се случиха около твоя трансфер? Ти си младо момче, надали това е било най-важно за теб в този момент…
- Седя настрани от тези неща, тъй като малко или доста, те са повече персонални, в сравнение с свързани с мен. Единствено се концентрирам върху футбола ми, а и не е моя работа да взимам присъединяване в тези неща.
 Славия още веднъж нокаутира Левски на " Герена ", борбата за второто място стана жестока (видео+галерия) - Ясно е, че твоята кариера в чужбина ще стартира в Ломел – научи ли към този момент нещо за този тим?
- Като цяло този тим е много нов. Играе във Втора дивизия на Белгия, обаче ще бъде платен от притежателите на Манчестър Сити и от „ Сити футбол груп “. Този отбор е доста прекрасен план за мен, тъй като основната му цел е такива млади футболисти като мен да се развиват и да се изстрелят нагоре в по-големи тимове. Дай боже, някой ден да се стигне и до Манчестър Сити!

- Белгийският футбол сега „ лети високо “, както споделят англичаните. Какво мислиш за техния народен тим и знаеш ли какъв брой футболисти от белгийското състезание към този момент играят във Висшата лига?
- Да, във Висшата лига има ужасно доста футболисти от Белгия. Даже и в по-малките тимове непрекъснато идват нови и нови играчи. Мисля, че в отбор като Брайтън има двама-трима белгийци. Като цяло те имат един от най-силните национални тимове. Просто работата в тази страна и геният, който имат е неповторим и те се развиват доста добре като футболна нация.

- Но те не са главно белгийци, идват надали не от целия свят. Смяташ ли, че това за теб е някакъв бонус. Един тип няма шовинизъм в белгийските отбори…
- Да, това несъмнено е
бонус, тъй като както знаете, в някои страни е много по-трудно да се наложиш като си чужденец. Но в последна сметка, в случай че покажеш, че заслужаваш и че в действителност си мощен футболист, няма какво да те спре да играеш.

- Кога би трябвало да се присъединиш към Ломел? Ти ли настоя да останеш в Славия до края на 2020 година?
- Трябва да се причисля към тима след завършването на първия полусезон и тъкмо при започване на новата година. По принцип моето предпочитание също беше да остана, тъй като нещата се случиха доста бързо. Макар и хората да упорстваха да отида там още в този момент, усещах, че е най-добре за мен да поостана още малко в България.

- Без да си играл в Белгия – каква ще бъде огромната разлика сред футбола в България и там?
- Определено динамичността ще бъде най-голямата разлика. Аз настоявам, че в България има много качествени футболисти, само че просто има едни неща като темпото, тактиката и такива съществени работи, които липсват на българския футбол. Затова той е много по-ниско от такива страни в Европа.

- А за какво липсват?
- Всичко идва от юношеските школи и от построяването на футболистите. Явно нещо не е както би трябвало в по-долните равнища, още до момента в който играчите са подрастващи. Според мен оттова идва най-голямата разлика, тъй като съвсем всички юноши, които навлизат във футбола на 17-18-19 години, занапред се приготвят и се научават на някои неща. В Европа тези футболисти към този момент са подготвени да играят мъжки футбол.

- Ти си на 18 години – подготвен ли си за европейския футбол?
- Да, мисля, че съм подготвен за европейския футбол.

- Как се възпламени по футбола? Каза, че татко ти те е завел на три години да играете дружно, само че по какъв начин действително се възпламени по тази игра?
- То си стана от единствено себе си. Ритах като доста дребен и малко или доста татко ми има заслуга за това, тъй като той ме е завел пръв. Но нещата си станаха от единствено себе си и не съм мислил за това нещо. Просто се възпламених.

- Баща ти от Славия ли е?
- Не, татко ми не е от Славия. Той ме поддържа, без значение в кой тим ще играя.

- Защо тогава избра Славия, а не неговия тим?
- Избрах Славия, тъй като беше доста покрай мен. Аз съм локално момче, от квартала, пребивавам много покрай стадиона. Когато бях на 7 години, за Славия, както и в този момент, се носеше славата, че има може би най-хубавата школа в България и по тази причина избрах този клуб.
 Царско село - Славия @@@
- А има ли различен тим, на който симпатизираш?
- Не, може би като съм бил дребен, да е имало други тимове, само че от доста време съчувствува единствено на Славия. Не съм почитател на различен отбор.

- Кога разбра, че има късмет да бъдеш професионален футболист?
- Това е било моя фантазия още след като започнах да упражнявам футбол на 7 годинки.

- Но по кое време фантазията става към този момент действителност?
- Бях на 16 години, когато направих дебют и идващият сезон ме извикаха на лятната подготовка с тима. Оттогава останах да упражнявам напълно с тях. Играл съм мачове за юношите, само че като цяло се подготвях единствено с първия тим. Тогава на процедура станах професионален футболист.

- Кои са мощните ти качества и кои смяташ, че би трябвало да подобриш?
- Мисля, че мощните ми качества са дрибълът, техниката, бързината, играта с топка, извеждащият пас, пъргавината. Ако можех да дефинира като уязвимост за мен, бих споделил физиката, тъй като въпреки всичко съм на 18 години и би трябвало да упражнявам доста крепко. Има много неща, които за в бъдеще мога да усъвършенствам. Но не мисля, че би трябвало да работя върху нещо изключително самостоятелно, а като цяло върху всеки един аспект, с цел да се развъртвам – физика, експедитивност, техника, пас шут… Всички тези неща, с цел да съм на равнище.

- Казваш физиката – сега в Манчестър Сити играе доста сполучливо едно момче – Фил Фоудън, което е почти на твоите години. Ако би трябвало да застанеш до него, по какъв начин ще се сравните по физика?
- Не мисля, че Фил Фоудън има някаква особена физика. Футболът въпреки всичко се играе с главата и с краката. Не считам, че физиката е толкоз определяща. Но най-важното е, когато работиш за физика, да не прекаляваш, а да запазиш бързината и другите си качества, както и стила си на футболист.

- В професионалния футбол треньор ти е бил Златомир Загорчич – кой е съветът, който пазиш от него?
- Съветът, който ми направи най-голямо усещане и постоянно ще помня е, че той непрекъснато ми е казвал да играя по-бързо с топката. Винаги е по-добре да я подам и да я потърся още веднъж, да заобикалям единоборства, остри влизания на съперниците ми, които ще ме ритат и могат да ме контузят. Като цяло да подам топката и незабавно да се движа. Темпото в играта – постоянно да искаш топката и да направиш едни бързи 5-10 метра, с цел да я потърсиш отново. Това е най-ценното нещо, което ми даде треньорът.

- Славия е тим съвсем единствено от българи – по какъв начин по този начин успявате да се мерите с огромните и много постоянно да ги изненадвате?
- Славия постоянно е играла с българи и постоянно задачата на тима е било развиването на младите футболисти. Не е изненада, че се оправяме добре против водещите тимове в България, тъй като и ние имаме добър колектив. Хубавото е, че тук всички футболисти са стимулирани да се развиват и сме много уравновесен тим сред млади момчета и по-опитни. Добре е, че тим като Славия, който е построен най-вече от българи, може да се мери с по-добрите отбори в България.

- Когато сте дружно, няма по какъв начин да не си говорите за другите тимове. Левски, ЦСКА, Лудогорец са формирани съвсем единствено от чужденци, а вие сте съвсем единствено от българи. Как вие го коментирате между тях?
- Да, несъмнено това се разяснява в съблекалнята. Винаги излизаме в допълнение стимулирани в тези мачове, с цел да покажем, че българските футболисти са не по-лоши от тях, а даже и по-силни в тези мачове.

- Славия се трансформира в един от най-хубавите трамплини за български футболисти към чужбина. Какво ти даде обещание Венци Стефанов?
- За първи път приказвах персонално с Венци Стефанов, когато бях на 15-16 години и занапред пробивах в тима на Славия. Винаги ми е казвал и ми е давал вярата, че в случай че играя мощно и пробия в Славия, в действителност ще има благоприятни условия за трансфер. И в случай че в действителност се представям на равнище, той ще ми даде шанса да играя в чужбина и да се развия като футболист в Европа.

- А какви връзки имаш с Георги Петков, който е прочут деец освен на Славия, само че и на българския футбол? Той е повече от два пъти по-голям от теб…
- Отношенията ми с Георги Петков са прелестни. Той много ми помагаше още от началото, откогато започнах да упражнявам с тима. Не единствено Жоро, само че и другите опитни футболисти, постоянно са ми оказвали огромна поддръжка, за което съм им признателен.

- Колко гола си му вкарал на подготовка?
- Сигурно много, към този момент две години играя против него.

- А спасявал ли ти е доста?
- Е, да! И той е спасявал много голове.

- Националният тим има късмет да се класира за европейското състезание, което за жалост тази година се отсрочи и ще бъде през 2021 година Това част от фантазиите ти ли е?
- Винаги съм мечтал да играя за мъжкия народен тим. Играя в юношеския народен тим и знам какво е възприятието да защитаваш достойнството на своята страна. Мисля, че националният ни тим, въпреки и да не е в най-хубавото си състояние, може да се класира за европейското. Това ще е някакъв тип напредък. Занапред мисля, че България ще има капацитет да играе на тези конгреси много по-често.

- Имаш мачове в разнообразни младежки обединения на България, само че май ще пропуснеш младежката гарнитура до 21 години. Така ли ще бъде съгласно теб и вярваш ли, че още наесен след подновяването на мачовете за националните тимове, ти ще бъдеш национал?
- Това е много огромна крачка за мен. Все отново още не съм се потвърдил чак толкоз доста, че да бъда извикан за националния тим. Дори и да играя за юношите до 19 години или за младежите, аз постоянно ще давам всичко от себе си. Защото в националния тим постоянно би трябвало да си на 100% и да даваш всичко от себе си!

- На кои български футболисти най-вече си се възхищавал?
- Още не съм бил роден, когато футболисти като Стоичков, Балъков, Лечков, Сираков и цялото това златно потомство са били в най-силните си години. Но когато бях по-малък, Димитър Бербатов ми беше най-любимият ми футболист. Страшно доста го подкрепях и му се възхищавах, когато играеше в мощните тимове.

- По време на пандемията по малкия екран повтаряха мачовете на България от САЩ’94. Изгледа ли някой от тях?
- Да, гледах мачовете. Гледал съм ги и преди време. Мисля, че преди международното през 2014 година, отново ги повтаряха. Винаги, когато пуснат такива моменти ги виждам, тъй като въпреки всичко са страхотни мигове.

- Възможно ли е ти и твоите набори да извършите нещо сходно?
- Аз мисля, че е допустимо. Това ми е фантазия и мощно се надявам, в случай че се развъртвам вярно, да съумея да вземам участие в подобен тим, който да популяризира България още веднъж.

- Още си в графата младеж – идва ли ти допълнително славата?
- Не мисля, че славата ми идва допълнително. Все отново съм непретенциозно момче, не се главозамайвам от тези неща. Фокусиран съм да не преставам да се развъртвам, тъй като въпреки всичко това е единствено началото и предстоят още доста неща.

- Доколко те изкушават тийнейджърските занимания – кафенета, заведения за хранене, купони, нощни заведения?
- Не мисля, че тези неща ме изкушават чак толкоз доста. Определено са занимателни, някой път е обикновено да разпуснеш и да се поотпуснеш малко, само че знам какво е най-важно за мен. Целеустремен съм и тези неща не могат да ми повлияят на кариерата и на значимите неща в живота.

- Колко си деен в обществените мрежи? Знаем, че те към този момент са неизменима част от живота на спортистите…
- Да, несъмнено обществените мрежи са неизменима част освен от живота на спортистите, а и на всички хора. Все отново живеем в подобен свят. Прекарвам солидно време в обществените мрежи, само че не съм чак толкоз деен.

- Имаш ли занимание отвън футбола?
- Да, имам няколко занимания отвън футбола. Като цяло обичам да играя доста баскетбол, видеоигри, да се разхождам на открито, да си почивам. Понякога с татко ми вървим на лов на риба. Такива неща – естествени за всеки един човек.

- Ще разкажеш ли някой риболовен анекдот тогава?
- Не съм доста добър, новак съм, само че мисля идващите години да се науча.

- А за какво футбол, а не баскетбол? Как го реши?
- Един преподавател, когато бях в осми клас, много ме възпламени по баскетбола. Иначе когато бяха дребен, гледах единствено футбол. Другите спортове не ми бяха чак толкоз забавни. Но в последните четири-пет години, баскетболът ми стана доста обичан спорт. Наистина доста ме стимулира и ужасно доста го проследявам.

- От кой треньор си научил най-вече?
- Смятам, че съм научил най-вече от първия ми треньор в Славия Цветослав Алтънов, тъй като той ми беше треньор от 7 до 15-16-годишен. До огромна степен той ме построи като футболна персона. Дал ми е доста скъпи препоръки освен като треньор, а като татко. Много значими, човешки препоръки, които са ми помагали за в бъдеще.

- Коя е най-голямата ти фантазия сега?
- В момента най-голямата ми фантазия е да стигна до топ 5 на шампионатите в Европа и да играя в огромен тим. Оттам няма ограничаване и може да стигна на всички места.

- Мислиш ли, че България един ден с твоето потомство като Вальо Антов и доста други футболисти, може да бъдете подобен гръбнак на националния тим, който да стигне в случай че не на международно, то най-малко на европейско състезание?
- Да, аз несъмнено имам вяра в това нещо! Има и по-големи и по-малки момчета, които също са доста надарени. Мисля, че тези генерации, които идват изпод, в действителност ще могат да реализират огромни триумфи за в бъдеще.

- Чувстваш ли някаква злоба в хората към теб за това, че отиваш да играеш за един популярен тим като Манчестър Сити, въпреки и не незабавно, защото ще минеш през белгийския Ломел, само че възможностите ти са огромни?
- Не бих споделил, че усещам злоба. Определено има злоба у някои хора, само че не се концентрирам върху това, тъй като не е значимо и изобщо не би трябвало да мислиш за него. По-скоро съм се обкръжил с хора, които ме поддържат и ми желаят положителното.

- Имаш още половин година мачове в България – боязън ли ти е, че някой може да те контузи?
- Не! Винаги съм играл без боязън. Никога не съм се тормозил от травми, тъй като въпреки всичко би трябвало да излизаш на 100% във всеки един мач и да не мислиш за това нещо. Ясно е, че никой не е застрахован. Всеки футболист поема този риск. Имало е много злополучни случаи, само че не мисля, че би трябвало да имам едно мислено и да се вардя.
efbet Лига 29 кръг, събота 4 юли  Левски 1:2краен резулат  Славия

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР