България през 1989-а: Говори Филип Димитров
Филип Димитров е министър председател на България в интервала ноември 1991- декември 1992. Той влезе в историята на прехода като " първият демократично определен български министър-председател ". Днес Филип Димитров е арбитър в Конституционния съд на България. Интервюто с него е част от поредицата на DW " 30 години по-късно ". Тя е отдадена на измененията в България и в целия тогавашен руски блок, почнали преди 30 години.
- Очаквахте ли, че Тодор Живков ще падне? Помните ли по какъв начин научихте за свалянето му?
- Верният отговор е: и да, и не. Полша и Унгария, колкото и малко да научавахме за тях, бяха ентусиазъм. От месеци се държахме (аз поне) ненапълно предизвикателно, като че е пристигнало времето да падне. Беше повече въпрос на чест. От друга страна беше мъчно да си представиш по какъв начин тъкмо ще стане това.
- Помните ли по какъв начин тогава си представяхте бъдещето на България - след 10, 20 или 30 години?
- Знаех, че би трябвало да отпушим процеса и да променим незабавно някои изключително неприятни закони. Затова и на 13 ноември, понеделникът след свалянето на Тодор Живков, закачихме с сътрудника ми Константин Муховски прокламацията за незабавни законови и административни промени. Но за 10-30 години по-късно - не знам. Само знаех, че по никакъв начин няма да е елементарно.
- Кога и по какъв начин влязохте в политиката?
- Не бях мислел за партия. Смятах, че основавайки Адвокатски съюз (за което бяхме почнали да работим от края на октомври), ще имам(е) естрада и средство за влияние. След 10 ноември пишех устави на кого ли не. А откакто Соломон Паси ме предложения да напиша политическата декларация на Зелената партия, до момента в който да се опомня, ме избраха за заместник-председател. После пристигна декларацията ми " Ние не се разграничаваме " (от " Долу Българска комунистическа партия " за разлика от позицията на ръководителя и представителя на СДС). А на кръглата маса показах плана за неотложни промени в Конституцията (от Българска комунистическа партия го бяха получили авансово и огромна част от него разумно беше влезнала в проектозакона, който оповестиха на идващия ден).
- Кои, съгласно Вас, бяха основните събития през първата година след свалянето на Тодор Живков?
- Те са явни: кръглата маса, изборите за Велико народно събрание, оставката на президента Младенов и избора на Желю Желев, рухването на Луканов. Това почти следва същата логичност, както и процесът в другите две страни с действителна кръгла маса - Полша и Унгария. Разбира се, това ставаше с цяла година забавяне и компартията си беше взела поучения от развитията в Полша и Унгария, по тази причина беше по-трудно. Изборите демонстрираха, че в България комунистите към този момент са преодолели първата нерешителност. Математически Съюз на демократичните сили имаше почти толкоз депутати, колкото и Солидарност, само че те бяха спечелили всички места, оповестени за избори (1/3 от Сейма), а ние бяхме претърпели провали на доста места. Това значително се компенсира от оставката на Младенов, провокирана с демонстрации и с " Града на истината " (подобно на налагането на парламентарно избираем президент в Унгария, което в профил Пожгай от надпреварата). Затова персонално аз настоявах след оставката на Луканов да се провокират нови избори, само че Съюз на демократичните сили реши да се върне в Народното събрание, а Подкрепа приключи стачката си.
- Кои, съгласно Вас, бяха най-големите неточности, позволени от ръководещи и съпротива в този интервал?
- Всички хора вършат неточности, само че неизменимото слагане на този въпрос приказва за непреживян марксизъм. Това, което прави марксистката теория по този начин лимитирана и плоска, е вярата, че обществото се развива от една авансово заложена обществена структура към друга такава. За дейците остава да " отгатнат " вярно " публичните закономерности ", т.е. какво да се прави и в случай че нещо не е наред, значи те са позволили " неточности ". Политиката е система от човешки избори (понякога даже не сред положително и неприятно, а сред неприятно и по-малко лошо) и да се мисли какво би било, в случай че нещо не би било по този начин, е потребно за стимулиране мисълта на студентите, само че прекомерно нестабилно занятие. Нерядко дейности, които обезвреждат опцията да стане нещо доста неприятно след години, се правят оценка като повода за нещо по-малко неприятно.
- Кои, съгласно Вас, са тези български политици от първите няколко години след 1989, които би трябвало да останат в историята?
- Очаквахте ли, че Тодор Живков ще падне? Помните ли по какъв начин научихте за свалянето му?
- Верният отговор е: и да, и не. Полша и Унгария, колкото и малко да научавахме за тях, бяха ентусиазъм. От месеци се държахме (аз поне) ненапълно предизвикателно, като че е пристигнало времето да падне. Беше повече въпрос на чест. От друга страна беше мъчно да си представиш по какъв начин тъкмо ще стане това.
- Помните ли по какъв начин тогава си представяхте бъдещето на България - след 10, 20 или 30 години?
- Знаех, че би трябвало да отпушим процеса и да променим незабавно някои изключително неприятни закони. Затова и на 13 ноември, понеделникът след свалянето на Тодор Живков, закачихме с сътрудника ми Константин Муховски прокламацията за незабавни законови и административни промени. Но за 10-30 години по-късно - не знам. Само знаех, че по никакъв начин няма да е елементарно.
- Кога и по какъв начин влязохте в политиката?
- Не бях мислел за партия. Смятах, че основавайки Адвокатски съюз (за което бяхме почнали да работим от края на октомври), ще имам(е) естрада и средство за влияние. След 10 ноември пишех устави на кого ли не. А откакто Соломон Паси ме предложения да напиша политическата декларация на Зелената партия, до момента в който да се опомня, ме избраха за заместник-председател. После пристигна декларацията ми " Ние не се разграничаваме " (от " Долу Българска комунистическа партия " за разлика от позицията на ръководителя и представителя на СДС). А на кръглата маса показах плана за неотложни промени в Конституцията (от Българска комунистическа партия го бяха получили авансово и огромна част от него разумно беше влезнала в проектозакона, който оповестиха на идващия ден).
- Кои, съгласно Вас, бяха основните събития през първата година след свалянето на Тодор Живков?
- Те са явни: кръглата маса, изборите за Велико народно събрание, оставката на президента Младенов и избора на Желю Желев, рухването на Луканов. Това почти следва същата логичност, както и процесът в другите две страни с действителна кръгла маса - Полша и Унгария. Разбира се, това ставаше с цяла година забавяне и компартията си беше взела поучения от развитията в Полша и Унгария, по тази причина беше по-трудно. Изборите демонстрираха, че в България комунистите към този момент са преодолели първата нерешителност. Математически Съюз на демократичните сили имаше почти толкоз депутати, колкото и Солидарност, само че те бяха спечелили всички места, оповестени за избори (1/3 от Сейма), а ние бяхме претърпели провали на доста места. Това значително се компенсира от оставката на Младенов, провокирана с демонстрации и с " Града на истината " (подобно на налагането на парламентарно избираем президент в Унгария, което в профил Пожгай от надпреварата). Затова персонално аз настоявах след оставката на Луканов да се провокират нови избори, само че Съюз на демократичните сили реши да се върне в Народното събрание, а Подкрепа приключи стачката си.
- Кои, съгласно Вас, бяха най-големите неточности, позволени от ръководещи и съпротива в този интервал?
- Всички хора вършат неточности, само че неизменимото слагане на този въпрос приказва за непреживян марксизъм. Това, което прави марксистката теория по този начин лимитирана и плоска, е вярата, че обществото се развива от една авансово заложена обществена структура към друга такава. За дейците остава да " отгатнат " вярно " публичните закономерности ", т.е. какво да се прави и в случай че нещо не е наред, значи те са позволили " неточности ". Политиката е система от човешки избори (понякога даже не сред положително и неприятно, а сред неприятно и по-малко лошо) и да се мисли какво би било, в случай че нещо не би било по този начин, е потребно за стимулиране мисълта на студентите, само че прекомерно нестабилно занятие. Нерядко дейности, които обезвреждат опцията да стане нещо доста неприятно след години, се правят оценка като повода за нещо по-малко неприятно.
- Кои, съгласно Вас, са тези български политици от първите няколко години след 1989, които би трябвало да останат в историята?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ