Фейсбук Вероника Стефанова е на 23 г. от Пловдив. Завършва

Facebook Вероника Стефанова е на 23 година от Пловдив. Завършва графичен дизайн и рекламна графика в учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий ", а в този момент учи графичен дизайн в частен лицей в града под тепетата. Преди няколко месеца взима брошура за ръководство на камион. Любовта към приятеля й Петър е повода да се влюби и в тежкотоварните камиони. Ето какво сподели тя за " България през днешния ден ":

- На 23 година сте, а към този момент имате брошура за тежкотоварни камиони и карате. Защо и по какъв начин решихте да се качите на тир?

- Качих се на камион, тъй като моят избраник избра да практикува тази специалност, надлежно аз взех решение да пътувам с него. Тогава преценихме, че вместо единствено да се возя, мога и аз да работя. Така ще взимаме не една, а две заплати.

- От какъв брой време карате?

- Шофирам от 2 месеца, дружно пътуваме от 3 година За тези два месеца съм била във Франция, Италия и Гърция.

- Вие ли сте най-младата камионджийка?

- Мисля, че да. Има още едно момиче от гр. Вършец, което е към моите години. Все повече дами стартират да практикуват карането на камион. Мисля, че са над 400 българки.

- Защо съгласно вас има напор към тази специалност?

- Защото е по-високоплатена. Самата специалност дава свободата на човек, всеки ден е друг, пътуваме в чужбина. Днес си на едно място, на следващия ден - на друго.

- Правите го дружно със спътника си в живота Петър. Как се запознахте с него?

- С него се познаваме от учебно заведение още. Аз бях 5-и клас, той осми. Живеем от деца в един квартал, в прилежащи блокове. Излизахме дружно. След това бяхме дружно 2-3 месеца, разделихме се, всеки си пое по пътя. Пет години по-късно напълно инцидентно той ми писа в интернет и още веднъж се срещнахме. За тези 5 години изобщо не сме се виждали, макар че живеем на 200 метра един от различен, даже инцидентно не сме се засичали.

- Не ви ли омръзва да сте непрекъснато дружно?

- Не. Свиква се с индивида, просто той става част от всекидневието ми, даже за момент да го няма, го диря. Той е като въздуха, когато го няма, като че ли липсва част от теб и въздуха го няма.

- Как минава един работен ден?

- Ставаме заран, вършим по едно кафе, ядем в придвижване, тъй като не стопираме с цел да почиваме, а караме на двойна езда. Къпем се всеки ден. На всяка бензиностанция в Италия, Франция има особено обособено места за къпане (душове, тоалетни) за водачи.

- Трудно ли се кара камион от една жена?

- Всяко нещо си има своите компликации. Първите 2-3 седмици, до момента в който привикна със самата комбинация и габаритите, ми беше доста мъчно. След като привикнах с габаритите, всичко е доста елементарно.

- Занимавали ли сте се с нещо друго, преди да се качите на камион?

- Бях оператор на вендинг машини за 3 месеца.

- Как реагираха родителите ви на решението да сте камионджийка?

- Родителите ни ни поддържат изцяло. Единственото, което им тежи е, че не сме покрай тях.

- С вашия другар сте сгодени, следва женитба, след това дете. Знаете ли към този момент по какъв начин ще съчетавате работа и правоприемник?

- Засега не сме го мислили в дълбочина, само че имаме някакви хрумвания за в бъдеще. Харесва ми естеството на работа, дава независимост на деяние, минава бързо времето.

- Липсва ли ви домът?

- Домът - не, липсват ми околните. Домът не ни липсва, тъй като всичко в камиона ни е на една ръка разстояние. Камионът ни е повече дом, в сравнение с същинският дом. Прекарваме повече време в него, в сравнение с в жилището ни.

- Къде ще прекарате празниците?

- Ще сме в България, вкъщи.