Демонът на руската революция е Троцки
Февруарският демократичен прелом през 1917 година събаря монархията в Русия, ускорено разлага армията, попилява полицията и тайните служби, отприщва анархията и престъпността, само че не съумява да образува единствено Временно държавно управление. Човекът на Лондон масонът Александър Керенски е основната настояща фигура до октомври. Под негово управление е опустошен до основи държавният механизъм, голямата империя е потопена в безпорядък.
Революционните преврати през ХХ в. и началото на този – карамфилени, нежни, кадифени, розови, оранжеви, пролетни и прочие – довеждат до сходни резултати. Защото са проведени за задачата по същия модел и подтикнати от сродни външни фактори. Не срещнат ли съдбоносен отпор вътре, даже със слаби сили превратаджиите съумяват да вземат властта и да я извърнат против страната и популацията.
Има и други протести с революционен заряд в Европа. През 1917 година във Франция подобен е сподавен в зародиш, за няколко месеца военно-полевите съдилища посредством всеобщи разстрели вкарват ред в армията. През есента в Германия надигналата се антивоенна вълна на фронта приключва със съд и каторга за отговорните. Създадена е комунистическа партия. Бунтове има в Берлин, в Бремен и в Бавария са оповестени руски социалистически републики.
Омразата към марксизма и болшевизма в Мюнхен взима големи размери. Роля тук има и събитието, че всичките ръководители на баварските комунисти, отпред с пристигналите от Съветска Русия Левин и Леви, са евреи. Първо в следреволюционния Мюнхен намира подобаваща почва крайнодясната идеология, тук стартира политическата си кариера Адолф Хитлер. Евреите другояче са малко, споделя Чърчил, само че за какво ли във всеки даден миг и на всяко обещано място постоянно са повече, в сравнение с е нужно. Той ли не знае!
Много още са аналогиите с съветските събития при започване на века, значима причина за това е организирането им от един център – Лондон. Общ белег е и базирането на професионалните революционери – Лондон, Женева, Виена. С една значима разлика. Във Франция и Германия властовите елити са единни, по тази причина импортираните извън протести са разгромени. В Русия не са и империята рухва от вътрешната страна. Германската е разрушена извън, основно затова в новата Германия надвива националистическата наклонност.
В Русия заради измяната на либералите и неизбежната загуба на социална поддръжка идва времето на болшевиките. Водачите им с дребни изключения са импортирани извън, множеството не са и руснаци. Ако Владимир Улянов-Ленин е Вождът на социалистическата гражданска война, то Лейба Давидович Бронщейн-Троцки е нейният Демон.
Роден е на 7 ноември 1879 година в днешна Украйна в семейстовото на богати евреи. На същата дата 38 година по-късно той управлява болшевишкия прелом в Петербург. В учебното заведение в Одеса е първенец, само че избира кариерата на професионалния бунтовник. Участва в марксистки кръжоци и съюзи, води незаконна агитация измежду служащи. На 19-годишна възраст е задържан, наказан на две години затвор и четири заселване в Сибир.
Там се дами, самообразова, написа десетки публикации, влиза по отношение на видни революционери. Оценяват гения му, провеждат бягство с подправен паспорт, за който употребява името Троцки – по този начин се е казвал началникът на Одеския затвор. През Виена го докарват в Лондон, където се среща с Ленин, който точно там е написал програмната си книга “Какво да се прави? ”. Предвидено е дружно да го вършат. Впечатлява “старците ” революционери с публицистично перо и декламаторски качества, само че отношението към него е нееднозначно. В Англия и в Русия ту горещо поддържа Ленин, за което го назовават “ленинската сопа ”, ту го подлага на критика.
През 1904 година Троцки написа книгата “Нашите политически задания ”, в която остро се нахвърля на Ленин. Явен опит да изземе управителната роля в революционното придвижване, ще има и други. Вероятно с това е станал забавен на идеолога на “перманентната гражданска война ” Александър Парвус, в действителност Израил Гелфанд, Той изкусно се сближава освен с него, само че и с множеството професионални революционери и новаторски организации в Германската, Руската и Османската империи – и трите обекти за подриване на Англия.
Кралското разузнаване организира серия блестящи, въпреки останали незабележими тогава дипломатически и разследващи интервенции против тях. В резултат съумяват да вкарат Османската в съюз с Германската против Руската, да ги отслабят оптимално във взаимната кланица, най-после и да ги унищожават. Така с по-малко от стохилядна армия през войната може да се победят многомилионни армии. А който се гаври с тайните си служби, ще гледа обезверено по какъв начин някакви случайници служат на непознатите като външни министри.
През 1905 година избухва първата съветска гражданска война, Троцки бърза за Петербург да прокарва измежду пролетариата перманентната, само че скоро е заставен да бяга във Виена. Там се задържа, издава незаконния вестник “Правда ”, в който развива интернационалистическите си схващания, както и концепцията за международната гражданска война. Запознава се със популярния психиатър Зигмунд Фройд, поддържа връзка и с “Психологическото общество ”. По-късно споделя, че цели осем години се е занимавал с психоанализа персонално с него.
Лекувал се е или се е обучавал? Вероятно и двете. Съратникът му Шолом Зив споделя, че от дребен е получавал някакви припадъци, наследени от майка му, предположително епилептични. Предвид демонстративното държание и егоцентризъм, нарасналата хипноза, ангажираността с външния тип и прелъстителния манталитет по-скоро може да мислим за хистерични пристъпи. Фройд е наблягал на “златните невропати ” – богаташи с хистерична невроза.
През Балканската война Троцки е в София, върви и в зоните на бойните дейности, написа серия публикации. Май е първият, който афишира концепцията за Балканска федерация с апела “Балканите – на балканските нации! ”. През 1914 година в издига девиз за основаване на Съединени Европейски Щати. Глобалист! През 1917 преди да поеме от Америка за Русия приканва американците да “смъкнат проклетото капиталистическо държавно управление ”.
Троцки споделя, че умишлено и редовно се готви за ролята на Вожда на международната гражданска война. А тази роля съгласно него изисква да изтреби в себе си човешкото, с цел да може да преведе в Светлото бъдеще каквито хора останат след страшните опустошения и кръвопролития по пътя към него. И съумява. Благодарение на вродените си качества и продължителната подготовка се трансформира в “истински демон, в разрушителна мощ ”, написа Чърчил.
Пак той: “Като раков израстък той пораства, раздира, убива, подчинявайки се на своята природа… с хладния разум на Макиавели и жестокостта на Джак Изкормвача… Военните през 1822 година елементарно биха го оповестили за деспот, в случай че не е едно съдбовно събитие – той е евреин ”. Същото още напролет на 1918 година му споделя в очите Сталин: “Искаш да изместиш Ленин, да станеш водач, само че си евреин, в Русия не може. ”
Троцки обаче нито за момент не се е съмнявал, че висшата власт му се поставя заради неговата талантливост и незаменимост, както и заради водещата му роля в болшевишкия прелом. Тя не се оспорва, Сталин написа: “Цялата работа по практическата организация на въстанието стана под директното управление на други Троцки ”. Признават го и другите водачи, само че поради надменността му едвам го понасят. Ленин го назовава “бонапартист ” и “политическа продажница ”.
Троцки е идеологът на всеобщия гнет и военния комунизъм, на трудовите армии и милитаризацията на стопанската система. Той е уредникът на Червената войска и първият й главнокомандващ с непреклонна воля, невъзпирана от съображения за човечност, с ненаситно самолюбие и безгранична самонадеяност. Въвежда военна дисциплинираност с драконовски ограничения, в това число и децимация – ликвидиране на един от всеки 10 дезертьори.
Съчетава това държание с театрални подиуми и пламенни декламаторски осъществявания, постоянно е на предните линии, едни-два пъти персонално води бойците в офанзива. Бурната му активност неизбежно му основава нови врагове, последователно го изтласкват от основните позиции във властта. Времето на фанатиците и идеолозите отминава, комунистите по разбиране се изтласкват от комунистите по наименование.
Идеята за международната гражданска война отпада, Троцки единствено се спънка на новия курс. През 1929-а е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики, през 1940-а е погубен. Но троцкизмът е настоящ в Съединени американски щати и Западна Европа, във тип на демократична, международната гражданска война отново напира.
Революционните преврати през ХХ в. и началото на този – карамфилени, нежни, кадифени, розови, оранжеви, пролетни и прочие – довеждат до сходни резултати. Защото са проведени за задачата по същия модел и подтикнати от сродни външни фактори. Не срещнат ли съдбоносен отпор вътре, даже със слаби сили превратаджиите съумяват да вземат властта и да я извърнат против страната и популацията.
Има и други протести с революционен заряд в Европа. През 1917 година във Франция подобен е сподавен в зародиш, за няколко месеца военно-полевите съдилища посредством всеобщи разстрели вкарват ред в армията. През есента в Германия надигналата се антивоенна вълна на фронта приключва със съд и каторга за отговорните. Създадена е комунистическа партия. Бунтове има в Берлин, в Бремен и в Бавария са оповестени руски социалистически републики.
Омразата към марксизма и болшевизма в Мюнхен взима големи размери. Роля тук има и събитието, че всичките ръководители на баварските комунисти, отпред с пристигналите от Съветска Русия Левин и Леви, са евреи. Първо в следреволюционния Мюнхен намира подобаваща почва крайнодясната идеология, тук стартира политическата си кариера Адолф Хитлер. Евреите другояче са малко, споделя Чърчил, само че за какво ли във всеки даден миг и на всяко обещано място постоянно са повече, в сравнение с е нужно. Той ли не знае!
Много още са аналогиите с съветските събития при започване на века, значима причина за това е организирането им от един център – Лондон. Общ белег е и базирането на професионалните революционери – Лондон, Женева, Виена. С една значима разлика. Във Франция и Германия властовите елити са единни, по тази причина импортираните извън протести са разгромени. В Русия не са и империята рухва от вътрешната страна. Германската е разрушена извън, основно затова в новата Германия надвива националистическата наклонност.
В Русия заради измяната на либералите и неизбежната загуба на социална поддръжка идва времето на болшевиките. Водачите им с дребни изключения са импортирани извън, множеството не са и руснаци. Ако Владимир Улянов-Ленин е Вождът на социалистическата гражданска война, то Лейба Давидович Бронщейн-Троцки е нейният Демон.
Роден е на 7 ноември 1879 година в днешна Украйна в семейстовото на богати евреи. На същата дата 38 година по-късно той управлява болшевишкия прелом в Петербург. В учебното заведение в Одеса е първенец, само че избира кариерата на професионалния бунтовник. Участва в марксистки кръжоци и съюзи, води незаконна агитация измежду служащи. На 19-годишна възраст е задържан, наказан на две години затвор и четири заселване в Сибир.
Там се дами, самообразова, написа десетки публикации, влиза по отношение на видни революционери. Оценяват гения му, провеждат бягство с подправен паспорт, за който употребява името Троцки – по този начин се е казвал началникът на Одеския затвор. През Виена го докарват в Лондон, където се среща с Ленин, който точно там е написал програмната си книга “Какво да се прави? ”. Предвидено е дружно да го вършат. Впечатлява “старците ” революционери с публицистично перо и декламаторски качества, само че отношението към него е нееднозначно. В Англия и в Русия ту горещо поддържа Ленин, за което го назовават “ленинската сопа ”, ту го подлага на критика.
През 1904 година Троцки написа книгата “Нашите политически задания ”, в която остро се нахвърля на Ленин. Явен опит да изземе управителната роля в революционното придвижване, ще има и други. Вероятно с това е станал забавен на идеолога на “перманентната гражданска война ” Александър Парвус, в действителност Израил Гелфанд, Той изкусно се сближава освен с него, само че и с множеството професионални революционери и новаторски организации в Германската, Руската и Османската империи – и трите обекти за подриване на Англия.
Кралското разузнаване организира серия блестящи, въпреки останали незабележими тогава дипломатически и разследващи интервенции против тях. В резултат съумяват да вкарат Османската в съюз с Германската против Руската, да ги отслабят оптимално във взаимната кланица, най-после и да ги унищожават. Така с по-малко от стохилядна армия през войната може да се победят многомилионни армии. А който се гаври с тайните си служби, ще гледа обезверено по какъв начин някакви случайници служат на непознатите като външни министри.
През 1905 година избухва първата съветска гражданска война, Троцки бърза за Петербург да прокарва измежду пролетариата перманентната, само че скоро е заставен да бяга във Виена. Там се задържа, издава незаконния вестник “Правда ”, в който развива интернационалистическите си схващания, както и концепцията за международната гражданска война. Запознава се със популярния психиатър Зигмунд Фройд, поддържа връзка и с “Психологическото общество ”. По-късно споделя, че цели осем години се е занимавал с психоанализа персонално с него.
Лекувал се е или се е обучавал? Вероятно и двете. Съратникът му Шолом Зив споделя, че от дребен е получавал някакви припадъци, наследени от майка му, предположително епилептични. Предвид демонстративното държание и егоцентризъм, нарасналата хипноза, ангажираността с външния тип и прелъстителния манталитет по-скоро може да мислим за хистерични пристъпи. Фройд е наблягал на “златните невропати ” – богаташи с хистерична невроза.
През Балканската война Троцки е в София, върви и в зоните на бойните дейности, написа серия публикации. Май е първият, който афишира концепцията за Балканска федерация с апела “Балканите – на балканските нации! ”. През 1914 година в издига девиз за основаване на Съединени Европейски Щати. Глобалист! През 1917 преди да поеме от Америка за Русия приканва американците да “смъкнат проклетото капиталистическо държавно управление ”.
Троцки споделя, че умишлено и редовно се готви за ролята на Вожда на международната гражданска война. А тази роля съгласно него изисква да изтреби в себе си човешкото, с цел да може да преведе в Светлото бъдеще каквито хора останат след страшните опустошения и кръвопролития по пътя към него. И съумява. Благодарение на вродените си качества и продължителната подготовка се трансформира в “истински демон, в разрушителна мощ ”, написа Чърчил.
Пак той: “Като раков израстък той пораства, раздира, убива, подчинявайки се на своята природа… с хладния разум на Макиавели и жестокостта на Джак Изкормвача… Военните през 1822 година елементарно биха го оповестили за деспот, в случай че не е едно съдбовно събитие – той е евреин ”. Същото още напролет на 1918 година му споделя в очите Сталин: “Искаш да изместиш Ленин, да станеш водач, само че си евреин, в Русия не може. ”
Троцки обаче нито за момент не се е съмнявал, че висшата власт му се поставя заради неговата талантливост и незаменимост, както и заради водещата му роля в болшевишкия прелом. Тя не се оспорва, Сталин написа: “Цялата работа по практическата организация на въстанието стана под директното управление на други Троцки ”. Признават го и другите водачи, само че поради надменността му едвам го понасят. Ленин го назовава “бонапартист ” и “политическа продажница ”.
Троцки е идеологът на всеобщия гнет и военния комунизъм, на трудовите армии и милитаризацията на стопанската система. Той е уредникът на Червената войска и първият й главнокомандващ с непреклонна воля, невъзпирана от съображения за човечност, с ненаситно самолюбие и безгранична самонадеяност. Въвежда военна дисциплинираност с драконовски ограничения, в това число и децимация – ликвидиране на един от всеки 10 дезертьори.
Съчетава това държание с театрални подиуми и пламенни декламаторски осъществявания, постоянно е на предните линии, едни-два пъти персонално води бойците в офанзива. Бурната му активност неизбежно му основава нови врагове, последователно го изтласкват от основните позиции във властта. Времето на фанатиците и идеолозите отминава, комунистите по разбиране се изтласкват от комунистите по наименование.
Идеята за международната гражданска война отпада, Троцки единствено се спънка на новия курс. През 1929-а е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики, през 1940-а е погубен. Но троцкизмът е настоящ в Съединени американски щати и Западна Европа, във тип на демократична, международната гражданска война отново напира.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ