Фермата на Оруел като кабаре на изчезващите видове
Фермата на Оруел като кабаре. Няма по-добро идейно решение за камерната сцена на „ Театър 199 “, разкроена от режисьорската фикция на Десислава Шпатова.
С визията и окото на сценичен утопист, тя е построила самобитен микросвят, в който литературната творба остава като тънка алена линия, само че не и като същинската основа на спектакъла. Който, прочее, можеше да бъде и моноспектакъл на Снежина Петрова.
„ Медея “ в Пловдив: Снежина Петрова сътвори спектакъл в придвижване (СНИМКИ+ВИДЕО) Драмата на Еврипид влиза в афиша на спектакъл „ Азарян “, премиерните представления са на 8 и 9 октомври
Тя обаче е в компанията на четирима подгласници, чиято артистична зрялост напълно импонира на чудовищния й гений.
Трима от актьорите са нейни студенти – Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов, само че са и част от плана „ Медея “, както и Десислава Шпатова, и сценографът Христина Дякова, и композиторът Калин Николов. Екип, сътворил чудеса на Античния спектакъл, а в този момент чудото се повтаря, въпреки и в по-малък мащаб.
Младата певица Вирджиния Събева е петият човек на сцената и заслужава специфичен аплауз. Не единствено тъй като това е първата й сериозна театрална роля, а и поради метода, по който се вписва като пееща актриса.
Във „ Фермата на животните “ Снежина Петров играе по едно и също време три свине, грухти, квичи, приказва на няколко „ езика “, влиза в десетина облика – диктува, манипулира, очарова, предизвика, разсмива. Тя като че ли излиза от кожата си, само че по метод, който й харесва – и по този начин забавлява и себе си, и публиката.
Снежина Петрова чества 50-годишен празник със особено зрелище „ Театърът е форма на живот, а не специалност “, счита актрисата
Представянето й не би трябвало да учудва никого, в случай че преди този момент е видял размаха на нейните качества – на 12 май 2015 година в „ Квартет “ и на 28 юни 2019-а – в „ Медея “. В кабарето на Шпатова тя е повече от звезда – поради цялостното си наличие и харизматичност, граничеща с хипнотичност. Тя е актьор, който не искаш да изпускаш даже за секунда, тъй като във всеки миг от нея излиза нещо ново и друго.
И в случай че се перифразират репликите на едно от поверените й оруелови свине, с гения си тя може да смъкна човешката раса от власт и то да стане по този начин, че да чуят и кокошките от последния ред, и прасетата от първия ред. Смехът в залата е неминуем.
Какъв ще е животът, когато индивидът изчезне? Защо единствено мъртвият човек е добър човек? Защо във времената на повсеместна неистина, да казваш истината се приема за екстремизъм? Защо би трябвало да водим обезверена битка, с цел да забележим това, което се случва под носа ни? Защо хората могат да са щастливи, единствено в случай че не слагат щастието като цел на живота си?
На Емил – с обич от Даниел Цочев (ВИДЕО) Музикален театър, отдаден на Емил Димитров, разплака феновете в зала 1 на НДК
„ Фермата на животните “, с брутална новост и искреност, дава подготвени отговори, които всеки самичък може да получи, стига да има предпочитание за това.
Група животни се подвигат на протест против господаря си с вярата, че когато той си отиде, ще основат заслужено и рационално общество, в което ще са равни, свободни и щастливи. С девиза „ Напред към ливадата! “ те поставят основите на анимализма, белязан от тъпотия и равнодушие, и оня „ добитък британски “, възпят като химн с един главен принцип „ Четири крайници – да, два крайници – не! “.
След серия от борби при обора, фермата губи своя статут, с цел да се окаже, че в действителност е кабаре на изчезващите типове. Въпросът е кои от тях са потребни за общото богатство и кои – не.
Защото оттатък прасетата, магаретата, кокошките и козите, има сигнал, че диктатурата постоянно е допустима. Там, където безусловно бялото и безусловно черното наподобяват като някакъв недостатък на зрението, а представителите на междинната класа няма какво да губят, с изключение на вярното си наречие.
Преводът на пиесата е на Албена Димитрова-Несторова. Хореографията е на Татяна Соколова.
За създателя
Джордж Оруел е псевдоним на Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 година в Мотихари, Индия, където татко му Ричард Уолмсли Блеър работи като английски държавен чиновник, виновен за процъфтяващата по това време търговия с опиат. Още като дребен Ерик е върнат в Англия и е отгледан съвсем напълно единствено от майка си.
След като посещава учебното заведение „ Свети Киприан “ в Ийстбърн, получава кралска стипендия за колежа „ Итън “. Завършва през 1921 година и е изпратен да служи в имперската полиция в Бирма. Почти нищо не се знае за 5-годишния му престой там, като се изключи че се въодушевява за първия си разказ „ Дни в Бирма “ (1934).
Когато се връща в Англия, става преподавател по литература и написа „ На дъното в Париж и Лондон “ (1933). Възприема и своя псевдоним Джордж Оруел, комбиниране от името на ръководещия тогава монарх и обичаната на създателя река.
Прекарва част от 1937 година в Испания като доброволец на страната на републиканците против Франко. Става очевидец на враждата сред сталинистките и троцкистките фракции. Макар и да има ляво мислене, у него се пробужда трайна ненавист към тоталитарната руска система. Ранен в гърлото, той се завръща в Англия. Пише голям брой писания на политическа тема. А когато Англия е въвлечена във Втората международна война, той е отритнат от военна работа по здравословни аргументи. Започва работа в Би Би Си и в седмичното списание „ Трибюн “.
„ Фермата на животните” излиза през 1945 година По същото време брачната половинка му Айлийн умира, а недълго преди този момент двойката е осиновила момче, което Оруел взема решение да отгледа самичък. През последните години от живота си живее на отдалечения шотландски остров Юра и работи интензивно върху романа „ 1984 “.
С визията и окото на сценичен утопист, тя е построила самобитен микросвят, в който литературната творба остава като тънка алена линия, само че не и като същинската основа на спектакъла. Който, прочее, можеше да бъде и моноспектакъл на Снежина Петрова.
„ Медея “ в Пловдив: Снежина Петрова сътвори спектакъл в придвижване (СНИМКИ+ВИДЕО) Драмата на Еврипид влиза в афиша на спектакъл „ Азарян “, премиерните представления са на 8 и 9 октомври
Тя обаче е в компанията на четирима подгласници, чиято артистична зрялост напълно импонира на чудовищния й гений.
Трима от актьорите са нейни студенти – Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов, само че са и част от плана „ Медея “, както и Десислава Шпатова, и сценографът Христина Дякова, и композиторът Калин Николов. Екип, сътворил чудеса на Античния спектакъл, а в този момент чудото се повтаря, въпреки и в по-малък мащаб.
Младата певица Вирджиния Събева е петият човек на сцената и заслужава специфичен аплауз. Не единствено тъй като това е първата й сериозна театрална роля, а и поради метода, по който се вписва като пееща актриса.
Във „ Фермата на животните “ Снежина Петров играе по едно и също време три свине, грухти, квичи, приказва на няколко „ езика “, влиза в десетина облика – диктува, манипулира, очарова, предизвика, разсмива. Тя като че ли излиза от кожата си, само че по метод, който й харесва – и по този начин забавлява и себе си, и публиката.
Снежина Петрова чества 50-годишен празник със особено зрелище „ Театърът е форма на живот, а не специалност “, счита актрисата
Представянето й не би трябвало да учудва никого, в случай че преди този момент е видял размаха на нейните качества – на 12 май 2015 година в „ Квартет “ и на 28 юни 2019-а – в „ Медея “. В кабарето на Шпатова тя е повече от звезда – поради цялостното си наличие и харизматичност, граничеща с хипнотичност. Тя е актьор, който не искаш да изпускаш даже за секунда, тъй като във всеки миг от нея излиза нещо ново и друго.
И в случай че се перифразират репликите на едно от поверените й оруелови свине, с гения си тя може да смъкна човешката раса от власт и то да стане по този начин, че да чуят и кокошките от последния ред, и прасетата от първия ред. Смехът в залата е неминуем.
Какъв ще е животът, когато индивидът изчезне? Защо единствено мъртвият човек е добър човек? Защо във времената на повсеместна неистина, да казваш истината се приема за екстремизъм? Защо би трябвало да водим обезверена битка, с цел да забележим това, което се случва под носа ни? Защо хората могат да са щастливи, единствено в случай че не слагат щастието като цел на живота си?
На Емил – с обич от Даниел Цочев (ВИДЕО) Музикален театър, отдаден на Емил Димитров, разплака феновете в зала 1 на НДК
„ Фермата на животните “, с брутална новост и искреност, дава подготвени отговори, които всеки самичък може да получи, стига да има предпочитание за това.
Група животни се подвигат на протест против господаря си с вярата, че когато той си отиде, ще основат заслужено и рационално общество, в което ще са равни, свободни и щастливи. С девиза „ Напред към ливадата! “ те поставят основите на анимализма, белязан от тъпотия и равнодушие, и оня „ добитък британски “, възпят като химн с един главен принцип „ Четири крайници – да, два крайници – не! “.
След серия от борби при обора, фермата губи своя статут, с цел да се окаже, че в действителност е кабаре на изчезващите типове. Въпросът е кои от тях са потребни за общото богатство и кои – не.
Защото оттатък прасетата, магаретата, кокошките и козите, има сигнал, че диктатурата постоянно е допустима. Там, където безусловно бялото и безусловно черното наподобяват като някакъв недостатък на зрението, а представителите на междинната класа няма какво да губят, с изключение на вярното си наречие.
Преводът на пиесата е на Албена Димитрова-Несторова. Хореографията е на Татяна Соколова.
За създателя
Джордж Оруел е псевдоним на Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 година в Мотихари, Индия, където татко му Ричард Уолмсли Блеър работи като английски държавен чиновник, виновен за процъфтяващата по това време търговия с опиат. Още като дребен Ерик е върнат в Англия и е отгледан съвсем напълно единствено от майка си.
След като посещава учебното заведение „ Свети Киприан “ в Ийстбърн, получава кралска стипендия за колежа „ Итън “. Завършва през 1921 година и е изпратен да служи в имперската полиция в Бирма. Почти нищо не се знае за 5-годишния му престой там, като се изключи че се въодушевява за първия си разказ „ Дни в Бирма “ (1934).
Когато се връща в Англия, става преподавател по литература и написа „ На дъното в Париж и Лондон “ (1933). Възприема и своя псевдоним Джордж Оруел, комбиниране от името на ръководещия тогава монарх и обичаната на създателя река.
Прекарва част от 1937 година в Испания като доброволец на страната на републиканците против Франко. Става очевидец на враждата сред сталинистките и троцкистките фракции. Макар и да има ляво мислене, у него се пробужда трайна ненавист към тоталитарната руска система. Ранен в гърлото, той се завръща в Англия. Пише голям брой писания на политическа тема. А когато Англия е въвлечена във Втората международна война, той е отритнат от военна работа по здравословни аргументи. Започва работа в Би Би Си и в седмичното списание „ Трибюн “.
„ Фермата на животните” излиза през 1945 година По същото време брачната половинка му Айлийн умира, а недълго преди този момент двойката е осиновила момче, което Оруел взема решение да отгледа самичък. През последните години от живота си живее на отдалечения шотландски остров Юра и работи интензивно върху романа „ 1984 “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ