Фердинанд I е коронован за княз на българите
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски е княз на България – от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 година до абдикирането му на 3 октомври 1918 година
Той също по този начин е прочут като буен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд е наследник на австрийския военачалник принц Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), щерка на последния френски крал Луи-Филип. Той слага началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на брачната половинка му, наследничка на доста богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която има земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и доста други. Семейните парцели били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и други Във Виена посещава гимназията „ Терезианум “ и учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската кавалерия на 1 ноември 1886 година, чин който резервира до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 година пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 година е награден с османски медал „ Имтияз “ с брилянти.
На 31 май 1902 година на княз Фердинанд е поверено шефството на съветския имперски 54-ти пехотен полк, след като носи наименованието 54-т9и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 година на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “ Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909 – 1912 година се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и успеха над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
Той също по този начин е прочут като буен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд е наследник на австрийския военачалник принц Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), щерка на последния френски крал Луи-Филип. Той слага началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на брачната половинка му, наследничка на доста богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която има земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и доста други. Семейните парцели били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и други Във Виена посещава гимназията „ Терезианум “ и учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската кавалерия на 1 ноември 1886 година, чин който резервира до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 година пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 година е награден с османски медал „ Имтияз “ с брилянти.
На 31 май 1902 година на княз Фердинанд е поверено шефството на съветския имперски 54-ти пехотен полк, след като носи наименованието 54-т9и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 година на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “ Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909 – 1912 година се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и успеха над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ