НКП на Левски: Очите плачат! Панов остава идол и символ на синята идея
Феновете на Левски не скриха дълбоката си тъга от неочакваната кончина легендата на „ сините “ и българския футбол Павел Панов. Националният клуб на последователите популяризира особено обръщение, в което се споделя тъгата и се написа, че Панов остава кумир и знак на „ синята концепция “.
Припомняме, че новината за гибелта на Панов се популяризира след успеха на отбора от Герена над Ботев с 1:0. Бившият нападател издъхна на 67 години.
Ето и цялостния текст:
"Снощи, минути след края на мача, левскарите бяхме попарени от страшната новина. Починал е нашият Пальо Панов.
Оставаш безгласен, безверен, покъртен. Защото за стотици хиляди левскари си отива част от детството ни, от младостта ни, от любовта ни. Защото Павката Панов цяло десетилетие беше кумир, беше знаме, беше знак, беше любим, беше част от всеки нас.
Пиша и очите ми плачат. Той не беше. Той и откакто окачи обувките си остана кумир, знаме, знак на синята концепция, любим на левскарите.
Почина легендата на Павел Панов
В тези гадни часове нахлуват спомените за Пальо. А те са толкоз доста, безбройни, мемоари от цяло едно десетилетие. Десетилетието на Панов от вековната история на неговия и нашия Левски. Десетилетието, през което русолявият красавец бродираше с топката по терена. Тогава нямаше видео, нямаше уеб сайтове, с цел да си повтаряш финтовете и головете. Гледахме с немигащи очи всяко негово деяние, с цел да не пропуснем мига на финта му, мига на паса му, мига на гола му, мига на задната ножица. За да ги запомним. Помним ги до ден сегашен. Разказваме за тях и още веднъж ги претърпяваме.
Статистиката в тази ситуация е непотребна. Тя няма по какъв начин да покаже любовта ни към Павката, не може да опише насладата от играта му, миговете в които правеше щастливи стотици хиляди остарели и млади. Статистиката няма по какъв начин да опише по какъв начин и за какво цялостен стадион скандираше „ Пальо,ти си Цар”.
Иванов: Тъжен ден, трагично е това, което стана с Панов
Той беше нашият, обичаният, националният Цар. Няма по какъв начин да опише и мери възторга на хилядите на стадиона и милионите пред дребния екран след головете на Павката в дербито, против Гурник, Барселона, Боависта, Аякс, Дуисбург, Шльонск…и по този начин общо 22 гола в евротурнирите ненадминати и до през днешния ден.
Няма по какъв начин да пресъздаде оня момент, когато вратарят на Аякс счупи крайници на Пальо и всички левскари преживявахме дружно с него болката му като че ли наш непосредствен човек е потърпевш. Болеше ни, тъй като го обичахме. Боли ни и в този момент, тъй като обичта мина през годините и се съобщи и на поколенията левскарите, които единствено са чували за теб, бате Пальо.
Павката Панов завоюва сърцата и душите ни, тъй като той беше образец и знак за приемствеността в нашето синьо семейство. Както той беше посрещнат в съблекалнята на Герена от Гунди, по същия метод Павката посрещаше цяло десетилетие към този момент като капитан и водач на тима всеки идващ и ги учеше на левскарство. Така и ще остане в спомените на левскарите и в историята на синия отбор – Десетилетието на Павел Панов.
Поклон, бездънен реверанс, Павка! "
Припомняме, че новината за гибелта на Панов се популяризира след успеха на отбора от Герена над Ботев с 1:0. Бившият нападател издъхна на 67 години.
Ето и цялостния текст:
"Снощи, минути след края на мача, левскарите бяхме попарени от страшната новина. Починал е нашият Пальо Панов.
Оставаш безгласен, безверен, покъртен. Защото за стотици хиляди левскари си отива част от детството ни, от младостта ни, от любовта ни. Защото Павката Панов цяло десетилетие беше кумир, беше знаме, беше знак, беше любим, беше част от всеки нас.
Пиша и очите ми плачат. Той не беше. Той и откакто окачи обувките си остана кумир, знаме, знак на синята концепция, любим на левскарите.
Почина легендата на Павел Панов
В тези гадни часове нахлуват спомените за Пальо. А те са толкоз доста, безбройни, мемоари от цяло едно десетилетие. Десетилетието на Панов от вековната история на неговия и нашия Левски. Десетилетието, през което русолявият красавец бродираше с топката по терена. Тогава нямаше видео, нямаше уеб сайтове, с цел да си повтаряш финтовете и головете. Гледахме с немигащи очи всяко негово деяние, с цел да не пропуснем мига на финта му, мига на паса му, мига на гола му, мига на задната ножица. За да ги запомним. Помним ги до ден сегашен. Разказваме за тях и още веднъж ги претърпяваме.
Статистиката в тази ситуация е непотребна. Тя няма по какъв начин да покаже любовта ни към Павката, не може да опише насладата от играта му, миговете в които правеше щастливи стотици хиляди остарели и млади. Статистиката няма по какъв начин да опише по какъв начин и за какво цялостен стадион скандираше „ Пальо,ти си Цар”.
Иванов: Тъжен ден, трагично е това, което стана с Панов
Той беше нашият, обичаният, националният Цар. Няма по какъв начин да опише и мери възторга на хилядите на стадиона и милионите пред дребния екран след головете на Павката в дербито, против Гурник, Барселона, Боависта, Аякс, Дуисбург, Шльонск…и по този начин общо 22 гола в евротурнирите ненадминати и до през днешния ден.
Няма по какъв начин да пресъздаде оня момент, когато вратарят на Аякс счупи крайници на Пальо и всички левскари преживявахме дружно с него болката му като че ли наш непосредствен човек е потърпевш. Болеше ни, тъй като го обичахме. Боли ни и в този момент, тъй като обичта мина през годините и се съобщи и на поколенията левскарите, които единствено са чували за теб, бате Пальо.
Павката Панов завоюва сърцата и душите ни, тъй като той беше образец и знак за приемствеността в нашето синьо семейство. Както той беше посрещнат в съблекалнята на Герена от Гунди, по същия метод Павката посрещаше цяло десетилетие към този момент като капитан и водач на тима всеки идващ и ги учеше на левскарство. Така и ще остане в спомените на левскарите и в историята на синия отбор – Десетилетието на Павел Панов.
Поклон, бездънен реверанс, Павка! "
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ