Злощастен павилион за цветя вкара в гроба феномена Кеазим Ходжа. Болните му деца гладуват
Феноменът Кеазим Ходжа, който приживе оказа помощ на хиляди хора да преборят черни вълшебства, болести и разводи, умира в тежки страдания, унизен и осмян, " посредством " на алчни общински служители. В обезверена изповед, страдащата му от рак щерка Катя изплака болката си пред наш кореспондент и по този начин разбули мистерията за неочакваната и обгърната в загадъчност гибел на непрежалимия Кеазим. Оказва се, че зад солидния инфаркт, който скоропостижно го вкарва в гроба, стои гнусна спекулация с общински парцел. С вяра (макар и посмъртно) фамилията му да получи правдивост, нашият екип споделя историята на този милосърден и доста измъчен врач на човешките души.
Софиянци и посетители на столицата свързват фамозния ходжа освен с феноменалната му заложба, само че и с кокетното магазинче за цветя на бул. Витоша 69, където той и двете му дъщери с доста труд и обич изкарват прехраната си, дарявайки на хората хубост и вяра. Лечителят стопанисва цветарницата цели 35 години. Получава я от тогавашния основен проектант Петър Диков като форма на трудоустрояване за това, че е неработоспособен и татко на четири деца, три от които неизлечимо заболели. Двете му дъщери се борят с рак, а синът му страда от шизофрения. Накратко, препитанието им е в ръцете на бащата, който в никакъв случай не е желал да печели от качествата си, тъй като те са му от Аллах. Вместо това е разчитал на двете си ръце и вярата, че щом оказва помощ безплатно, Всевишният ще бъде милосърден.
Не по този начин са мислили обаче служителите, в чиито владения попада павилионът. Топ местоположението е апетитна хапка и доста другояче здрави, прави и богати хора са търсели метод да сложат ръка върху нея, описват осведомени. Те му пращат емисари да питат какъв брой пари би желал с цел да се откаже от цветарското магазинче. Намекват му, че има хора, подготвени да платят на мига. Ходжата отхвърля изрично, защото сърцето и душата му са свързани с цветята, само че и със орисите на клиентите, които дружно с букетите получават добра дума и молитва.
На първо време общината му продължава контракта " за неопределен срок и до осъществяване на нов конкурс за площта ", спомня си щерка му.
Работата си върви по остаряло му до момента в който в един съдбовен ден лечителят е извикан да подпише финансово съглашение за обезщетения по отношение на пандемията. Тъй като тогава ходжата е бил с високо кръвно, той моли служителите да му разяснят какво подписва. От витиеватите им пояснения иде тирада за понижаване на наема и обезщетения във връзка със загубите около локдауна. Той добросърдечно подписва.
Няколко месеца по-късно обаче е подложен на жесток чиновнически тормоз. Ден през ден в магазина му идват хора от общината, вършат инспекции, питат, разпитват до момента в който най-после не му връчват заповед да освободи мястото с претекста, че работи нелегално и без позволение. Оказва се, че в прословутия документ за пандемична отплата е имало и " член 9 ", по силата на който договорът му се приключва. Тази информация не е участвала в прав текст, а е била замаскирана зад юридически термини и нищо не значещи параграфи и алинеи. По същото време щерка му е в чужбина за следващата тежка интервенция по унищожаване на недоброкачествен израстък.
Изплашен и ядосан, Кеазим отива в общината да желае пояснение. Посреща го тогавашният основен правист (днес намален на редова длъжност), който цинично му декларира, че щом не е склонил да съобщи апетитния магазин непринудено и против подкуп, държавната машина е намерила метод да го смаже. И в този момент ще би трябвало да напусне работното си място насила. Дава му да разпише нова заповед, която в отчаянието си Кеазим раздира на части и омерзен напуща постройката на кметството.
Няколко дни по-късно, смачкан от засегнатост, оскърбление и безсърдечност, оставен без пукната пара и без късмет за издръжка на болните си деца, обичаният на хиляди хора ходжа получава солиден инфаркт и душата му отлита при Всевишния. Болната му щерка, на чиито ръце остава цялото домочадие, до през днешния ден обикаля по институции и ведомства с вяра да резервира цветарския магазин. Поне за още малко, най-малко до момента в който се закрепи здравето й, в случай че е рекъл Бог...
Нашата медия ще следи този проблем и няма да престане да пита чии ползи са обслужили общинските чиновници. Кои са хората с пари и връзки, хвърлили око на скромната цветарница? И дали инцидентно те не са блъснали финансово рамо на нечия политическата кариера. Защото в България пред чиновническия произвол даже Всевишният е безпомощен.
Източник: crimesbg.com
Софиянци и посетители на столицата свързват фамозния ходжа освен с феноменалната му заложба, само че и с кокетното магазинче за цветя на бул. Витоша 69, където той и двете му дъщери с доста труд и обич изкарват прехраната си, дарявайки на хората хубост и вяра. Лечителят стопанисва цветарницата цели 35 години. Получава я от тогавашния основен проектант Петър Диков като форма на трудоустрояване за това, че е неработоспособен и татко на четири деца, три от които неизлечимо заболели. Двете му дъщери се борят с рак, а синът му страда от шизофрения. Накратко, препитанието им е в ръцете на бащата, който в никакъв случай не е желал да печели от качествата си, тъй като те са му от Аллах. Вместо това е разчитал на двете си ръце и вярата, че щом оказва помощ безплатно, Всевишният ще бъде милосърден.
Не по този начин са мислили обаче служителите, в чиито владения попада павилионът. Топ местоположението е апетитна хапка и доста другояче здрави, прави и богати хора са търсели метод да сложат ръка върху нея, описват осведомени. Те му пращат емисари да питат какъв брой пари би желал с цел да се откаже от цветарското магазинче. Намекват му, че има хора, подготвени да платят на мига. Ходжата отхвърля изрично, защото сърцето и душата му са свързани с цветята, само че и със орисите на клиентите, които дружно с букетите получават добра дума и молитва.
На първо време общината му продължава контракта " за неопределен срок и до осъществяване на нов конкурс за площта ", спомня си щерка му.
Работата си върви по остаряло му до момента в който в един съдбовен ден лечителят е извикан да подпише финансово съглашение за обезщетения по отношение на пандемията. Тъй като тогава ходжата е бил с високо кръвно, той моли служителите да му разяснят какво подписва. От витиеватите им пояснения иде тирада за понижаване на наема и обезщетения във връзка със загубите около локдауна. Той добросърдечно подписва.
Няколко месеца по-късно обаче е подложен на жесток чиновнически тормоз. Ден през ден в магазина му идват хора от общината, вършат инспекции, питат, разпитват до момента в който най-после не му връчват заповед да освободи мястото с претекста, че работи нелегално и без позволение. Оказва се, че в прословутия документ за пандемична отплата е имало и " член 9 ", по силата на който договорът му се приключва. Тази информация не е участвала в прав текст, а е била замаскирана зад юридически термини и нищо не значещи параграфи и алинеи. По същото време щерка му е в чужбина за следващата тежка интервенция по унищожаване на недоброкачествен израстък.
Изплашен и ядосан, Кеазим отива в общината да желае пояснение. Посреща го тогавашният основен правист (днес намален на редова длъжност), който цинично му декларира, че щом не е склонил да съобщи апетитния магазин непринудено и против подкуп, държавната машина е намерила метод да го смаже. И в този момент ще би трябвало да напусне работното си място насила. Дава му да разпише нова заповед, която в отчаянието си Кеазим раздира на части и омерзен напуща постройката на кметството.
Няколко дни по-късно, смачкан от засегнатост, оскърбление и безсърдечност, оставен без пукната пара и без късмет за издръжка на болните си деца, обичаният на хиляди хора ходжа получава солиден инфаркт и душата му отлита при Всевишния. Болната му щерка, на чиито ръце остава цялото домочадие, до през днешния ден обикаля по институции и ведомства с вяра да резервира цветарския магазин. Поне за още малко, най-малко до момента в който се закрепи здравето й, в случай че е рекъл Бог...
Нашата медия ще следи този проблем и няма да престане да пита чии ползи са обслужили общинските чиновници. Кои са хората с пари и връзки, хвърлили око на скромната цветарница? И дали инцидентно те не са блъснали финансово рамо на нечия политическата кариера. Защото в България пред чиновническия произвол даже Всевишният е безпомощен.
Източник: crimesbg.com
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ