Съветски снайперист от Якутия избил над 1000 хитлеристи
Федор Охлопков е един от героите на Отечествената война, който мъчно може да бъде пропуснат. Името му е легенда и се счита за един от най-хубавите снайперисти, съумели да избият над 1000 хитлеристи.
Призован в да се включи в редиците на Червената войска след войната и стартира работа в 375-а стрелкова дивизия, образувана най-вече от сибирци на територията на съветската свердловска област.
Дивизията идва на Калининския фронт през декември 1941-ва година, в разгара на контранастъплението на руската войска. Охлопков трябвало да дава отговор за ръчната картечница. Заедно с него по това време воювал и брат му Василий. Скоро двамата се трансформират в същинска легенда, успявайки постоянно да са на предната линия, написа. Но скоро Охлопков претърпява голяма покруса – брат му Василия е погубен.
На 1 януари подразделението им пробива защитата на съперника и се придвижва напред цялостен километър. Братът е ранен смъртоносно и Федор прави персонален връх, когато убива персонално 27 души, желаейки да отмъсти за брат си.
През лятото на 1942-ра година той е назначен за пълководец на отряда на картечарите. Със своя отряд той очуства в боевете под Великий Лук и Ржевск, където дивизията губи съвсем 80% от персоналния си състав. Камият Федор е тежко ранен – за четвърти път от началото на войната. Славата му на най-хубав снайпер в съветската войска се разчува през декември 1942 година, когато той е безпорно занаятчия на точната пукотевица. Можел да стреля с разнообразни оръжия, само че постоянно нацелвал набелязаното, владеел даже стрелбата от миномет и 45-милиметрово оръдие. Умеел да обезврежда мини, правил обиколки за разузнаване и доставял допустимо най-точната информация от тила на врага.
По публични данни към юни 1944 година сержант Охлопков към този момент съумял да унищожи със снайпера си 420 хилтеристки бойци. При това не били считани и враговете, изумени от автомат и картечница по време на многочислените офанзиви и отбранителни боеве.
На 23 юни Федор получава своето 12-то подред раняване – този път е уцелен в гърдите. Наложило се дълъг интервал на лекуване и от болничното заведение той излиза през есента на 1945-та година. Така завършва войната за един от най-хубавите снайперисти на Русия.
Охлопков взе участие в историческия Парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 година. После се връща в родната Якутия. Земляците му недоумяват по какъв начин при такива заслуги не получава званието Герой на Съветския съюз. Той получава това отличие едвам след 20 години – на 6 май 1965 година. Федор Охлопков умира на 28 май 1968 година, когато е на 60 години. Погребан е на гробището в родното си село.
Призован в да се включи в редиците на Червената войска след войната и стартира работа в 375-а стрелкова дивизия, образувана най-вече от сибирци на територията на съветската свердловска област.
Дивизията идва на Калининския фронт през декември 1941-ва година, в разгара на контранастъплението на руската войска. Охлопков трябвало да дава отговор за ръчната картечница. Заедно с него по това време воювал и брат му Василий. Скоро двамата се трансформират в същинска легенда, успявайки постоянно да са на предната линия, написа. Но скоро Охлопков претърпява голяма покруса – брат му Василия е погубен. На 1 януари подразделението им пробива защитата на съперника и се придвижва напред цялостен километър. Братът е ранен смъртоносно и Федор прави персонален връх, когато убива персонално 27 души, желаейки да отмъсти за брат си.
През лятото на 1942-ра година той е назначен за пълководец на отряда на картечарите. Със своя отряд той очуства в боевете под Великий Лук и Ржевск, където дивизията губи съвсем 80% от персоналния си състав. Камият Федор е тежко ранен – за четвърти път от началото на войната. Славата му на най-хубав снайпер в съветската войска се разчува през декември 1942 година, когато той е безпорно занаятчия на точната пукотевица. Можел да стреля с разнообразни оръжия, само че постоянно нацелвал набелязаното, владеел даже стрелбата от миномет и 45-милиметрово оръдие. Умеел да обезврежда мини, правил обиколки за разузнаване и доставял допустимо най-точната информация от тила на врага.
По публични данни към юни 1944 година сержант Охлопков към този момент съумял да унищожи със снайпера си 420 хилтеристки бойци. При това не били считани и враговете, изумени от автомат и картечница по време на многочислените офанзиви и отбранителни боеве.
На 23 юни Федор получава своето 12-то подред раняване – този път е уцелен в гърдите. Наложило се дълъг интервал на лекуване и от болничното заведение той излиза през есента на 1945-та година. Така завършва войната за един от най-хубавите снайперисти на Русия.
Охлопков взе участие в историческия Парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 година. После се връща в родната Якутия. Земляците му недоумяват по какъв начин при такива заслуги не получава званието Герой на Съветския съюз. Той получава това отличие едвам след 20 години – на 6 май 1965 година. Федор Охлопков умира на 28 май 1968 година, когато е на 60 години. Погребан е на гробището в родното си село.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ