“Дълбокият ЕС” и българските дилеми
Федерален съюз няма да подреди българската къща
Левият Станишев гласоподава в „ обединен строй “ с костовиста Малинов. Други евродепутати от Българска социалистическа партия се снишават, и сал един Момчил Неков, нашумял около синдрома „ 15/15 “, пропява отвън ПЕС-овския хор. ГЕРБ пък се „ цепи “ от европейското дясно и неговото „ мамче “ Меркел… На пръв взор – вавилонско смесване на партийни позиции. Направо прегрешение, съгласно примитивното мислене, което робува на порочната максима „ партията е права даже когато съгреши “, и фетишизира верността към партийната конструкция, а не към полезности и хрумвания. Това секване на старите партийни синори е следващото удостоверение за новите идеологически разломи на актуалната политика, които не се вместват в категориите на ХIX век, с които някои не престават да си показват дихотомията „ ляво-дясно “.
Гласуването против Унгария и политиката на Орбан в Европейския парламент е единствено подробност от световния идеологически дуел на статуквото на неолибералния глобализъм и надигналите се сили на смяната. След края на Студената война в света беше открита система, подчинена на няколко стратегически цели. В интернационалните връзки – еднополюсен свят, всъщност империя, в която имперският център постанова световни стандарти, упражнява повсеместен надзор и играе ролята на международен служител на реда. В стопанската система – хиперглобализация, премахваща суверенната икономическа политика на страните и установяваща свободна търговия, в която корпорациите се разпореждат със ориста на народите. На национално равнище неолибералният глобализъм има три стълба. Първият е изземването на суверенитет до размиване на националната страна и покоряване на обществата на наднационални органи, които по предписание се излъчват не от народите, а с паркетни сделки на елитите. Вторият е обезцърквяването на обществото – замяна на модерното светско начало с нападателен атеизъм. И третият – замяна на социо-културния код на човечеството посредством джендър-идеологията, която анихилира биологично детерминираната полова еднаквост и ерозира фамилията. И всичко това за владичество на световния хайлайф и неговия личен състав по места, което е допустимо в цялост, единствено в случай че бъдат притъпени демократичната воля на нациите и ценностните устои на личността.
В този световен подтекст се вписва и стигащата до хейтърство рецензия против Орбан. Дълбоко погрешно е, че поддръжката за Унгария била „ реалполитик “, т.е. ползи, а офанзивата била израз на „ европейски полезности “. Ценностите, които поддръжката за Орбан показва, са не по-малко европейски. Те са фундаменти на демокрацията – право на свободен избор, конституционализъм, суверенитет. Какъв тъкмо да е статуса на конституционния съд и кои да са съдиите може да вземат решение демократично унгарските жители, а не евродепутатите на Малта или Германия, които съдят за унгарската политика по отрязъци от вестници и кулоарни злословия.
Все по-отчетливият неуспех на партиите на статуквото в Европа, възходът на обичайните консерватори в Съединени американски щати посредством президента Доналд Тръмп, Брекзит, „ ишиасът “ на развалата, който лъха от настоящия модел на ЕС… Това е началото на демонтажа на неолибералния глобализъм. Позиционирането в този дуел е фундаменталният политически въпрос на нашето съвремие. Днес прогресивните сили на народите се активизират против неолибералния глобализъм. Широка и аморфна тематична коалиция на обществения консерватизъм, на леви, десни и националисти, които не са част от „ империята на злото на Сорос “, се надига в отбрана на християнската цивилизация, на човешките полезности и демокрацията. Затова и все по-често ще следим „ странни “ тематични обединения и общи дейности на хора и среди, които до през вчерашния ден бяха призвани да са непримирими съперници.
В това отношение водачите на двете огромни партии у нас, към този момент повече инстинктивно, вършат стъпки към позиционирането си на страната на смяната. По-видимо го прави госпожа Нинова, само че нейният проблем са алените соросоиди и издънките на старите номенклатурни семейства, които бяха архитекти на неолибералния глобализъм в България, а през днешния ден бранят себе си като подлагат на критика естествената лява поддръжка за Орбан и Тръмп. Министър-председателят Борисов е по-предпазлив под натиска на неразградените соросоидни центрове на подмолна власт и въздействие в Европа. Това, което в Америка назовават „ дълбоката страна “, има своите разклонения и в Европа – „ дълбокият Европейски Съюз “, който се стреми да осъществя неолибералния сюжет посредством „ федерална Европа “.
Предстоящите европейски избори следващата година ще бъдат точно за това каква Европа желаеме. От години еврократите се пробват да стигматизират като „ евроскептичен “ или „ антиевропейски “ всеки друг политически мироглед за различен вид устройство на Европейски Съюз, за по-различни пълномощия на институциите на съюза, за друга съразмерност на споделения суверенитет сред държавите-членки и Брюксел. Това е злотворен агитационен метод, който се пробва да задуши демократичната полемика. Европейски Съюз, както декларират и неговите идейни създатели, като Моне, е политически план. И щом е политически, то по формулировка има разнообразни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия Европейски Съюз. Казвам това, тъй като от Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм “ и „ антиевропейско мислене “ на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз. Да сме наясно – Европа са суверенните страни и народи, а не служителите в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските нации могат да вземат решение по либерален път до каква степен би трябвало да стигне Европейски Съюз в интеграционния развой. Всичко, което е в полза на суверенните страни и народи на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е единствено отричането на нуждата от съществуването на Европейски Съюз.
„ Дълбокият Европейски Съюз “ желае федерализация. И това е неприятно за България. В една класическа федерална система действителната власт по всички значими тематики е изнесена на федерално равнище. Отделните териториални единици резервират надзор единствено върху някои второстепенни сфери. Очевидно тези, които си показват Европейски Съюз като федерация, желаят мощна, а не хлабава федерация. Тоест оптимален размер власт да се концентрира отвън обособените страни. Повече в сравнение с в този момент. Далеч от жителите. За разлика от Съединени американски щати, Европейски Съюз не е еднонационален и няма да стане. При федерално устройство огромните нации ще вземат решение всичко, а дребните няма да имат действителен глас. Тъкмо тъй като в този момент Европейски Съюз е съюз на суверенни страни, а не федерация, разполагаме с несъгласие, гласът ни тежи, имаме процедурни благоприятни условия за договаряния и присъединяване във образуването на всички политики (друг е въпроса по какъв начин ги използваме!). В една многонационална европейска федерация българският глас ще е значим колкото гласът на Република Мордовия в Руската федерация. Федералната власт в Брюксел, а не българските институции и жители, ще дефинира да вземем за пример дали в българските учебни заведения да се учи „ Аз съм българче “. Федерален Европейски Съюз няма да подреди българската къща, както се надяват някои. Ще я събори и ще си подреди своя къща с полуфабрикати и ширпотреба от „ Икеа “. След Брекзит, федералният Европейски Съюз ще бъде една Европа, в която марширува немският стопански ботуш под звуците на френски политически шансон, преустановяван от време на време от итиалиански канцонети и испанско фламенко. Българските ритми, ще бъдат изцяло заглушени. Федералната структура обаче е комфортна за ползите на наднационалната финансово-икономическа прослойка. Тя ще получи цялата власт без „ неудобствата “, които й основава демократичната воля на нациите. Истината е, че България има почтено място, за каквото мечтаеха нашите възрожденци, единствено в Европа на нациите. В една хипотетична европейска федерация бързо ще бъде сведена до географско разбиране.
Такава е ориста на дребните народи, които не съхраняват ревниво своята еднаквост и държавен суверенитет. За България е от витално значение да заеме ясна и дейна позиция в отбрана на модел на европейска интеграция, който зачита суверенитета и националната еднаквост. За да се случи, е належащо политическо самочувствие и интелектуално водачество, а не конформизъм и снишаване. Но най-много е нужна социална воля. Когато гласуваме за евродепутати следващата година, би трябвало да им задаваме най-малко три съответни въпроса: желаят ли повече власт за брюкселското чиновничество, считат ли, че България би трябвало да се раздели със суверенитета си, поддържат ли джендър-идеологията. Всичко останало е от лукавия. Пардон, от Сорос и неговите брюкселски марионетки.
Левият Станишев гласоподава в „ обединен строй “ с костовиста Малинов. Други евродепутати от Българска социалистическа партия се снишават, и сал един Момчил Неков, нашумял около синдрома „ 15/15 “, пропява отвън ПЕС-овския хор. ГЕРБ пък се „ цепи “ от европейското дясно и неговото „ мамче “ Меркел… На пръв взор – вавилонско смесване на партийни позиции. Направо прегрешение, съгласно примитивното мислене, което робува на порочната максима „ партията е права даже когато съгреши “, и фетишизира верността към партийната конструкция, а не към полезности и хрумвания. Това секване на старите партийни синори е следващото удостоверение за новите идеологически разломи на актуалната политика, които не се вместват в категориите на ХIX век, с които някои не престават да си показват дихотомията „ ляво-дясно “.
Гласуването против Унгария и политиката на Орбан в Европейския парламент е единствено подробност от световния идеологически дуел на статуквото на неолибералния глобализъм и надигналите се сили на смяната. След края на Студената война в света беше открита система, подчинена на няколко стратегически цели. В интернационалните връзки – еднополюсен свят, всъщност империя, в която имперският център постанова световни стандарти, упражнява повсеместен надзор и играе ролята на международен служител на реда. В стопанската система – хиперглобализация, премахваща суверенната икономическа политика на страните и установяваща свободна търговия, в която корпорациите се разпореждат със ориста на народите. На национално равнище неолибералният глобализъм има три стълба. Първият е изземването на суверенитет до размиване на националната страна и покоряване на обществата на наднационални органи, които по предписание се излъчват не от народите, а с паркетни сделки на елитите. Вторият е обезцърквяването на обществото – замяна на модерното светско начало с нападателен атеизъм. И третият – замяна на социо-културния код на човечеството посредством джендър-идеологията, която анихилира биологично детерминираната полова еднаквост и ерозира фамилията. И всичко това за владичество на световния хайлайф и неговия личен състав по места, което е допустимо в цялост, единствено в случай че бъдат притъпени демократичната воля на нациите и ценностните устои на личността.
В този световен подтекст се вписва и стигащата до хейтърство рецензия против Орбан. Дълбоко погрешно е, че поддръжката за Унгария била „ реалполитик “, т.е. ползи, а офанзивата била израз на „ европейски полезности “. Ценностите, които поддръжката за Орбан показва, са не по-малко европейски. Те са фундаменти на демокрацията – право на свободен избор, конституционализъм, суверенитет. Какъв тъкмо да е статуса на конституционния съд и кои да са съдиите може да вземат решение демократично унгарските жители, а не евродепутатите на Малта или Германия, които съдят за унгарската политика по отрязъци от вестници и кулоарни злословия.
Все по-отчетливият неуспех на партиите на статуквото в Европа, възходът на обичайните консерватори в Съединени американски щати посредством президента Доналд Тръмп, Брекзит, „ ишиасът “ на развалата, който лъха от настоящия модел на ЕС… Това е началото на демонтажа на неолибералния глобализъм. Позиционирането в този дуел е фундаменталният политически въпрос на нашето съвремие. Днес прогресивните сили на народите се активизират против неолибералния глобализъм. Широка и аморфна тематична коалиция на обществения консерватизъм, на леви, десни и националисти, които не са част от „ империята на злото на Сорос “, се надига в отбрана на християнската цивилизация, на човешките полезности и демокрацията. Затова и все по-често ще следим „ странни “ тематични обединения и общи дейности на хора и среди, които до през вчерашния ден бяха призвани да са непримирими съперници.
В това отношение водачите на двете огромни партии у нас, към този момент повече инстинктивно, вършат стъпки към позиционирането си на страната на смяната. По-видимо го прави госпожа Нинова, само че нейният проблем са алените соросоиди и издънките на старите номенклатурни семейства, които бяха архитекти на неолибералния глобализъм в България, а през днешния ден бранят себе си като подлагат на критика естествената лява поддръжка за Орбан и Тръмп. Министър-председателят Борисов е по-предпазлив под натиска на неразградените соросоидни центрове на подмолна власт и въздействие в Европа. Това, което в Америка назовават „ дълбоката страна “, има своите разклонения и в Европа – „ дълбокият Европейски Съюз “, който се стреми да осъществя неолибералния сюжет посредством „ федерална Европа “.
Предстоящите европейски избори следващата година ще бъдат точно за това каква Европа желаеме. От години еврократите се пробват да стигматизират като „ евроскептичен “ или „ антиевропейски “ всеки друг политически мироглед за различен вид устройство на Европейски Съюз, за по-различни пълномощия на институциите на съюза, за друга съразмерност на споделения суверенитет сред държавите-членки и Брюксел. Това е злотворен агитационен метод, който се пробва да задуши демократичната полемика. Европейски Съюз, както декларират и неговите идейни създатели, като Моне, е политически план. И щом е политически, то по формулировка има разнообразни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия Европейски Съюз. Казвам това, тъй като от Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм “ и „ антиевропейско мислене “ на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз. Да сме наясно – Европа са суверенните страни и народи, а не служителите в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските нации могат да вземат решение по либерален път до каква степен би трябвало да стигне Европейски Съюз в интеграционния развой. Всичко, което е в полза на суверенните страни и народи на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е единствено отричането на нуждата от съществуването на Европейски Съюз.
„ Дълбокият Европейски Съюз “ желае федерализация. И това е неприятно за България. В една класическа федерална система действителната власт по всички значими тематики е изнесена на федерално равнище. Отделните териториални единици резервират надзор единствено върху някои второстепенни сфери. Очевидно тези, които си показват Европейски Съюз като федерация, желаят мощна, а не хлабава федерация. Тоест оптимален размер власт да се концентрира отвън обособените страни. Повече в сравнение с в този момент. Далеч от жителите. За разлика от Съединени американски щати, Европейски Съюз не е еднонационален и няма да стане. При федерално устройство огромните нации ще вземат решение всичко, а дребните няма да имат действителен глас. Тъкмо тъй като в този момент Европейски Съюз е съюз на суверенни страни, а не федерация, разполагаме с несъгласие, гласът ни тежи, имаме процедурни благоприятни условия за договаряния и присъединяване във образуването на всички политики (друг е въпроса по какъв начин ги използваме!). В една многонационална европейска федерация българският глас ще е значим колкото гласът на Република Мордовия в Руската федерация. Федералната власт в Брюксел, а не българските институции и жители, ще дефинира да вземем за пример дали в българските учебни заведения да се учи „ Аз съм българче “. Федерален Европейски Съюз няма да подреди българската къща, както се надяват някои. Ще я събори и ще си подреди своя къща с полуфабрикати и ширпотреба от „ Икеа “. След Брекзит, федералният Европейски Съюз ще бъде една Европа, в която марширува немският стопански ботуш под звуците на френски политически шансон, преустановяван от време на време от итиалиански канцонети и испанско фламенко. Българските ритми, ще бъдат изцяло заглушени. Федералната структура обаче е комфортна за ползите на наднационалната финансово-икономическа прослойка. Тя ще получи цялата власт без „ неудобствата “, които й основава демократичната воля на нациите. Истината е, че България има почтено място, за каквото мечтаеха нашите възрожденци, единствено в Европа на нациите. В една хипотетична европейска федерация бързо ще бъде сведена до географско разбиране.
Такава е ориста на дребните народи, които не съхраняват ревниво своята еднаквост и държавен суверенитет. За България е от витално значение да заеме ясна и дейна позиция в отбрана на модел на европейска интеграция, който зачита суверенитета и националната еднаквост. За да се случи, е належащо политическо самочувствие и интелектуално водачество, а не конформизъм и снишаване. Но най-много е нужна социална воля. Когато гласуваме за евродепутати следващата година, би трябвало да им задаваме най-малко три съответни въпроса: желаят ли повече власт за брюкселското чиновничество, считат ли, че България би трябвало да се раздели със суверенитета си, поддържат ли джендър-идеологията. Всичко останало е от лукавия. Пардон, от Сорос и неговите брюкселски марионетки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ