Пазарът срещу реалната икономика
Фед подсигури паричния поток на America Inc. и вложителите доста бързо минаха от суматоха към оптимизъм
[Shutterstock] Историята на фондовите пазари е цялостна с драматизъм - сривът през 1929 година, черният понеделник през 1987 година, когато цените на акциите се сринаха с 20% за ден, дотком манията през 1999 година Но все пак последните осем седмици бяха забележителни. Разпродажбата на акции беше последвана от нелогично рали в Америка. Между 19 февруари и 23 март показателят S&P 500 загуби една трета от цената си. Оттогава е възстановил повече от половината от загубите си. Катализаторът беше новината, че Федералният запас ще купува корпоративни облигации, помагайки на огромните компании да финансират задълженията си. Инвеститорите доста бързо минаха от суматоха към оптимизъм. Фед, който работи по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби. Тази розова вълна на Уолстрийт би трябвало да ви тормози. Тя е в контрастност с пазарите другаде. Акциите във Англия и континентална Европа да вземем за пример се възвръщат по-бавно. А това е и тотално друг свят от този на Main Street (жаргонен термин за самостоятелни вложители, чиновници и стопанската система като цяло). Макар че блокажът в Америка отслабва, ударът върху работните места е нечовечен. Безработицата нараства от 4 на близо 16%, което е най-високата стойност от 1948 година, когато стартира да се води статистиката. Докато огромните компании получават помощ от Фед и акциите им порастват, дребните се борят да получат пари от Чичо Сам.
Раните от финансовата рецесия през 2007 - 2009 година се отварят още веднъж. " Това е вторият път, в който им спасяваме задниците ", разяснява претендентът за президент на Демократическата партия на Съединени американски щати Джо Байдън предишния месец. Битката за това кой ще заплати фискалните тежести, породени от пандемията, занапред стартира. Настоящото развиване демонстрира допустима отрицателна реакция против огромния бизнес.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да вземем пазарите. Голяма част от усъвършенстваното въодушевление се дължи на това, че Фед, който работи по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби. И се ангажира да изкупи даже повече корпоративен дълг, в това число високодоходни " отпадък " облигации. Пазарът на нови излъчвания корпоративни облигации, който замръзна през февруари, се отвори още веднъж в гръмък жанр. Компаниите са издали 560 милиарда $ бондове през последните шест седмици, с което са удвоили естественото равнище. Дори круизните компании съумяха да съберат пари, въпреки и на висока цена. Каскада от банкрути на огромни компании беше предотвратена. В реалност Фед подсигури паричния поток на America Inc. Фондовите пазари схванаха намека и се повишиха.
Фед обективно няма огромен избор - смяна на пазара на корпоративни облигации би задълбочила така и така дълбоката криза. Инвеститорите усъвършенстваха настроението си и се насочиха към акциите. Те нямат друга добра алтернатива. Доходността на държавните облигации е малко над нулата в Америка. Тя е негативна в Япония и огромна част от Европа. Гарантирано е, че ще загубите пари, в случай че ги държите до падеж, и в случай че инфлацията се увеличи, загубите биха били мъчителни. Така че акциите са привлекателни. Към края на март цените им паднаха задоволително, с цел да изкушат по-смелите вложители. Те се освободиха от визията, че огромна част от цената на борсовия пазар е обвързана с облагите, които ще се осъществят дълго откакто свиването поради COVID-19 даде опция за възобновяване.
Показателно е, че покачването на цените на акциите е неравномерно. Борсите във Англия и континентална Европа, претъпкани с компании от наранени браншове като автомобилостроене, банково дело и енергетика, изостават, а и има нови разтърсвания във връзка с единната валута. В Америка вложителите вложиха още повече религия в една дребна група софтуерни любимци - Alphabet, Amazon, Apple, Фейсбук и Microsoft, които в този момент съставляват една пета от показателя S&P 500.
На едно равнище това има смисъл. Мениджърите на активи би трябвало да влагат пари, с цел да работят допустимо най-добре. Но има и доста закани, като три се открояват.
Първата е рискът от следващ удар . Напълно е допустимо да има втора вълна на епидемията. И има последствия от рецесията, които би трябвало да се посрещнат - през второто тримесечие американският Брутният вътрешен продукт се чака да спадне с към 10% на годишна база. Много мениджъри се надяват, че безмилостното редуциране на разноските може да помогне за отбраната на маржовете им и изплащането на задълженията, насъбрани по време на рецесията. Но в същото време тази корпоративна спестовност ще понижи търсенето.
Втората заплаха са измамите. Експанзията преди срутва поради COVID-19 беше най-дългaта до момента. След годините на евтини пари и финансов инженеринг счетоводните измами може да излязат нескрито. В Азия към този момент има два забележителни абсурда - с китайския Starbucks Luckin Coffee и в сингапурския енергиен търговец Hin Leong, който се оказа, че крие великански загуби. Голяма машинация или корпоративен срив в Америка може да разклати доверието на пазарите.
Най-пренебрегваният риск е от политическа реакция . Спадът ще навреди на по-малките компании и ще сложи огромните корпоративни колоси в още по-силна позиция, увеличавайки концентрацията им в някои браншове, което към този момент ставаше проблем и преди пандемията. Кризата изисква жертви и ще остави след себе си огромни сметки за споразумяване. Желанието на огромния бизнес за обезщетения ще пораства, в случай че се свие повече, в сравнение с е предвиждал след приемането на дотациите. Лесно е да си представим необикновени налози върху избавените браншове или внезапно превръщане на постоянния спад на федералния корпоративен налог, който от дълготрайна междинна стойност над 30% падна до 21% през 2017 година с данъчните промени на президента Тръмп. Някои демократи желаят да лимитират сливанията и да спрат компаниите да връщат пари на своите притежатели.
Засега вложителите в акции считат, че Фед ги поддържа. Но настроението на пазарите може да се промени ненадейно, както потвърдиха невероятните няколко месеца. Едномесечният мечи пазар надали е задоволително време, с цел да поеме всички вероятни неприятни вести от пандемията и голямата неустановеност, която сътвори. Тази драма на борсата ще има още няколко дейности.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
[Shutterstock] Историята на фондовите пазари е цялостна с драматизъм - сривът през 1929 година, черният понеделник през 1987 година, когато цените на акциите се сринаха с 20% за ден, дотком манията през 1999 година Но все пак последните осем седмици бяха забележителни. Разпродажбата на акции беше последвана от нелогично рали в Америка. Между 19 февруари и 23 март показателят S&P 500 загуби една трета от цената си. Оттогава е възстановил повече от половината от загубите си. Катализаторът беше новината, че Федералният запас ще купува корпоративни облигации, помагайки на огромните компании да финансират задълженията си. Инвеститорите доста бързо минаха от суматоха към оптимизъм. Фед, който работи по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби. Тази розова вълна на Уолстрийт би трябвало да ви тормози. Тя е в контрастност с пазарите другаде. Акциите във Англия и континентална Европа да вземем за пример се възвръщат по-бавно. А това е и тотално друг свят от този на Main Street (жаргонен термин за самостоятелни вложители, чиновници и стопанската система като цяло). Макар че блокажът в Америка отслабва, ударът върху работните места е нечовечен. Безработицата нараства от 4 на близо 16%, което е най-високата стойност от 1948 година, когато стартира да се води статистиката. Докато огромните компании получават помощ от Фед и акциите им порастват, дребните се борят да получат пари от Чичо Сам.
Раните от финансовата рецесия през 2007 - 2009 година се отварят още веднъж. " Това е вторият път, в който им спасяваме задниците ", разяснява претендентът за президент на Демократическата партия на Съединени американски щати Джо Байдън предишния месец. Битката за това кой ще заплати фискалните тежести, породени от пандемията, занапред стартира. Настоящото развиване демонстрира допустима отрицателна реакция против огромния бизнес.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да вземем пазарите. Голяма част от усъвършенстваното въодушевление се дължи на това, че Фед, който работи по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби. И се ангажира да изкупи даже повече корпоративен дълг, в това число високодоходни " отпадък " облигации. Пазарът на нови излъчвания корпоративни облигации, който замръзна през февруари, се отвори още веднъж в гръмък жанр. Компаниите са издали 560 милиарда $ бондове през последните шест седмици, с което са удвоили естественото равнище. Дори круизните компании съумяха да съберат пари, въпреки и на висока цена. Каскада от банкрути на огромни компании беше предотвратена. В реалност Фед подсигури паричния поток на America Inc. Фондовите пазари схванаха намека и се повишиха.
Фед обективно няма огромен избор - смяна на пазара на корпоративни облигации би задълбочила така и така дълбоката криза. Инвеститорите усъвършенстваха настроението си и се насочиха към акциите. Те нямат друга добра алтернатива. Доходността на държавните облигации е малко над нулата в Америка. Тя е негативна в Япония и огромна част от Европа. Гарантирано е, че ще загубите пари, в случай че ги държите до падеж, и в случай че инфлацията се увеличи, загубите биха били мъчителни. Така че акциите са привлекателни. Към края на март цените им паднаха задоволително, с цел да изкушат по-смелите вложители. Те се освободиха от визията, че огромна част от цената на борсовия пазар е обвързана с облагите, които ще се осъществят дълго откакто свиването поради COVID-19 даде опция за възобновяване.
Показателно е, че покачването на цените на акциите е неравномерно. Борсите във Англия и континентална Европа, претъпкани с компании от наранени браншове като автомобилостроене, банково дело и енергетика, изостават, а и има нови разтърсвания във връзка с единната валута. В Америка вложителите вложиха още повече религия в една дребна група софтуерни любимци - Alphabet, Amazon, Apple, Фейсбук и Microsoft, които в този момент съставляват една пета от показателя S&P 500.
На едно равнище това има смисъл. Мениджърите на активи би трябвало да влагат пари, с цел да работят допустимо най-добре. Но има и доста закани, като три се открояват.
Първата е рискът от следващ удар . Напълно е допустимо да има втора вълна на епидемията. И има последствия от рецесията, които би трябвало да се посрещнат - през второто тримесечие американският Брутният вътрешен продукт се чака да спадне с към 10% на годишна база. Много мениджъри се надяват, че безмилостното редуциране на разноските може да помогне за отбраната на маржовете им и изплащането на задълженията, насъбрани по време на рецесията. Но в същото време тази корпоративна спестовност ще понижи търсенето.
Втората заплаха са измамите. Експанзията преди срутва поради COVID-19 беше най-дългaта до момента. След годините на евтини пари и финансов инженеринг счетоводните измами може да излязат нескрито. В Азия към този момент има два забележителни абсурда - с китайския Starbucks Luckin Coffee и в сингапурския енергиен търговец Hin Leong, който се оказа, че крие великански загуби. Голяма машинация или корпоративен срив в Америка може да разклати доверието на пазарите.
Най-пренебрегваният риск е от политическа реакция . Спадът ще навреди на по-малките компании и ще сложи огромните корпоративни колоси в още по-силна позиция, увеличавайки концентрацията им в някои браншове, което към този момент ставаше проблем и преди пандемията. Кризата изисква жертви и ще остави след себе си огромни сметки за споразумяване. Желанието на огромния бизнес за обезщетения ще пораства, в случай че се свие повече, в сравнение с е предвиждал след приемането на дотациите. Лесно е да си представим необикновени налози върху избавените браншове или внезапно превръщане на постоянния спад на федералния корпоративен налог, който от дълготрайна междинна стойност над 30% падна до 21% през 2017 година с данъчните промени на президента Тръмп. Някои демократи желаят да лимитират сливанията и да спрат компаниите да връщат пари на своите притежатели.
Засега вложителите в акции считат, че Фед ги поддържа. Но настроението на пазарите може да се промени ненадейно, както потвърдиха невероятните няколко месеца. Едномесечният мечи пазар надали е задоволително време, с цел да поеме всички вероятни неприятни вести от пандемията и голямата неустановеност, която сътвори. Тази драма на борсата ще има още няколко дейности.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ