Фалшивите новини: най-доброто, случващо се на журналистиката
" Фалшивите вести смущават доста хора и предизвикват действителна щета, само че за медийни анализатори като мен те са добра вест, твърди професор Чарли Бекет. Никога не е имало друга медийна тематика, към която да съм имал толкоз огромен интерес. Никога не съм бил по-ангажиран да приказвам и да проучвам друга медийна тематика и нейните последици в такава дълбочина. " Бекет е публицист, учител по медии вLondon Schoolof Economicsидиректор на института за медии и общество Polis към същия университет. В края на годината, в която подправените вести постоянно бяха по-голяма тематика от същинските, а речникът " Колинс " ги разгласи и за дума на годината, " Дневник " разгласява цялостния текст от блога за медии и общество на LSE с позволение на проф. Бекет:
Фразата " подправени вести " може би ви е омръзнала до болежка, само че това е част от казуса.
А той е един от най-важните осведомителни проблеми на нашето време. Така е освен поради македонските младежи, които печелят от разпространяване на неистини. И освен поради рисковите политически обединения, търсещи способи да срутен демократичната народна власт. Дори освен тъй като Русия и Съединени американски щати имат президенти, които извличат политически и персонални дивиденти от насърчаването на безсрамен, унищожителен нихилизъм и подмятат израза " подправени вести " като самобитна реторична граната.
Фалшивите вести са канарчето в цифровата минна изложба
Те са признак на една доста по-мащабна систематична смяна, обвързвана със цената и достоверността на информацията. И с метода, по който в бъдеще ще се оправяме – в обществен, политически и стопански проект – със заканите и опциите съпътстващи новите информационни технологии.
Нека на първо време уточним, че подправените вести са в действителност цяла гама от дезинформация – от изфабрикуваните вести, манипулираното наличие, потреблението на подправен подтекст и позоваването на подправени източници до пропагандата, очернянето и така нататък
Нека също приемем, че подправените вести може да не са изиграли решаваща роля в президентските избори в Съединени американски щати – там действаха доста по-големи сили. Въпреки това съгласно мен подправените вести бяха осезаема, въпреки и маргинална динамичност за изместване на дневния ред и активизиране на поддръжка за Доналд Тръмп. Също по този начин те демонстрираха, че се случва огромна смяна в посока към по-децентрализирана медийна екология, в която различните източници на информация могат да имат по-голямо въздействие в сравнение с преди.
Фалшивите вести ловко експлоатират съществуващите цифрови мрежи от " Facebook " до имейл каналите благодарение на технологии като ботовете, даващи подтик на разпространяването им. Но казусът не е единствено софтуерен. Той изисква от нас реалистично мислене за метода, по който хората схващат и споделят информация в цифровата ера.
Чувствата са не по-малко значими от обстоятелствата
Идентичността е също толкоз мощна мотивация, колкото и стремежът към истината. Тези неща не са безусловно неприятни. Те просто не се вписват в метода, по който обичайните медии и политици са привикнали да мислят за информацията и политиката.
Както съм писал и преди, въпреки подправените вести да имат своя комерсиален и софтуерен подтекст, те са на първо място политически въпрос. Ние би трябвало да разбираме идеологиите на информацията. За всеки, който се занимава с информация, етиката към този момент не е нещо в допълнение. Тя е неотделима част от стопанската система на информацията. Доверието е валутата на обвързваните в мрежа медии. Фалшивите вести ни дават неповторима опция да успеем, правейки нещата както би трябвало.
Най-напред би трябвало да погледнем в песпектива. Според мен множеството от реакциите по тематиката " подправени вести " са в духа на по този начин наречената морална суматоха. Голяма част от това, които ние, а и Тръмп, назоваваме подправени вести, пост-истина или информативен балон, са просто неща, които не харесваме или усещаме като опасност. Не съм сигурен, че бихме водили този спор в средите на " демократичните елити ", в случай че Хилари Клинтън беше станала президент, а британците бяха дали своят вот за оставане в Европейски Съюз.
Във Англия подправените вести намират относително по-слаба почва. Вероятно тъй като ние към този момент имаме медии с открити политически пристрастия и нашата общност е привикнала с публицисти, политици и други комуникатори, склонни да изкривяват истината в интерес на личния си дневен ред.
Отварянето на медиите към по-разнообразни гледни точки и източници дава опция за по-здравословни, по-широки диспути, в които обществеността има по-голямо присъединяване. Но и най-ценните диспути, които водят до най-устойчивите политически решения, би трябвало рано или късно да се върнат в полето на действителността. Демокрацията се нуждае от доказателства, с цел да има политическа отговорност и отчетност.
Може да няма една единствена истина, само че съществуват обстоятелства
Ако се окажем в обстановка – от каквато не сме надалеч – в която всичко е релативно, в която никой не приема изискванията на дебата, а към експертизата и прочувствената ангажираност се подхожда с съмнение, тогава от това ще загубим всички.
Информацията, данните, медийният дискурс – онлайн, по поръчка, персонализиран, всеобщо популяризиран, " неопосредстван " – към този момент е средата, в която се случва публичният и стопански живот. Ако тази среда бъде нечиста, тогава губещ ще бъде всеки, който се стреми към надеждност и меродавност. Погледнете случилото се с компании като " Юбер " и " Facebook ". Те оферират изключителни услуги, само че дейностите и тактиките им не бяха сложени в надеждна етична рамка. Те се оказаха в друга степен " подправени ".
В моята журналистическа сфера подправените вести са най-хубавото нещо
което се е случило от десетилетия насам.
Фалшивите вести дават на качествената публицистика опция да покаже, че е скъпа със своето познание, нравственос, ангажираност и опит. Те са звън на будилник, който ни подсеща да бъдем по-прозрачни, по-релевантни и да внасяме стойност в живота на хората.
Те могат да оказват помощ на медиите да развитият нов бизнес модел, учреден на инспекция на обстоятелства, оборване на легенди и като цяло да ни накарат да се стегнем в качеството ни на опция на фалшивостта.
Един от вероятните резултати на подправените вести е да предизвикат диспути, само че също и дейности. Виждаме, че цифровите мрежи стартират да работят, с цел да спрат достъпа на подправеното наличие до реклами. Свидетели сме на взрив в инспекцията на обстоятелства в медиите. Създават се средства и политики, които да оказват помощ на потребителите да се ориентират в качеството на информацията. Виждаме нов интерес в развиването на медийна и новинарска просветеност.
И до момента в който се заемаме с практическите и политически задания, сложени от подправените вести, ето още няколко етически и стратегически хрумвания по какъв начин другите браншове на осведомителния свят могат да подходят към предизвикването:
- бъдете свързани – присъствайте и бъдете налични във всички платформи;
- бъдете куратори – помагайте на потребителите да стигнат до качественото наличие, където и да е то;
- бъдете съответстващи – използвайте езика на потребителите и ги " слушайте " изобретателно благодарение на данните;
- бъдете специалисти – допринасяйте стойност, схващане, опит, контекст;
- бъдете точни – посредством инспекция на обстоятелствата, баланс и прецизност;
- бъдете хора – демонстрирайте емпатия, почитание към разликите, конструктивност;
- бъдете транспарантни – посочвайте източниците си, поемайте отговорност, приемайте критика;
Социалните мрежи и организациите, разпространяващи вести, могат:
- да отсяват по-добре подправеното съдържание;
- да дават на потребителите по-добри сигнали за качеството на съдържанието;
- да дават преимущество на по-доброто наличие посредством алгоритми;
- да работят за възстановяване на медийната грамотност;
- да вършат по този начин, че повече запаси и повече тласъци да се насочват към надеждните и достоверни изявления
Институциите (в страната, бизнеса, образованието) би трябвало:
- да са налични за връзка там, където споделят хората;
- да приказват на верния език – диалогичен, човешки, даже с възприятие за хумор;
- да бъдат релевантни;
- да бъдат отворени;
- да бъдат интерактивни;
- да бъдат реалисти – въздействието на медиите не е безганично;
Последната точка е значима. Медиите не са светът. Те са колкото причина, толкоз и отражение на обществените, икономическите и политически проблеми.Проблемът няма да се реши посредством регулации. В доста връзки това би било опасност за добродетелите на отворения интернет. Няма да се реши и посредством медийна просветеност. Макар че, несъмнено, по-добрата медийна просветеност постоянно е желателна.
Това е дълготраен проблем, който се развива постепенно и последователно. Той съществува от епохи, дружно с идеала за добре осведоменото общество.
Той не може да бъде изкоренен, само че може да бъде лекуван. И всяка инвестиция в това ще способства стойност в областта на връзките и към обществото като цяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (706)
Фразата " подправени вести " може би ви е омръзнала до болежка, само че това е част от казуса.
А той е един от най-важните осведомителни проблеми на нашето време. Така е освен поради македонските младежи, които печелят от разпространяване на неистини. И освен поради рисковите политически обединения, търсещи способи да срутен демократичната народна власт. Дори освен тъй като Русия и Съединени американски щати имат президенти, които извличат политически и персонални дивиденти от насърчаването на безсрамен, унищожителен нихилизъм и подмятат израза " подправени вести " като самобитна реторична граната.
Фалшивите вести са канарчето в цифровата минна изложба
Те са признак на една доста по-мащабна систематична смяна, обвързвана със цената и достоверността на информацията. И с метода, по който в бъдеще ще се оправяме – в обществен, политически и стопански проект – със заканите и опциите съпътстващи новите информационни технологии.
Нека на първо време уточним, че подправените вести са в действителност цяла гама от дезинформация – от изфабрикуваните вести, манипулираното наличие, потреблението на подправен подтекст и позоваването на подправени източници до пропагандата, очернянето и така нататък
Нека също приемем, че подправените вести може да не са изиграли решаваща роля в президентските избори в Съединени американски щати – там действаха доста по-големи сили. Въпреки това съгласно мен подправените вести бяха осезаема, въпреки и маргинална динамичност за изместване на дневния ред и активизиране на поддръжка за Доналд Тръмп. Също по този начин те демонстрираха, че се случва огромна смяна в посока към по-децентрализирана медийна екология, в която различните източници на информация могат да имат по-голямо въздействие в сравнение с преди.
Фалшивите вести ловко експлоатират съществуващите цифрови мрежи от " Facebook " до имейл каналите благодарение на технологии като ботовете, даващи подтик на разпространяването им. Но казусът не е единствено софтуерен. Той изисква от нас реалистично мислене за метода, по който хората схващат и споделят информация в цифровата ера.
Чувствата са не по-малко значими от обстоятелствата
Идентичността е също толкоз мощна мотивация, колкото и стремежът към истината. Тези неща не са безусловно неприятни. Те просто не се вписват в метода, по който обичайните медии и политици са привикнали да мислят за информацията и политиката.
Както съм писал и преди, въпреки подправените вести да имат своя комерсиален и софтуерен подтекст, те са на първо място политически въпрос. Ние би трябвало да разбираме идеологиите на информацията. За всеки, който се занимава с информация, етиката към този момент не е нещо в допълнение. Тя е неотделима част от стопанската система на информацията. Доверието е валутата на обвързваните в мрежа медии. Фалшивите вести ни дават неповторима опция да успеем, правейки нещата както би трябвало.
Най-напред би трябвало да погледнем в песпектива. Според мен множеството от реакциите по тематиката " подправени вести " са в духа на по този начин наречената морална суматоха. Голяма част от това, които ние, а и Тръмп, назоваваме подправени вести, пост-истина или информативен балон, са просто неща, които не харесваме или усещаме като опасност. Не съм сигурен, че бихме водили този спор в средите на " демократичните елити ", в случай че Хилари Клинтън беше станала президент, а британците бяха дали своят вот за оставане в Европейски Съюз.
Във Англия подправените вести намират относително по-слаба почва. Вероятно тъй като ние към този момент имаме медии с открити политически пристрастия и нашата общност е привикнала с публицисти, политици и други комуникатори, склонни да изкривяват истината в интерес на личния си дневен ред.
Отварянето на медиите към по-разнообразни гледни точки и източници дава опция за по-здравословни, по-широки диспути, в които обществеността има по-голямо присъединяване. Но и най-ценните диспути, които водят до най-устойчивите политически решения, би трябвало рано или късно да се върнат в полето на действителността. Демокрацията се нуждае от доказателства, с цел да има политическа отговорност и отчетност.
Може да няма една единствена истина, само че съществуват обстоятелства
Ако се окажем в обстановка – от каквато не сме надалеч – в която всичко е релативно, в която никой не приема изискванията на дебата, а към експертизата и прочувствената ангажираност се подхожда с съмнение, тогава от това ще загубим всички.
Информацията, данните, медийният дискурс – онлайн, по поръчка, персонализиран, всеобщо популяризиран, " неопосредстван " – към този момент е средата, в която се случва публичният и стопански живот. Ако тази среда бъде нечиста, тогава губещ ще бъде всеки, който се стреми към надеждност и меродавност. Погледнете случилото се с компании като " Юбер " и " Facebook ". Те оферират изключителни услуги, само че дейностите и тактиките им не бяха сложени в надеждна етична рамка. Те се оказаха в друга степен " подправени ".
В моята журналистическа сфера подправените вести са най-хубавото нещо
което се е случило от десетилетия насам.
Фалшивите вести дават на качествената публицистика опция да покаже, че е скъпа със своето познание, нравственос, ангажираност и опит. Те са звън на будилник, който ни подсеща да бъдем по-прозрачни, по-релевантни и да внасяме стойност в живота на хората.
Те могат да оказват помощ на медиите да развитият нов бизнес модел, учреден на инспекция на обстоятелства, оборване на легенди и като цяло да ни накарат да се стегнем в качеството ни на опция на фалшивостта.
Един от вероятните резултати на подправените вести е да предизвикат диспути, само че също и дейности. Виждаме, че цифровите мрежи стартират да работят, с цел да спрат достъпа на подправеното наличие до реклами. Свидетели сме на взрив в инспекцията на обстоятелства в медиите. Създават се средства и политики, които да оказват помощ на потребителите да се ориентират в качеството на информацията. Виждаме нов интерес в развиването на медийна и новинарска просветеност.
И до момента в който се заемаме с практическите и политически задания, сложени от подправените вести, ето още няколко етически и стратегически хрумвания по какъв начин другите браншове на осведомителния свят могат да подходят към предизвикването:
- бъдете свързани – присъствайте и бъдете налични във всички платформи;
- бъдете куратори – помагайте на потребителите да стигнат до качественото наличие, където и да е то;
- бъдете съответстващи – използвайте езика на потребителите и ги " слушайте " изобретателно благодарение на данните;
- бъдете специалисти – допринасяйте стойност, схващане, опит, контекст;
- бъдете точни – посредством инспекция на обстоятелствата, баланс и прецизност;
- бъдете хора – демонстрирайте емпатия, почитание към разликите, конструктивност;
- бъдете транспарантни – посочвайте източниците си, поемайте отговорност, приемайте критика;
Социалните мрежи и организациите, разпространяващи вести, могат:
- да отсяват по-добре подправеното съдържание;
- да дават на потребителите по-добри сигнали за качеството на съдържанието;
- да дават преимущество на по-доброто наличие посредством алгоритми;
- да работят за възстановяване на медийната грамотност;
- да вършат по този начин, че повече запаси и повече тласъци да се насочват към надеждните и достоверни изявления
Институциите (в страната, бизнеса, образованието) би трябвало:
- да са налични за връзка там, където споделят хората;
- да приказват на верния език – диалогичен, човешки, даже с възприятие за хумор;
- да бъдат релевантни;
- да бъдат отворени;
- да бъдат интерактивни;
- да бъдат реалисти – въздействието на медиите не е безганично;
Последната точка е значима. Медиите не са светът. Те са колкото причина, толкоз и отражение на обществените, икономическите и политически проблеми.Проблемът няма да се реши посредством регулации. В доста връзки това би било опасност за добродетелите на отворения интернет. Няма да се реши и посредством медийна просветеност. Макар че, несъмнено, по-добрата медийна просветеност постоянно е желателна.
Това е дълготраен проблем, който се развива постепенно и последователно. Той съществува от епохи, дружно с идеала за добре осведоменото общество.
Той не може да бъде изкоренен, само че може да бъде лекуван. И всяка инвестиция в това ще способства стойност в областта на връзките и към обществото като цяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (706)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ