Фалшивите новини не са дошли със социалните мрежи, а истината

Фалшивите вести не са пристигнали със обществените мрежи, а истината постоянно е била нон грата - това е значимият извод от " Мистър Джоунс ", филм по действителни събития отпреди близо век. Признат за геноцид от едни, към момента омаловажаван от други, Гладоморът в Украйна през 1930-те години, провокиран от аграрната политика на Съюз на съветските социалистически републики, остава недостатъчно прочут и обсъден исторически епизод. Копродукцията на Украйна, Полша и Англия, снимана от световноизвестната полска режисьорка Агнешка Холанд (с номинация " Оскар " за " Европа, Eвропа " ), се пробва да хвърли светлина върху тематиката. Сценарият, вдъхновен от живота и следствията на уелския публицист Гарет Джоунс, чиито храбри репортажи, промъкнали се през цензурата (не само) на Сталин, разкриват ужасите на всеобщия глад през зимата на 1932-1933 г.

Джоунс става прочут като първия чуждестранен публицист, интервюирал Хитлер след назначението му за канцлер. Амбициите му се простират и до изявление с Йосиф Висарионович и таман с тази цел той пътува за Москва през март 1933 година Подсказките и последвалата загадъчна гибел на негов сътрудник обаче го изпращат незаконно в Украйна, в днешен Донецк, прочут нему от разказите на майка му като Юзовка, прясно прекръстен - съгласно култа към личността - на Сталино. 

" Мистър Джоунс " не е документалистика и си разрешава съответни волности за усилване на внушението. Например кореспондентът на " Ню Йорк таймс ", притежател на " Пулицър " и рупор за пропагандата на Съветите Уолтър Дюранти (в ролята Питър Сарсгард), е показан като типичен кино антагонист, угодник, отдаващ се на всеобщи оргии с хайвер, водка, дрога и голи тела, инструктиран по " аления телефон ". Факт е, че той и други като него до последно са отричали, че в Украйна хиляди и милиони умират от апетит, противопоставяйки се на страховитите репортажи на Гарет. Факт е, че Съединени американски щати и Англия са нехаели за протичащото се, тъкмо както анексирането на Крим в наши дни мина без особени забележки от великите сили.

Холанд снима кино лентата с лимитирана цветова палитра, до степен доста от фрагментите - изключително в безутешната зимна степ - да наподобяват черно-бели. Ужасът от глада е концентриран в междинната третина (не е за хора със слаби сърца), докато началото и краят се концентрират върху личността на Джоунс, неговия път към истината и неговия прочит на събитията. Любопитен факт е, че репортажите му въодушевяват Джордж Оруел за романа " Фермата ", като седма глава е съвсем напълно почерпана от неговите разкази за Украйна.