Фалшификаторите на историята насаждат измислицата, че Русия е имала за

Фалшификаторите на историята насаждат измислицата, че Русия е имала за цел посредством войната 1877/1878 година да завладее Босфора, а не да освободи България. Истината е, че Русия можеше да предприеме освобождението на България с решаването на два казуса. 1. Гаранции, че Англия няма да се намесва на страната на Турция, а съветската войска няма да стига до Босфора. Затова именитият военачалник Скобелев е спрял военните дейности в Сан Стефано. Преговорите е водил в Лондон граф Игнатиев с министър-председателя на Англия Биконсфилд Дизраели. 2. Русия е трябвало да има контракт за прекосяване на войските през Румъния. Това също е станало сполучливо.
В изискванията на възторг и духовен напредък към армията се насочат и семейство Скобелеви - военачалник Дмитрий Иванович Скобелев, брачната половинка му Олга Николаевна Скобелева и техният наследник - военачалник Михаил Д. Скобелев. Те са наследници на родолюбив и свободомислещ жанр. Бащата на военачалник Дмитрий Ив. Скобелев - Иван Никитич, е взел участие като доброволец във войната с Наполеон през 1812-1813 година за избавление на европейските нации. Прославил се в епичните борби при Кулм, Бородино, Аустерлиц, Лайпциг и Ватерло. Присвоено му е звание военачалник.
Синът му - военачалник Дмитрий Иванович Скобелев (1821-1879 г.), взе участие в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година като пълководец на Кавказка дивизия. Макар и на 56 години, той се бие безстрашно при обсадата на Плевен, при освобождението на Пловдив и Асеновград.

Внукът му, военачалник от трето потомство - Михаил Дмитриевич Скобелев, е пълководец в именитата пехота. Роден е в Петербург през 1843 година Завършил е академията на Генералния щаб през 1868 година, бил е боен губернатор на Ферганска област през 1876 година, включвайки се като доброволец във войната, командва сборна казашка бригада към Дунавската войска. Изиграва решаваща роля при втората офанзива в боевете за избавление на град Плевен, а при третата пробива защитата на турците.

През месец август е създал сполучлив проект за офанзива и преодоляване на Ловеч. Уникално е зимното прекосяване на Централна Стара планина и присъединяване в победоносната борба при Шейново. През февруари 1878 година войските му влизат в градчето Сан Стефано. Тук на 3 март отпразнували успеха.

Генерал М. Скобелев е останал в паметта на българския народ като пълководеца, завоювал най-вече победи през Освободителната война. С съображение измежду бойците се носела славата му: “Където е Скобелев, там е успеха! “. В трудовете на историците той е увековечен като Белия военачалник, тъй като е носел бяла униформа и яздел бял кон.
Михаил Скобелев е наследил от майка си някои качества, определящи неговия духовен образ. Имал е топло, другарско отношение към бойците, вслушвал се в тяхното мнение и рекомендации.

С добротата и интелигентността си, с мъжеството и героизма си той е прочут и доста обичан от българите. През 1882 година военачалник М. Скобелев е в Париж и буйно пази балканските нации от нападателната политика на Германия и Австро-Унгария, с което провокира дипломатически затруднения с тези страни и е отзован. Починал е в Москва на 25 юли 1882 година На негово име у нас са кръстени улици, села, паркове и са построени монументи.

Олга Николаевна Скобелева (1823-1880 г.) е майката на военачалник М. Скобелев.

На 54-годишна възраст тя е доброволка и управлява съветските лазарети на войските през войната

Рядко рационална и образована жена. Олга Скобелева управлява Балканския отдел на Руския червен кръст. Грижи се за набиране на помощи за потърпевшите от войната. В Петербург тя предложила основаването на комитет за изграждане на величествения храм-паметник до град Шипка за увековечаване паметта на съветските воини, починали за свободата на българския народ в огромните сражения в региона на Шипка и Шейново. Построяването му става за няколко години.

Берлинският конгрес оставя подвластна от Турция региона Източна Румелия.

Паметникът на Олга Скобелева