Балонът "ол инклузив" се спука
Фалитът на колоса " Томас Кук ", последван от прекъсването на активността на неговия български сътрудник " Астрал Холидейз ", разкри една много неприятна истина за прехваления български туризъм, формиращ 13% от Брутният вътрешен продукт. Родните хотелиери, които работят с тези туроператори (а и освен с тях), на процедура изкарват целия деен летен сезон на лични мускули. Въпреки че резервациите се вършат още през зимата или началото на годината, туроператорите се разплащат за доведените " ол инклузив " туристи едвам наесен. А, както стана ясно, може и да не се разплатят. Реално оттатък банкрута на двете компании се вижда сриването на бизнес модел, насочен към привличането на относително нископлатежоспособни клиенти с цени, които довеждат хотелите до ръба на оцеляването.
Кой би издържал на сходен бизнес модел? Със или без банкрута на " Томас Кук " спукването на туристическия балон бе просто въпрос на време. Неслучайно от модела на " пакетния туризъм " от години се оплакват освен по морето, само че и в планинските ни курорти. Показателен да вземем за пример бе последният сезон в Банско, когато притежатели на заведения и на дребни хотели и къщи за посетители упрекнаха точно тази процедура на на ниска цена туризъм за несгодите си.
Сега всички у нас пресмятат загубите от неуспеха на английската компания (за " Астрал " още никой не знае) - 40 млн., 60 млн. или 100 млн. евро... Те идват не от бъдещи неосъществени почивки, а от неизплатени, само че към този момент изконсумирани контракти, които едвам ли ще бъдат покрити изцяло.
Разбира се, родните хотелиери веднага излязоха с апели страната да се намеси - с обезщетения, със дотации за чартърни полети, с подкрепяне през идващите два сезона, с опрощаване на част от налог облага, с възобновяване на към този момент заплатен по фактури Данък добавена стойност, парите по които може и да не дойдат.
Засега приказват наранени хотелиери, хотелиерски асоциации, специалисти в областта на туризма.
Финансовият министър обаче мълчи
И с съображение. Малко евентуално е финансист да предприеме някакви данъчни облекчения, в случай че няма следващо политическо решение - въпреки всичко сме в предизборна конюнктура. Защото даването на данъчни облекчения или финансови обезщетения на потърпевшите от фалитите хотелиери значи страната да толерира един сгрешен бизнес модел. Освен това всяка интервенция на страната би се приела като нерегламентирана държавна помощ със съответните наказания от Европейски Съюз.
А и в случай че български хотелиер години наред е позволявал на туроператора, с който работи, да се разплаща с месеци забавяне, пък бил той и мастодонтът " Томас Кук ", то той трябва да е бил подготвен да си понесе риска от това.
В последните дни се появиха още апели. Например, че страната е надали не съучастник на туристическия бизнес, тъй като владее територията, плажовете, инфраструктурата, летищата. И по тази причина е длъжна да се намеси. Заговори се даже за рефинансиране на заемите на застрашени хотелиери от Българската банка за развиване (ББР). Тази банка, основана за поддръжка на дребните и междинните предприятия, в действителност от години обслужва едри бизнес инициативи. Кого и против какви условия би рефинансирала, е необикновен въпрос. Все отново измежду застрашените от очертаващия се срив на идните туристически сезони сигурно има и огромни вериги, чиито притежатели са с позиции измежду властимащите.
Но тук идва доста значим въпрос - дали страната би освободила от налози компании в различен отрасъл, в случай че техните задгранични сътрудници банкрутират? Да не забравяме, че
туризмът към този момент е получил задоволително данъчни преференции
- той е единственият бранш, за който има понижена ставка по ДДС - 9% за настаняванията за чужденци у нас, до момента в който всички останали заплащат 20%.
Има и още една уязвимост, в която може да бъдат упрекнати българските сътрудници на " Томас Кук ". Всеки новак предприемач знае правилото, че не би трябвало да носи всички яйца в една кошница. Ако разчиташ на един-единствен туроператор да ти цялостни хотела, че даже и курорта - не търси виновността в някой различен, в случай че изпуснеш кошницата. Както стана ясно, за някои от пострадалите хотелиери " Томас Кук " е бил извънреден сътрудник с над 80% дял в заетостта. Компанията дружно с немската TUI е лидер на пазара у нас и годишно води над 200 000 души на отмора в морските ни курорти.
Истината е, че множеството български хотелиери търсят най-лесното - с минимални старания да изпълнят хотелите си. Държавата да им заплаща рекламата, да ги води на изложби и да им търси сътрудници. Чужди компании да им обезпечават платежоспособни и не толкоз платежоспособни задгранични туристи и да им промотират базата. А бизнесът въпреки всичко не е само да чистиш стаи и да сменяш чаршафи. Нито даже и да изхранваш посетители, при това възможно най-евтино. Защото ол инклузивът в множеството случаи води тъкмо до това - подозрително качество поради мощно изтънената под натиска на туроператора " пакетна услуга ".
С тази своя политика
нашите курорти напъдиха българите
Първо, не е прелестно за отмора на Черно море да плащаш повече в сравнение с чужденеца. Тези дни от сектора споделиха, че ол инклузив почивката на един британец или немец у нас излиза приблизително 50 евро дневно. Българско семейство сигурно почива по-скъпо, тъй като заплаща и 20% от горната страна. А качеството в другояче лъскавите на външен тип хотели е такова, че който се е излъгал, повече не повтаря. По-елитните и качествени курорти и хотели пък са недостъпни за българите, освен това не само поради високите цени - в тях е съвсем невероятно да се намерят свободни стаи, тъй като са резервирани от огромните туроператори още от предходната година.
В полемиките какво да се прави министърът на туризма Николина Ангелкова стартира идеята да се вкара спомагателна застраховка на туроператорите, която да поеме вредите на хотелиерите при сходни обстановки. Ясно е обаче кой ще заплати този спомагателен масраф на бизнеса - потребителите, тъй като
всичко ще бъде калкулирано в цената, а не отбито от облагата
Не мина и без апели за оставки. От сдружението на хотелиерите в Несебър желаеха Ангелкова да си върви, тъй като позволила " Томас Кук " да работи, без да е вписан в Националния туристически указател. Според въпросните хотелиери, откакто английската компания не е записана по нашето законодателство, те нямали никакво съображение за искания. Което не е по този начин. Проблемът обаче е, че нашите хотелиери ще се наредят на опашката от кредитори наред с сътрудниците им от десетки други страни. И надали до тях ще стигне нещо за осребряване, откакто бъдат овъзмездени привилегированите кредитори като банките, отпускали заеми на английската компания.
Нискотарифните авиолинии и туристическите резервации по интернет потопили " Томас Кук ", споделят анализатори. Ако в действителност има взрив на директните резервации през интернет, нашите хотелиери не трябва да са толкоз обезпокоени. Поне ще си получават парите не със забавяне, а в множеството случаи даже авансово. Но
би трябвало да се поразмърдат и да станат по-лесно откриваеми
и атрактивни в световното осведомително пространство. А българските туристи може да излязат печеливши от обстановката - току-виж курортите понижили цените и подобрили качеството в опит да ги привлекат.
И няма за какво да се оплакват, че са станали жертва на един предупреден от години банкрут. Защото от дълго време е ясно, че " пакетният туризъм " все отново е за по-неплатежоспособните. Хората, които имат повече благоприятни условия, избират да възнамеряват сами ваканциите си, периодите, местата за настаняване и сами избират какви услуги да получат. Точно обичайният модел на организация срина " Томас Кук " и неговия български представител. Но би трябвало ли българският поданик да бъде заставен да заплаща за сбъркани бизнес модели?
Анализатори се надпреварват с мрачни прогнози за идващото лято и за идния зимен сезон. Предричат верижни банкрути на български хотели и туристически компании. Едва ли обаче ще станем свиделите на " цунами " в туризма, макар че над 50 хотела имат неплатени сметки с банкрутиралата " Томас Кук ". Ако е правилно, че чужденците си падат доста по нашето море, топъл климат, природа и храна, доста бързо ще се откри кой да заеме мястото на английския туроператор. Въпросът е дали българският туристически бизнес ще си вземе поука. Дали ще осъзнае, че моделът, налаган от години, който докара до презастрояване на Черноморието и до напор на нискобюджетни туристи, си отива. И че би трябвало да се търсят нови подходи за привличане на платежоспособни туристи. Те имат свои самостоятелни условия и за работа с тях е нужна еластичност, а не просто отчитане на претовареност. Засега няма признаци за отрезвяване.
Кой би издържал на сходен бизнес модел? Със или без банкрута на " Томас Кук " спукването на туристическия балон бе просто въпрос на време. Неслучайно от модела на " пакетния туризъм " от години се оплакват освен по морето, само че и в планинските ни курорти. Показателен да вземем за пример бе последният сезон в Банско, когато притежатели на заведения и на дребни хотели и къщи за посетители упрекнаха точно тази процедура на на ниска цена туризъм за несгодите си.
Сега всички у нас пресмятат загубите от неуспеха на английската компания (за " Астрал " още никой не знае) - 40 млн., 60 млн. или 100 млн. евро... Те идват не от бъдещи неосъществени почивки, а от неизплатени, само че към този момент изконсумирани контракти, които едвам ли ще бъдат покрити изцяло.
Разбира се, родните хотелиери веднага излязоха с апели страната да се намеси - с обезщетения, със дотации за чартърни полети, с подкрепяне през идващите два сезона, с опрощаване на част от налог облага, с възобновяване на към този момент заплатен по фактури Данък добавена стойност, парите по които може и да не дойдат.
Засега приказват наранени хотелиери, хотелиерски асоциации, специалисти в областта на туризма.
Финансовият министър обаче мълчи
И с съображение. Малко евентуално е финансист да предприеме някакви данъчни облекчения, в случай че няма следващо политическо решение - въпреки всичко сме в предизборна конюнктура. Защото даването на данъчни облекчения или финансови обезщетения на потърпевшите от фалитите хотелиери значи страната да толерира един сгрешен бизнес модел. Освен това всяка интервенция на страната би се приела като нерегламентирана държавна помощ със съответните наказания от Европейски Съюз.
А и в случай че български хотелиер години наред е позволявал на туроператора, с който работи, да се разплаща с месеци забавяне, пък бил той и мастодонтът " Томас Кук ", то той трябва да е бил подготвен да си понесе риска от това.
В последните дни се появиха още апели. Например, че страната е надали не съучастник на туристическия бизнес, тъй като владее територията, плажовете, инфраструктурата, летищата. И по тази причина е длъжна да се намеси. Заговори се даже за рефинансиране на заемите на застрашени хотелиери от Българската банка за развиване (ББР). Тази банка, основана за поддръжка на дребните и междинните предприятия, в действителност от години обслужва едри бизнес инициативи. Кого и против какви условия би рефинансирала, е необикновен въпрос. Все отново измежду застрашените от очертаващия се срив на идните туристически сезони сигурно има и огромни вериги, чиито притежатели са с позиции измежду властимащите.
Но тук идва доста значим въпрос - дали страната би освободила от налози компании в различен отрасъл, в случай че техните задгранични сътрудници банкрутират? Да не забравяме, че
туризмът към този момент е получил задоволително данъчни преференции
- той е единственият бранш, за който има понижена ставка по ДДС - 9% за настаняванията за чужденци у нас, до момента в който всички останали заплащат 20%.
Има и още една уязвимост, в която може да бъдат упрекнати българските сътрудници на " Томас Кук ". Всеки новак предприемач знае правилото, че не би трябвало да носи всички яйца в една кошница. Ако разчиташ на един-единствен туроператор да ти цялостни хотела, че даже и курорта - не търси виновността в някой различен, в случай че изпуснеш кошницата. Както стана ясно, за някои от пострадалите хотелиери " Томас Кук " е бил извънреден сътрудник с над 80% дял в заетостта. Компанията дружно с немската TUI е лидер на пазара у нас и годишно води над 200 000 души на отмора в морските ни курорти.
Истината е, че множеството български хотелиери търсят най-лесното - с минимални старания да изпълнят хотелите си. Държавата да им заплаща рекламата, да ги води на изложби и да им търси сътрудници. Чужди компании да им обезпечават платежоспособни и не толкоз платежоспособни задгранични туристи и да им промотират базата. А бизнесът въпреки всичко не е само да чистиш стаи и да сменяш чаршафи. Нито даже и да изхранваш посетители, при това възможно най-евтино. Защото ол инклузивът в множеството случаи води тъкмо до това - подозрително качество поради мощно изтънената под натиска на туроператора " пакетна услуга ".
С тази своя политика
нашите курорти напъдиха българите
Първо, не е прелестно за отмора на Черно море да плащаш повече в сравнение с чужденеца. Тези дни от сектора споделиха, че ол инклузив почивката на един британец или немец у нас излиза приблизително 50 евро дневно. Българско семейство сигурно почива по-скъпо, тъй като заплаща и 20% от горната страна. А качеството в другояче лъскавите на външен тип хотели е такова, че който се е излъгал, повече не повтаря. По-елитните и качествени курорти и хотели пък са недостъпни за българите, освен това не само поради високите цени - в тях е съвсем невероятно да се намерят свободни стаи, тъй като са резервирани от огромните туроператори още от предходната година.
В полемиките какво да се прави министърът на туризма Николина Ангелкова стартира идеята да се вкара спомагателна застраховка на туроператорите, която да поеме вредите на хотелиерите при сходни обстановки. Ясно е обаче кой ще заплати този спомагателен масраф на бизнеса - потребителите, тъй като
всичко ще бъде калкулирано в цената, а не отбито от облагата
Не мина и без апели за оставки. От сдружението на хотелиерите в Несебър желаеха Ангелкова да си върви, тъй като позволила " Томас Кук " да работи, без да е вписан в Националния туристически указател. Според въпросните хотелиери, откакто английската компания не е записана по нашето законодателство, те нямали никакво съображение за искания. Което не е по този начин. Проблемът обаче е, че нашите хотелиери ще се наредят на опашката от кредитори наред с сътрудниците им от десетки други страни. И надали до тях ще стигне нещо за осребряване, откакто бъдат овъзмездени привилегированите кредитори като банките, отпускали заеми на английската компания.
Нискотарифните авиолинии и туристическите резервации по интернет потопили " Томас Кук ", споделят анализатори. Ако в действителност има взрив на директните резервации през интернет, нашите хотелиери не трябва да са толкоз обезпокоени. Поне ще си получават парите не със забавяне, а в множеството случаи даже авансово. Но
би трябвало да се поразмърдат и да станат по-лесно откриваеми
и атрактивни в световното осведомително пространство. А българските туристи може да излязат печеливши от обстановката - току-виж курортите понижили цените и подобрили качеството в опит да ги привлекат.
И няма за какво да се оплакват, че са станали жертва на един предупреден от години банкрут. Защото от дълго време е ясно, че " пакетният туризъм " все отново е за по-неплатежоспособните. Хората, които имат повече благоприятни условия, избират да възнамеряват сами ваканциите си, периодите, местата за настаняване и сами избират какви услуги да получат. Точно обичайният модел на организация срина " Томас Кук " и неговия български представител. Но би трябвало ли българският поданик да бъде заставен да заплаща за сбъркани бизнес модели?
Анализатори се надпреварват с мрачни прогнози за идващото лято и за идния зимен сезон. Предричат верижни банкрути на български хотели и туристически компании. Едва ли обаче ще станем свиделите на " цунами " в туризма, макар че над 50 хотела имат неплатени сметки с банкрутиралата " Томас Кук ". Ако е правилно, че чужденците си падат доста по нашето море, топъл климат, природа и храна, доста бързо ще се откри кой да заеме мястото на английския туроператор. Въпросът е дали българският туристически бизнес ще си вземе поука. Дали ще осъзнае, че моделът, налаган от години, който докара до презастрояване на Черноморието и до напор на нискобюджетни туристи, си отива. И че би трябвало да се търсят нови подходи за привличане на платежоспособни туристи. Те имат свои самостоятелни условия и за работа с тях е нужна еластичност, а не просто отчитане на претовареност. Засега няма признаци за отрезвяване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ