Факултативният съвет на Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент

Факултативният съвет на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " отхвърли във вторник да кръсти публика на името на починалия учител по право доцент Кристиан Таков.

Предложението бе отправено с подписка, в която се включиха над 4200 души. С внасянето ѝ в университета и отбраната на предлагането пред академичната общественост се нае журналистът Татяна Ваксберг.

Идеята бе подкрепена от ректора на СУ проф. Атанас Герджиков, само че срещна неодобрението на декана на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов, който при срещата си с Ваксберг бе обяснил, че " даже на Петко Каравелов не е кръстена публика ". В последна сметка той въпреки всичко сложи на внимание на факултативния съвет предлагането.

Mediapool разгласява без редакторска интервенция описа на Татяна Ваксберг от въпросното съвещание, извършено във вторник:

" Благодаря на всичките 4208 души, които се подписаха под настояването в Софийския университет да има публика " Кристиан Таков ". Въвлякох ви в това и ви дължа пояснение.

Днес (14 ноември – бел.ред.) настояването беше отхвърлено от факултетния съвет на Юридическия факултет (ЮФ) с 12 гласа срещу, 4 " за " и 4 " въздържал се ". Аргументът в интерес на отхвърлянето не беше дефиниран категорично, само че можеше да се изведе от многочислените изявления.

Накратко: има доста заслужили адвокати, а настояването за назоваване на публика натрапва " пищност и показност ", с което се " унищожава паметта на Кристиан Таков ", до момента в който Юридическият факултет би желал да я опази от похищения. Друг мотив: Кристиан Таков не би желал да се разисква този въпрос с назоваване на аудиторията. И още: целият звук " разделя факултета " и " раздира душата " на гласуващите, тъй като ги кара да избират сред Кристиан и други адвокати.

Не знам сред Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, само че изразът беше упоменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на публика на името на различен човек не беше поставяно нито на разискване, нито на гласоподаване.

Разбрах обаче нещо доста значимо: че на името на Кристиан Таков няма да има публика. И нещо още по-важно: че факултетният съвет на ЮФ прави доста ясна разлика сред елементарното и изключителното, преживявайки второто като контузия, а не като образец за поощряване. Не знаех това.

Преди да отида на съвещанието, допусках, че казусът е на друго ниво: там, където една изключителност не може да бъде разпозната даже и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че в случай че предложа очила, лупа, телескоп даже, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв недостатък.

Това беше илюзия, която не се оказа чак толкоз почтена. Тя въвлече всички вас в една обречена самодейност, а на множеството членове на факултетния съвет сътвори дискомфорта да се чудят по какъв начин да работят пред едно невероятно условие, пристигнало извън: те самите да изискат още повече от това, което ги травмира.

Фактите са следните: бях позволена до съвещанието, което беше обществено, дадоха ми думата на два пъти – първоначално и след гласуването. Ясно е какво споделих първоначално – това, което написа в подписката. Накрая споделих наглас това, което така и така не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня по какъв начин Кристиан е живял измежду тези хора.

Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани единствено за четири работни дни. ЮФ приема годишно по 300-400 студенти. На съвещанието през днешния ден студентът, показал подписката, сподели, че Кристиан Таков им е дал вяра. Че посредством него те са повярвали, че в случай че пазят справедливостта, ще има кой да ги поддържа. Глас от залата се възпротиви, потвърждавайки, че с тези пояснения пред студентите Кристиан е преповторил някой различен преподавател, който преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.

Трета подписка набира сили сега – тя е проведена от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са адвокати. Засега в нея вземат участие 50 души. Не знам кой е нейният получател, нито какъв е смисълът й след днешното гласоподаване.

Във втория епизод имаше изявления на членове на факултетния съвет. С обединен мотив " срещу " се изрекоха 8 души: проф. доктор Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. доктор Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. доктор Николай Натов, доцент доктор Ценимир Братоев, доцент Атанас Симеонов, помощник доктор Златимир Орсов.

Повечето споделиха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като ослепителен правист, други подсетиха, че го познават от изключително доста години: 25, 31, 35. Единици споделиха, че той не е единственият заслужен, че е бил член на Българска комунистическа партия и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, тъй като не съумявам да не помни нотките на отвращение, когато ги чуя. Допускам, че в случай че беше освободено от вътрешна цензура, това отвращение щеше да каже следното: живяхме добре до през днешния ден, а в този момент би трябвало да се оправдаваме пред непознати хора за какво нещо не желаеме.

Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, участва на съвещанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е " по-висшестоящ " от факултетния съвет. Последните думи докараха към този момент не нотки на отвращение, а цяла лавина.

Думите бяха разчетени като опасност и създателят им беше връхлетян от щафетна звукова детонация на сантиметри от лицето си: " Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган! " " Вие си имате работа с адвокати! " " Това е опасност! "

Колкото повече, толкоз повече – най-после обвиняванията еволюираха до такава степен, че студентът взе участие в политически сюжет и проведен скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това изказване ръкопляскаха 90% от присъстващите. Студентът се извини, че е бил свестен неправилно.

Следващият път, когато желаеха да изразят отвращение, го адресираха към мен, категорично отделяйки моята виновност от към този момент приетия за невиновен студент, с който единствено допреди минути ме бяха привиждали в общ сюжет за дестабилизация на Юридическия факултет.

На излизане ми пожелаха " триумф на политическото занятие ", откакто ме бяха уверили, че моите политически планове са явни за всеки, който следи интернет.

П.С. В хода на съвещанието породи предложение, което беше признато единомислещо: да се кръсти на името на Кристиан Таков годишното съревнование за решение на правосъден проблем – студентски формат, основан с дългогодишните старания на самия Кристиан и на други негови сътрудници.

Оценката ми за втората вест се промени във времето: първичната ми реакция беше позитивна, само че след това научих, че предоставяне на име на това съревнование би следвало да е решение на студентите, а не на факултетния съвет. Дадоха ми образец: все едно да кръстя едно балетно учебно заведение на името на щерка ми – не тъй като учебното заведение е мое, а тъй като всеки ден я повеждам на балет точно там. Пък до момента в който давам име нещо, дето не е мое, да не съм си поставила табелка на личната входна врата. Сравнението може да е правилно, може и да не е, не съм проверявала. Подписката, за която отговарях, беше за назоваване на публика, а не на съревнование. Благодаря ви, че ми се доверихте и скърбя за резултата. "