ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

Лидерите на Европа упорстват, че тяхната съпротива против развалянето на нуклеарната договорка с Иран е обвързвана с опазването на мира. Всъщност става дума за нещо също толкоз значимо - за горделивост.
Преговорите са траяли повече от десетилетие и повече от едно потомство европейски водачи и дипломати са били ангажирани в тях по едно или друго време. Независимо дали са седели на преговорната маса или са гледали в профил, похвалите за триумфа на съглашението бяха необятно популяризирани.

Всеки - от някогашния началник на външната политика на Европейски Съюз Катрин Аштън до немския президент Франк Валтер Щайнмайер, който оказа помощ за договарянията за договорката, когато беше външен министър на Германия, си поделиха славата.

Въпреки, че президентът Доналд Тръмп и други американски критици на договорката го свързват главно с администрацията на Обама, европейците го виждат като свое. Всъщност, в европейските външнополитически кръгове, договорката се счита за най-значимото достижение на европейската дипломация в близко време.

Представен от договарящите от Франция, Германия и Англия, Европейският съюз сподели най-хубавата европейска държавническа мисъл.

Скептиците на претекстовете на Европа от дълго време допускат, че ползите на Берлин и Париж в частност са подбудени от стопански претекстове и желанието да се възползват от нововъзникващата стопанска система с повече от 80 милиона души. И кой може да не помни спектакъла на тогавашния немски министър на стопанската система Зигмар Габриел, който кацна в Техеран с делегация на бизнеса, преди мастилото по договорката да е сухо, с цел да се се договарят с моллите от Иран.

Като оставим встрани това, договорката с Иран в никакъв случай не е била на първо място за гонене на икономическите ползи на Европа, а по-скоро за поощряване на мира и европейския авторитет.
Мартин Шулц, някогашният ръководител на Европейския парламент, я назова "постигането на история " по това време, като открои приноса на европейските дипломати.

Лесно е да се разбере за какво европейците са толкоз очаровани от Съвместния повсеместен проект за деяние, защото съглашението е публично известно като амбициозно, извънредно комплицирано и концентрирано върху задачата на Европейски Съюз - насърчаването на мира.

През дните и седмиците, които последваха пробива в договарянията, малко европейски политици възразиха съществено против договорката, неодобрявана от Израел и критиците в Съединени американски щати. Мирът в Близкия изток беше близо, упорстваха тогава европейците.

Компромисът сподели, че "решения за рискови спорове могат да бъдат открити на масата за договаряния ", декларира Ги Верхофстад, водач на либералите в Европейския парламент, след оповестяването на договорката.
Тръмп, който както по жанр, по този начин и всъщност нарушава всички дипломатически правила, които европейците ценят, беше този, който дръпна килимчето под иранската договорка, правейки нейната орис още по-горчива за Европа. Някои не желаеха да одобряват това, което се случва.

"Може би, може би, ние, европейците, не би трябвало да обръщаме толкоз внимание на основния нарцисист и в действителност да се съсредоточим върху това, което можем да създадем, с цел да спасим иранското нуклеарно съглашение без присъединяване на Съединени американски щати в него ", споделя Натали Точи, консултант на европейския представител по външната политик Федерика Могерини, в обществената мрежа „ Туитър “.

Особено неприятно за водачите на Европа е, че ходът на Тръмп прави още едно увещание за зависимостта на континента от Вашингтон. Макар че всички огромни европейски страни и Европейски Съюз като цяло се опълчиха на анулацията на договорката, те бяха безсилни да я спрат.

Неотдавнашните поклоннически визити във Вашингтон на Еманюел Макрон и Ангела Меркел наподобява не съумяха да повлияят даже малко на проектите на Тръмп за Иран.

Общото изказване, направено от Франция, Германия и Англия в сряда, е малко повече от удостоверение на тази беззащитност.

"Ние подчертаваме нашия непрекъснат ангажимент към иранското нуклеарно съглашение ", споделят те, като че ли договорката може да оцелее без Съединени американски щати.

Както Тръмп споделя предишния месец на Меркел, Европа се нуждае от Съединени американски щати повече в сравнение с Съединени американски щати се нуждаят от Европа, както стопански, по този начин и от позиция на сигурността.

Или както споделя Тръмп, Европа е безпомощна.

Ето за какво, щом какафонията от шока и ужаса на континента отслабне през идващите дни във връзка последната стъпка на Тръмп, Европа ще направи това, което постоянно прави, когато е провокирана от Съединени американски щати - нищо.

Източник "Политико ", Превод "Фокус "