„Нахранете журналистите“, не – изгонете ги
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Един политически водач гони публицисти от конференция, различен подобен им споделя какъв брой би трябвало да са признателни, че им върви в студиото. А къде остана „ нахранете публицистите “… Къде остана въобще достолепието на публицистите? Няма го! През последните 10 години го убиха. Бавно и постъпателно, тъй като „ безнаказаните играчи “ в страната усетиха, че медиите може да бъдат доста потребни.
А бяха времена, в които хората във властта се грижиха за публицистите, че ги и хранеха даже.
Репликата „ нахранете публицистите “ бе произнесена от Надежда Михайлова, в този момент Нейнски, при диалог с членове на Съюз на демократичните сили в градското читалище на Ловеч през 1999 година От този диалог излезе един от най-големите медийни кавги по време на държавното управление на Иван Костов. Михайлова бе записана да поучава нейни съпартийци да " нахранят публицистите ".
Но, както се споделя, това е бял дерт. Все отново за маса и софра става дума.
И към този момент над 20 години по-късно какво се случва с публицистите в България. Превърнаха се в тъпкани, обругавани мисирки… Бойко Борисов си го сподели непосредствено и беше прав, че след това потегли и да се извинява. Но нали тъкмо по негово време стана мисиркването.
Сега се стигна се до подобен миг, в който водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов стартира да си избира кои медии да му участват на конференцията. Гони сътрудници от „ Капитал “, „ Дневник “, " Клаб Z " и „ Медиапул “, тъй като били финансирани от Дядо Коледа… Шега, несъмнено. Били с непознато финансиране. И след това се тръсна и си потегли, тъй като те, публицистите, не си били тръгнали. Една конференция по-малко, само че тъй като стана скандал, отново бе отразена. Не че се чу някакво обръщение от нея.
След това съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков, от височината на позицията си през последната година и половина, изясни пред bTV: „ Вашата медия би трябвало да е горда, че преди изборите идват водачи, които да обяснят каква ще е политиката на партията. И когато подобен водач ви пристигна, би трябвало да кажете благодаря, а не да тръгнете в съпротива. “
Явно никой от пиарите на Политическа партия не е обяснил на Кирил Петков, че публицистиката по предопределение би трябвало да е съпротива, а не да благодари на всякакви политици, че са ги „ удостоили “ с наличието, когато са в „ изгрева си “. А тъкмо Кирил Петков и Асен Василев също си избират медии. Още преди старта на предизборната акция от ФАКТИ пуснахме въпроси към Кирил Петков… То към този момент към днешна дата въпросите не са настоящи, само че няма отговор. Иначе други хора от Политическа партия откликват и приказват, това е реалност.
Журналистиката е призвана да „ хапе “ политиците, да им вади далаверите, да им е камъче в обувката и бодил в..дника. Дали е по този начин в България? Не е. Журналистиката е приспана в огромните медии, публицистиката е принизена. Най-лошото е, че няма колегия.
Ако имаше колегия, всички публицисти на конференцията на „ Възраждане “ щяха да си тръгнат. Пък дано Костадинов си приказва на празната зала. Всъщност, той реализира своето. Създаде скандал.
А какво се случи преди известно време в Северна Македония. Когато литна първият полет от София до Скопие. Транспортният министър на Северна Македония Благой Бочварски имаше къс брифинг, с цел да се похвали. Но и там бяха пратили предложения до избрани медии, а не до всички. Но там един публицист награби микрофона за въпроси, още преди да е почнал да приказва министърът, и му сподели пред всички, че е презрян, тъй като не всички медии са известени за брифинга. След това остави камерата си в краката му. Последваха още 4 камери. Други медии пък снимаха. Явно и там „ верните “. Къде е гилдията!? Къде е солидарността, къде е позицията.
За взаимност приказваме единствено когато пребият някой публицист - сътрудника от “24 часа “ Слави Ангелов, или взривят входната врата на проверяващия публицист Васил Иванов, или убият в Русе поради едното побутване Виктория Маринова. И какво следва. От Съюза на българските публицисти излизат с писмо, в което показват възмущението си. Това вършат и още няколко организации от кумова срама, както се споделя. И какво от това? Къде е отбраната, къде е помощта…
Животът си продължава, непривично, нетрадиционно, само че скоропостижно приведен. И тъкмо това е повода политиците към този момент да не „ хранят “ публицистите, а да ги карат да са им признателни. След като го докарахме до това състояние, дано най-малко тогава партиите да си спуснат описите с комфортните им медии, с цел да се знае кой на коя конференция да върви. Така най-малко и няма да се дразним взаимно, май.
Един политически водач гони публицисти от конференция, различен подобен им споделя какъв брой би трябвало да са признателни, че им върви в студиото. А къде остана „ нахранете публицистите “… Къде остана въобще достолепието на публицистите? Няма го! През последните 10 години го убиха. Бавно и постъпателно, тъй като „ безнаказаните играчи “ в страната усетиха, че медиите може да бъдат доста потребни.
А бяха времена, в които хората във властта се грижиха за публицистите, че ги и хранеха даже.
Репликата „ нахранете публицистите “ бе произнесена от Надежда Михайлова, в този момент Нейнски, при диалог с членове на Съюз на демократичните сили в градското читалище на Ловеч през 1999 година От този диалог излезе един от най-големите медийни кавги по време на държавното управление на Иван Костов. Михайлова бе записана да поучава нейни съпартийци да " нахранят публицистите ".
Но, както се споделя, това е бял дерт. Все отново за маса и софра става дума.
И към този момент над 20 години по-късно какво се случва с публицистите в България. Превърнаха се в тъпкани, обругавани мисирки… Бойко Борисов си го сподели непосредствено и беше прав, че след това потегли и да се извинява. Но нали тъкмо по негово време стана мисиркването.
Сега се стигна се до подобен миг, в който водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов стартира да си избира кои медии да му участват на конференцията. Гони сътрудници от „ Капитал “, „ Дневник “, " Клаб Z " и „ Медиапул “, тъй като били финансирани от Дядо Коледа… Шега, несъмнено. Били с непознато финансиране. И след това се тръсна и си потегли, тъй като те, публицистите, не си били тръгнали. Една конференция по-малко, само че тъй като стана скандал, отново бе отразена. Не че се чу някакво обръщение от нея.
След това съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков, от височината на позицията си през последната година и половина, изясни пред bTV: „ Вашата медия би трябвало да е горда, че преди изборите идват водачи, които да обяснят каква ще е политиката на партията. И когато подобен водач ви пристигна, би трябвало да кажете благодаря, а не да тръгнете в съпротива. “
Явно никой от пиарите на Политическа партия не е обяснил на Кирил Петков, че публицистиката по предопределение би трябвало да е съпротива, а не да благодари на всякакви политици, че са ги „ удостоили “ с наличието, когато са в „ изгрева си “. А тъкмо Кирил Петков и Асен Василев също си избират медии. Още преди старта на предизборната акция от ФАКТИ пуснахме въпроси към Кирил Петков… То към този момент към днешна дата въпросите не са настоящи, само че няма отговор. Иначе други хора от Политическа партия откликват и приказват, това е реалност.
Журналистиката е призвана да „ хапе “ политиците, да им вади далаверите, да им е камъче в обувката и бодил в..дника. Дали е по този начин в България? Не е. Журналистиката е приспана в огромните медии, публицистиката е принизена. Най-лошото е, че няма колегия.
Ако имаше колегия, всички публицисти на конференцията на „ Възраждане “ щяха да си тръгнат. Пък дано Костадинов си приказва на празната зала. Всъщност, той реализира своето. Създаде скандал.
А какво се случи преди известно време в Северна Македония. Когато литна първият полет от София до Скопие. Транспортният министър на Северна Македония Благой Бочварски имаше къс брифинг, с цел да се похвали. Но и там бяха пратили предложения до избрани медии, а не до всички. Но там един публицист награби микрофона за въпроси, още преди да е почнал да приказва министърът, и му сподели пред всички, че е презрян, тъй като не всички медии са известени за брифинга. След това остави камерата си в краката му. Последваха още 4 камери. Други медии пък снимаха. Явно и там „ верните “. Къде е гилдията!? Къде е солидарността, къде е позицията.
За взаимност приказваме единствено когато пребият някой публицист - сътрудника от “24 часа “ Слави Ангелов, или взривят входната врата на проверяващия публицист Васил Иванов, или убият в Русе поради едното побутване Виктория Маринова. И какво следва. От Съюза на българските публицисти излизат с писмо, в което показват възмущението си. Това вършат и още няколко организации от кумова срама, както се споделя. И какво от това? Къде е отбраната, къде е помощта…
Животът си продължава, непривично, нетрадиционно, само че скоропостижно приведен. И тъкмо това е повода политиците към този момент да не „ хранят “ публицистите, а да ги карат да са им признателни. След като го докарахме до това състояние, дано най-малко тогава партиите да си спуснат описите с комфортните им медии, с цел да се знае кой на коя конференция да върви. Така най-малко и няма да се дразним взаимно, май.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ