От краха на СССР до войната в Украйна – къде сгреши Европа?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 29 август в Прага немският канцлер Олаф Шолц в тирада, озаглавена " Европа е нашето бъдеще ", изрази желанието си за разширение на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, само че също и към Украйна, Молдова и Грузия. Необходимо разширение, съгласно него, с цел да се обезпечи непоклатимост в Европа. По въпросите на сигурността той удостовери водещата роля на НАТО като " поръчител за нашата сигурност " и на фона на украинския спор уточни, че Европа и Германия ще продължат своята икономическа и военна поддръжка " колкото дълго е належащо ".
Ден след тази тирада новината за гибелта на Михаил Горбачов, която ни върна няколко десетилетия обратно във времето на рухването на стената и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, ни накара да измерим пропастта, която разделя вярата, зародила тогава и обстановката в Европа през днешния ден, потопена още веднъж в серпантина на борба и боязън от нуклеарна ескалация.
Какво се случи за четвърт век сред 1989 година и 2014 година, с цел да се стигне дотук, пита в собствен материал френското електронно издание Boulevard Voltaire.
Когато пристигна на власт през 1985 година Горбачов се зае освен с връщане към разведряването, само че и с преразглеждане на връзките изток - запад, което докара до превръщането на Европа в обширна зона на съдействие и сигурност, от Лисабон до Владивосток. През април 1987 година в Прага той декларира: " Ние уверено се противопоставяме на разделянето на континента на два противоположни военни блока. " Нов метод към интернационалните връзки, който трябваше да одобри формата на общоевропейски " Общ дом " и който щеше разсъни интереса на няколко европейски водачи, по-специално на Франсоа Митеран. През декември 1989 година Митеран ще започва плана за " Европейска конфедерация ". Както по-късно изяснява Ролан Дюма, министър на външните работи по това време, става дума за " предложение на страните от Източна Европа, без да се изключва Съюз на съветските социалистически републики,на рамка на характерно европейско политическо съдействие, т.е. без Съединените щати ". Това, несъмнено, щеше да докара до неуспеха на този план. Съединените щати оказват напън върху Германия и през 1991 година стартират интензивна дипломатическа и финансова акция, ориентирана към страните от Източна Европа. Те дадоха да се разбере, че френският план в действителност е ориентиран към попречване на влизането на страните от Централна и Източна Европа в Европейска икономическа общност.
Съединените щати не желаеха преосноваване на Европа върху основи, които биха заплашили тяхното водачество. Това беше политика на разширение на евроатлантическите структури, наследници на Студената война, която по-късно зае мястото на европейската фантазия " от Атлантика до Урал ", за която Дьо Гол моли още през 1959 година
За руснаците обаче краят на Студената война не произтича от " победа " на Запада, а по-скоро от решителното предпочитание на Съветския съюз да постави завършек на десетилетията на борба. Следователно те имаха вяра, че могат да вземат участие пълноценно в преконфигурирането на новия европейски ред.
Съединените щати разрушиха тези очаквания, като организираха политика на " връщане обратно " (репресии) във връзка с Русия, като настояха за разширение на изток на тяхната зона на евроатлантическо въздействие и като разпростряха политика на промяна на режима даже в някогашните руски републики.
Много преди Путин, през 1994 година, Борис Елцин предизвести западняците: в случай че разширението се реализира, " НАТО ще се приближи до границите на Русия и ние още веднъж ще се окажем с два противоположни военни блока ". Той добави, че тогава Европа рискува да се потопи в " леден мир ". Нямаше визия какво следва: същинска война в сърцето на Европа с присъединяване на нуклеарни сили.
От експлоадирането на войната в Украйна един дискурс доминира в множеството френски медии. Путин е " анти-Горбачов ", който желае да възвърне империята, на която някогашният общоприет секретар (съвсем неволно) постави край. Става дума за пренаписване на историята и самобитен приятелски съд, които разрешават да се избегне въпроса за отговорността на европейците, които са изцяло неспособни да се освободят от американската настойчивост и сами да изградят даже общоевропейска система за сигурност, включваща Русия.
Горбачов умря, до момента в който съветски и украински оръдия гърмяха по Днепър. Трябва ли да погребем дружно с него фантазията на Дьо Гол за помирена Европа от Атлантика до Урал?
На 29 август в Прага немският канцлер Олаф Шолц в тирада, озаглавена " Европа е нашето бъдеще ", изрази желанието си за разширение на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, само че също и към Украйна, Молдова и Грузия. Необходимо разширение, съгласно него, с цел да се обезпечи непоклатимост в Европа. По въпросите на сигурността той удостовери водещата роля на НАТО като " поръчител за нашата сигурност " и на фона на украинския спор уточни, че Европа и Германия ще продължат своята икономическа и военна поддръжка " колкото дълго е належащо ".
Ден след тази тирада новината за гибелта на Михаил Горбачов, която ни върна няколко десетилетия обратно във времето на рухването на стената и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, ни накара да измерим пропастта, която разделя вярата, зародила тогава и обстановката в Европа през днешния ден, потопена още веднъж в серпантина на борба и боязън от нуклеарна ескалация.
Какво се случи за четвърт век сред 1989 година и 2014 година, с цел да се стигне дотук, пита в собствен материал френското електронно издание Boulevard Voltaire.
Когато пристигна на власт през 1985 година Горбачов се зае освен с връщане към разведряването, само че и с преразглеждане на връзките изток - запад, което докара до превръщането на Европа в обширна зона на съдействие и сигурност, от Лисабон до Владивосток. През април 1987 година в Прага той декларира: " Ние уверено се противопоставяме на разделянето на континента на два противоположни военни блока. " Нов метод към интернационалните връзки, който трябваше да одобри формата на общоевропейски " Общ дом " и който щеше разсъни интереса на няколко европейски водачи, по-специално на Франсоа Митеран. През декември 1989 година Митеран ще започва плана за " Европейска конфедерация ". Както по-късно изяснява Ролан Дюма, министър на външните работи по това време, става дума за " предложение на страните от Източна Европа, без да се изключва Съюз на съветските социалистически републики,на рамка на характерно европейско политическо съдействие, т.е. без Съединените щати ". Това, несъмнено, щеше да докара до неуспеха на този план. Съединените щати оказват напън върху Германия и през 1991 година стартират интензивна дипломатическа и финансова акция, ориентирана към страните от Източна Европа. Те дадоха да се разбере, че френският план в действителност е ориентиран към попречване на влизането на страните от Централна и Източна Европа в Европейска икономическа общност.
Съединените щати не желаеха преосноваване на Европа върху основи, които биха заплашили тяхното водачество. Това беше политика на разширение на евроатлантическите структури, наследници на Студената война, която по-късно зае мястото на европейската фантазия " от Атлантика до Урал ", за която Дьо Гол моли още през 1959 година
За руснаците обаче краят на Студената война не произтича от " победа " на Запада, а по-скоро от решителното предпочитание на Съветския съюз да постави завършек на десетилетията на борба. Следователно те имаха вяра, че могат да вземат участие пълноценно в преконфигурирането на новия европейски ред.
Съединените щати разрушиха тези очаквания, като организираха политика на " връщане обратно " (репресии) във връзка с Русия, като настояха за разширение на изток на тяхната зона на евроатлантическо въздействие и като разпростряха политика на промяна на режима даже в някогашните руски републики.
Много преди Путин, през 1994 година, Борис Елцин предизвести западняците: в случай че разширението се реализира, " НАТО ще се приближи до границите на Русия и ние още веднъж ще се окажем с два противоположни военни блока ". Той добави, че тогава Европа рискува да се потопи в " леден мир ". Нямаше визия какво следва: същинска война в сърцето на Европа с присъединяване на нуклеарни сили.
От експлоадирането на войната в Украйна един дискурс доминира в множеството френски медии. Путин е " анти-Горбачов ", който желае да възвърне империята, на която някогашният общоприет секретар (съвсем неволно) постави край. Става дума за пренаписване на историята и самобитен приятелски съд, които разрешават да се избегне въпроса за отговорността на европейците, които са изцяло неспособни да се освободят от американската настойчивост и сами да изградят даже общоевропейска система за сигурност, включваща Русия.
Горбачов умря, до момента в който съветски и украински оръдия гърмяха по Днепър. Трябва ли да погребем дружно с него фантазията на Дьо Гол за помирена Европа от Атлантика до Урал?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ