Може ли Путин да убие майор Данаил Николаев?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мой другар живееше на улица 6-ти септември в София. Тази дата не означаваше нищо и не беше почивен ден. Не се работеше на 9-ти септември, само че по това време никой не хукваше към Гърция. Първо се маршируваше, а по-късно се празнуваше шумно освобождението на България от „ фашизма “. Възхваляваше се Съветския съюз за неговите достижения в региона на науката, селското стопанство и космоса. Пееха се песни за „ безконечна дружба “ с съветския народ и флагове със сърп и чук се вееха по балконите.
Вчера получих поздравления за „ празника “ от другари родени след 1990 година и от любознание се настаних пред тв приемника. Не обърнах внимание на броят на участниците. Това бяха историци, общественици и политолози. Голяма част от тях с трофеи – професор или минимум доцент. По всички канали, от самото начало се започваше или свършваше с опълчването на Русия против нашето обединяване през 1885 година. Безразборно се обобщаваха дати и събития чиято цел очевидно беше да се утвърди мнението за „ съветската заплаха “ от времето на Стефан Стамболов до Путин. Наблюдател умерено можеше да си извади извода, че се празнува заклеймяването на Русия, а не „ Съединението “.
В прочут смисъл, тази тема се явяваше като продължение на изказванието, че Русия не ни е освободила от Турско иго. Империята се е пробвала да стигне Босфора, а нашите предци не са били плебеи, а бенефициенти на 5 века турско наличие. По тази логичност, националният ни празник да бъде 6 ти септември, вместо 3 ти март.
Може би не са доста хората, които са уверени, че в случай че не бяха руснаците, през днешния ден формалния език в България щеше да е турски. Колкото и да оредяваме, аз оставам един от тях. Въпреки това ми разбиране не оборвам никога обстоятелството, че съветския император Александър III ти освен не утвърждава, само че даже заплашва своя съотечественик Княз Александър Батенберг поради присъединяване му в „ Съединението “. Не е належащо да си професор, задоволително е да си нормално мислещ човек, с цел да си зададеш въпроса: Как е допустимо една Империя, изгубила 1/5 от армията си, дала 70 хиляди жертви, освободила всички територии обитаеми с българи, да обърне страницата, все едно, че нищо не се е случило. И това става единствено 7 години след Санстефанския контракт! Това завъртване от 180 градуса на Русия по отношение на България става по една трагична случайност. Срещу „ нашият “ и в това време съветски Цар Освободител през 1881 година е осъществен атентат. Той е осмия по ред, финален и за жал сполучлив. Александър II ри е същински аристократ. Той подхваща редица промени, най-известната от които е унищожаване на крепостничеството и предоставяне на съветския народ опция за по-добро обучение. Най-големият му наследник, престолонаследник по права линия, ненадейно умира и на трона се качва неподготвеният за ръководство Александър III ти. Консерватор, той анулира огромна част от промените на татко си, ненавижда народа и ръководи като същински диктатор. Вълненията в България не са по негов усет. Държи се пренебрежително към зараждащата се политическа класа. Сваля от власт Батенберг и министър ръководителят Стамболов от русофил става русофоб. Прекратяват се дипломатическите връзки, което значи, че двете най-близки страни са тръгнали към война една против друга. Едва след неговата гибел Княз Фердинанд се качва на трона.
Разделението на българите „ за “ и срещу Русия пуска корени, чиито плодове берем през всички тези години на войни и преврати, чак до през днешния ден. Всички българи осъзнават, че разделянето е пагубно, само че малко на брой се осмеляват да застанат зад мъдростта на Цар Борис „ Винаги с Германия и в никакъв случай против Русия! “ В актуалната конюнктура задоволително е да се смени Германия с Европа и доста премълчани истини ще си дойдат на мястото.
Грозно е, неприемливо е, че по време на това честване, бе отминат главният изпълнител на „ Съединението “ – роденият в Русия офицер от български генезис майор Данаил Николаев. Той става офицер в Русия, не в Америка. Блестящ пълководец на опълченска рота в боевете на Шипка, той се открива в столицата на „ Източна Румелия “ Пловдив. Там Николаев провежда гимнастически сдружения, в които взимат присъединяване десетки хиляди младежи. Под прикритието на спортни извършения, блестящият уредник раздава пушки на учениците си. Със единодушието на Захари Стоянов на 6 ти септември 1885 година, обграден от въоръжените гимнастици, със знамето на Опълченците от Шипка в ръце, майор Николаев афишира „ Източна Румелия “ за освободена. Той е първият създаден в чин полковник. Счита се за патриарх на актуалната българска войска.
Нищо не оправдава превръщането на прилагателното „ съветски “ в нарицателно. Още по-малко продуктивна е замяната на имена и празници според от политически настройки. Както споделя Макрон, Русия няма да се реалокира в никакъв случай. Дори без Путин тя ще бъде там където е през днешния ден.
Мой другар живееше на улица 6-ти септември в София. Тази дата не означаваше нищо и не беше почивен ден. Не се работеше на 9-ти септември, само че по това време никой не хукваше към Гърция. Първо се маршируваше, а по-късно се празнуваше шумно освобождението на България от „ фашизма “. Възхваляваше се Съветския съюз за неговите достижения в региона на науката, селското стопанство и космоса. Пееха се песни за „ безконечна дружба “ с съветския народ и флагове със сърп и чук се вееха по балконите.
Вчера получих поздравления за „ празника “ от другари родени след 1990 година и от любознание се настаних пред тв приемника. Не обърнах внимание на броят на участниците. Това бяха историци, общественици и политолози. Голяма част от тях с трофеи – професор или минимум доцент. По всички канали, от самото начало се започваше или свършваше с опълчването на Русия против нашето обединяване през 1885 година. Безразборно се обобщаваха дати и събития чиято цел очевидно беше да се утвърди мнението за „ съветската заплаха “ от времето на Стефан Стамболов до Путин. Наблюдател умерено можеше да си извади извода, че се празнува заклеймяването на Русия, а не „ Съединението “.
В прочут смисъл, тази тема се явяваше като продължение на изказванието, че Русия не ни е освободила от Турско иго. Империята се е пробвала да стигне Босфора, а нашите предци не са били плебеи, а бенефициенти на 5 века турско наличие. По тази логичност, националният ни празник да бъде 6 ти септември, вместо 3 ти март.
Може би не са доста хората, които са уверени, че в случай че не бяха руснаците, през днешния ден формалния език в България щеше да е турски. Колкото и да оредяваме, аз оставам един от тях. Въпреки това ми разбиране не оборвам никога обстоятелството, че съветския император Александър III ти освен не утвърждава, само че даже заплашва своя съотечественик Княз Александър Батенберг поради присъединяване му в „ Съединението “. Не е належащо да си професор, задоволително е да си нормално мислещ човек, с цел да си зададеш въпроса: Как е допустимо една Империя, изгубила 1/5 от армията си, дала 70 хиляди жертви, освободила всички територии обитаеми с българи, да обърне страницата, все едно, че нищо не се е случило. И това става единствено 7 години след Санстефанския контракт! Това завъртване от 180 градуса на Русия по отношение на България става по една трагична случайност. Срещу „ нашият “ и в това време съветски Цар Освободител през 1881 година е осъществен атентат. Той е осмия по ред, финален и за жал сполучлив. Александър II ри е същински аристократ. Той подхваща редица промени, най-известната от които е унищожаване на крепостничеството и предоставяне на съветския народ опция за по-добро обучение. Най-големият му наследник, престолонаследник по права линия, ненадейно умира и на трона се качва неподготвеният за ръководство Александър III ти. Консерватор, той анулира огромна част от промените на татко си, ненавижда народа и ръководи като същински диктатор. Вълненията в България не са по негов усет. Държи се пренебрежително към зараждащата се политическа класа. Сваля от власт Батенберг и министър ръководителят Стамболов от русофил става русофоб. Прекратяват се дипломатическите връзки, което значи, че двете най-близки страни са тръгнали към война една против друга. Едва след неговата гибел Княз Фердинанд се качва на трона.
Разделението на българите „ за “ и срещу Русия пуска корени, чиито плодове берем през всички тези години на войни и преврати, чак до през днешния ден. Всички българи осъзнават, че разделянето е пагубно, само че малко на брой се осмеляват да застанат зад мъдростта на Цар Борис „ Винаги с Германия и в никакъв случай против Русия! “ В актуалната конюнктура задоволително е да се смени Германия с Европа и доста премълчани истини ще си дойдат на мястото.
Грозно е, неприемливо е, че по време на това честване, бе отминат главният изпълнител на „ Съединението “ – роденият в Русия офицер от български генезис майор Данаил Николаев. Той става офицер в Русия, не в Америка. Блестящ пълководец на опълченска рота в боевете на Шипка, той се открива в столицата на „ Източна Румелия “ Пловдив. Там Николаев провежда гимнастически сдружения, в които взимат присъединяване десетки хиляди младежи. Под прикритието на спортни извършения, блестящият уредник раздава пушки на учениците си. Със единодушието на Захари Стоянов на 6 ти септември 1885 година, обграден от въоръжените гимнастици, със знамето на Опълченците от Шипка в ръце, майор Николаев афишира „ Източна Румелия “ за освободена. Той е първият създаден в чин полковник. Счита се за патриарх на актуалната българска войска.
Нищо не оправдава превръщането на прилагателното „ съветски “ в нарицателно. Още по-малко продуктивна е замяната на имена и празници според от политически настройки. Както споделя Макрон, Русия няма да се реалокира в никакъв случай. Дори без Путин тя ще бъде там където е през днешния ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ