Силата се крие в истината: какво каза Путин на руските деца
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пред деца в Калининград се появи положителният Путин, с цел да им приказва за обич и лоялност. За политика: съвсем нищо. Но сподели, че силата е в истината. И в речта му се прокрадна една огромна истина: че доста съветски бойци умират.
Когато диктаторите се разправят с опозицията и трансфорат своите министри, пропагандисти и църковни деятели в крепостни селяни, се открива ерата, в която диктаторите откриват своята обич към децата. Ленин да вземем за пример отиде да се види с децата пред една коледна елха. На трибуната на мавзолея усмихнатият Сталин държеше в ръцете си русо момиченце, което доста години по-късно беше моя учителка по френски език в Московския държавен университет и призна, че Сталин не ѝ е харесал.
Сега пристигна времето и Путин да се сприятели с децата. Другите очевидно просто не заслужават неговото другарство и време. В Деня на знанието, 1 септември, Путин се срещна с цяла група деца на друга възраст в Калининград. Децата демонстрираха прелестна подготовка, очевидно добре бяха научили функциите си.
Още помним по какъв начин Путин целуна по корема малко момченце на площада пред Кремъл. И до момента не е ясно какво му беше хрумнало тогава. Но към оня миг той към момента беше неузрял деспот. Сега към този момент се е научил да бъде - вероятно се досещате - добър деспот.
Добрият чичо придвижи патриотизма в учебно заведение
Да, пред учениците в този момент се появи положителният Путин, с цел да им приказва за любовта, предаността, помощта за възрастните хора и децата с увреждания, както и за това, че силата се крие в истината. За политиката - съвсем нито думичка. Съвсем апропо удари един пестник на Ленин за това, че е дал " съветски " територии на Украйна, която, съгласно Путин, в никакъв случай не е имала държавност, и изясни, че защитавайки съветския свят, бойците дават своето здраве за родината, а доста от тях и умират. Да, таман тук силата на истината фактически си проби път - тъй като доста от съветските бойци в този момент в действителност умират. В думите на президента се долавяше и онази мачистка философия, която изисква от мъжа да се бори до дъно - не е ясно обаче до дъно за кого?
Добрият чичо придвижи патриотизма в учебно заведение. Отсега нататък всяка седмица в учебните заведения ще издигат съветския байрак триумфално, с военни обноски, под звуците на националния химн. Човек може да си намерения - какво пък толкоз - и в Америка издигат знамето и обичат националния си химн! Но в случай че в действителност приказваме за силата на истината, би трябвало да признаем, че всеки човек, всеки народ има своя лична истина, която заслужава да бъде зачитана по същия метод, по който следва да се съблюдават интернационалните контракти за неприкосновеността на границите на същата тази Украйна.
Разговорът в Калининградското учебно заведение още веднъж ме наведе на мисълта, че диалозите на диктаторите постоянно са безпределно банални. Сигурен съм, че децата, които са разговаряли с Путин, ще намерят своята лична истина в живота, която надали е съвместима с баналностите. Впрочем, без значение от заучените въпроси и словесните украси, децата ми се сториха умни. Те ще пораснат и вероятно ще живеят в напълно друга страна от тази, в която се намират в този момент.
Уморен от командването на войски и министри, Путин си напомни своето минало и по-точно познанството си с незаконен разузнавач, който го поразил с това, че желал да служи на родината си, вместо да изисква от нея да му служи. Но тематиката за служенето е доста по-значима. Служенето на родината допуска таман това многообразие от възгледи, подходи, схващания и инакомислие, което беше напълно заровено на 24 февруари.
Вярва ли си Путин?
Кой тук си играе на котка и мишка? Вярва ли си Путин, когато приказва за любовта и състраданието? Ако е по този начин, по какъв начин това се вписва в " специфичната интервенция "? Или Путин не има вяра на личните си думи, също като оня шпионин, който разправя всевъзможни небивалици пред врага? Но белким децата са врагове? Какъв е в действителност патриотизмът на диктатора? Може би - да служи самичък на себе си? Та нали подмазвачите и без друго го отъждествят с Русия.
Ето по какъв начин президентът отиде сякаш да посети децата в Калининград във връзка първия образователен ден, а в действителност се получи нещо като загадка среща със самия него, само че без необикновен резултат.
Виктор Ерофеев е публицист, книжовен критик, ефирен водещ, създател на книгите " Руската хубавица ", " Добрият Сталин ", " Акимуди " и доста други.
Пред деца в Калининград се появи положителният Путин, с цел да им приказва за обич и лоялност. За политика: съвсем нищо. Но сподели, че силата е в истината. И в речта му се прокрадна една огромна истина: че доста съветски бойци умират.
Когато диктаторите се разправят с опозицията и трансфорат своите министри, пропагандисти и църковни деятели в крепостни селяни, се открива ерата, в която диктаторите откриват своята обич към децата. Ленин да вземем за пример отиде да се види с децата пред една коледна елха. На трибуната на мавзолея усмихнатият Сталин държеше в ръцете си русо момиченце, което доста години по-късно беше моя учителка по френски език в Московския държавен университет и призна, че Сталин не ѝ е харесал.
Сега пристигна времето и Путин да се сприятели с децата. Другите очевидно просто не заслужават неговото другарство и време. В Деня на знанието, 1 септември, Путин се срещна с цяла група деца на друга възраст в Калининград. Децата демонстрираха прелестна подготовка, очевидно добре бяха научили функциите си.
Още помним по какъв начин Путин целуна по корема малко момченце на площада пред Кремъл. И до момента не е ясно какво му беше хрумнало тогава. Но към оня миг той към момента беше неузрял деспот. Сега към този момент се е научил да бъде - вероятно се досещате - добър деспот.
Добрият чичо придвижи патриотизма в учебно заведение
Да, пред учениците в този момент се появи положителният Путин, с цел да им приказва за любовта, предаността, помощта за възрастните хора и децата с увреждания, както и за това, че силата се крие в истината. За политиката - съвсем нито думичка. Съвсем апропо удари един пестник на Ленин за това, че е дал " съветски " територии на Украйна, която, съгласно Путин, в никакъв случай не е имала държавност, и изясни, че защитавайки съветския свят, бойците дават своето здраве за родината, а доста от тях и умират. Да, таман тук силата на истината фактически си проби път - тъй като доста от съветските бойци в този момент в действителност умират. В думите на президента се долавяше и онази мачистка философия, която изисква от мъжа да се бори до дъно - не е ясно обаче до дъно за кого?
Добрият чичо придвижи патриотизма в учебно заведение. Отсега нататък всяка седмица в учебните заведения ще издигат съветския байрак триумфално, с военни обноски, под звуците на националния химн. Човек може да си намерения - какво пък толкоз - и в Америка издигат знамето и обичат националния си химн! Но в случай че в действителност приказваме за силата на истината, би трябвало да признаем, че всеки човек, всеки народ има своя лична истина, която заслужава да бъде зачитана по същия метод, по който следва да се съблюдават интернационалните контракти за неприкосновеността на границите на същата тази Украйна.
Разговорът в Калининградското учебно заведение още веднъж ме наведе на мисълта, че диалозите на диктаторите постоянно са безпределно банални. Сигурен съм, че децата, които са разговаряли с Путин, ще намерят своята лична истина в живота, която надали е съвместима с баналностите. Впрочем, без значение от заучените въпроси и словесните украси, децата ми се сториха умни. Те ще пораснат и вероятно ще живеят в напълно друга страна от тази, в която се намират в този момент.
Уморен от командването на войски и министри, Путин си напомни своето минало и по-точно познанството си с незаконен разузнавач, който го поразил с това, че желал да служи на родината си, вместо да изисква от нея да му служи. Но тематиката за служенето е доста по-значима. Служенето на родината допуска таман това многообразие от възгледи, подходи, схващания и инакомислие, което беше напълно заровено на 24 февруари.
Вярва ли си Путин?
Кой тук си играе на котка и мишка? Вярва ли си Путин, когато приказва за любовта и състраданието? Ако е по този начин, по какъв начин това се вписва в " специфичната интервенция "? Или Путин не има вяра на личните си думи, също като оня шпионин, който разправя всевъзможни небивалици пред врага? Но белким децата са врагове? Какъв е в действителност патриотизмът на диктатора? Може би - да служи самичък на себе си? Та нали подмазвачите и без друго го отъждествят с Русия.
Ето по какъв начин президентът отиде сякаш да посети децата в Калининград във връзка първия образователен ден, а в действителност се получи нещо като загадка среща със самия него, само че без необикновен резултат.
Виктор Ерофеев е публицист, книжовен критик, ефирен водещ, създател на книгите " Руската хубавица ", " Добрият Сталин ", " Акимуди " и доста други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ