Меркел или Ердоган - кой заслужаваше повече наградата?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бившият немски канцлер Ангела Меркел беше отличена с премията за мир на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) поради приема на огромен брой бежанци по време на бежанската рецесия. Меркел е удостоена с оценката за " смелото решение " да одобри от 2015 година над 1,2 милиона бежанци от страни като Сирия, Ирак, Афганистан и Еритрея, разгласи ръководителят на журито на премията Денис Муквеге, представен от Евронююз. Според Муквеге великодушното приемане в Германия на бежанците е " оставило урок за историята ", написа Българска телеграфна агенция.
Генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азуле също изрече високата си оценка за напъните на Меркел на фона на бежанската рецесия и съобщи: " Страданието е универсално. Затова и решенията за облекчение на страданието би трябвало да са универсални. Да осигурим мир значи да отворим вратите за тези, които страдат ". Засега не е известно по кое време ще бъде връчена премията на някогашния канцлер на Германия. В Турция, която понастоящем обезпечава леговище на тройно повече сирийски бежанци от признатите в Германия, оценката на Меркел остави горчив привкус, пораждайки чувство за неправда и недооцененост.
" ЮНЕСКО даде премията си за мир на Меркел, аргументирайки се със смелостта ѝ да одобри 1,2 милиона бежанци, и пропусна да забележи приема на 3,6 милиона сирийци в Турция ", писа в. " Акшам ". Турското печатно издание подсети, че точно Турция е страната, приела максимален брой бежанци в света. " Турция обезпечава заслон на 3,65 милиона сирийски бежанци. Дори броят на бежанците в Ливан и Йордания е по-голям от този в Германия. Ливан е приел 1,7 милиона, а Йордания над два милиона бежанци ", припомня вестникът.
Друго турско издание - в. " Айдънлък " - назова премията " нелепа " и добави, че освен това състояние " (турският президент Реджеп Тайип) Ердоган би трябвало да получи минимум четири награди ", откакто Турция е приела близо 4 милиона сирийски бежанци. " Безсрамие на ЮНЕСКО! ", гласеше заглавие по тематиката на в. " Стар ", съгласно който организацията даже не загатнала името на Турция, без значение от обстоятелството, че в страната живеят общо 5,5 милиона бежанци от разнообразни националности, най-много сирийци, а в последния отчет на Европейския парламент от 2021 година е приета ролята на Турция като хазаин на максимален брой бежанци в целия свят.
Несъмнено поддръжката за бежанците коства значително както на немския, по този начин и на турския водач. В Германия, членката на Европейски Съюз, приела максимален брой бежанци, политиката на Меркел провокира бурни публични реакции, освен това освен вътре в страната, само че и в Европейски Съюз като цяло. Решението през 2015 година на Ангела Меркел да отвори границите на Германия, а с това и на цялото Шенгенско пространство за бягащите от спора в Сирия, докара до невъобразим напредък на известната с антиимигрантските си позиции партия " Алтернатива за Германия ", която на изборите през 2017 година се издигна до ситуацията на водеща опозиционна мощ, а рейтингът на Християндемократическия съюз на Меркел спадна. Това решение завоюва на Меркел овациите на интернационалната общественост, само че значително са тези, които го дефинират като най-голямата неточност в политическата ѝ кариера.
В Турция приемът на милиони бежанци от Сирия също основава проблеми за ръководещите в миг, когато популацията на страната претърпява тежки времена на фона на сриващия се витален стандарт. Турската инфлация доближи рекордни равнища - предишния месец Турция регистрира инфлация от близо 80 на 100 на годишна база. Това непроменяемо ускорява и публичните настроения против бежанците в страната, трансформирали се към този момент и в предмет на предизборни диискусии в подтекста на задаващите се на хоризонта избори през лятото следващата година.
Според последните публични данни, показани предходната седмица от министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, понастоящем в страната живеят 3,65 милиона сирийци, от които 3,22 милиона имат статут на бежанци. Запитан за броя на тези, които са получили поданство, и за сирийците с право на глас в Турция, Сойлу сподели, че 211 хиляди сирийци са станали турски жители, а гласоподавателите сирийци наброяват 120 хиляди. Връщането на сирийците в родината им породи многолюден публичен спор, като редица опозиционни водачи увериха, че дойдат ли на власт ще се погрижат това да се случи, а за държавното управление на Ердоган въпросът с бежанците от Сирия се трансформира в още едно предизвикателство преди изборите.
Макар че турският президент приказва с горделивост за сполучливия банкет, обезпечен от страната му на сирийците, и постоянно подлага на критика развитите страни, че не вършат задоволително, с цел да поддържат хората, бягащи от война, растящото публично неодобрение е сигнал за негативите, които въпросът предизвиква на държавното управление, и то в миг, когато ръководещите мощно се нуждаят да консолидират поддръжката си. Според социологическо изследване на организация Оптимар, осъществено на 12-15 август, сирийските бежанци са вторият максимален проблем за турците след икономическите несгоди. Резултатите от анкетата, оповестена през вчерашния ден от журналиста на в. " Хюриет " Абдулкадир Селви, демонстрират, че Партията на справедливостта и развиването (ПСР) резервира позициите си на водеща мощ с 37,2 % поддръжка, следвана от Народнорепубликанската партия (НРП) с 26 на 100. Според него първият въпрос, който ще дефинира резултатите от идните избори, е стопанската система, в това число скъпотията и безработицата, а вторият са сирийците в Турция.
" ПСР би трябвало да върне стопанската система в релсите по пътя към изборите през 2023 година и да преодолее реакцията в обществото във връзка с сирийците ", споделя Селви, който е прочут с контактите си в държавните среди. Друго проучване, на организация BUPAR, представено от " Джумхуриет " и осъществено в края на юни, демонстрира, че голямото болшинство от турците - 87,3 % - желаят сирийците да се върнат в родината си, а едвам 6,2 % са дали отговор на въпроса дали сирийците би трябвало да се върнат в личната си страна, като са споделили да останат в Турция. Същевременно 84,5 на 100 от турците считат за погрешно даването на турско поданство на сирийците, демонстрира същата анкета.
Няколко турски опозиционни партии постоянно приканват за връщане на милиони сирийски бежанци в Сирия. Основната опозиционна НРП също съобщи наскоро, че в случай че пристигна на власт след парламентарните и президентски избори през юни 2023 година, всички сирийци ще би трябвало да изоставен Турция " в границите на две години ".
Мерал Акшенер, лидерката на националистическата “Добра партия ”, друга водеща опозиционна мощ в Турция, сложи въпроса с бежанците в подтекста на заплахата от смяна на демографския образ на Турция след няколко десетилетия, в случай че сирийците се задържат в страната. " Ако сирийските мигранти не бъдат върнати назад и останат в Турция, при високия растеж на раждаемост, който има при тях, ще се окаже, че единствено след 30 години 35 милиона от популацията на страната ще бъде със сирийски корени ", предизвести тя. На този декор през май президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че се работи по план за построяването на жилища в 13 района на Сирия, където да се завърнат близо 1 милион сирийци. По думите му към 500 хиляди сирийски бежанци към този момент са се завърнали в образуваните зони за сигурност в арабската страна. Няколко дни по-късно обаче той успокои, че в никакъв случай няма да върне принудително бежанците в Сирия.
" Ще пазиме до дъно нашите братя, прогонени от войната в Сирия (...). Никога няма да ги изгоним от тази земя ", съобщи турският президент, като осъди изявленията на опозиционните водачи, които постоянно приканват сирийците да бъдат върнати. " Вратата ни е необятно отворена и ние ще продължим да одобряваме (сирийците). Няма да ги върнем в устата на убийците ", сподели тогава Ердоган, визирайки режима на президента Башар Асад в Дамаск, съобщи Агенция Франс Прес. В последно време обаче Ердоган и държавното управление му смекчават отношението си към сирийския режим, а това би могло да се отрази и на политиките във връзка с сирийските бежанци в Турция - лютив въпрос за турската общност, с който Ердоган наподобява ще би трябвало да се заеме преди изборите.
Бившият немски канцлер Ангела Меркел беше отличена с премията за мир на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) поради приема на огромен брой бежанци по време на бежанската рецесия. Меркел е удостоена с оценката за " смелото решение " да одобри от 2015 година над 1,2 милиона бежанци от страни като Сирия, Ирак, Афганистан и Еритрея, разгласи ръководителят на журито на премията Денис Муквеге, представен от Евронююз. Според Муквеге великодушното приемане в Германия на бежанците е " оставило урок за историята ", написа Българска телеграфна агенция.
Генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азуле също изрече високата си оценка за напъните на Меркел на фона на бежанската рецесия и съобщи: " Страданието е универсално. Затова и решенията за облекчение на страданието би трябвало да са универсални. Да осигурим мир значи да отворим вратите за тези, които страдат ". Засега не е известно по кое време ще бъде връчена премията на някогашния канцлер на Германия. В Турция, която понастоящем обезпечава леговище на тройно повече сирийски бежанци от признатите в Германия, оценката на Меркел остави горчив привкус, пораждайки чувство за неправда и недооцененост.
" ЮНЕСКО даде премията си за мир на Меркел, аргументирайки се със смелостта ѝ да одобри 1,2 милиона бежанци, и пропусна да забележи приема на 3,6 милиона сирийци в Турция ", писа в. " Акшам ". Турското печатно издание подсети, че точно Турция е страната, приела максимален брой бежанци в света. " Турция обезпечава заслон на 3,65 милиона сирийски бежанци. Дори броят на бежанците в Ливан и Йордания е по-голям от този в Германия. Ливан е приел 1,7 милиона, а Йордания над два милиона бежанци ", припомня вестникът.
Друго турско издание - в. " Айдънлък " - назова премията " нелепа " и добави, че освен това състояние " (турският президент Реджеп Тайип) Ердоган би трябвало да получи минимум четири награди ", откакто Турция е приела близо 4 милиона сирийски бежанци. " Безсрамие на ЮНЕСКО! ", гласеше заглавие по тематиката на в. " Стар ", съгласно който организацията даже не загатнала името на Турция, без значение от обстоятелството, че в страната живеят общо 5,5 милиона бежанци от разнообразни националности, най-много сирийци, а в последния отчет на Европейския парламент от 2021 година е приета ролята на Турция като хазаин на максимален брой бежанци в целия свят.
Несъмнено поддръжката за бежанците коства значително както на немския, по този начин и на турския водач. В Германия, членката на Европейски Съюз, приела максимален брой бежанци, политиката на Меркел провокира бурни публични реакции, освен това освен вътре в страната, само че и в Европейски Съюз като цяло. Решението през 2015 година на Ангела Меркел да отвори границите на Германия, а с това и на цялото Шенгенско пространство за бягащите от спора в Сирия, докара до невъобразим напредък на известната с антиимигрантските си позиции партия " Алтернатива за Германия ", която на изборите през 2017 година се издигна до ситуацията на водеща опозиционна мощ, а рейтингът на Християндемократическия съюз на Меркел спадна. Това решение завоюва на Меркел овациите на интернационалната общественост, само че значително са тези, които го дефинират като най-голямата неточност в политическата ѝ кариера.
В Турция приемът на милиони бежанци от Сирия също основава проблеми за ръководещите в миг, когато популацията на страната претърпява тежки времена на фона на сриващия се витален стандарт. Турската инфлация доближи рекордни равнища - предишния месец Турция регистрира инфлация от близо 80 на 100 на годишна база. Това непроменяемо ускорява и публичните настроения против бежанците в страната, трансформирали се към този момент и в предмет на предизборни диискусии в подтекста на задаващите се на хоризонта избори през лятото следващата година.
Според последните публични данни, показани предходната седмица от министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, понастоящем в страната живеят 3,65 милиона сирийци, от които 3,22 милиона имат статут на бежанци. Запитан за броя на тези, които са получили поданство, и за сирийците с право на глас в Турция, Сойлу сподели, че 211 хиляди сирийци са станали турски жители, а гласоподавателите сирийци наброяват 120 хиляди. Връщането на сирийците в родината им породи многолюден публичен спор, като редица опозиционни водачи увериха, че дойдат ли на власт ще се погрижат това да се случи, а за държавното управление на Ердоган въпросът с бежанците от Сирия се трансформира в още едно предизвикателство преди изборите.
Макар че турският президент приказва с горделивост за сполучливия банкет, обезпечен от страната му на сирийците, и постоянно подлага на критика развитите страни, че не вършат задоволително, с цел да поддържат хората, бягащи от война, растящото публично неодобрение е сигнал за негативите, които въпросът предизвиква на държавното управление, и то в миг, когато ръководещите мощно се нуждаят да консолидират поддръжката си. Според социологическо изследване на организация Оптимар, осъществено на 12-15 август, сирийските бежанци са вторият максимален проблем за турците след икономическите несгоди. Резултатите от анкетата, оповестена през вчерашния ден от журналиста на в. " Хюриет " Абдулкадир Селви, демонстрират, че Партията на справедливостта и развиването (ПСР) резервира позициите си на водеща мощ с 37,2 % поддръжка, следвана от Народнорепубликанската партия (НРП) с 26 на 100. Според него първият въпрос, който ще дефинира резултатите от идните избори, е стопанската система, в това число скъпотията и безработицата, а вторият са сирийците в Турция.
" ПСР би трябвало да върне стопанската система в релсите по пътя към изборите през 2023 година и да преодолее реакцията в обществото във връзка с сирийците ", споделя Селви, който е прочут с контактите си в държавните среди. Друго проучване, на организация BUPAR, представено от " Джумхуриет " и осъществено в края на юни, демонстрира, че голямото болшинство от турците - 87,3 % - желаят сирийците да се върнат в родината си, а едвам 6,2 % са дали отговор на въпроса дали сирийците би трябвало да се върнат в личната си страна, като са споделили да останат в Турция. Същевременно 84,5 на 100 от турците считат за погрешно даването на турско поданство на сирийците, демонстрира същата анкета.
Няколко турски опозиционни партии постоянно приканват за връщане на милиони сирийски бежанци в Сирия. Основната опозиционна НРП също съобщи наскоро, че в случай че пристигна на власт след парламентарните и президентски избори през юни 2023 година, всички сирийци ще би трябвало да изоставен Турция " в границите на две години ".
Мерал Акшенер, лидерката на националистическата “Добра партия ”, друга водеща опозиционна мощ в Турция, сложи въпроса с бежанците в подтекста на заплахата от смяна на демографския образ на Турция след няколко десетилетия, в случай че сирийците се задържат в страната. " Ако сирийските мигранти не бъдат върнати назад и останат в Турция, при високия растеж на раждаемост, който има при тях, ще се окаже, че единствено след 30 години 35 милиона от популацията на страната ще бъде със сирийски корени ", предизвести тя. На този декор през май президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че се работи по план за построяването на жилища в 13 района на Сирия, където да се завърнат близо 1 милион сирийци. По думите му към 500 хиляди сирийски бежанци към този момент са се завърнали в образуваните зони за сигурност в арабската страна. Няколко дни по-късно обаче той успокои, че в никакъв случай няма да върне принудително бежанците в Сирия.
" Ще пазиме до дъно нашите братя, прогонени от войната в Сирия (...). Никога няма да ги изгоним от тази земя ", съобщи турският президент, като осъди изявленията на опозиционните водачи, които постоянно приканват сирийците да бъдат върнати. " Вратата ни е необятно отворена и ние ще продължим да одобряваме (сирийците). Няма да ги върнем в устата на убийците ", сподели тогава Ердоган, визирайки режима на президента Башар Асад в Дамаск, съобщи Агенция Франс Прес. В последно време обаче Ердоган и държавното управление му смекчават отношението си към сирийския режим, а това би могло да се отрази и на политиките във връзка с сирийските бежанци в Турция - лютив въпрос за турската общност, с който Ердоган наподобява ще би трябвало да се заеме преди изборите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ