Няма вечна Руска империя. Това е просто една диктатура
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Русия се завръща страхът от репресии като по времето на Сталин. Хората усещат, че страната е способна на всичко, че за жестокия режим на Путин лимити няма. А Западът по този начин и не чу предизвестията на Сахаров.
Преследването на съперниците на войната против Украйна в днешна Русия все по-често се съпоставя с репресиите по времето на Съветския Съюз. Директорът на Центъра „ Сахаров “ Сергей Лукашевски счита, че тези паралели са уместни, само че акцентира и голям брой разлики.
Доколко обективни са, съгласно Вас, сравненията на днешните репресии с тези от времената на Брежнев или даже на Сталин по времето на Съветския Съюз?
С. Лукашевски: Ако създадем исторически паралел – фактически общото е доста. Това, което се случва през днешния ден, припомня за репресивната процедура от времената на Брежнев, а безумно разтегателният темперамент на законовите формулировки много припомня за обстановката от 1937 година. Но без значение от строгите присъди, които се произнасят в този момент (до седем години затвор единствено за думи, изречени на съвещание на общинския съвет - да вземем за пример против Алексей Горинов) - разлики несъмнено има.
Сталин е имал напълно друга задача: да подчини човешките маси и да ги накара да работят за неговите цели – да строят фабрики или да отиват на война там, където ги изпрати. На него му е бил необходим цялостен надзор над обществото – по тази причина репресиите са били всеобщи и са обхващали милиони хора. Съвременната съветска власт има други задания – обществото да демонстрира преданост и да не се изпречва на пътя на властта.
Днешните репресии са изборни и тяхното предопределение е да сплашат – в това отношение наподобяват на Брежневите, защото и тогава обект на офанзивите са били хората, подготвени да излязат обществено и да приказват за нарушаването на човешките права в Съветския съюз. Но и тук има значима разлика: по времето на Брежнев репресиите са се правили в едно тоталитарно общество, което е било „ дисциплинирано “ и е съществувало в строги рамки. Днешната власт има за задача да сътвори такива рамки и да вкара обществото в пространството на „ несвободата “.
Все отново до каква степен властта съумява да сплаши хората – нали живеем в друго време?
С. Лукашевски: Мисля, че за жалост политиката на заплашване е много сполучлива, не на последно място, тъй като хората помнят този исторически боязън. Затова и се връща общият боязън. Хората имат възприятието, че страната е способна на всичко. Затова мнозина, които стачкуваха в първите дни след войната, отпътуваха, откакто на няколко пъти бяха арестувани. Те осъзнаха ясно, че за Путиновия режим лимити няма, че той ще бъде нечовечен, до момента в който не реализира задачите, които си е сложил.
Казвате, че доста хора са отпътували след 24 февруари вън от страната. Може ли да се приказва за ново дисидентство? Каква роля биха могли да изиграят тези хора за демократичното развиване вътре в Русия?
С. Лукашевски: Дисидентството е това – инакомислие вътре в страната. Според мен в този момент то ще се развива доста интензивно – имаме вековни обичаи в това отношение. Мисля, че основната задача на хората, които са отпътували от страната, е по всякакъв начин да оказват помощ на тези, които са останали и се съпротивяват – тъкмо както е било в дисидентските времена в Съветския съюз. В това отношение паралелите са изцяло уместни.
Германия в този момент преразглежда връзките си с Русия. Това се отнася преди всичко за енергийната взаимозависимост, само че и за връзките в областта на бизнеса, и в областта на гражданското общество. Как гледате на развиването на тези връзки?
С. Лукашевски: Говорейки за разрива на икономическите връзки и енергетиката, не мога да не кажа, че Европа и Западът като цяло не са слушали деликатно огромните съветски мислители и Сахаров в частност. Още през 1977 година той написа публикация под заглавието „ Ядрената енергетика и свободата на Запада “. Тогава той вижда излаз от обстановката точно в нуклеарната енергетика, само че главната му мисъл е за друго: западният свят не трябва да бъде подвластен ресурсно от властническите режими – той би трябвало да се опира на способността си да създава нови технологии, на способността си да развива науката. За страдание обаче тези негови апели остават нечути.
Западният свят и най-много Европа и Германия се оказват тъкмо в такава взаимозависимост. Сега виждаме до каква степен води това. Виждаме, че Сахаров е бил прав. И хората от Русия би трябвало да бъдат чути, само че би трябвало да се знае кои си заслужава да бъдат чути.
Опитва ли се съветската власт да инструментализира историята и до каква степен ѝ се удава това?
С. Лукашевски: Да, безспорно, това е един от основните принадлежности на режима. Няма никаква безконечна Руска империя, това е чисто и просто същинска консервативна тирания. Оглавява я деспот, който се бори за личната си власт, като употребява носталгията на мнозина по Съветския съюз и контузията от доста сложния преход към новата социално-икономическа действителност.
Виждаме, че икономическата обстановка в Русия внезапно се утежнява. Това може ли някак да повлияе на разбирането на хората за това какво става, на опциите за митинг? Какво може да стане в Русия в идващите няколко години?
С. Лукашевски: Това несъмнено ще повлияе на разбирането на хората. Ако военните дейности продължат и глобите окажат въздействие, при което делничният живот на хората се утежни, отношението несъмнено ще се промени и ще има доста ропот. Но не чакам всеобщи митинги, в случай че не настъпи стопански колапс – дефицит на артикули, всеобщи уволнения на хора. За страдание се оказва, че в Русия е издигната много примитивна, само че устойчива икономическа система, а Западът и светът зависят от съветските запаси.
В Русия се завръща страхът от репресии като по времето на Сталин. Хората усещат, че страната е способна на всичко, че за жестокия режим на Путин лимити няма. А Западът по този начин и не чу предизвестията на Сахаров.
Преследването на съперниците на войната против Украйна в днешна Русия все по-често се съпоставя с репресиите по времето на Съветския Съюз. Директорът на Центъра „ Сахаров “ Сергей Лукашевски счита, че тези паралели са уместни, само че акцентира и голям брой разлики.
Доколко обективни са, съгласно Вас, сравненията на днешните репресии с тези от времената на Брежнев или даже на Сталин по времето на Съветския Съюз?
С. Лукашевски: Ако създадем исторически паралел – фактически общото е доста. Това, което се случва през днешния ден, припомня за репресивната процедура от времената на Брежнев, а безумно разтегателният темперамент на законовите формулировки много припомня за обстановката от 1937 година. Но без значение от строгите присъди, които се произнасят в този момент (до седем години затвор единствено за думи, изречени на съвещание на общинския съвет - да вземем за пример против Алексей Горинов) - разлики несъмнено има.
Сталин е имал напълно друга задача: да подчини човешките маси и да ги накара да работят за неговите цели – да строят фабрики или да отиват на война там, където ги изпрати. На него му е бил необходим цялостен надзор над обществото – по тази причина репресиите са били всеобщи и са обхващали милиони хора. Съвременната съветска власт има други задания – обществото да демонстрира преданост и да не се изпречва на пътя на властта.
Днешните репресии са изборни и тяхното предопределение е да сплашат – в това отношение наподобяват на Брежневите, защото и тогава обект на офанзивите са били хората, подготвени да излязат обществено и да приказват за нарушаването на човешките права в Съветския съюз. Но и тук има значима разлика: по времето на Брежнев репресиите са се правили в едно тоталитарно общество, което е било „ дисциплинирано “ и е съществувало в строги рамки. Днешната власт има за задача да сътвори такива рамки и да вкара обществото в пространството на „ несвободата “.
Все отново до каква степен властта съумява да сплаши хората – нали живеем в друго време?
С. Лукашевски: Мисля, че за жалост политиката на заплашване е много сполучлива, не на последно място, тъй като хората помнят този исторически боязън. Затова и се връща общият боязън. Хората имат възприятието, че страната е способна на всичко. Затова мнозина, които стачкуваха в първите дни след войната, отпътуваха, откакто на няколко пъти бяха арестувани. Те осъзнаха ясно, че за Путиновия режим лимити няма, че той ще бъде нечовечен, до момента в който не реализира задачите, които си е сложил.
Казвате, че доста хора са отпътували след 24 февруари вън от страната. Може ли да се приказва за ново дисидентство? Каква роля биха могли да изиграят тези хора за демократичното развиване вътре в Русия?
С. Лукашевски: Дисидентството е това – инакомислие вътре в страната. Според мен в този момент то ще се развива доста интензивно – имаме вековни обичаи в това отношение. Мисля, че основната задача на хората, които са отпътували от страната, е по всякакъв начин да оказват помощ на тези, които са останали и се съпротивяват – тъкмо както е било в дисидентските времена в Съветския съюз. В това отношение паралелите са изцяло уместни.
Германия в този момент преразглежда връзките си с Русия. Това се отнася преди всичко за енергийната взаимозависимост, само че и за връзките в областта на бизнеса, и в областта на гражданското общество. Как гледате на развиването на тези връзки?
С. Лукашевски: Говорейки за разрива на икономическите връзки и енергетиката, не мога да не кажа, че Европа и Западът като цяло не са слушали деликатно огромните съветски мислители и Сахаров в частност. Още през 1977 година той написа публикация под заглавието „ Ядрената енергетика и свободата на Запада “. Тогава той вижда излаз от обстановката точно в нуклеарната енергетика, само че главната му мисъл е за друго: западният свят не трябва да бъде подвластен ресурсно от властническите режими – той би трябвало да се опира на способността си да създава нови технологии, на способността си да развива науката. За страдание обаче тези негови апели остават нечути.
Западният свят и най-много Европа и Германия се оказват тъкмо в такава взаимозависимост. Сега виждаме до каква степен води това. Виждаме, че Сахаров е бил прав. И хората от Русия би трябвало да бъдат чути, само че би трябвало да се знае кои си заслужава да бъдат чути.
Опитва ли се съветската власт да инструментализира историята и до каква степен ѝ се удава това?
С. Лукашевски: Да, безспорно, това е един от основните принадлежности на режима. Няма никаква безконечна Руска империя, това е чисто и просто същинска консервативна тирания. Оглавява я деспот, който се бори за личната си власт, като употребява носталгията на мнозина по Съветския съюз и контузията от доста сложния преход към новата социално-икономическа действителност.
Виждаме, че икономическата обстановка в Русия внезапно се утежнява. Това може ли някак да повлияе на разбирането на хората за това какво става, на опциите за митинг? Какво може да стане в Русия в идващите няколко години?
С. Лукашевски: Това несъмнено ще повлияе на разбирането на хората. Ако военните дейности продължат и глобите окажат въздействие, при което делничният живот на хората се утежни, отношението несъмнено ще се промени и ще има доста ропот. Но не чакам всеобщи митинги, в случай че не настъпи стопански колапс – дефицит на артикули, всеобщи уволнения на хора. За страдание се оказва, че в Русия е издигната много примитивна, само че устойчива икономическа система, а Западът и светът зависят от съветските запаси.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ