Защо Китай няма да превземе Тайван
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Балканизираните “ Балкани са откриващата сцена на Първата международна война. Конфликтите в Централна Европа провокират Втората международна война. Ако Трета международна война е писано да се случи, тя евентуално ще опълчи двете световни суперсили на нашето време – Съединени американски щати и Китай. А в сърцевината на спора ще е независимостта на Тайван.
Поне на това мнение е китайският държавен вестник Global Times. В началото на октомври 2021 година той предизвести, че война сред Тайван и Китай „ може да избухне всеки миг “, което може да докара до Трета международна война.
Преди да разгледаме вероятността за сходен спор, е редно да се запитаме – за какво обединяването с Тайван е толкоз значим приоритет за Китай?
Тайван – част от Китай или независима страна?
Китайската национална република е основана през 1949 година През същата година победените войски на Чан Кайшъ търсят леговище в Тайван. Там е основана Република Китай, която продължава да упорства, че има суверенитет върху териториите на континентален Китай.
Така официално се появяват две страни, които се възприемат за правоприемници на страната Китай. През първите две десетилетия от съществуването си Тайпе е непосредствен съдружник на Вашингтон, в това число и поради битката си против комунизма. В реалност Чан е не по-малко нечовечен от Мао против критиците и опозиционерите в страната си. Най-беглите форми на опозиция против властта са посрещани със смъртни присъди.
Едва през 1987 година в Тайван са извършени първите свободни избори – 12 години след гибелта на Чан. Дотогава борбата за суверенитета на Китай от дълго време е извоювана от модернизиралата се КНР под ръководството на Дън Сяопин. Още при започване на 70-те Никсън посещава Мао в Пекин, откакто комунистическата страна се трансформира в стратегически съдружник против Съюз на съветските социалистически републики. През 1971 година пък КНР публично е призната в Организация на обединените нации, до момента в който Тайван е изключен.
Днес Тайван е една от най-развитите демокрации по света, до момента в който действителното политическо либерализиране на КНР не се чака в обозримото бъдеще.
Макар че двете страни са ръководени изцяло независимо една от друга, едвам 14 страни дружно с Ватикана признават Тайван за самостоятелна страна. Сред тях виждаме Парагвай, Хаити, Маршаловите острови, Белиз… липсват обаче някои от околните сътрудници на Тайпе от Северна Америка или Европа.
Поддържането на положителни стопански връзки с колос като Китай е приоритет за съвсем всички страни на Земята. За това обвързване Пекин постоянно предлага преференциални търговски условия, само че цената постоянно се губи сред редовете.
Признаването на Тайван за самостоятелна страна е „ алена линия “ за КНР, която би довела до преустановяване на дипломатическите връзки с „ провинилата се “ страна.
Съюзниците на Тайван упражняват утвърдената от Пекин „ политика за обединен Китай “. Те не оспорват „ правилото за обединен Китай “ (позицията на комунистическата страна, че Тайван ѝ принадлежи), само че де факто поддържат връзки с Тайван като със независима и самостоятелна страна.
Вашингтон не разполага с посолство в Тайпе. Но от 1979 година на територията на столицата съществува Американски институт в Тайван. Който извършва всички функционалности на посолство.
Комунистическата страна изцяло господства дискурса за Тайван и от десетилетия принуждава интернационалната общественост да стъпва на пръсти всякога, когато се повдига въпросът за статута на дребната страна. Проблемът е, че до момента в който Тайван съществува независимо като самостоятелен индивид на интернационалните връзки, постоянно ще виси опасността за легитимността над властващия режим в Пекин.
Затова КНР не изключва опцията да превземе Тайван със мощ. През последните месеци Китай организира рекорден брой военни учения наоколо до Тайванския проток – над 150 бойни самолета нахлуха в зоната за идентификация на противовъздушната защита на Тайван. Само на 1 октомври 38 китайски бойни самолета пресякоха „ горещата “ граница в две талази.
През октомври 2013 година Си Цзинпин акцентира, че политическите различия сред Пекин и Тайпе би трябвало да бъдат позволени и че въпросът за обединяването не трябва да бъде подхвърлян „ от потомство на потомство “.
Цяло знамение е следователно, че до момента в който напрежението в Тайванския проток ескалира, повече внимание се обръща на климатичните промени и пандемията от ковид.
Истината е, че макар честите закани и демонстрации на военна мощност, Тайван си остава все по този начин недостижима цел за Пекин.
Си Цзинпин е изправен пред огромни провокации, за които би трябвало да откри решение, с цел да се пребори за обединяването на Китай.
Тайван към този момент не е Република Китай
Според изследване на Националния университет Ченгчи през 1991 година 17,6% от жителите на Тайван се дефинират като тайванци, 25,5% като китайци, а 46,4% одобряват за своя еднаквост и двете етнически групи (10,5% отхвърлят да отговорят).
30 години по-късно 63,3% се дефинират като тайванци, 31,4% са тайванци и китайци, а едвам 2,7% показват, че са китайци. С отдалечаването от епохата на диктатурата отслабва и ехото от радикалните искания, че Република Китай е „ същинският “ Китай.
Проучването на „ Ченгчи “ през 2021 година разкрива също, че 25,8% от жителите на Тайван поддържат „ съхраняването на статуквото и напредването към самостоятелност “. През 2018 година те са били 15,1% от интервюираните. Общо последователите на обединяването с КНР, било то незабавно или последователно, са малко над 7 %.
Според народен представител от ръководещата Демократическа прогресивна партия, коментирал изследването пред „ Тайпе Нюз “, жителите на Тайван са обезпокоени от репресиите на КНР в Хонконг и не имат вяра на гаранциите на най-големият търговски сътрудник на Тайван за спокойно взаимно общуване. Струва си да се означи, че изследването е оповестено през юли – месеци преди Китай да усили военните си учения край територията на страната.
Дали тези данни значат, че Тайван върви към открита декларация за самостоятелност, която, в случай че се съди по заканите на Китай, ще докара до война?
Не. Над 50 % от жителите на Тайван към момента поддържат съхраняването на статуквото: половината от тях дефинитивно, другата половина – за близкото бъдеще. Това изцяло устройва Либералната прогресивна партия, която старателно „ тайванизира “ страната и заобикаля всевъзможни директни асоциации с Китай.
Тайпе не подценява опасността от офанзива на КНР. В отчет на министерството на защитата, показан през септември 2021 година, министърът на защитата Чиу Куп Чен предизвести, че китайската войска е в положение да „ сковава “ Тайван. Затова за модернизирането на защитата на страната ще бъдат заделени спомагателни 9 милиарда $ през идващите 5 години.
„ Новите оръжия би трябвало да бъдат с огромен обхват, прецизни и мобилни, тъй че врагът да усети, че сме готови незабавно щом изпрати своите войски “, разгласи министърът.
Тайван няма предпочитание да минава под контрола на КНР и няма се даде без пердах. Затова е редно да си зададем въпроса – до каква степен Пекин е податлив да предприеме рискована атака?
„ Внимавай какво си пожелаваш “…
Ако опитът на Съединени американски щати във Виетнам и на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан ни е научил на нещо, то това е, че военното превъзходство не подсигурява победа. Нещо повече – главоболията постоянно стартират след окупацията.
И въпреки всичко, дано не избързваме. Според експерта по интернационална сигурност Ричард Фишър, който е помощник към американския мозъчен концерн Международен център за оценка и тактика, Китай ще загуби най-малко 50 000 души при война. И то в оптималния случай – при бърза изненадваща офанзива след активизирането на хиляди кораби и самолети, без намесата на сътрудници на Съединени американски щати.
„ Ако Китай не успее да изненада с нападението си, а Съединени американски щати и Япония сполучливо провеждат контраофанзива по море и въздух, Китай може да загуби 100 000 бойци “, отбелязва Фишър пред 19FortyFive.
Тези 100 000 бойци имат близки, родственици и другари, които няма да одобряват благосклонно саможертвата им и ще търсят отдушник на яростта и скръбта си. Подобна национална покруса може да се окаже катализатор за огромно разлюляване на политическата сцена, нещо, което Си сигурно не желае да провокира.
Потенциалното сливане на Тайван посредством мощ ще може да се реализира по боен път. В случай на триумф националният воин няма да е Си, а авторитетна фигура от армията.
„ Генерал Х. – Обединителят на Китай. “ Винаги ще съществува опцията този народен воин (или група от герои) да поведе популистко придвижване, което да смъкна сегашния водач.
Сред партийния хайлайф на Китай няма консенсус по всички въпроси. Едно от огромните разделения минава по линията дали Китай би трябвало да продължи огромните си стопански планове в непознати страни, или да концентрира по-голяма част от ресурсите си в страната. Си би трябвало да е изцяло сигурен в успеха, с цел да предприеме офанзива против Тайван, тъй като колосален неуспех може да окуражи партийните водачи да се обединят и да го изхвърлят от властта.
Във всеки случай нахлуване против Тайван дефинитивно ще изтрие облика на Китай като миролюбива страна, която само желае да развива икономическите си връзки. Дори да не се притекат в помощ на Тайпе, Съединени американски щати и Европа ще потърсят по-тясно доближаване против агресора – като положителното остаряло време през Студената война.
За Си ще е по-удачно да премисли и да остави този „ парещ картоф “ за идващото потомство. Тайван към момента е прекомерно огромен залък даже за могъщата паст на Поднебесната империя.
А още даже не сме обърнали внимание на „ слонa в стаята “.
Чичо Сам, моят другар
Готовността на Тайван да се пази и тежките последствия за Китай даже при победа са провокации, на които Си би трябвало да посвети доста години, с цел да позволи.
Но последното затруднение е непреодолимо.
Съединени американски щати ще се намесят, с цел да защитят Тайван при положение на китайска офанзива. Това разгласи президентът Джо Байдън при започване на октомври. По-късно от Белия дом означиха, че не престават да съблюдават „ политиката за обединен Китай “.
Но като че ли даже в този въздържан уточняващ коментар е прикрито предизвикателство към КНР – Америка акцентира, че поддържа съхраняването на статуквото.
Като част от него тя приема поддържането на близки неофициални връзки с Тайван. От Джими Картър насам Щатите са снабдили Тайван с военно съоръжение за милиарди долари. Само през 2020 година Вашингтон продаде на Тайпе оръжия на стойност 5,1 милиарда $.
Ескалацията на напрежението в Тайванския проток през септември 2021 година настъпи няколко седмици откакто Байдън подписа договорка с Тайпе за продажба на 40 нови самоходни оръдия M109 на стойност 750 милиона $.
Още при Доналд Тръмп Пентагонът разгласи, че възприема Китай за съществена екзистенциална опасност. Ситуацията не се е изменила изключително при Байдън. Мисията по избавяне на Тайван е задача и на самите Съединени американски щати.
Тази задача е споделяна и от страни като Австралия и Обединеното кралство, с които Америка образува новия пакт AUKUS. Съюзът, който незабавно получи поддръжката на Тайван, де факто се стреми да противодейства на нападателните дейности на Китай в Южнокитайско море.
Ако КНР нападна Тайван, това без подозрение ще провокира реакцията на Съединени американски щати. И ще ни чака продължителна война сред нуклеарни страни, която съвсем несъмнено ще се разшири отвън зоната на Тайванския проток и в която евентуално ще загинат милиони. Защото нито Китай, нито Съединени американски щати могат да си разрешат да изгубят. Ако КНР се съобщи, това ще е краят на режима. Ако Америка отстъпи, тогава ще се срути цялата съюзническа система, която Съединени американски щати настойчиво градят от средата на XX в. насам и на която се крепи американското геополитическо владичество.
Светът продължава да стъпва на пръсти към Китай по въпроса за Тайван. Но има задоволително учредения да имаме вяра на Байдън, когато ни твърди, че Чичо Сам ще поддържа Тайван при положение на офанзива. Нито да сме загрижени, че посещаване на Нанси Пелоси в Тайпе ще провокира „ масирано възмезди “ от континентален Китай.
Край Китай има начертани „ червени линии “, които комунистическата страна не трябва да минава, в случай че не желае да се изправи против най-могъщата войска на Земята и нейните съдружници.
Рутинните нахлувания на китайски бойни самолети в зоната за противовъздушна защита на Тайван не е предвестител на Трета международна война. То е проява на беззащитност пред асиметричния баланс на силите. Тоест – пред обстоятелствата.
Дори китайски шамани да възродят Сун Дзъ, резултатът при спор ще бъде все по този начин драматичен за КНР.
И Си Цзинпин доста добре знае това.
„ Балканизираните “ Балкани са откриващата сцена на Първата международна война. Конфликтите в Централна Европа провокират Втората международна война. Ако Трета международна война е писано да се случи, тя евентуално ще опълчи двете световни суперсили на нашето време – Съединени американски щати и Китай. А в сърцевината на спора ще е независимостта на Тайван.
Поне на това мнение е китайският държавен вестник Global Times. В началото на октомври 2021 година той предизвести, че война сред Тайван и Китай „ може да избухне всеки миг “, което може да докара до Трета международна война.
Преди да разгледаме вероятността за сходен спор, е редно да се запитаме – за какво обединяването с Тайван е толкоз значим приоритет за Китай?
Тайван – част от Китай или независима страна?
Китайската национална република е основана през 1949 година През същата година победените войски на Чан Кайшъ търсят леговище в Тайван. Там е основана Република Китай, която продължава да упорства, че има суверенитет върху териториите на континентален Китай.
Така официално се появяват две страни, които се възприемат за правоприемници на страната Китай. През първите две десетилетия от съществуването си Тайпе е непосредствен съдружник на Вашингтон, в това число и поради битката си против комунизма. В реалност Чан е не по-малко нечовечен от Мао против критиците и опозиционерите в страната си. Най-беглите форми на опозиция против властта са посрещани със смъртни присъди.
Едва през 1987 година в Тайван са извършени първите свободни избори – 12 години след гибелта на Чан. Дотогава борбата за суверенитета на Китай от дълго време е извоювана от модернизиралата се КНР под ръководството на Дън Сяопин. Още при започване на 70-те Никсън посещава Мао в Пекин, откакто комунистическата страна се трансформира в стратегически съдружник против Съюз на съветските социалистически републики. През 1971 година пък КНР публично е призната в Организация на обединените нации, до момента в който Тайван е изключен.
Днес Тайван е една от най-развитите демокрации по света, до момента в който действителното политическо либерализиране на КНР не се чака в обозримото бъдеще.
Макар че двете страни са ръководени изцяло независимо една от друга, едвам 14 страни дружно с Ватикана признават Тайван за самостоятелна страна. Сред тях виждаме Парагвай, Хаити, Маршаловите острови, Белиз… липсват обаче някои от околните сътрудници на Тайпе от Северна Америка или Европа.
Поддържането на положителни стопански връзки с колос като Китай е приоритет за съвсем всички страни на Земята. За това обвързване Пекин постоянно предлага преференциални търговски условия, само че цената постоянно се губи сред редовете.
Признаването на Тайван за самостоятелна страна е „ алена линия “ за КНР, която би довела до преустановяване на дипломатическите връзки с „ провинилата се “ страна.
Съюзниците на Тайван упражняват утвърдената от Пекин „ политика за обединен Китай “. Те не оспорват „ правилото за обединен Китай “ (позицията на комунистическата страна, че Тайван ѝ принадлежи), само че де факто поддържат връзки с Тайван като със независима и самостоятелна страна.
Вашингтон не разполага с посолство в Тайпе. Но от 1979 година на територията на столицата съществува Американски институт в Тайван. Който извършва всички функционалности на посолство.
Комунистическата страна изцяло господства дискурса за Тайван и от десетилетия принуждава интернационалната общественост да стъпва на пръсти всякога, когато се повдига въпросът за статута на дребната страна. Проблемът е, че до момента в който Тайван съществува независимо като самостоятелен индивид на интернационалните връзки, постоянно ще виси опасността за легитимността над властващия режим в Пекин.
Затова КНР не изключва опцията да превземе Тайван със мощ. През последните месеци Китай организира рекорден брой военни учения наоколо до Тайванския проток – над 150 бойни самолета нахлуха в зоната за идентификация на противовъздушната защита на Тайван. Само на 1 октомври 38 китайски бойни самолета пресякоха „ горещата “ граница в две талази.
През октомври 2013 година Си Цзинпин акцентира, че политическите различия сред Пекин и Тайпе би трябвало да бъдат позволени и че въпросът за обединяването не трябва да бъде подхвърлян „ от потомство на потомство “.
Цяло знамение е следователно, че до момента в който напрежението в Тайванския проток ескалира, повече внимание се обръща на климатичните промени и пандемията от ковид.
Истината е, че макар честите закани и демонстрации на военна мощност, Тайван си остава все по този начин недостижима цел за Пекин.
Си Цзинпин е изправен пред огромни провокации, за които би трябвало да откри решение, с цел да се пребори за обединяването на Китай.
Тайван към този момент не е Република Китай
Според изследване на Националния университет Ченгчи през 1991 година 17,6% от жителите на Тайван се дефинират като тайванци, 25,5% като китайци, а 46,4% одобряват за своя еднаквост и двете етнически групи (10,5% отхвърлят да отговорят).
30 години по-късно 63,3% се дефинират като тайванци, 31,4% са тайванци и китайци, а едвам 2,7% показват, че са китайци. С отдалечаването от епохата на диктатурата отслабва и ехото от радикалните искания, че Република Китай е „ същинският “ Китай.
Проучването на „ Ченгчи “ през 2021 година разкрива също, че 25,8% от жителите на Тайван поддържат „ съхраняването на статуквото и напредването към самостоятелност “. През 2018 година те са били 15,1% от интервюираните. Общо последователите на обединяването с КНР, било то незабавно или последователно, са малко над 7 %.
Според народен представител от ръководещата Демократическа прогресивна партия, коментирал изследването пред „ Тайпе Нюз “, жителите на Тайван са обезпокоени от репресиите на КНР в Хонконг и не имат вяра на гаранциите на най-големият търговски сътрудник на Тайван за спокойно взаимно общуване. Струва си да се означи, че изследването е оповестено през юли – месеци преди Китай да усили военните си учения край територията на страната.
Дали тези данни значат, че Тайван върви към открита декларация за самостоятелност, която, в случай че се съди по заканите на Китай, ще докара до война?
Не. Над 50 % от жителите на Тайван към момента поддържат съхраняването на статуквото: половината от тях дефинитивно, другата половина – за близкото бъдеще. Това изцяло устройва Либералната прогресивна партия, която старателно „ тайванизира “ страната и заобикаля всевъзможни директни асоциации с Китай.
Тайпе не подценява опасността от офанзива на КНР. В отчет на министерството на защитата, показан през септември 2021 година, министърът на защитата Чиу Куп Чен предизвести, че китайската войска е в положение да „ сковава “ Тайван. Затова за модернизирането на защитата на страната ще бъдат заделени спомагателни 9 милиарда $ през идващите 5 години.
„ Новите оръжия би трябвало да бъдат с огромен обхват, прецизни и мобилни, тъй че врагът да усети, че сме готови незабавно щом изпрати своите войски “, разгласи министърът.
Тайван няма предпочитание да минава под контрола на КНР и няма се даде без пердах. Затова е редно да си зададем въпроса – до каква степен Пекин е податлив да предприеме рискована атака?
„ Внимавай какво си пожелаваш “…
Ако опитът на Съединени американски щати във Виетнам и на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан ни е научил на нещо, то това е, че военното превъзходство не подсигурява победа. Нещо повече – главоболията постоянно стартират след окупацията.
И въпреки всичко, дано не избързваме. Според експерта по интернационална сигурност Ричард Фишър, който е помощник към американския мозъчен концерн Международен център за оценка и тактика, Китай ще загуби най-малко 50 000 души при война. И то в оптималния случай – при бърза изненадваща офанзива след активизирането на хиляди кораби и самолети, без намесата на сътрудници на Съединени американски щати.
„ Ако Китай не успее да изненада с нападението си, а Съединени американски щати и Япония сполучливо провеждат контраофанзива по море и въздух, Китай може да загуби 100 000 бойци “, отбелязва Фишър пред 19FortyFive.
Тези 100 000 бойци имат близки, родственици и другари, които няма да одобряват благосклонно саможертвата им и ще търсят отдушник на яростта и скръбта си. Подобна национална покруса може да се окаже катализатор за огромно разлюляване на политическата сцена, нещо, което Си сигурно не желае да провокира.
Потенциалното сливане на Тайван посредством мощ ще може да се реализира по боен път. В случай на триумф националният воин няма да е Си, а авторитетна фигура от армията.
„ Генерал Х. – Обединителят на Китай. “ Винаги ще съществува опцията този народен воин (или група от герои) да поведе популистко придвижване, което да смъкна сегашния водач.
Сред партийния хайлайф на Китай няма консенсус по всички въпроси. Едно от огромните разделения минава по линията дали Китай би трябвало да продължи огромните си стопански планове в непознати страни, или да концентрира по-голяма част от ресурсите си в страната. Си би трябвало да е изцяло сигурен в успеха, с цел да предприеме офанзива против Тайван, тъй като колосален неуспех може да окуражи партийните водачи да се обединят и да го изхвърлят от властта.
Във всеки случай нахлуване против Тайван дефинитивно ще изтрие облика на Китай като миролюбива страна, която само желае да развива икономическите си връзки. Дори да не се притекат в помощ на Тайпе, Съединени американски щати и Европа ще потърсят по-тясно доближаване против агресора – като положителното остаряло време през Студената война.
За Си ще е по-удачно да премисли и да остави този „ парещ картоф “ за идващото потомство. Тайван към момента е прекомерно огромен залък даже за могъщата паст на Поднебесната империя.
А още даже не сме обърнали внимание на „ слонa в стаята “.
Чичо Сам, моят другар
Готовността на Тайван да се пази и тежките последствия за Китай даже при победа са провокации, на които Си би трябвало да посвети доста години, с цел да позволи.
Но последното затруднение е непреодолимо.
Съединени американски щати ще се намесят, с цел да защитят Тайван при положение на китайска офанзива. Това разгласи президентът Джо Байдън при започване на октомври. По-късно от Белия дом означиха, че не престават да съблюдават „ политиката за обединен Китай “.
Но като че ли даже в този въздържан уточняващ коментар е прикрито предизвикателство към КНР – Америка акцентира, че поддържа съхраняването на статуквото.
Като част от него тя приема поддържането на близки неофициални връзки с Тайван. От Джими Картър насам Щатите са снабдили Тайван с военно съоръжение за милиарди долари. Само през 2020 година Вашингтон продаде на Тайпе оръжия на стойност 5,1 милиарда $.
Ескалацията на напрежението в Тайванския проток през септември 2021 година настъпи няколко седмици откакто Байдън подписа договорка с Тайпе за продажба на 40 нови самоходни оръдия M109 на стойност 750 милиона $.
Още при Доналд Тръмп Пентагонът разгласи, че възприема Китай за съществена екзистенциална опасност. Ситуацията не се е изменила изключително при Байдън. Мисията по избавяне на Тайван е задача и на самите Съединени американски щати.
Тази задача е споделяна и от страни като Австралия и Обединеното кралство, с които Америка образува новия пакт AUKUS. Съюзът, който незабавно получи поддръжката на Тайван, де факто се стреми да противодейства на нападателните дейности на Китай в Южнокитайско море.
Ако КНР нападна Тайван, това без подозрение ще провокира реакцията на Съединени американски щати. И ще ни чака продължителна война сред нуклеарни страни, която съвсем несъмнено ще се разшири отвън зоната на Тайванския проток и в която евентуално ще загинат милиони. Защото нито Китай, нито Съединени американски щати могат да си разрешат да изгубят. Ако КНР се съобщи, това ще е краят на режима. Ако Америка отстъпи, тогава ще се срути цялата съюзническа система, която Съединени американски щати настойчиво градят от средата на XX в. насам и на която се крепи американското геополитическо владичество.
Светът продължава да стъпва на пръсти към Китай по въпроса за Тайван. Но има задоволително учредения да имаме вяра на Байдън, когато ни твърди, че Чичо Сам ще поддържа Тайван при положение на офанзива. Нито да сме загрижени, че посещаване на Нанси Пелоси в Тайпе ще провокира „ масирано възмезди “ от континентален Китай.
Край Китай има начертани „ червени линии “, които комунистическата страна не трябва да минава, в случай че не желае да се изправи против най-могъщата войска на Земята и нейните съдружници.
Рутинните нахлувания на китайски бойни самолети в зоната за противовъздушна защита на Тайван не е предвестител на Трета международна война. То е проява на беззащитност пред асиметричния баланс на силите. Тоест – пред обстоятелствата.
Дори китайски шамани да възродят Сун Дзъ, резултатът при спор ще бъде все по този начин драматичен за КНР.
И Си Цзинпин доста добре знае това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ