Контролът от външни лица строго забранен
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Има в художествената литература течение, наречено „ евазионизъм “. Названието произлиза от френската дума „ évasion “ – бягство. Това е тенденция на творчество, което не отразява действителността, а основава свят на илюзии.
Настоящата реалност в България потвърждава неопровержимо, че евазионизмът не се нарежда само в областта на художествената литература, а е повсеместен прийом в цялото политическо пространство. Илюзиите, илюзиите – този нужен опиат!
Не става въпрос единствено за тировете с задължения и обещания, които на безкрайни конвои – сякаш изскочили от безмитна зона – зареждат политическото пространство с PR продукция по време на предизборните акции. Доказано неизпълнени задължения са били налице още при появяването на демократичната форма на ръководство в древногръцките градове-републики през V в. прочие н. е. Дали заради намесата на форсмажорни условия или причина е била недобре направената предварителна преценка на нужния човешки и/или финансов запас за осъществяване на обещано решение, само че исторически факт е, че сходни провали във действието на демократичната система са го съпътствали. Е, действителността с лекост изтощава фантазията.
Но самото събитие, че обособени планове, завършени като решения посредством механизма на директната народна власт и замислени като политически дейности, чиито резултати да са в полза на демоса, не са били осъществени, не довеждали до слагането под подозрение на самия либерален принцип на ръководство. Понеже трите съществени характерности на демократичния развой са оставали налице. Първо, самият демос да взема решение какви избрани ограничения да бъдат взети, с цел да доведат до мечтаните от него резултати. Второ, отново самият демос директно да преценя дали осъществяването на тези ограничения е довело до предстоящите резултати, т.е. дали политическата процедура е била в негов интерес. Направено е също и допускането, че нито един човек не е като цяло по-добър от даден различен субект в качеството му на съдник за личното му богатство или интерес, или като настоящ за тяхното реализиране. И трето, в действие е правилото за равното внимание към ползите на обособените членове на демоса. Което на процедура значи, че когато се взимат наложителни решения, това, което един жител изисква от законите, разпоредбите и политиките, никога няма приоритет пред това, което който и да е различен жител изисква от тях.
Именно тези три взаимосвързани дадености са аксиоматично нужни за действието на демокрацията. С други думи демокрацията – ръководството на народа – може да бъде обосновано единствено посредством допускането, че елементарните хора като цяло са квалифицирани да се самоуправляват и че са равни между тях.
Като че ли, официално видяно, тези правила в България са изпълнени. В изборния ден, да вземем за пример, жителите имат право да избират политиките – посредством съответния избор на претендентите, декларирали предизборните си политически платформи, т.е. да отдадат желание на ограниченията, които се оферират и техните цели, както и да се произнесат посредством изборната бюлетина във връзка с резултатите, реализирани през предходния мандатен интервал. А равнопоставеността на жителите се осъществя чрез правото им да бъдат избирани, както и да избират, като един жител има право на един глас.
Ето за какво би било разумно да чакаме демократичният развой да тегли държавността у нас по нанагорнището с цялостна пара. От една страна – като регулатор на социално-икономическия живот, а, от друга, в ролята си на снабдител на обществени услуги: външна и вътрешна сигурност, опазване на здравето, обучение, пенсионно обезпечаване, запазване на околната среда.
Уви, безпристрастният език на обществените и икономическите знаци, въз основата на сравнението с останалите страни членки на Европейския съюз, ни слага в съвсем всички случаи преди всичко върху отрицателната канара или назад казано, на последно място в подреждането посредством позитивната канара.
Какъв е казусът?
Делегирането на власт чрез механизма на представителната народна власт, т.е. прехвърлянето на властови компетенции от страна на жителите в резултат на изборния развой, е средство, позволяващо на хората да преобразуват страната. Но това би могло да бъде осъществено дотолкоз в декларираната от изборните задължения посока, доколкото овластените в резултат на изборния акт субекти изпълнят поетите от тях задължения да подхващат избрани ограничения, водещи до постигането на авансово декларирани цели и утвърдени посредством позитивната бюлетина от страна на гласоподавателя.
Монетата има обаче две страни, както съобщила едната на другата. Представителството е единствено по себе си и средство, позволяващо на страната, опряна на механизма на институциите, в които вземат участие субекти с делегирана власт (в законодателната област, както и президентската институция), или с пределегирани властови компетенции (в изпълнителната и правосъдната сфера), да управляват хората. Което автоматизирано трансформира публичния контракт в неравнопоставен. Е, не неподходящо за индивидите, върху които са трансферирани властови компетенции. А за прехвърлителите!
Както е писал още Стилиян Чилингиров: „ Когато дадеш някому малко, той ти става дебитор, когато му дадеш доста, ти му ставаш дебитор “. Вложеният преносен смисъл, в тази ситуация с представителната народна власт, е изпълнен със сурова, постоянно дори безпощадна действителност. Понеже суверенът, в качеството си на владетел не на контролния, а на цялостния пакет акции от властта, откакто е правоупълномощил други субекти да го съставляват при нейното използване, оставя за себе си или ролята на инспектор дали в действителност държавното ръководство се прави в негов интерес, като при положение на недостиг от подхванати положителни дейности, в унисон с поетите обществени задължения посредством предизборните платформи и неявяване на предстоящите резултати, то на съображение на едно извънредно значимо, не непрехвърлено право – прекратяването на властовите компетенции преди приключването на цялостния мандат, суверенът разтрогва публичния контракт, изстрелвайки в длъжностен навън всички (или част) от представляващите го човеци, и стартира да приготвя нов публичен контракт, с нови субекти в качеството им на отсрещна страна – незаменими няма, има незаменени, или пък, трансфорат в безгласна писмен знак, понася целия мандатен цикъл на безкрайно властово безчинство над него. В тази обстановка и болшинството на суверена, излъчило заелите изборни длъжности лица, и останалото малцинство от жителите попадат под т. нар от Алексис дьо Токвил** „ робия на малцинството в границите на болшинството “, което е другото име на партийната олигария.
Третият вид за суверена е да изхвърли публичния контракт в кошчето на историята по революционен път. Нали да приемеш всичко за обещано може да се окаже най-лошата тактика в живота. Понеже едно безсрамие в никакъв случай не трае дълго. То или бива отхвърлено, или бива признато за обикновено събитие. Точно тук обаче е подложен клопката, квалифициран по технологията „ асиметрия в информацията “. Поради средностатистическия си по-висок професионален потенциал в правната доктрина, срещупоставената – и в дословния, и в преносния смисъл – на суверена страна в публичния контракт го е подготвила по въпиещо неправдив метод, заради неравнопоставеност. Хрумне ли им на жителите да се отклонят от законопослушно държание, то върху тях може да се стовари цялата тежест на репресивната система. От санкция в публичния превоз до патрон в главата, в случай че решат да извършат гражданска война и да смъкват по принудителен метод настоящите властприлагащи персони, които в действителност не се занимават с нищо друго от това да оперират с непознат – на суверена – властови капитал. Но пожелае ли суверенът – тъй като насрещната страна не просто не извършва поетите задължения, а ръководи преди всичко в собствен интерес, да не губи време и да не понесе още вреди, нерядко поставящи под опасност даже живота на обособени жители – да разтрогне публичния контракт аламинут, то прекомерно евентуално е да бъде смачкан от силите на сигурността, в случай че са незадоволителни – и на армията. Преодолеят ли живущите в стаята на ужасите страха да излязат от нея, то ръководещите биха се пробвали да им сервират – на още веднъж разноските на самите жители – деветия кръг на пъкъла. Като за отплата ги успокоят, че сладки сънища има за всички.
От позиция на ползите на суверена прожекторът на действителността осветява цялата антидемократичност на настоящата конституция. Но не само в раздела за правосъдната власт – стилния шлагер понастоящем. Цялата философия на главния закон е противонародна. Като се стартира от член първи, който фиксира формата на ръководство като парламентарна република. За да има в действителност суверенът напълно властта, този член е оправдано да претърпи редакция. Като алинея първа бъде дефинирана по следния метод: „ България понастоящем е парламентарна република със консултативен принцип на ръководство “ и по този начин да отразява една друга философия на конституцията. Възможността за нейната смяна съгласно волеизлиянието на суверена. Като са отстранени всички ограничавания за използването на властта директно от суверена, залегнали в член 9, алинея 3 и алинея 4 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Така ще бъдат отстранени и „ подводните камъни “ в провеждането на референдуми. Като авансово бъде осъществено и институционално заравяне на враждебното за суверенитета на народа образувание Велико Народно заседание. Алинея 2 на член първи на главния закон е неотложно също да претърпи смяна, посредством която да бъде положен фундаментът на равнопоставеността в публичния контракт, а точно: „ Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция, при съществуване на непрекъсваем надзор върху тези органи от страна на суверена и на нормативна база за налагане на наказания от негова страна, в това число и отзоваване на лица, заемащи изборни постове.
Опитите за „ настойниците “ в ръководството (овчарите), да убедят суверена (стадото), че ползите им съответстват, са изцяло опровергани от суровата действителност. Единствената смяна при сегашния модел на ръководство може да бъде от неприятна – когато неуспехите ни преследват, към пагубна – когато те ще ни изпреварват. Затова е извънредно време в България да бъде открита демократична форма на ръководство. Като причина за него, в сходство с философията за цялостния суверенитет на народа, изборното начало бъде въведено и в трите управнически сфери: законодателна, изпълнителна и правосъдна. Налице са задоволително положителни образци в други страни: магистратите също биват избирани директно от жителите, а членовете на държавното управление могат да бъдат назначавани единствено всред членовете на Народното събрание, т.е. са били директно избирани в началото.
И тогава ще пропадат априори опитите за дезинформационни акции по отношение на подредбата по значимост на проблемите в обществото, които операции в своята същина имат една единствена цел – опазване статична актуалната обстановка, в която суверенът е подложен в антидемократичен капан, като е отсъединен от контрола върху ръководството на България. А с цел да остане в зомбирано положение, без да приложи капацитета си за радикална смяна, непрестанно бива натикван в света на илюзиите от безродниците с доста дипломи, само че предопределени за приложимост само в лична полза.
Проблемът за контрола върху управническата сфера е въпрос на живот и гибел за демокрацията у нас. Оттук – и за бъдещото битие с достолепие на българския народ! В противоположен случай ще продължи да повтаря, и отново, и отново, първо поделение в школото на живота. Понеже верният отговор на изпита за прекосяване в по-горен клас не е допустимо да бъде преписан, а единствено овладян: Справедливост има единствено в случай че самичък си я осигуриш!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
** – Френски журналист, политически деятел, историк (1805–1859 г.)
Има в художествената литература течение, наречено „ евазионизъм “. Названието произлиза от френската дума „ évasion “ – бягство. Това е тенденция на творчество, което не отразява действителността, а основава свят на илюзии.
Настоящата реалност в България потвърждава неопровержимо, че евазионизмът не се нарежда само в областта на художествената литература, а е повсеместен прийом в цялото политическо пространство. Илюзиите, илюзиите – този нужен опиат!
Не става въпрос единствено за тировете с задължения и обещания, които на безкрайни конвои – сякаш изскочили от безмитна зона – зареждат политическото пространство с PR продукция по време на предизборните акции. Доказано неизпълнени задължения са били налице още при появяването на демократичната форма на ръководство в древногръцките градове-републики през V в. прочие н. е. Дали заради намесата на форсмажорни условия или причина е била недобре направената предварителна преценка на нужния човешки и/или финансов запас за осъществяване на обещано решение, само че исторически факт е, че сходни провали във действието на демократичната система са го съпътствали. Е, действителността с лекост изтощава фантазията.
Но самото събитие, че обособени планове, завършени като решения посредством механизма на директната народна власт и замислени като политически дейности, чиито резултати да са в полза на демоса, не са били осъществени, не довеждали до слагането под подозрение на самия либерален принцип на ръководство. Понеже трите съществени характерности на демократичния развой са оставали налице. Първо, самият демос да взема решение какви избрани ограничения да бъдат взети, с цел да доведат до мечтаните от него резултати. Второ, отново самият демос директно да преценя дали осъществяването на тези ограничения е довело до предстоящите резултати, т.е. дали политическата процедура е била в негов интерес. Направено е също и допускането, че нито един човек не е като цяло по-добър от даден различен субект в качеството му на съдник за личното му богатство или интерес, или като настоящ за тяхното реализиране. И трето, в действие е правилото за равното внимание към ползите на обособените членове на демоса. Което на процедура значи, че когато се взимат наложителни решения, това, което един жител изисква от законите, разпоредбите и политиките, никога няма приоритет пред това, което който и да е различен жител изисква от тях.
Именно тези три взаимосвързани дадености са аксиоматично нужни за действието на демокрацията. С други думи демокрацията – ръководството на народа – може да бъде обосновано единствено посредством допускането, че елементарните хора като цяло са квалифицирани да се самоуправляват и че са равни между тях.
Като че ли, официално видяно, тези правила в България са изпълнени. В изборния ден, да вземем за пример, жителите имат право да избират политиките – посредством съответния избор на претендентите, декларирали предизборните си политически платформи, т.е. да отдадат желание на ограниченията, които се оферират и техните цели, както и да се произнесат посредством изборната бюлетина във връзка с резултатите, реализирани през предходния мандатен интервал. А равнопоставеността на жителите се осъществя чрез правото им да бъдат избирани, както и да избират, като един жител има право на един глас.
Ето за какво би било разумно да чакаме демократичният развой да тегли държавността у нас по нанагорнището с цялостна пара. От една страна – като регулатор на социално-икономическия живот, а, от друга, в ролята си на снабдител на обществени услуги: външна и вътрешна сигурност, опазване на здравето, обучение, пенсионно обезпечаване, запазване на околната среда.
Уви, безпристрастният език на обществените и икономическите знаци, въз основата на сравнението с останалите страни членки на Европейския съюз, ни слага в съвсем всички случаи преди всичко върху отрицателната канара или назад казано, на последно място в подреждането посредством позитивната канара.
Какъв е казусът?
Делегирането на власт чрез механизма на представителната народна власт, т.е. прехвърлянето на властови компетенции от страна на жителите в резултат на изборния развой, е средство, позволяващо на хората да преобразуват страната. Но това би могло да бъде осъществено дотолкоз в декларираната от изборните задължения посока, доколкото овластените в резултат на изборния акт субекти изпълнят поетите от тях задължения да подхващат избрани ограничения, водещи до постигането на авансово декларирани цели и утвърдени посредством позитивната бюлетина от страна на гласоподавателя.
Монетата има обаче две страни, както съобщила едната на другата. Представителството е единствено по себе си и средство, позволяващо на страната, опряна на механизма на институциите, в които вземат участие субекти с делегирана власт (в законодателната област, както и президентската институция), или с пределегирани властови компетенции (в изпълнителната и правосъдната сфера), да управляват хората. Което автоматизирано трансформира публичния контракт в неравнопоставен. Е, не неподходящо за индивидите, върху които са трансферирани властови компетенции. А за прехвърлителите!
Както е писал още Стилиян Чилингиров: „ Когато дадеш някому малко, той ти става дебитор, когато му дадеш доста, ти му ставаш дебитор “. Вложеният преносен смисъл, в тази ситуация с представителната народна власт, е изпълнен със сурова, постоянно дори безпощадна действителност. Понеже суверенът, в качеството си на владетел не на контролния, а на цялостния пакет акции от властта, откакто е правоупълномощил други субекти да го съставляват при нейното използване, оставя за себе си или ролята на инспектор дали в действителност държавното ръководство се прави в негов интерес, като при положение на недостиг от подхванати положителни дейности, в унисон с поетите обществени задължения посредством предизборните платформи и неявяване на предстоящите резултати, то на съображение на едно извънредно значимо, не непрехвърлено право – прекратяването на властовите компетенции преди приключването на цялостния мандат, суверенът разтрогва публичния контракт, изстрелвайки в длъжностен навън всички (или част) от представляващите го човеци, и стартира да приготвя нов публичен контракт, с нови субекти в качеството им на отсрещна страна – незаменими няма, има незаменени, или пък, трансфорат в безгласна писмен знак, понася целия мандатен цикъл на безкрайно властово безчинство над него. В тази обстановка и болшинството на суверена, излъчило заелите изборни длъжности лица, и останалото малцинство от жителите попадат под т. нар от Алексис дьо Токвил** „ робия на малцинството в границите на болшинството “, което е другото име на партийната олигария.
Третият вид за суверена е да изхвърли публичния контракт в кошчето на историята по революционен път. Нали да приемеш всичко за обещано може да се окаже най-лошата тактика в живота. Понеже едно безсрамие в никакъв случай не трае дълго. То или бива отхвърлено, или бива признато за обикновено събитие. Точно тук обаче е подложен клопката, квалифициран по технологията „ асиметрия в информацията “. Поради средностатистическия си по-висок професионален потенциал в правната доктрина, срещупоставената – и в дословния, и в преносния смисъл – на суверена страна в публичния контракт го е подготвила по въпиещо неправдив метод, заради неравнопоставеност. Хрумне ли им на жителите да се отклонят от законопослушно държание, то върху тях може да се стовари цялата тежест на репресивната система. От санкция в публичния превоз до патрон в главата, в случай че решат да извършат гражданска война и да смъкват по принудителен метод настоящите властприлагащи персони, които в действителност не се занимават с нищо друго от това да оперират с непознат – на суверена – властови капитал. Но пожелае ли суверенът – тъй като насрещната страна не просто не извършва поетите задължения, а ръководи преди всичко в собствен интерес, да не губи време и да не понесе още вреди, нерядко поставящи под опасност даже живота на обособени жители – да разтрогне публичния контракт аламинут, то прекомерно евентуално е да бъде смачкан от силите на сигурността, в случай че са незадоволителни – и на армията. Преодолеят ли живущите в стаята на ужасите страха да излязат от нея, то ръководещите биха се пробвали да им сервират – на още веднъж разноските на самите жители – деветия кръг на пъкъла. Като за отплата ги успокоят, че сладки сънища има за всички.
От позиция на ползите на суверена прожекторът на действителността осветява цялата антидемократичност на настоящата конституция. Но не само в раздела за правосъдната власт – стилния шлагер понастоящем. Цялата философия на главния закон е противонародна. Като се стартира от член първи, който фиксира формата на ръководство като парламентарна република. За да има в действителност суверенът напълно властта, този член е оправдано да претърпи редакция. Като алинея първа бъде дефинирана по следния метод: „ България понастоящем е парламентарна република със консултативен принцип на ръководство “ и по този начин да отразява една друга философия на конституцията. Възможността за нейната смяна съгласно волеизлиянието на суверена. Като са отстранени всички ограничавания за използването на властта директно от суверена, залегнали в член 9, алинея 3 и алинея 4 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Така ще бъдат отстранени и „ подводните камъни “ в провеждането на референдуми. Като авансово бъде осъществено и институционално заравяне на враждебното за суверенитета на народа образувание Велико Народно заседание. Алинея 2 на член първи на главния закон е неотложно също да претърпи смяна, посредством която да бъде положен фундаментът на равнопоставеността в публичния контракт, а точно: „ Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция, при съществуване на непрекъсваем надзор върху тези органи от страна на суверена и на нормативна база за налагане на наказания от негова страна, в това число и отзоваване на лица, заемащи изборни постове.
Опитите за „ настойниците “ в ръководството (овчарите), да убедят суверена (стадото), че ползите им съответстват, са изцяло опровергани от суровата действителност. Единствената смяна при сегашния модел на ръководство може да бъде от неприятна – когато неуспехите ни преследват, към пагубна – когато те ще ни изпреварват. Затова е извънредно време в България да бъде открита демократична форма на ръководство. Като причина за него, в сходство с философията за цялостния суверенитет на народа, изборното начало бъде въведено и в трите управнически сфери: законодателна, изпълнителна и правосъдна. Налице са задоволително положителни образци в други страни: магистратите също биват избирани директно от жителите, а членовете на държавното управление могат да бъдат назначавани единствено всред членовете на Народното събрание, т.е. са били директно избирани в началото.
И тогава ще пропадат априори опитите за дезинформационни акции по отношение на подредбата по значимост на проблемите в обществото, които операции в своята същина имат една единствена цел – опазване статична актуалната обстановка, в която суверенът е подложен в антидемократичен капан, като е отсъединен от контрола върху ръководството на България. А с цел да остане в зомбирано положение, без да приложи капацитета си за радикална смяна, непрестанно бива натикван в света на илюзиите от безродниците с доста дипломи, само че предопределени за приложимост само в лична полза.
Проблемът за контрола върху управническата сфера е въпрос на живот и гибел за демокрацията у нас. Оттук – и за бъдещото битие с достолепие на българския народ! В противоположен случай ще продължи да повтаря, и отново, и отново, първо поделение в школото на живота. Понеже верният отговор на изпита за прекосяване в по-горен клас не е допустимо да бъде преписан, а единствено овладян: Справедливост има единствено в случай че самичък си я осигуриш!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
** – Френски журналист, политически деятел, историк (1805–1859 г.)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ