Пратете Джамбазки в Скопие!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Да спре боевете и палежите! Той и ербапите от Вътрешна македонска революционна организация, които сееха омраза с години, да съчетаят думите с каузи. Дойде време за беритба. Всички бранители на " Историческата (българска) истина " да ги съпроводят. Вместо книги да си носят каски, тъй като там ги чака дъжд от " домати ".
Това благопожелание няма да се сбъдне, тъй като всички които са изкарали по някой лев от " македонския въпрос " знаят, че популяризират част от истината, а не цялата. Криенето на истината се назовава неистина! Затова лъжците, като стане напечено постъпват като лалугери. Крият се и се ослушват.
Антибългарските протести в Скопие, против " френското предложение " за унищожаване на ветото и пречките пред Македония по пътя към Европа, бият камбаната за обявяване на Истината. Не единствено " българската ", само че и " македонската ". Предупреждавал съм няколко пъти, че " Историческа комисия " няма място в процеса на доближаване, тъй като Историята ни е обща! Казвах го, тъй като беше повече от ясно, че " Историята " се употребява в София и в Скопие за вътрешнополитически цели. Или " научните среди " от двете страни са тръгнали за на никое място.
С дребни изключения, мнението ми не получи огромна поддръжка. Аз обаче върша това което мисля, че е най-хубаво и за едните и за другите. Разбирам гнева на македонците от Скопие, тъй като съм приказвал с тях, чел съм учебниците им и съм осведомен с Титовата тирания измислила посредством неистини и принуждение македонската нация. Политическият триумф на Белград се дължи на първо място на многочислените български неточности по " македонския въпрос ". България, член на европейския съюз, единствената страна представител на " кирилицата " е с очевидно преимущество във връзка с Македонската позиция. По-силният печели освен с удари, само че и с милосърдие. Поради това нашата страна вместо фронтална борба има интерес да печели време. Времето лекува всички рани.
Началото на неразумението стартира с костите на Гоце Делчев. Апостолът поради който се раздираме със Скопие е роден в егейска Македония и дава живота си за своята татковина - Егейя.
Връзката му с България е доказуема и не се нуждае от никакъв спор. Спорът е кощунството по отношение на тленните остатъци на Гоце Делчев. Български македонци от леринско /днешна Гърция ги пазят 20 години и откакто България губи тази своя територия, ги носят в Пловдив и в следствие са закопани с почести в софийските гробища. Втората международна война завършва с следващата загуба и комунистическата тирания се настанява в България. Още с първите дни и часове по разпореждане на Москва, стартира " преброяването " за отделяне на Пиринска Македония от България. От софийските гробища са изровени костите на апостола и занесени в Скопие. Това правят български полицаи, не съветски! Същите органи на Министерство на вътрешните работи избиват хиляди " горяни " в Пирин, българи вдигнали се на оръжие срещу " македонизацията ".
Отзвукът на събитията се популяризира с изключение на край Вардар, само че и до Америка, Канада и Австралия, където има македонски общности. Погледа на македонската диаспора към София става антибългарски. Понятието " Майка България " е изтрито от паметта на емиграцията. В България настава гузно безмълвие, само че в паспортите на сънародниците ни от Югозападна България написа - националност македонска, народност българска! Най-ярките фигури сред македонските българи са пратени в Ловеч. Не всички оцеляват. Един от тях е Димитър Талев от Прилеп. Медиите мълчат. Властите - също. Тито е разгласен за зложелател, само че за насилието върху българите край Вардар и лагерите " Голи Оток " и други, нито дума. Това незаконно безмълвие, съпроводено с безучастие, чак до измененията през 1989 година разреша на " Сръбската агитация " да сътвори нова национална съвест, език и история в съзнанието на хора, с които пишем с едни и същи букви, с които се кръстим по един и същи метод и чийто предци са наши родственици.
България, член на европейската 450 милионна общественост, може доста да завоюва в разногласието със Скопие, като стартира с една доброжелателна " Българска изповед " по македонския въпрос. Още не е късно. И не е Франция, която ще се изповяда на наше място.
Да спре боевете и палежите! Той и ербапите от Вътрешна македонска революционна организация, които сееха омраза с години, да съчетаят думите с каузи. Дойде време за беритба. Всички бранители на " Историческата (българска) истина " да ги съпроводят. Вместо книги да си носят каски, тъй като там ги чака дъжд от " домати ".
Това благопожелание няма да се сбъдне, тъй като всички които са изкарали по някой лев от " македонския въпрос " знаят, че популяризират част от истината, а не цялата. Криенето на истината се назовава неистина! Затова лъжците, като стане напечено постъпват като лалугери. Крият се и се ослушват.
Антибългарските протести в Скопие, против " френското предложение " за унищожаване на ветото и пречките пред Македония по пътя към Европа, бият камбаната за обявяване на Истината. Не единствено " българската ", само че и " македонската ". Предупреждавал съм няколко пъти, че " Историческа комисия " няма място в процеса на доближаване, тъй като Историята ни е обща! Казвах го, тъй като беше повече от ясно, че " Историята " се употребява в София и в Скопие за вътрешнополитически цели. Или " научните среди " от двете страни са тръгнали за на никое място.
С дребни изключения, мнението ми не получи огромна поддръжка. Аз обаче върша това което мисля, че е най-хубаво и за едните и за другите. Разбирам гнева на македонците от Скопие, тъй като съм приказвал с тях, чел съм учебниците им и съм осведомен с Титовата тирания измислила посредством неистини и принуждение македонската нация. Политическият триумф на Белград се дължи на първо място на многочислените български неточности по " македонския въпрос ". България, член на европейския съюз, единствената страна представител на " кирилицата " е с очевидно преимущество във връзка с Македонската позиция. По-силният печели освен с удари, само че и с милосърдие. Поради това нашата страна вместо фронтална борба има интерес да печели време. Времето лекува всички рани.
Началото на неразумението стартира с костите на Гоце Делчев. Апостолът поради който се раздираме със Скопие е роден в егейска Македония и дава живота си за своята татковина - Егейя.
Връзката му с България е доказуема и не се нуждае от никакъв спор. Спорът е кощунството по отношение на тленните остатъци на Гоце Делчев. Български македонци от леринско /днешна Гърция ги пазят 20 години и откакто България губи тази своя територия, ги носят в Пловдив и в следствие са закопани с почести в софийските гробища. Втората международна война завършва с следващата загуба и комунистическата тирания се настанява в България. Още с първите дни и часове по разпореждане на Москва, стартира " преброяването " за отделяне на Пиринска Македония от България. От софийските гробища са изровени костите на апостола и занесени в Скопие. Това правят български полицаи, не съветски! Същите органи на Министерство на вътрешните работи избиват хиляди " горяни " в Пирин, българи вдигнали се на оръжие срещу " македонизацията ".
Отзвукът на събитията се популяризира с изключение на край Вардар, само че и до Америка, Канада и Австралия, където има македонски общности. Погледа на македонската диаспора към София става антибългарски. Понятието " Майка България " е изтрито от паметта на емиграцията. В България настава гузно безмълвие, само че в паспортите на сънародниците ни от Югозападна България написа - националност македонска, народност българска! Най-ярките фигури сред македонските българи са пратени в Ловеч. Не всички оцеляват. Един от тях е Димитър Талев от Прилеп. Медиите мълчат. Властите - също. Тито е разгласен за зложелател, само че за насилието върху българите край Вардар и лагерите " Голи Оток " и други, нито дума. Това незаконно безмълвие, съпроводено с безучастие, чак до измененията през 1989 година разреша на " Сръбската агитация " да сътвори нова национална съвест, език и история в съзнанието на хора, с които пишем с едни и същи букви, с които се кръстим по един и същи метод и чийто предци са наши родственици.
България, член на европейската 450 милионна общественост, може доста да завоюва в разногласието със Скопие, като стартира с една доброжелателна " Българска изповед " по македонския въпрос. Още не е късно. И не е Франция, която ще се изповяда на наше място.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ