Задкулисният участник в спора с Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Между другите участници в шума към ветото за договаряния, има малко заинтригувани, не заинтригувани и доста заинтригувани. За въвеждане на изясненост на следващата " балканизация " на разногласието е належащо класиране сред другите участници. От него се вижда, че не тези, които подвигат най-вече звук, са най-важни.
В Скопие са на власт от 1946 година до през днешния ден, без значение от името на републиката към Вардар, единствено сърбомани в съюз с представители на албанското малцинство. Потомците на някогашна Югославия са резултат на същата политическа матрица, в която бяха отлети техните прародители. Това са дадености, които са необратими. Какъв е смисълът тогава да отваряме вратата за договаряния или е по-добре да я държим залостена?
Първото нещо, което всеки българин би трябвало да знае, че ние не сме безгрешни и че всяка наша неточност е подсилвала антибългарската агитация. Насилието, осъществено от органите на българската милиция в Пиринска Македония, с цел да бъде тя откъсната от България и залепена на Вардарската ѝ сестра, се е разнесло чак до Мелбърн и Торонто. Днес обаче Европа ни бута към масата на договаряния. Как се договаря с хора, които смятат, че цар Самуил е техен цар? Че те са измислили славянската писменост? Че македонският език няма нищо общо с българския? И че Свети Кирил и Методи са македонци?
Малки сме, небогати сме, само че сме подготвени (не всички) да последваме Балканджи Йово с главата на дръвника, само че да не отстъпим. Тази изява на национално достолепие е единствено вътрешнополитическа и няма да даде различен резултат с изключение на декласиране на България, в очите на европейските сътрудници и отчаяние на приятелите ни от Македония. Защото край Вардар, където от 70 години, българските книги и вестници са неразрешени, където български филми не са виждани и песни чувани има хора, които се надяват, чакат и имат вяра в България. Наш общ интерес е да се срещнем, опознаем и заработим дружно.
И не са сърбоманите, тези които държат ключовете от вратата сред българи и македонци. Те са в ръцете на гръцката черква и гръцките политици. За сведение, в гръцката република няма разделяне на управляващите. Поради това всички прояви на владиците в региона на външната политика са знаци утвърдени от страната. Давам тези детайлности, тъй като българите настръхват от присвояването на историята ни от Скопие. Отчасти с съображение, тъй като зад нас има 1300 години, а зад модерна Македония - 70! На Балканите обаче има друга страна, която държи палмата на историческото дългоденствие, това несъмнено е Гърция. Поради това (и не само) всяка нейна дума се ползува с чуваемост в Европа, чуваемост която ние за жал нямаме.
До в този момент обаче ние се държим с неуважение към българските реликви, които гърците пазят. Преди години на среща с поминалият се Божидар Димитров го попитах, дали е посетил острова Свети Ахил със саркофага на цар Самуил? На него написа на британски и на гръцки, че той е цар на българите. Божидар Димитров ми отговори - " Всичко това се знае. Костите на Самуил са в музея в Солун. Директора ми е другар и аз си пия ракията с него ".
През ноември 2014 година, кметът на Солун - Янис Бутарис съобщи - Македонски език няма! Македонците приказват български. Българските политици, политолози и публицисти останаха безчувствени. Част от същите тези, са през днешния ден с пяна на устата против " македонизма "!
По случай 1100 години от успението на Свети Климент Охридски, от манастира " Свети Иван Кръстител " от Солун дойдоха в София мощите на основателят на българославянската писменост. Изредиха се редица богомолци в храма Александър Невски, само че нито един договарящ с македонските ръководещи, не си послужи с този образец с цел да отхвърли претенциите им към основаването на общия ни език.
Същото неуважение се повтори и с мощите на Светите братя Кирил и Методи, които монасите от " Света гора " ни сервираха за 24 май. Лековерието с което някои българи си фантазират, че " всичко това се знае ", предизвикват Скопие да популяризира из Европа тезите си, които всяват ужас и подозрение.
Без да подвигат звук, гърците се намесиха в разногласието с Македония. Те ни доставиха с неоспорими исторически доказателства. Предоставиха ги на София, не на Скопие. Ако ние сме слепи, като бойците на Самуил, никой не може да ни помогне.
Между другите участници в шума към ветото за договаряния, има малко заинтригувани, не заинтригувани и доста заинтригувани. За въвеждане на изясненост на следващата " балканизация " на разногласието е належащо класиране сред другите участници. От него се вижда, че не тези, които подвигат най-вече звук, са най-важни.
В Скопие са на власт от 1946 година до през днешния ден, без значение от името на републиката към Вардар, единствено сърбомани в съюз с представители на албанското малцинство. Потомците на някогашна Югославия са резултат на същата политическа матрица, в която бяха отлети техните прародители. Това са дадености, които са необратими. Какъв е смисълът тогава да отваряме вратата за договаряния или е по-добре да я държим залостена?
Първото нещо, което всеки българин би трябвало да знае, че ние не сме безгрешни и че всяка наша неточност е подсилвала антибългарската агитация. Насилието, осъществено от органите на българската милиция в Пиринска Македония, с цел да бъде тя откъсната от България и залепена на Вардарската ѝ сестра, се е разнесло чак до Мелбърн и Торонто. Днес обаче Европа ни бута към масата на договаряния. Как се договаря с хора, които смятат, че цар Самуил е техен цар? Че те са измислили славянската писменост? Че македонският език няма нищо общо с българския? И че Свети Кирил и Методи са македонци?
Малки сме, небогати сме, само че сме подготвени (не всички) да последваме Балканджи Йово с главата на дръвника, само че да не отстъпим. Тази изява на национално достолепие е единствено вътрешнополитическа и няма да даде различен резултат с изключение на декласиране на България, в очите на европейските сътрудници и отчаяние на приятелите ни от Македония. Защото край Вардар, където от 70 години, българските книги и вестници са неразрешени, където български филми не са виждани и песни чувани има хора, които се надяват, чакат и имат вяра в България. Наш общ интерес е да се срещнем, опознаем и заработим дружно.
И не са сърбоманите, тези които държат ключовете от вратата сред българи и македонци. Те са в ръцете на гръцката черква и гръцките политици. За сведение, в гръцката република няма разделяне на управляващите. Поради това всички прояви на владиците в региона на външната политика са знаци утвърдени от страната. Давам тези детайлности, тъй като българите настръхват от присвояването на историята ни от Скопие. Отчасти с съображение, тъй като зад нас има 1300 години, а зад модерна Македония - 70! На Балканите обаче има друга страна, която държи палмата на историческото дългоденствие, това несъмнено е Гърция. Поради това (и не само) всяка нейна дума се ползува с чуваемост в Европа, чуваемост която ние за жал нямаме.
До в този момент обаче ние се държим с неуважение към българските реликви, които гърците пазят. Преди години на среща с поминалият се Божидар Димитров го попитах, дали е посетил острова Свети Ахил със саркофага на цар Самуил? На него написа на британски и на гръцки, че той е цар на българите. Божидар Димитров ми отговори - " Всичко това се знае. Костите на Самуил са в музея в Солун. Директора ми е другар и аз си пия ракията с него ".
През ноември 2014 година, кметът на Солун - Янис Бутарис съобщи - Македонски език няма! Македонците приказват български. Българските политици, политолози и публицисти останаха безчувствени. Част от същите тези, са през днешния ден с пяна на устата против " македонизма "!
По случай 1100 години от успението на Свети Климент Охридски, от манастира " Свети Иван Кръстител " от Солун дойдоха в София мощите на основателят на българославянската писменост. Изредиха се редица богомолци в храма Александър Невски, само че нито един договарящ с македонските ръководещи, не си послужи с този образец с цел да отхвърли претенциите им към основаването на общия ни език.
Същото неуважение се повтори и с мощите на Светите братя Кирил и Методи, които монасите от " Света гора " ни сервираха за 24 май. Лековерието с което някои българи си фантазират, че " всичко това се знае ", предизвикват Скопие да популяризира из Европа тезите си, които всяват ужас и подозрение.
Без да подвигат звук, гърците се намесиха в разногласието с Македония. Те ни доставиха с неоспорими исторически доказателства. Предоставиха ги на София, не на Скопие. Ако ние сме слепи, като бойците на Самуил, никой не може да ни помогне.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ