“Копелета и мерзавци“: Дмитрий Медведев за “враговете“ на Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дмитрий Медведев твърди, че до момента в който е жив ще прави всичко, с цел да изчезнат " копелетата и мерзавците ", които, съгласно него, желаят да заличат Русия. В същото време ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин недвусмислено заплашва с ракети " Сармат " балканските страни, които не пуснаха самолета на съветския външен министър Сергей Лавров. Дали повода е единствено войната, или съветските държавници стартират да излизат от релси и по други аргументи?
Любимец в московските салони
Бившият съветски президент и някогашен министър-председател, а в този момент заместник-ръководител на Съвета за сигурност, Дмитрий Медведев преди 14 години твърдеше, че " свободата е по-добра от несвободата”. Три месеца след началото на съветската огромна военна инвазия в Украйна същият дава ясно да се разбере, че е подготвен да унищожи всеки, който тогава се е съгласил с него.
И той не е единствен: през последните три месеца съветски публични лица, депутати и дипломати се надпреварват кой от тях ще направи по-остро изявление: ту ще заплашат с нуклеарна война, ту ще предложат да се отвлече министър на натовска страна, както направи да вземем за пример депутатът Олег Морозов.
Откъде идва това предпочитание да се премине “на другия бряг "? По-рано коментаторите щяха да стартират да ни твърдят в един глас, че тези изказвания са за външна приложимост – за заплашване на Запада. Но в този момент сходно пояснение е изгубило всякаква новост, откакто самият Путин заплаши с потребление на съветския нуклеарен боеприпас.
Възможно ли е обаче посланието на Медведев да е за вътрешна приложимост, т.е. да е ориентирано към руснаците? Ненапразно пропагандистката Маргарита Симонян споделя, че изявленията на някогашния президент се четат на глас в " московските салони”. Той се трансформира от много смешен персонаж за съветските лоялисти в " икона на стила ". Най-вероятно точно това е резултатът, който някогашният " демократичен правоприемник " и " реформатор " се пробва да реализира.
Да вярваш или да не вярваш?
Да си играеш с патриотизма и да вярваш в това, което казваш, са две разнообразни неща. Мнозина се питат дали циниците Володин, Медведев, Рогозин, Морозов, Симонян и десетки други имат вяра в това, което споделят. Откъде идва речта на омразата - от сърцето, от мозъка или от портфейла?
Говори се да вземем за пример, че синът на Медведев е бил експулсиран от Съединени американски щати, откакто му е била отнета визата. Той губи правото да си почива във винарната в Тоскана, която, съгласно Алексей Навални, е благосъстоятелност на някогашния съветски президент. Възможно ли е това да е същинската причина за омразата на съветските държавници към Запада? И, несъмнено, за систематичната поддръжка, която Западът оказва на украинската военна опозиция.
Ако е по този начин, това би разрешило на съветската ръководеща класа да бъде съществено повлияна от глобите и даже с времето да се върне към разумен диалог с тях. За страдание обаче наподобява, че огромна част от омразата идва от сърцето, заобикаляйки главата. Като последния прочувствен срив на Дмитрий Медведев. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики огромна част от съветския хайлайф се самоубеждаваше, че всичките им неволи се дължат на това, че Западът ненавижда Русия.
Убедили себе си и света
Те съумяха да осъществят изцяло това класическо самоизпълняващо се предсказване. Чрез закани за принуждение, а в този момент и посредством кървава експанзия против Украйна, те убедиха западния свят, че Кремъл съставлява напълно действителна опасност.
И в този момент, когато най-лошите прогнози на съветските радикали се сбъдват, Симонян и други пропагандатори в " московските салони " радостно възкликват: " Предупреждавахме ви!”. А в отговор груповият Медведев, който до неотдавна играеше либерал, се надува като червен балон и се пръска с крясъци на ненавист.
Той има вяра в личния си мит, ненавижда Запада и Украйна, страда за собствеността си и глобените си родственици. Да се беседва с него на рационално равнище, без значение от това какво написа Хенри Кисинджър, за жалост, към този момент не е допустимо. Пропагандата на омразата се е трансформирала в негова втора същина.
Авторът Иван Преображенский е претендент на политическите науки и специалист за Централна и Източна Европа. В Дъждовни води води постоянна коментарна графа.
Дмитрий Медведев твърди, че до момента в който е жив ще прави всичко, с цел да изчезнат " копелетата и мерзавците ", които, съгласно него, желаят да заличат Русия. В същото време ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин недвусмислено заплашва с ракети " Сармат " балканските страни, които не пуснаха самолета на съветския външен министър Сергей Лавров. Дали повода е единствено войната, или съветските държавници стартират да излизат от релси и по други аргументи?
Любимец в московските салони
Бившият съветски президент и някогашен министър-председател, а в този момент заместник-ръководител на Съвета за сигурност, Дмитрий Медведев преди 14 години твърдеше, че " свободата е по-добра от несвободата”. Три месеца след началото на съветската огромна военна инвазия в Украйна същият дава ясно да се разбере, че е подготвен да унищожи всеки, който тогава се е съгласил с него.
И той не е единствен: през последните три месеца съветски публични лица, депутати и дипломати се надпреварват кой от тях ще направи по-остро изявление: ту ще заплашат с нуклеарна война, ту ще предложат да се отвлече министър на натовска страна, както направи да вземем за пример депутатът Олег Морозов.
Откъде идва това предпочитание да се премине “на другия бряг "? По-рано коментаторите щяха да стартират да ни твърдят в един глас, че тези изказвания са за външна приложимост – за заплашване на Запада. Но в този момент сходно пояснение е изгубило всякаква новост, откакто самият Путин заплаши с потребление на съветския нуклеарен боеприпас.
Възможно ли е обаче посланието на Медведев да е за вътрешна приложимост, т.е. да е ориентирано към руснаците? Ненапразно пропагандистката Маргарита Симонян споделя, че изявленията на някогашния президент се четат на глас в " московските салони”. Той се трансформира от много смешен персонаж за съветските лоялисти в " икона на стила ". Най-вероятно точно това е резултатът, който някогашният " демократичен правоприемник " и " реформатор " се пробва да реализира.
Да вярваш или да не вярваш?
Да си играеш с патриотизма и да вярваш в това, което казваш, са две разнообразни неща. Мнозина се питат дали циниците Володин, Медведев, Рогозин, Морозов, Симонян и десетки други имат вяра в това, което споделят. Откъде идва речта на омразата - от сърцето, от мозъка или от портфейла?
Говори се да вземем за пример, че синът на Медведев е бил експулсиран от Съединени американски щати, откакто му е била отнета визата. Той губи правото да си почива във винарната в Тоскана, която, съгласно Алексей Навални, е благосъстоятелност на някогашния съветски президент. Възможно ли е това да е същинската причина за омразата на съветските държавници към Запада? И, несъмнено, за систематичната поддръжка, която Западът оказва на украинската военна опозиция.
Ако е по този начин, това би разрешило на съветската ръководеща класа да бъде съществено повлияна от глобите и даже с времето да се върне към разумен диалог с тях. За страдание обаче наподобява, че огромна част от омразата идва от сърцето, заобикаляйки главата. Като последния прочувствен срив на Дмитрий Медведев. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики огромна част от съветския хайлайф се самоубеждаваше, че всичките им неволи се дължат на това, че Западът ненавижда Русия.
Убедили себе си и света
Те съумяха да осъществят изцяло това класическо самоизпълняващо се предсказване. Чрез закани за принуждение, а в този момент и посредством кървава експанзия против Украйна, те убедиха западния свят, че Кремъл съставлява напълно действителна опасност.
И в този момент, когато най-лошите прогнози на съветските радикали се сбъдват, Симонян и други пропагандатори в " московските салони " радостно възкликват: " Предупреждавахме ви!”. А в отговор груповият Медведев, който до неотдавна играеше либерал, се надува като червен балон и се пръска с крясъци на ненавист.
Той има вяра в личния си мит, ненавижда Запада и Украйна, страда за собствеността си и глобените си родственици. Да се беседва с него на рационално равнище, без значение от това какво написа Хенри Кисинджър, за жалост, към този момент не е допустимо. Пропагандата на омразата се е трансформирала в негова втора същина.
Авторът Иван Преображенский е претендент на политическите науки и специалист за Централна и Източна Европа. В Дъждовни води води постоянна коментарна графа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ