Славчо Кънчев*: Кой е абониран за джакпота?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По тялото на демокрацията победиха парите.
Имаше времена, когато те сами или съвсем сами правеха политиката.
Освалд Шпенглер (1880–1936 г.) – немски мъдрец
Неконтролираните огромни и широкоспектърни властови компетенции на лицата, заемащи виновни постове в държавната администрация, основават разнородни благоприятни условия за персонално обогатяване. Най-често това бива реализирано посредством разнообразни разновидности на корупционни практики. Както написа Джон Грей в своите „ Басни “ още през 1738 година: „ Корупцията не е с днешна дата; тя е опитвана във всяка страна “.
Дори разглеждането на корупционните кавги по паралели и меридиани единствено през последния половин век е изцяло задоволително да разобличи същинската мотивация на мнозина представители на така наречен „ хайлайф “ за техния блян към властта.
Преди малко повече от четиридесет години аферата „ Локхийд “
разкри дългогодишната процедура на този огромен американски самолетостроителен тръст да раздава големи подкупи на високи равнища в администрацията на други страни, с цел да обезпечи сполучливото разпространение на своята продукция, както мирновременна, по този начин и за военни цели.
Последва „ Кореягейт “. Правителството на Република Корея посредством специфични свои сътрудници беше раздавало всеобщо подкупи в Конгреса на Съединените щати, с цел да си обезпечи удобното гласоподаване на отпусканите многомилиардни помощи от американска страна.
1999 година. Европейската комисия подава групова оставка заради обвинявания в корупция. Информация за нерегламентирани дейности се появява още преди 1998 година Тогава Европейската счете палата отхвърля да подпише бюджета за идната година, тъй като е разкрила в сметките на миналата година доста неясноти.
На 9 март 2001 година тогавашният втори човек в китайската управителна подчиненост Ли Пън приканва за по-добър надзор над политическата власт в Китай, като акцентира, че „ Историята потвърждава, че неконтролираната власт води непроменяемо до корупция “.
През 2001 година, в своята автобиографична книга „ Курвата на републиката “ 53-годишната Кристин Дьовие-Жонкур описа всичко, което знае, за аферите на държавния петролен колос „ Елф Акитен “. Десет милиона $ превела през интервала 1989–1993 година компанията в банковата сметка на любовницата на Ролан Дюма, външния министър в държавното управление на Франсоа Митеран. Според показанията на Кристин Дьовие-Жонкур по време на почналия правосъден развой, шефовете на „ Елф Акитен “ я били назначили на синекурна служба с помощта на ходатайството на Ролан Дюма.
После посредством нея френският посланик № 1 бил осведомен за ползите на компанията и ги защитавал, както в държавното управление, по този начин също и пред самия президент Франсоа Митеран. Благодарение на изтекла от следствието информация или на журналистически следствия във Франция стана обществена загадка фактът, че по времето на Франсоа Митеран и даже по-късно, при мандата на Жак Ширак като президент,
„ Елф Акитен “ е била черната каса на властимащите.
Раздадените от швейцарския клон на компанията пари и на леви и на десни политици, са голяма сума, някъде към 450 милиона $.
Една година по-рано испанският министър на труда Мануел Пиментел подаде оставка заради обвинявания за корупция в подопечното му ведомство. Няколко милиарда песети от дотациите, отпускани от Министерството на труда, били разпределени сред няколко души, измежду които и брачната половинка на почитан чиновник.
През м. юли 2002 година беше уволнен немския боен министър Рудолф Шарпинг. Той беше упрекнат, че е получил 71 000 евро хонорар от организация за връзки с обществеността и нови облекла – подарък от организацията за 27 000 евро. Собственикът на организацията Фунцингер срещнал министъра с лобист на военна промишленост, който желал да получи позволение за експорт на оръжия в Саудитска Арабия и Египет.
Началото на новото хилядолетие означи навършването на 300 години от гласуването на закон в британския парламент, който освобождава депутатите от правосъдно гонене, в случай че са взели рушвет за работа, която е трябвало да свършват в Народното събрание.
През 2000 година някогашният канцлер на Федерална република Германия Хелмут Кол подаде оставка от поста почетен ръководител на Християндемократическия съюз (ХДС). Преди това Хелмут Кол призна, че е получил от немския оръжеен търговец Карл-Хайнц Шрайбер в един швейцарски под земята паркинг 2 млн. немски марки, предопределени за „ черната “ партийна каса на ХДС.
Но парите по този начин и не достигнали до партийните сметки.
Според специалиста по финансовите каузи на политическите сили проф. Мартин Марлок цифрата на противозаконното финансиране на ХДС от 1973 до 1998 година – интервала, през който Хелмут Кол управлява партията, е 400 млн. немски марки. Съгласно показанията пред съда на някогашния началник на компанията „ Флик “ Еберхард декор Браухич, от 1969 до 1980 година концернът дал общо 25 млн. марки, с цел да получи данъчни облекчения, като парите получавал персонално Хелмут Кол. Част от сумите той заделил персонално за себе си и по тази причина те не стигнали до черните каси на ХДС.
2006 година. Арестуван и упрекнат в корупция е членът на Политбюро и ръководител на регионалната организация на Китайската комунистическа партия в Шанхай Чън Лянгуй. Според статистически данни на Върховната национална прокуратура на Китай сред 2001 и 2005 година приблизително към 42 000 държавни чиновници са били годишно разследвани за корупция и против 30 000 от тях са предявени обвинявания в закононарушения.
През 2007 година избухна скандал, обвързван с „ модерния пример на неоконсерваторите “ и в същото време президент на Световната банка Пол Уолфовиц. Той се оказа отличен управител на скъпоструващи екскурзии, които еднолично одобрявал за своята другарка и за сметка на банката. При състояние, че заплатата му е съвсем 400 000 $ годишно.
В Афганистан през 2009 година бяха съдени за корупция и злоупотреби петима сегашни и някогашни министри от кабинета на афганистанския президент Хамид Карзай.
В края на м. септември 2010 година тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев уволни градоначалника на Москва Юрий Лужков след изявления в съветски медии за корупция в московското кметство.
На 20 март 2011 година трима евродепутати бяха подведени под отговорност за взимане на подкупи, препоръчани им от публицисти от английския седмичник „ Сънди таймс “, представящи се за лобисти. Бившият австрийски министър на вътрешните работи и член на Европейската национална партия Ернст Щрасер, някогашният словенски министър на външните работи от Групата на социалистите и демократите Зоран Танер и някогашният вице-премиер на Румъния от същата група Адриан Каверин са приели против корупционно заплащане да внесат ремонти в избрани законопроекти, поискани им от мнимите лобисти.
Жак Ширак, който беше президент на Франция от 1995 до 1997 година, получи през 2011 година две години условно за корист с публични средства при финансирането на партията, която той ръководеше, като кмет на Париж.
В Румъния Адриан Настасе, министър-председател от 2000 до 2004 година, е наказан през м. януари 2012 година на две години затвор за нелегално набиране на средства за компанията си за президентски избори. През януари 2014 година е наказан на четири години затвор за приемане на подкупи, настрана е наказан на три години за изнудване.
От корупционни кавги не остава незасегната и интернационалната спортна сфера.
Корупцията в олимпийското придвижване не е от през вчерашния ден,
а датира от преди десетилетия. От данните, изнесени от еврейската организация „ Симон Визентал “, подпомагаща издирването на нацистки военнопрестъпници, стана известно, че трима президенти на Международния олимпийски комитет подкрепили Адолф Хитлер да провежда спортната демонстрация през 1936 година в Берлин. Това са французинът Пиер дьо Кубертен – създателят на актуалното олимпийско придвижване, американецът Ейвъри Бръндейдж и белгиецът Анри дьо Байе-Латур. С въздействието си тримата съдействали за провеждането на Олимпиадата в Берлин, макар че към този момент били известни обстоятелства за геноцида, подхванат от Адолф Хитлер против евреите. За активността си и тримата деятели на МОК били обилно възнагради от фашистките управници.
Ключовата роля в комбинацията изиграл американецът Ейвъри Бръндейдж, който тогава бил представител на МОК в Съединените щати. Като признателност за заслугата нацистите издействали на неговата компания, основана в Чикаго, да построи постройката на немското посолство във Вашингтон. Като доказателство в. „ Ню Йорк таймс “ разгласява клише от писмо до Бръндейдж на президента на Германския олимпийски комитет Ханс декор Чамер.
Не останал обратно в облагодетелстването и Анри дьо Байс-Латур, оглавявал МОК по време на игрите в Берлин. Като притежател на банка „ Сосиете женерал “ белгиецът имал дейни контакти с нацистите. През 1937 година той взел участие в конгреса на Националистическата немска работническа партия в Нюрнберг. След това продал преференциално собствеността си на „ Дойче банк “.
През 1999 година бяха направени разкрития за разпределяне на подкупи на членове на МОК от страна на организационния комитет на зимните олимпийски игри през 2002 година в Солт Лейк Сити, по време на компанията за възлагане на семейството.
Поради обвинявания в корупция през 2015 година бяха отстранени от постовете им в Световната футболна федерация нейният общоприет секретар Жаром Валке, вицепрезидентът на ФИФА и президент на Европейската футболна федерация Мишел Платини, както и самият президент на ФИФА Сеп Блатер.
Според обичайното проучване на Университета „ Чапман “ в Съединени американски щати,
най-големият боязън за американското население е провокиран от корупцията в държавното управление.
Този боязън води с 20 % пред ужаса от терористична офанзива.
Проучване от „ Галъп “, направено сред 14 и 19 юли 2016 година демонстрира, че българските жители на процедура поставят знак на тъждество сред политиката и корупцията. На въпроса „ Къде съгласно вас е най-голямата корупция? “, 23 на 100 от запитаните показват политиците.
Тази обстановка няма да бъде изменена до момента в който българският суверен не наложи непрестанен във времето и пространството надзор върху управническата сфера, със съответния ефикасен механизъм за наказания. Като той включва безусловно и опцията за отзоваване на лица, заемащи изборни длъжности, и без да е налице потвърдено осъществено от тях закононарушение.
Както и институционирането на самостоятелен орган под обществен надзор за противопоставяне на корупционните практики, като бъде употребен най-хубавият задграничен опит.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
По тялото на демокрацията победиха парите.
Имаше времена, когато те сами или съвсем сами правеха политиката.
Освалд Шпенглер (1880–1936 г.) – немски мъдрец
Неконтролираните огромни и широкоспектърни властови компетенции на лицата, заемащи виновни постове в държавната администрация, основават разнородни благоприятни условия за персонално обогатяване. Най-често това бива реализирано посредством разнообразни разновидности на корупционни практики. Както написа Джон Грей в своите „ Басни “ още през 1738 година: „ Корупцията не е с днешна дата; тя е опитвана във всяка страна “.
Дори разглеждането на корупционните кавги по паралели и меридиани единствено през последния половин век е изцяло задоволително да разобличи същинската мотивация на мнозина представители на така наречен „ хайлайф “ за техния блян към властта.
Преди малко повече от четиридесет години аферата „ Локхийд “
разкри дългогодишната процедура на този огромен американски самолетостроителен тръст да раздава големи подкупи на високи равнища в администрацията на други страни, с цел да обезпечи сполучливото разпространение на своята продукция, както мирновременна, по този начин и за военни цели.
Последва „ Кореягейт “. Правителството на Република Корея посредством специфични свои сътрудници беше раздавало всеобщо подкупи в Конгреса на Съединените щати, с цел да си обезпечи удобното гласоподаване на отпусканите многомилиардни помощи от американска страна.
1999 година. Европейската комисия подава групова оставка заради обвинявания в корупция. Информация за нерегламентирани дейности се появява още преди 1998 година Тогава Европейската счете палата отхвърля да подпише бюджета за идната година, тъй като е разкрила в сметките на миналата година доста неясноти.
На 9 март 2001 година тогавашният втори човек в китайската управителна подчиненост Ли Пън приканва за по-добър надзор над политическата власт в Китай, като акцентира, че „ Историята потвърждава, че неконтролираната власт води непроменяемо до корупция “.
През 2001 година, в своята автобиографична книга „ Курвата на републиката “ 53-годишната Кристин Дьовие-Жонкур описа всичко, което знае, за аферите на държавния петролен колос „ Елф Акитен “. Десет милиона $ превела през интервала 1989–1993 година компанията в банковата сметка на любовницата на Ролан Дюма, външния министър в държавното управление на Франсоа Митеран. Според показанията на Кристин Дьовие-Жонкур по време на почналия правосъден развой, шефовете на „ Елф Акитен “ я били назначили на синекурна служба с помощта на ходатайството на Ролан Дюма.
После посредством нея френският посланик № 1 бил осведомен за ползите на компанията и ги защитавал, както в държавното управление, по този начин също и пред самия президент Франсоа Митеран. Благодарение на изтекла от следствието информация или на журналистически следствия във Франция стана обществена загадка фактът, че по времето на Франсоа Митеран и даже по-късно, при мандата на Жак Ширак като президент,
„ Елф Акитен “ е била черната каса на властимащите.
Раздадените от швейцарския клон на компанията пари и на леви и на десни политици, са голяма сума, някъде към 450 милиона $.
Една година по-рано испанският министър на труда Мануел Пиментел подаде оставка заради обвинявания за корупция в подопечното му ведомство. Няколко милиарда песети от дотациите, отпускани от Министерството на труда, били разпределени сред няколко души, измежду които и брачната половинка на почитан чиновник.
През м. юли 2002 година беше уволнен немския боен министър Рудолф Шарпинг. Той беше упрекнат, че е получил 71 000 евро хонорар от организация за връзки с обществеността и нови облекла – подарък от организацията за 27 000 евро. Собственикът на организацията Фунцингер срещнал министъра с лобист на военна промишленост, който желал да получи позволение за експорт на оръжия в Саудитска Арабия и Египет.
Началото на новото хилядолетие означи навършването на 300 години от гласуването на закон в британския парламент, който освобождава депутатите от правосъдно гонене, в случай че са взели рушвет за работа, която е трябвало да свършват в Народното събрание.
През 2000 година някогашният канцлер на Федерална република Германия Хелмут Кол подаде оставка от поста почетен ръководител на Християндемократическия съюз (ХДС). Преди това Хелмут Кол призна, че е получил от немския оръжеен търговец Карл-Хайнц Шрайбер в един швейцарски под земята паркинг 2 млн. немски марки, предопределени за „ черната “ партийна каса на ХДС.
Но парите по този начин и не достигнали до партийните сметки.
Според специалиста по финансовите каузи на политическите сили проф. Мартин Марлок цифрата на противозаконното финансиране на ХДС от 1973 до 1998 година – интервала, през който Хелмут Кол управлява партията, е 400 млн. немски марки. Съгласно показанията пред съда на някогашния началник на компанията „ Флик “ Еберхард декор Браухич, от 1969 до 1980 година концернът дал общо 25 млн. марки, с цел да получи данъчни облекчения, като парите получавал персонално Хелмут Кол. Част от сумите той заделил персонално за себе си и по тази причина те не стигнали до черните каси на ХДС.
2006 година. Арестуван и упрекнат в корупция е членът на Политбюро и ръководител на регионалната организация на Китайската комунистическа партия в Шанхай Чън Лянгуй. Според статистически данни на Върховната национална прокуратура на Китай сред 2001 и 2005 година приблизително към 42 000 държавни чиновници са били годишно разследвани за корупция и против 30 000 от тях са предявени обвинявания в закононарушения.
През 2007 година избухна скандал, обвързван с „ модерния пример на неоконсерваторите “ и в същото време президент на Световната банка Пол Уолфовиц. Той се оказа отличен управител на скъпоструващи екскурзии, които еднолично одобрявал за своята другарка и за сметка на банката. При състояние, че заплатата му е съвсем 400 000 $ годишно.
В Афганистан през 2009 година бяха съдени за корупция и злоупотреби петима сегашни и някогашни министри от кабинета на афганистанския президент Хамид Карзай.
В края на м. септември 2010 година тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев уволни градоначалника на Москва Юрий Лужков след изявления в съветски медии за корупция в московското кметство.
На 20 март 2011 година трима евродепутати бяха подведени под отговорност за взимане на подкупи, препоръчани им от публицисти от английския седмичник „ Сънди таймс “, представящи се за лобисти. Бившият австрийски министър на вътрешните работи и член на Европейската национална партия Ернст Щрасер, някогашният словенски министър на външните работи от Групата на социалистите и демократите Зоран Танер и някогашният вице-премиер на Румъния от същата група Адриан Каверин са приели против корупционно заплащане да внесат ремонти в избрани законопроекти, поискани им от мнимите лобисти.
Жак Ширак, който беше президент на Франция от 1995 до 1997 година, получи през 2011 година две години условно за корист с публични средства при финансирането на партията, която той ръководеше, като кмет на Париж.
В Румъния Адриан Настасе, министър-председател от 2000 до 2004 година, е наказан през м. януари 2012 година на две години затвор за нелегално набиране на средства за компанията си за президентски избори. През януари 2014 година е наказан на четири години затвор за приемане на подкупи, настрана е наказан на три години за изнудване.
От корупционни кавги не остава незасегната и интернационалната спортна сфера.
Корупцията в олимпийското придвижване не е от през вчерашния ден,
а датира от преди десетилетия. От данните, изнесени от еврейската организация „ Симон Визентал “, подпомагаща издирването на нацистки военнопрестъпници, стана известно, че трима президенти на Международния олимпийски комитет подкрепили Адолф Хитлер да провежда спортната демонстрация през 1936 година в Берлин. Това са французинът Пиер дьо Кубертен – създателят на актуалното олимпийско придвижване, американецът Ейвъри Бръндейдж и белгиецът Анри дьо Байе-Латур. С въздействието си тримата съдействали за провеждането на Олимпиадата в Берлин, макар че към този момент били известни обстоятелства за геноцида, подхванат от Адолф Хитлер против евреите. За активността си и тримата деятели на МОК били обилно възнагради от фашистките управници.
Ключовата роля в комбинацията изиграл американецът Ейвъри Бръндейдж, който тогава бил представител на МОК в Съединените щати. Като признателност за заслугата нацистите издействали на неговата компания, основана в Чикаго, да построи постройката на немското посолство във Вашингтон. Като доказателство в. „ Ню Йорк таймс “ разгласява клише от писмо до Бръндейдж на президента на Германския олимпийски комитет Ханс декор Чамер.
Не останал обратно в облагодетелстването и Анри дьо Байс-Латур, оглавявал МОК по време на игрите в Берлин. Като притежател на банка „ Сосиете женерал “ белгиецът имал дейни контакти с нацистите. През 1937 година той взел участие в конгреса на Националистическата немска работническа партия в Нюрнберг. След това продал преференциално собствеността си на „ Дойче банк “.
През 1999 година бяха направени разкрития за разпределяне на подкупи на членове на МОК от страна на организационния комитет на зимните олимпийски игри през 2002 година в Солт Лейк Сити, по време на компанията за възлагане на семейството.
Поради обвинявания в корупция през 2015 година бяха отстранени от постовете им в Световната футболна федерация нейният общоприет секретар Жаром Валке, вицепрезидентът на ФИФА и президент на Европейската футболна федерация Мишел Платини, както и самият президент на ФИФА Сеп Блатер.
Според обичайното проучване на Университета „ Чапман “ в Съединени американски щати,
най-големият боязън за американското население е провокиран от корупцията в държавното управление.
Този боязън води с 20 % пред ужаса от терористична офанзива.
Проучване от „ Галъп “, направено сред 14 и 19 юли 2016 година демонстрира, че българските жители на процедура поставят знак на тъждество сред политиката и корупцията. На въпроса „ Къде съгласно вас е най-голямата корупция? “, 23 на 100 от запитаните показват политиците.
Тази обстановка няма да бъде изменена до момента в който българският суверен не наложи непрестанен във времето и пространството надзор върху управническата сфера, със съответния ефикасен механизъм за наказания. Като той включва безусловно и опцията за отзоваване на лица, заемащи изборни длъжности, и без да е налице потвърдено осъществено от тях закононарушение.
Както и институционирането на самостоятелен орган под обществен надзор за противопоставяне на корупционните практики, като бъде употребен най-хубавият задграничен опит.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ