Считаме себе си за патриоти, отделяйки минути в годината за поклон пред подвига на герои
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Едно младо момиче Живка Аджеларова трогна със словото си, пред паметника на Васил Петлешков в градската градина в Пловдив.
Ето какво сподели тя:
Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове,
За поредна година сме се събрали да почетем паметта на един от борците за Българското избавление – Васил Петлешков. За поредна година ще си спомним за неговото дело, ще преклоним главите си пред смелостта му самичък да се съобщи пред петвековните потисници на българския народ, с цел да избави своите съграждани, като по време на мъченията не издава ничие друго име, а неведнъж повтаря: „ Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах – други не търсете “. И откакто, дами и господа, поставим цветя пред паметника му, всеки от нас ще поеме към дома и всекидневните си задължения, благополучен, че е съумял да откри най-малко малко време, с цел да отдаде респект към подвига на героя и с това да даде заслужен образец пред децата и по-младите от него.
Но може ли да се назова добър образец да считаме себе си за патриоти, когато отделяме единствено няколко минути в годината, с цел да се поклоним пред подвига на своя воин, а през другото време даже не обръщаме внимание на нищожната информация за живота и делото на Петлешков, на всичкото от горната страна несъвместима с истината, която циркулира в интернет? Добър образец ли е пред паметника на героя в град Пловдив всяка година на 10 май да се събираме все същите родолюбци – шепа брациговци и потомци на брациговски родове, с цел да споделим единствено между тях по няколко думи за героя и да считаме, че това е задоволително, с цел да се резервира споменът за неговата всеотдайност? Да не приказваме, че всекидневието толкоз добре подхранва егоцентризма ни, че щом дойдем тук и забележим какъв брой сме малко, незабавно започваме да се възмущаваме от неналичието на угриженост на тези, които ги няма, и да се считаме за освен това от тях.
И защото героите на България постоянно биват сравнявани със светците, а облиците им – отъждествявани със Светите икони, евентуално в този момент е моментът да си напомним една алегория.
Двама индивида влезнали в храма да се помолят: единият велзевул, а другият митар. Фарисеят застанал пред олтара и почнал да се моли: „ Боже, благодаря ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар там. Аз заговявам два пъти в седмицата, придавам ти в жертва най-хубавите животни и си заплащам постоянно налозите. “ В същото време митарят стоял в предверието и даже не смеел да пристъпи напред. Наум единствено повтарял: „ Боже, бъди милосърден към мене, грешника! “
На пръв взор наподобява, че актуалното ни себелюбие ни приближава повече до описанието на фарисея – хвалим се пред Господ или другите хора какви патриоти сме и по какъв начин всяка година сервира венци пред паметника на Петлешков, само че в реалност си спомняме за него най-често на датата на рождението или на неговата гибел. А в последно време и в моментите, когато ни се постанова да поговорим с децата си по тематиката за славната българска история и да им разбираем, че огромна част от написаното в учебниците не е истина, тъй като главната цел на някои висшестоящи е да поддържат всеобщото незнание. Защото, в случай че знаем чии потомци сме ние, българите, никой не би могъл да ни манипулира. Само че, в устрема си да прехвърлим виновността на съставящите учебниците по история, не осъзнаваме, че главната роля за съхраняването на паметта в действителност не е тяхна, а само наша. А най-големият ни грях пред паметта на нашите предшественици, е че сме разрешили актуалното всекидневие дотам да ни омагьоса със своите улеснения – интернет, съвременна връзка, бърз превоз и така нататък – че към този момент единствено приказваме наизуст за саможертвата, само че мъчно съумяваме да си я представим и да я почувстваме.
Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове, героите ни, които са се борили за нашата България, не са били толкоз многочислени спрямо числеността на врага. Ние – стоящите тук през днешния ден – също не сме доста спрямо масата, ръководена от нелепостта. И щом нашите предшественици са съумели да се преборят с войската на тираните, значи и ние ще успеем да победим армията на гламавщината. Трябва единствено да го желаяме и сами да тръгнем към смяна, без да ни интересува кой участва и кой го няма.
Защото нашите предшественици са работили и по тази причина са победили.
Вечна памет на героя!
Благодаря за вниманието!
Живка Аджеларова
Едно младо момиче Живка Аджеларова трогна със словото си, пред паметника на Васил Петлешков в градската градина в Пловдив.
Ето какво сподели тя:
Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове,
За поредна година сме се събрали да почетем паметта на един от борците за Българското избавление – Васил Петлешков. За поредна година ще си спомним за неговото дело, ще преклоним главите си пред смелостта му самичък да се съобщи пред петвековните потисници на българския народ, с цел да избави своите съграждани, като по време на мъченията не издава ничие друго име, а неведнъж повтаря: „ Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах – други не търсете “. И откакто, дами и господа, поставим цветя пред паметника му, всеки от нас ще поеме към дома и всекидневните си задължения, благополучен, че е съумял да откри най-малко малко време, с цел да отдаде респект към подвига на героя и с това да даде заслужен образец пред децата и по-младите от него.
Но може ли да се назова добър образец да считаме себе си за патриоти, когато отделяме единствено няколко минути в годината, с цел да се поклоним пред подвига на своя воин, а през другото време даже не обръщаме внимание на нищожната информация за живота и делото на Петлешков, на всичкото от горната страна несъвместима с истината, която циркулира в интернет? Добър образец ли е пред паметника на героя в град Пловдив всяка година на 10 май да се събираме все същите родолюбци – шепа брациговци и потомци на брациговски родове, с цел да споделим единствено между тях по няколко думи за героя и да считаме, че това е задоволително, с цел да се резервира споменът за неговата всеотдайност? Да не приказваме, че всекидневието толкоз добре подхранва егоцентризма ни, че щом дойдем тук и забележим какъв брой сме малко, незабавно започваме да се възмущаваме от неналичието на угриженост на тези, които ги няма, и да се считаме за освен това от тях.
И защото героите на България постоянно биват сравнявани със светците, а облиците им – отъждествявани със Светите икони, евентуално в този момент е моментът да си напомним една алегория.
Двама индивида влезнали в храма да се помолят: единият велзевул, а другият митар. Фарисеят застанал пред олтара и почнал да се моли: „ Боже, благодаря ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар там. Аз заговявам два пъти в седмицата, придавам ти в жертва най-хубавите животни и си заплащам постоянно налозите. “ В същото време митарят стоял в предверието и даже не смеел да пристъпи напред. Наум единствено повтарял: „ Боже, бъди милосърден към мене, грешника! “
На пръв взор наподобява, че актуалното ни себелюбие ни приближава повече до описанието на фарисея – хвалим се пред Господ или другите хора какви патриоти сме и по какъв начин всяка година сервира венци пред паметника на Петлешков, само че в реалност си спомняме за него най-често на датата на рождението или на неговата гибел. А в последно време и в моментите, когато ни се постанова да поговорим с децата си по тематиката за славната българска история и да им разбираем, че огромна част от написаното в учебниците не е истина, тъй като главната цел на някои висшестоящи е да поддържат всеобщото незнание. Защото, в случай че знаем чии потомци сме ние, българите, никой не би могъл да ни манипулира. Само че, в устрема си да прехвърлим виновността на съставящите учебниците по история, не осъзнаваме, че главната роля за съхраняването на паметта в действителност не е тяхна, а само наша. А най-големият ни грях пред паметта на нашите предшественици, е че сме разрешили актуалното всекидневие дотам да ни омагьоса със своите улеснения – интернет, съвременна връзка, бърз превоз и така нататък – че към този момент единствено приказваме наизуст за саможертвата, само че мъчно съумяваме да си я представим и да я почувстваме.
Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове, героите ни, които са се борили за нашата България, не са били толкоз многочислени спрямо числеността на врага. Ние – стоящите тук през днешния ден – също не сме доста спрямо масата, ръководена от нелепостта. И щом нашите предшественици са съумели да се преборят с войската на тираните, значи и ние ще успеем да победим армията на гламавщината. Трябва единствено да го желаяме и сами да тръгнем към смяна, без да ни интересува кой участва и кой го няма.
Защото нашите предшественици са работили и по тази причина са победили.
Вечна памет на героя!
Благодаря за вниманието!
Живка Аджеларова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ