Лекар в Чернигов: Такива рани не бяхме виждали никога
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ихор Хандога има незабавна потребност от отмора. Просто да не върви на работа и да остане няколко дни у дома. " От началото на войната надали не съм се преместил да пребивавам в болничното заведение ", споделя младият доктор пред немската телевизия АРД. Особено първоначално той и сътрудниците му са правили интервенции непрекъснато.
Хандога работи в градската болница №2 в украинския град Чернигов, покрай границата с Беларус. Признава, че следването му по медицина го е подготвило единствено ненапълно за това, с което се е сблъскал през последните два месеца. " Сблъскваме се с такива рани, каквито не бяхме виждали преди тази война - да вземем за пример породени от мини по краката и ръцете, тежки открити фрактури, ампутации… просто големи рани. "
Разбира се, че теоретично той знае какво би трябвало да се направи. Но страстите са доста мощни. А те въздействат и на душeвността. Затова първата му задача постоянно е да се оправи психически със обстановката и да се концентрира единствено върху анатомическата страна на въпроса. Върху артериите, вените, връзките и тъканите.
" Усещах единствено болежка "
И 72-годишната Катя, настанена в стая на четвъртия етаж на болничното заведение, не е била готова за това, което е претърпяла. Загубила е дребните пръсти на двете си ръце, а левият ѝ крайник е ампутиран под коляното.
" На 16 март се бях наредила на опашка за самун. Никой от нас не видя самолета. След това усещах единствено болежка. Всички бяхме изпопадали на земята ", споделя дамата.
При въздушното нахлуване починали няколко души. Катя е извадила шанс, само че случилото се е било задоволително шокиращо: тя е видяла по какъв начин пищялната ѝ кост стърчи на открито, имало е доста кръв. Таксиметров водач я откарал до болничното заведение, а по пътя ѝ е приказвал, с цел да я държи в схващане. " Искаше да знае по какъв начин се споделям, с цел да знае кого да осведоми, в случай че умра в колата. "
" Бяхме седнали да вечеряме, когато паднаха бомбите "
Много хора в Чернигов имат сходна орис. И в болничната стая на Олег мирише мощно на рани. По превръзката на крайници му са избили зелено-жълти и тъмночервени и кафяви петна. Той също е потърпевш при бомбардировка. " Бяхме седнали да вечеряме, когато паднаха бомбите ", споделя той. Синът му се е опитал да спре кръвта с носи кърпички. " Бързо разбрах, че ще остана недъгав ", споделя Олег.
Той в никакъв случай не е вярвал, че руснаците ще нахлуят в неговия град. " Дори и откакто през януари се струпаха толкоз доста съветски войски по границата. " Но след това немислимото се случило. " Те бомбардираха и изгориха всичко. Но не аз ще ги осъждам, а Господ ", споделя Олег.
Ихор Хандога и сътрудниците му се пробват да оказват помощ на Олег. Предстоят му още интервенции. Лекарят е оптимист, че някой ден той още веднъж ще може да върви - въпреки и с патерици. За 72-годишната Катя обаче това е нереалистично. " Лежа тук на четвъртия етаж и знам, че в никакъв случай повече няма да мога да излизам на открито сама ", споделя тя. Но най-малко лъжица може да държи още веднъж - та било то и без кутрето, което е изгубила по време на нападението.
Автор: Маркус Прайс
Ихор Хандога има незабавна потребност от отмора. Просто да не върви на работа и да остане няколко дни у дома. " От началото на войната надали не съм се преместил да пребивавам в болничното заведение ", споделя младият доктор пред немската телевизия АРД. Особено първоначално той и сътрудниците му са правили интервенции непрекъснато.
Хандога работи в градската болница №2 в украинския град Чернигов, покрай границата с Беларус. Признава, че следването му по медицина го е подготвило единствено ненапълно за това, с което се е сблъскал през последните два месеца. " Сблъскваме се с такива рани, каквито не бяхме виждали преди тази война - да вземем за пример породени от мини по краката и ръцете, тежки открити фрактури, ампутации… просто големи рани. "
Разбира се, че теоретично той знае какво би трябвало да се направи. Но страстите са доста мощни. А те въздействат и на душeвността. Затова първата му задача постоянно е да се оправи психически със обстановката и да се концентрира единствено върху анатомическата страна на въпроса. Върху артериите, вените, връзките и тъканите.
" Усещах единствено болежка "
И 72-годишната Катя, настанена в стая на четвъртия етаж на болничното заведение, не е била готова за това, което е претърпяла. Загубила е дребните пръсти на двете си ръце, а левият ѝ крайник е ампутиран под коляното.
" На 16 март се бях наредила на опашка за самун. Никой от нас не видя самолета. След това усещах единствено болежка. Всички бяхме изпопадали на земята ", споделя дамата.
При въздушното нахлуване починали няколко души. Катя е извадила шанс, само че случилото се е било задоволително шокиращо: тя е видяла по какъв начин пищялната ѝ кост стърчи на открито, имало е доста кръв. Таксиметров водач я откарал до болничното заведение, а по пътя ѝ е приказвал, с цел да я държи в схващане. " Искаше да знае по какъв начин се споделям, с цел да знае кого да осведоми, в случай че умра в колата. "
" Бяхме седнали да вечеряме, когато паднаха бомбите "
Много хора в Чернигов имат сходна орис. И в болничната стая на Олег мирише мощно на рани. По превръзката на крайници му са избили зелено-жълти и тъмночервени и кафяви петна. Той също е потърпевш при бомбардировка. " Бяхме седнали да вечеряме, когато паднаха бомбите ", споделя той. Синът му се е опитал да спре кръвта с носи кърпички. " Бързо разбрах, че ще остана недъгав ", споделя Олег.
Той в никакъв случай не е вярвал, че руснаците ще нахлуят в неговия град. " Дори и откакто през януари се струпаха толкоз доста съветски войски по границата. " Но след това немислимото се случило. " Те бомбардираха и изгориха всичко. Но не аз ще ги осъждам, а Господ ", споделя Олег.
Ихор Хандога и сътрудниците му се пробват да оказват помощ на Олег. Предстоят му още интервенции. Лекарят е оптимист, че някой ден той още веднъж ще може да върви - въпреки и с патерици. За 72-годишната Катя обаче това е нереалистично. " Лежа тук на четвъртия етаж и знам, че в никакъв случай повече няма да мога да излизам на открито сама ", споделя тя. Но най-малко лъжица може да държи още веднъж - та било то и без кутрето, което е изгубила по време на нападението.
Автор: Маркус Прайс
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ