Кънчо Стойчев: Кабинетът пое глътка въздух
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Фон дер Лайен споделя: „ Аз желая Украйна да победи “. Ами аз по-голяма нелепост не съм чувал. Някакъв склерозирал дъртак Борел споделя по какъв начин и той ще върви да се бие – ами да върви да се бие, той не може да направи 4 крачки, дано да се бие и той. Взаимна обвинявания в измамничество и срам, обвинявания в препокриване на държанието на президента с това на някогашния министър председател и така нататък бележат напоследък връзките сред президента Румен Радев и членове на държавното управление. По тази и други настоящи тематики организация „ Фокус “ беседва със социолога Кънчо Стойчев („ Галъп “).
- След разменените остри реплики по какъв начин ще продължи взаимоотношението сред институциите? Събитията от деня какви усеща ви навяват? Как да ги оценяваме? Какво се случи в Народното събрание?
- В Народното събрание се случи, бих споделил, една режисура, обичайно калкулирана, тъй като беше напълно ясно, че на масата беше главата на държавното управление. Направи се един пирует, т.е., думата „ въоръжение “ беше махната от въпросната декларация, с което в действителност беше реализиран и консенсус. Това не е неприятно, доста добре е, че се реализира този консенсус. Въпросът е за какво трябваше да стигаме до този цирк, за какво трябваше някакви, мен в случай че питате, изцяло безотговорни жители с несъразмерни упоритости и натегачество, нещо да слагат България в авантпоста, в новия фронт, откакто България би трябвало да си знае мястото.
Да, ние сме част от Европа, да, ние сме част от НАТО, само че сме най-малката и най-загубената част, и всякакво натегачество е напълно ненужно и може да обслужва единствено и само персонални и користни цели. Слава Богу, завърши тази сценка.
Но в действителност нищо не се е случило. Оръжие се изнася за Украйна. Ако си мислите, че подобен сериозен бизнес, какъвто е оръжейният, приказвам в международен мащаб, няма своите средства, способи и канали оръжия да се появяват тъкмо там, където е належащо, да, прави изключение атомното оръжие, то там е по-специален режимът, само че всичко друго оръжие по света където е належащо, то се появява, без значение през какви канали. Така че и българското оръжие посредством прекупване, препродаване и така нататък взе участие във всички модерни спорове, в това число и в украинския спор.
Но въпреки всичко едно е въпросът с оръжията да бъде дело на някакви хора, които са търговци, производители и така нататък, друго е да се ангажира страна. Лошо е, когато една страна се ангажира. Слава Богу, нашата страна най-малко не го направи, обществено се разграничи, а това какво става в действителност, се досещате.
- Разиграният цирк ще помогне ли оттук нататък на обединението?
- Зависи какво разбирате под „ помощ “. Ако е да се закрепи тази коалиция още месец-два-три, най-вероятно се дава глътка въздух. Но чукат идващите проблеми. Проблемът със Северна Македония, където също се вършат някакви пируети. Обидно, срамно е всичко това, което се случва, тъй като в дъното на целия ни проблем с Македония е едно обучение, в което ние членуваме и то се споделя Европейски съюз. Ако този Европейски съюз беше същински съюз и стоеше на мястото си, още през цялото време преди 4-5-6 години щеше да съобщи доста ясно на нашите братя, македонците, имам поради македонския хайлайф, тъй като ние сред двата народа проблеми нямаме, сред българи и македонци, популярност Богу, никакви проблеми няма и не може да има, само че приказваме за един самозабравил се хайлайф там, просто трябваше да му се каже: „ Вижте, това е Европейският съюз, тук има правила. Спазвайте разпоредбите, решете си проблемите и тогава почукайте на вратата “.
Представете си, какво ще стане, в случай че вие поканите някой на посетители, тъй като Македония бива поканена на посетители в Европейския съюз, и гостът, който идва, стартира да си постанова неговите правила, почва да плюе на килима и да хвърля угарки през балкона да речем – по какъв начин става тази работа?! Става тази работа, че не съществува Европейски съюз, който да си прави функционалностите и активността, който от самото начало работи против ползите на настоящ собствен член, който се споделя България. Тя може да е доста дребна страна България – аз не мисля, че е толкоз дребна и незначителна, само че всички тези проблеми ги имаме с помощта на - няма да се посвеня да употребя думата „ безумци “, които сега се явяват някакви наши, те не са и избраници, а някакви ръководещи наши.
- Тези наши ръководещи, господин Стойчев, дали могат да стигнат до такава степен, че да извършат следващия пирует във тип на договорка?
- Няма да мине. Този номер няма да мине и ще има доста огромни последствия. Така че най-вероятно ще се даде някакъв заден ход. Но отново споделям, обидна е позицията на Европейския съюз. Да съществува македонска конституция, в която да се изброяват поредност от националности, и българската да отсъства, това е надменност, това е плод на скудоумие и на пропагандна машина, на образуване на един македонски хайлайф, знаем по какъв начин, знаем кои години и по какъв начин ставаше. Но къде е Европа в цялата тази игра. Оказа се, че Европа е едно въздухарско обучение сега в този му тип, тъй като аз смятам, че концепцията е велика, това е може би най-великата концепция на човечеството да има такова обединяване, мир и така нататък, само че ние виждаме, че и по въпроса за мира Европа я няма сега.
Европа не направи нищо от това, което беше належащо, с цел да се предотврати една отвратителна война, която тече сега и в която имаме ръководителка, Фон дер Лайен, която слушам да споделя: „ Аз желая Украйна да победи “. Ами аз по-голяма нелепост не съм чувал. Какво значи Русия да победи, какво значи Украйна да победи? В момента умират хора, единственото нещо, което естественият човек може да желае, е незабавно да се спре убиването на хора, пък след това да се вземат решение останалите въпроси. Не по-малко от 100 000 души към този момент са починали. Това е безумство. Това е в нашата Европа и това са извънредно близки, и двата народа са близки на нас, българите, и украинците са ни близки, и руснаците са ни близки. Е, по какъв начин да се взима страна в такава история?
Единствената страна, която може да се вземе, е да се стопира войната час по-скоро, и това би трябвало да бъде позиция на Европа. А ние чуваме тъкмо противоположното. Някакъв склерозирал дъртак Борел споделя по какъв начин и той ще върви да се бие – ами да върви да се бие, той не може да направи 4 крачки, дано да се бие и той.
- Кой обърка полезностите? Могат ли те да бъдат изправени още веднъж на крайници?
- Имаме противоположна обстановка на оголени полезности, не комплицирани, а оголени. Оголените полезности са безконечните ползи. Тоест, виждаме едни примитивни стопански ползи, които не са чак толкоз стопански ползи в Европа, те са оттатък океана, по въпроса с силата, по въпроса с въздействието, което носи енергийният бизнес и така нататък
Има една импотентна Европа в тази обстановка. Европа, която в предишното постоянно е доказвала, че може да води рационална, независима, миролюбива политика, сега се е предала. Имаме една Германия, която аз не мога да позная, такава да я видя изобщо не съм очаквал и нито един естествен човек не може да познае Германия.
Имаме, за жалост, изпадане в делириум на всеобщо схващане в Европа. Какви са тези случки, дето гонят някакви хора, единствено тъй като са руснаци, някакви студенти. Тези студенти може би ненавиждат Путин, и най-вероятно го ненавиждат, те какво са отговорни? Взимат се лодки, къщи на хора без съд и присъда, тъй като са руснаци. Само съветската страна може да си търси, както американската страна, може да търси данъчни, в случай че някой американец не си е платил налозите, в тази ситуация американската страна ще търси, няма да го търси съветската страна. Но тук не се споделят тези неща. Изведнъж, ей по този начин, с лека ръка се анулира капитализмът, анулира се правото на благосъстоятелност, анулира се свободата на словото, и внезапно се става и се споделя: „ Ние желаеме Украйна да победи “. Какво? Ние желаеме да умират хора ли? Не, не желаеме и не би следвало да желаеме да умират хора.
- Какво размени концепциите – голият интерес?
- В случая това е един разкрит интерес, мен в случай че питате, неправилно оценен, неправилно свестен, който ще докара до доста тежка злополука. Да, Русия несъмнено сега е в ролята на агресор, тук спор не може да има. Но аз не съм от тези хора, които могат да одобряват или да показват и да мислят света и която и да е било история в света в черно-бели краски, простичкото вид „ Том и Джери “, за по-голяма изясненост – позитивният воин е в бяло, с цел да не се объркат децата, негативният воин е в черно. Не, това не са същинските истории в живота и в света, само че за жалост сега работи една пропагандна машина, която тъкмо се пробва да изясни, че става дума за Том и Джери. За никакъв Том и Джери не става дума, доста по-сложни неща стават. За страдание, и в този миг умират хора. И аз съм изумен, че нашата обичана, нашата в действителност тук без смешка и без жлъч го споделям, Европа, тъй като за мен Европа е в действителност най-великото дело, което е правено в човешката история, някак си става съизвършител на една кланица.
- Това по какъв начин ще се интерпретира и интерполира във вътрешната политика на България, в хаоса, който виждаме?
За страдание, това провокира разделяне в нашето общество. Ние в такава рецесия би трябвало да сме обединени повече от всеки път, и нека намерим път да се обединим. За страдание, настоящото държавно управление е много разпокъсано, парцелирано, мъчно е дори да се дефинира като единно държавно управление. За страдание, съвсем нищо не се прави за стопанската система, за бизнеса. По който и индикатор да погледнем и да се съпоставяме с Европа – приказвам за цени на горива и цялата енергийна рецесия – у нас или няма обезщетения, или са доста по-малко. Убива се производството с недоумение, с едно накратко мислене, което е доста надалеч от действителността. Всичките обещания, че ще се облекчи бизнес средата, която е отвратителна в България, тя просто е административно задръстена, то е безумство да се прави бизнес в България, нищо такова не се случва.
Обещанията, че ще се понижи безумната администрация, с която разполагаме, с едно 30% мисля, че по едно време се говореше, мисля, че деликатният прочит на статистиката ще покаже, че тя се е нараснала администрацията в последните 5 месеца. Да не преставам ли?
- Продължавайте, продължавайте. Пред какво сме изправени?
- Вижте, ние сме в месец май без бизнесът да има визия по какъв начин ще бъде контрактувана компенсацията, цената на електрическата енергия.
- Тя даже не е ясна, господин Стойчев. Тя ще стане ясна след 10 май.
- Бизнесът може да работи, производството може да работи единствено в условия на предвидимост. В момента има нулева предвидимост, т.е., не може да се работи. Няма никаква учредения цената да е такава в България, защото главният ни енергоизточник е атомната централа, която от дълго време се е изплатила и създава най-евтиния ток. Второ, нашите въглища не са поскъпнали или са поскъпнали напълно малко, нещо към цената да кажем на труда на миньорите, само че това е пренебрежимо. Ние имаме и редица други енергоизточници, които не са поскъпнали, а на процедура всеки човек, който се занимава с произвеждане, с бизнес, с търговия даже, ще ви каже, че сега по отношение на предишния юни ние плащаме, след обезщетенията, над 2 пъти повече. Трупат се милиарди, към този момент са минали 3 милиарда допускам, в АЕЦ „ Козлодуй “ – за какво се натрупат те? Бюджетът се натрупа с пари, тъй като инфлацията и увеличените цени, изключително на енергоносителите, води до доста по-голям в безспорен размер Данък добавена стойност в страната, в милиарди по-голям. Същевременно се залага на непрекъснато взимане на нови заеми.
Някак си с усмивка ни се споделя, че ние за 2-3 години ще достигнем единствено 57 милиарда заем – това са 30 милиарда $. И тук се запитвам какъв брой е суверенният дълг, държавният директен върховен дълг на Русия да речем, тя е една голяма страна, и той е 40 милиарда суверенният дълг на самата страна.
Та, с усмивка ни се описа, че по какъв начин България няма никакъв проблем да има дълга на Русия, да речем. Русия е с едни от най-ниските задължения, само че това е различен въпрос. Ние ще отидем на 30-милиарден дълг, 30 милиарда $? Това не е било нито при Тодор Живков, нито по всяко време било в България. И публиката мълчи, някакви циркови пируети се играят, сценки киевски, а същинският живот във всяка страна, която може да се назова страна, постоянно е обвързван с производството на тази страна – какво тя създава, какъв артикул основава и надлежно въз основа на този артикул какво богатство съумява да обезпечи на своите жители – това е смисълът на една страна. Нищо не се случва в тази посока.
- Докога ще може да издържи тази страна в илюзорния балон, забелязан през очите на министрите, на обединението, и пояснен още веднъж от тях или техните пиари?
- Трудно ми е да отговоря, тъй като би било цялостно гадателство. Изглежда, че ние като нация сме застарели и изтощени. Нациите са също като индивидите, те имат разнообразни етапи в своето битие. Изглежда ние сме на доста ниска фаза на нашата интензивност като нация, тъй като единствено тези мънички неща, които загатнах, аз мога часове да приказвам за всичките безумия и безобразия на нашето устройство и действие, не провокират нужната гражданска сила за по-смислена смяна, или най-малкото напън върху ръководещите, намек да им се направи, че в действителност вие за друго бяхте определени, свършете си работата. Разказваха се едни истории за не знам си какви електрически коли, които щяхме да произвеждаме, след това ние ще сме единствените в света, които ще си пазим тока в акумулатори. Боже, толкоз ли сме умни, нека сме толкоз умни, само че май че не сме.
- Как ще продължи да върви властта при съществуването на нацепен разговор сред институциите?
- Зле ще продължи. Най-вероятно усилват се възможностите за избори наесен.
- Кога ги виждате?
- Това никой не може да каже, тъй като това се постанова въз основа на разбора на обстановката и в света, и в страната, на конфигурацията на ръководството, нивото на разговор сред ръководещите, сред тези четири партии. Да, в действителност, мъчно е една четворна коалиция да действа, но…
- Това се знаеше още през цялото време, господин Стойчев, още при образуването ѝ беше ясно, че по този начин ще бъде .
- Нямаше различен избор, страната не можеше да отиде на нови избори, трябваше да се направи това държавно управление, само че всички виждаме слабостите. Надеждата, която може би имаме, е да почнат да чуват, да се оправят, да влязат, да намерят ритъма, да излязат от някакви начални стъпки, които може би не са в най-правилната посока и да заловен вярната посока. Това би било и най-хубавото за България и най-евтиният вид за България ръководството да се стабилизира и да стартира фактически да се занимава с значимите неща, и да се занимава по един деятелен и сполучлив метод. Това мога да пожелая, това би било най-хубавото и най-евтиното решение за всички ни. По никакъв метод едни избори не са на ниска цена решение, по никакъв метод едни избори не подсигуряват, че ще се стигне до по-добър резултат. Но в последна сметка, в случай че няма различен излаз, демократичната система по тази причина е основана, минава се през избори. Знаем, че Италия минаваше през чистилището на избори десетилетия. Ако не ме лъже паметта, за десетилетие имаха нещо от вида на 40 пъти избори – нали си представяте, че това е почти 2 пъти на година. Да, до момента в който се почисти. Италия я почистиха.
- Може би България към този момент е поела по пътя в чистилището?
- Това е хубавият сюжет. И все си крещя: ето, минава, минава, неточности, неточности, само че може би пък водата минава през камъните, и през колкото повече камъни мине, става все по-чиста, споделят хората. Дано в действителност водата в вярна посока да се почисти и в последна сметка и по-бързо. Дано да се стабилизира това ръководство, с цел да може най-малко да изкара някакъв логичен период, да осъществя някакви смислени цели и задания.
Лошото е, че не виждам тези цели и задания да са на дневен ред. Не виждам по какъв начин редуцират администрацията, виждам доста ясно по какъв начин се усилва. Не виждам по какъв начин облекчават бизнеса, доста ясно виждам по какъв начин го затрудняват в допълнение, а той е задоволително затормозен.
Фон дер Лайен споделя: „ Аз желая Украйна да победи “. Ами аз по-голяма нелепост не съм чувал. Някакъв склерозирал дъртак Борел споделя по какъв начин и той ще върви да се бие – ами да върви да се бие, той не може да направи 4 крачки, дано да се бие и той. Взаимна обвинявания в измамничество и срам, обвинявания в препокриване на държанието на президента с това на някогашния министър председател и така нататък бележат напоследък връзките сред президента Румен Радев и членове на държавното управление. По тази и други настоящи тематики организация „ Фокус “ беседва със социолога Кънчо Стойчев („ Галъп “).
- След разменените остри реплики по какъв начин ще продължи взаимоотношението сред институциите? Събитията от деня какви усеща ви навяват? Как да ги оценяваме? Какво се случи в Народното събрание?
- В Народното събрание се случи, бих споделил, една режисура, обичайно калкулирана, тъй като беше напълно ясно, че на масата беше главата на държавното управление. Направи се един пирует, т.е., думата „ въоръжение “ беше махната от въпросната декларация, с което в действителност беше реализиран и консенсус. Това не е неприятно, доста добре е, че се реализира този консенсус. Въпросът е за какво трябваше да стигаме до този цирк, за какво трябваше някакви, мен в случай че питате, изцяло безотговорни жители с несъразмерни упоритости и натегачество, нещо да слагат България в авантпоста, в новия фронт, откакто България би трябвало да си знае мястото.
Да, ние сме част от Европа, да, ние сме част от НАТО, само че сме най-малката и най-загубената част, и всякакво натегачество е напълно ненужно и може да обслужва единствено и само персонални и користни цели. Слава Богу, завърши тази сценка.
Но в действителност нищо не се е случило. Оръжие се изнася за Украйна. Ако си мислите, че подобен сериозен бизнес, какъвто е оръжейният, приказвам в международен мащаб, няма своите средства, способи и канали оръжия да се появяват тъкмо там, където е належащо, да, прави изключение атомното оръжие, то там е по-специален режимът, само че всичко друго оръжие по света където е належащо, то се появява, без значение през какви канали. Така че и българското оръжие посредством прекупване, препродаване и така нататък взе участие във всички модерни спорове, в това число и в украинския спор.
Но въпреки всичко едно е въпросът с оръжията да бъде дело на някакви хора, които са търговци, производители и така нататък, друго е да се ангажира страна. Лошо е, когато една страна се ангажира. Слава Богу, нашата страна най-малко не го направи, обществено се разграничи, а това какво става в действителност, се досещате.
- Разиграният цирк ще помогне ли оттук нататък на обединението?
- Зависи какво разбирате под „ помощ “. Ако е да се закрепи тази коалиция още месец-два-три, най-вероятно се дава глътка въздух. Но чукат идващите проблеми. Проблемът със Северна Македония, където също се вършат някакви пируети. Обидно, срамно е всичко това, което се случва, тъй като в дъното на целия ни проблем с Македония е едно обучение, в което ние членуваме и то се споделя Европейски съюз. Ако този Европейски съюз беше същински съюз и стоеше на мястото си, още през цялото време преди 4-5-6 години щеше да съобщи доста ясно на нашите братя, македонците, имам поради македонския хайлайф, тъй като ние сред двата народа проблеми нямаме, сред българи и македонци, популярност Богу, никакви проблеми няма и не може да има, само че приказваме за един самозабравил се хайлайф там, просто трябваше да му се каже: „ Вижте, това е Европейският съюз, тук има правила. Спазвайте разпоредбите, решете си проблемите и тогава почукайте на вратата “.
Представете си, какво ще стане, в случай че вие поканите някой на посетители, тъй като Македония бива поканена на посетители в Европейския съюз, и гостът, който идва, стартира да си постанова неговите правила, почва да плюе на килима и да хвърля угарки през балкона да речем – по какъв начин става тази работа?! Става тази работа, че не съществува Европейски съюз, който да си прави функционалностите и активността, който от самото начало работи против ползите на настоящ собствен член, който се споделя България. Тя може да е доста дребна страна България – аз не мисля, че е толкоз дребна и незначителна, само че всички тези проблеми ги имаме с помощта на - няма да се посвеня да употребя думата „ безумци “, които сега се явяват някакви наши, те не са и избраници, а някакви ръководещи наши.
- Тези наши ръководещи, господин Стойчев, дали могат да стигнат до такава степен, че да извършат следващия пирует във тип на договорка?
- Няма да мине. Този номер няма да мине и ще има доста огромни последствия. Така че най-вероятно ще се даде някакъв заден ход. Но отново споделям, обидна е позицията на Европейския съюз. Да съществува македонска конституция, в която да се изброяват поредност от националности, и българската да отсъства, това е надменност, това е плод на скудоумие и на пропагандна машина, на образуване на един македонски хайлайф, знаем по какъв начин, знаем кои години и по какъв начин ставаше. Но къде е Европа в цялата тази игра. Оказа се, че Европа е едно въздухарско обучение сега в този му тип, тъй като аз смятам, че концепцията е велика, това е може би най-великата концепция на човечеството да има такова обединяване, мир и така нататък, само че ние виждаме, че и по въпроса за мира Европа я няма сега.
Европа не направи нищо от това, което беше належащо, с цел да се предотврати една отвратителна война, която тече сега и в която имаме ръководителка, Фон дер Лайен, която слушам да споделя: „ Аз желая Украйна да победи “. Ами аз по-голяма нелепост не съм чувал. Какво значи Русия да победи, какво значи Украйна да победи? В момента умират хора, единственото нещо, което естественият човек може да желае, е незабавно да се спре убиването на хора, пък след това да се вземат решение останалите въпроси. Не по-малко от 100 000 души към този момент са починали. Това е безумство. Това е в нашата Европа и това са извънредно близки, и двата народа са близки на нас, българите, и украинците са ни близки, и руснаците са ни близки. Е, по какъв начин да се взима страна в такава история?
Единствената страна, която може да се вземе, е да се стопира войната час по-скоро, и това би трябвало да бъде позиция на Европа. А ние чуваме тъкмо противоположното. Някакъв склерозирал дъртак Борел споделя по какъв начин и той ще върви да се бие – ами да върви да се бие, той не може да направи 4 крачки, дано да се бие и той.
- Кой обърка полезностите? Могат ли те да бъдат изправени още веднъж на крайници?
- Имаме противоположна обстановка на оголени полезности, не комплицирани, а оголени. Оголените полезности са безконечните ползи. Тоест, виждаме едни примитивни стопански ползи, които не са чак толкоз стопански ползи в Европа, те са оттатък океана, по въпроса с силата, по въпроса с въздействието, което носи енергийният бизнес и така нататък
Има една импотентна Европа в тази обстановка. Европа, която в предишното постоянно е доказвала, че може да води рационална, независима, миролюбива политика, сега се е предала. Имаме една Германия, която аз не мога да позная, такава да я видя изобщо не съм очаквал и нито един естествен човек не може да познае Германия.
Имаме, за жалост, изпадане в делириум на всеобщо схващане в Европа. Какви са тези случки, дето гонят някакви хора, единствено тъй като са руснаци, някакви студенти. Тези студенти може би ненавиждат Путин, и най-вероятно го ненавиждат, те какво са отговорни? Взимат се лодки, къщи на хора без съд и присъда, тъй като са руснаци. Само съветската страна може да си търси, както американската страна, може да търси данъчни, в случай че някой американец не си е платил налозите, в тази ситуация американската страна ще търси, няма да го търси съветската страна. Но тук не се споделят тези неща. Изведнъж, ей по този начин, с лека ръка се анулира капитализмът, анулира се правото на благосъстоятелност, анулира се свободата на словото, и внезапно се става и се споделя: „ Ние желаеме Украйна да победи “. Какво? Ние желаеме да умират хора ли? Не, не желаеме и не би следвало да желаеме да умират хора.
- Какво размени концепциите – голият интерес?
- В случая това е един разкрит интерес, мен в случай че питате, неправилно оценен, неправилно свестен, който ще докара до доста тежка злополука. Да, Русия несъмнено сега е в ролята на агресор, тук спор не може да има. Но аз не съм от тези хора, които могат да одобряват или да показват и да мислят света и която и да е било история в света в черно-бели краски, простичкото вид „ Том и Джери “, за по-голяма изясненост – позитивният воин е в бяло, с цел да не се объркат децата, негативният воин е в черно. Не, това не са същинските истории в живота и в света, само че за жалост сега работи една пропагандна машина, която тъкмо се пробва да изясни, че става дума за Том и Джери. За никакъв Том и Джери не става дума, доста по-сложни неща стават. За страдание, и в този миг умират хора. И аз съм изумен, че нашата обичана, нашата в действителност тук без смешка и без жлъч го споделям, Европа, тъй като за мен Европа е в действителност най-великото дело, което е правено в човешката история, някак си става съизвършител на една кланица.
- Това по какъв начин ще се интерпретира и интерполира във вътрешната политика на България, в хаоса, който виждаме?
За страдание, това провокира разделяне в нашето общество. Ние в такава рецесия би трябвало да сме обединени повече от всеки път, и нека намерим път да се обединим. За страдание, настоящото държавно управление е много разпокъсано, парцелирано, мъчно е дори да се дефинира като единно държавно управление. За страдание, съвсем нищо не се прави за стопанската система, за бизнеса. По който и индикатор да погледнем и да се съпоставяме с Европа – приказвам за цени на горива и цялата енергийна рецесия – у нас или няма обезщетения, или са доста по-малко. Убива се производството с недоумение, с едно накратко мислене, което е доста надалеч от действителността. Всичките обещания, че ще се облекчи бизнес средата, която е отвратителна в България, тя просто е административно задръстена, то е безумство да се прави бизнес в България, нищо такова не се случва.
Обещанията, че ще се понижи безумната администрация, с която разполагаме, с едно 30% мисля, че по едно време се говореше, мисля, че деликатният прочит на статистиката ще покаже, че тя се е нараснала администрацията в последните 5 месеца. Да не преставам ли?
- Продължавайте, продължавайте. Пред какво сме изправени?
- Вижте, ние сме в месец май без бизнесът да има визия по какъв начин ще бъде контрактувана компенсацията, цената на електрическата енергия.
- Тя даже не е ясна, господин Стойчев. Тя ще стане ясна след 10 май.
- Бизнесът може да работи, производството може да работи единствено в условия на предвидимост. В момента има нулева предвидимост, т.е., не може да се работи. Няма никаква учредения цената да е такава в България, защото главният ни енергоизточник е атомната централа, която от дълго време се е изплатила и създава най-евтиния ток. Второ, нашите въглища не са поскъпнали или са поскъпнали напълно малко, нещо към цената да кажем на труда на миньорите, само че това е пренебрежимо. Ние имаме и редица други енергоизточници, които не са поскъпнали, а на процедура всеки човек, който се занимава с произвеждане, с бизнес, с търговия даже, ще ви каже, че сега по отношение на предишния юни ние плащаме, след обезщетенията, над 2 пъти повече. Трупат се милиарди, към този момент са минали 3 милиарда допускам, в АЕЦ „ Козлодуй “ – за какво се натрупат те? Бюджетът се натрупа с пари, тъй като инфлацията и увеличените цени, изключително на енергоносителите, води до доста по-голям в безспорен размер Данък добавена стойност в страната, в милиарди по-голям. Същевременно се залага на непрекъснато взимане на нови заеми.
Някак си с усмивка ни се споделя, че ние за 2-3 години ще достигнем единствено 57 милиарда заем – това са 30 милиарда $. И тук се запитвам какъв брой е суверенният дълг, държавният директен върховен дълг на Русия да речем, тя е една голяма страна, и той е 40 милиарда суверенният дълг на самата страна.
Та, с усмивка ни се описа, че по какъв начин България няма никакъв проблем да има дълга на Русия, да речем. Русия е с едни от най-ниските задължения, само че това е различен въпрос. Ние ще отидем на 30-милиарден дълг, 30 милиарда $? Това не е било нито при Тодор Живков, нито по всяко време било в България. И публиката мълчи, някакви циркови пируети се играят, сценки киевски, а същинският живот във всяка страна, която може да се назова страна, постоянно е обвързван с производството на тази страна – какво тя създава, какъв артикул основава и надлежно въз основа на този артикул какво богатство съумява да обезпечи на своите жители – това е смисълът на една страна. Нищо не се случва в тази посока.
- Докога ще може да издържи тази страна в илюзорния балон, забелязан през очите на министрите, на обединението, и пояснен още веднъж от тях или техните пиари?
- Трудно ми е да отговоря, тъй като би било цялостно гадателство. Изглежда, че ние като нация сме застарели и изтощени. Нациите са също като индивидите, те имат разнообразни етапи в своето битие. Изглежда ние сме на доста ниска фаза на нашата интензивност като нация, тъй като единствено тези мънички неща, които загатнах, аз мога часове да приказвам за всичките безумия и безобразия на нашето устройство и действие, не провокират нужната гражданска сила за по-смислена смяна, или най-малкото напън върху ръководещите, намек да им се направи, че в действителност вие за друго бяхте определени, свършете си работата. Разказваха се едни истории за не знам си какви електрически коли, които щяхме да произвеждаме, след това ние ще сме единствените в света, които ще си пазим тока в акумулатори. Боже, толкоз ли сме умни, нека сме толкоз умни, само че май че не сме.
- Как ще продължи да върви властта при съществуването на нацепен разговор сред институциите?
- Зле ще продължи. Най-вероятно усилват се възможностите за избори наесен.
- Кога ги виждате?
- Това никой не може да каже, тъй като това се постанова въз основа на разбора на обстановката и в света, и в страната, на конфигурацията на ръководството, нивото на разговор сред ръководещите, сред тези четири партии. Да, в действителност, мъчно е една четворна коалиция да действа, но…
- Това се знаеше още през цялото време, господин Стойчев, още при образуването ѝ беше ясно, че по този начин ще бъде .
- Нямаше различен избор, страната не можеше да отиде на нови избори, трябваше да се направи това държавно управление, само че всички виждаме слабостите. Надеждата, която може би имаме, е да почнат да чуват, да се оправят, да влязат, да намерят ритъма, да излязат от някакви начални стъпки, които може би не са в най-правилната посока и да заловен вярната посока. Това би било и най-хубавото за България и най-евтиният вид за България ръководството да се стабилизира и да стартира фактически да се занимава с значимите неща, и да се занимава по един деятелен и сполучлив метод. Това мога да пожелая, това би било най-хубавото и най-евтиното решение за всички ни. По никакъв метод едни избори не са на ниска цена решение, по никакъв метод едни избори не подсигуряват, че ще се стигне до по-добър резултат. Но в последна сметка, в случай че няма различен излаз, демократичната система по тази причина е основана, минава се през избори. Знаем, че Италия минаваше през чистилището на избори десетилетия. Ако не ме лъже паметта, за десетилетие имаха нещо от вида на 40 пъти избори – нали си представяте, че това е почти 2 пъти на година. Да, до момента в който се почисти. Италия я почистиха.
- Може би България към този момент е поела по пътя в чистилището?
- Това е хубавият сюжет. И все си крещя: ето, минава, минава, неточности, неточности, само че може би пък водата минава през камъните, и през колкото повече камъни мине, става все по-чиста, споделят хората. Дано в действителност водата в вярна посока да се почисти и в последна сметка и по-бързо. Дано да се стабилизира това ръководство, с цел да може най-малко да изкара някакъв логичен период, да осъществя някакви смислени цели и задания.
Лошото е, че не виждам тези цели и задания да са на дневен ред. Не виждам по какъв начин редуцират администрацията, виждам доста ясно по какъв начин се усилва. Не виждам по какъв начин облекчават бизнеса, доста ясно виждам по какъв начин го затрудняват в допълнение, а той е задоволително затормозен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ