Александър Сотник за ФАКТИ: Не се съмнявам, че Путин и обкръжението му ще използват ядрени оръжия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От ФАКТИ организирахме втори диалог в границите на две седмици с съветски политически бежанец (б.р. нищо чудно да стане и поредица). И в този случай става въпрос за наш сътрудник, напуснал родната си Русия поради репресии от страна на кремълския фашистки режим. Допълнението „ фашистки “ го даде през днешния ден Александър Сотник , а преди седмица същото направи тогавашната ни събеседничка -. Аз нормално го дефинирам като наказателен, кървясъл, тоталитарен, незаконен, само че няма по какъв начин да не се съглася с Наташа и Саша, че да, точно фашистки е.
А прочее, самият факт, че беседвам с тях двамата (б.р. подготвен съм и за други такива събеседници) с удоволствие демонстрира и потвърждава, че изключително в моя случай няма никаква „ русофобия “. Първо тъй като „ уплаха “ значи боязън и няма общо със смисъла, който се влага от кремълските плебеи - той е за ненавист, и второ тъй като ненавистта ми е ориентирана не към руснаците, а към убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите и несвободата. В същата обстановка като мен са милиарди хора по света.
И на който му харесва съветската действителност такава, каквато я разказа нашият сегашен събеседник Александър Сотник - публицист, публицист, държавник и бранител на Доброто, значи поддържа убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите, несвободата и е подготвен да прави всички или някои от изредените гадости. Или най-малкото безшумно да ги поддържа, снишавайки се по български.
Повече за това, което прави Саша Сотник, ще научите - - - - - > тук.
Доколкото изявлението на медията ни с него, можете да го прочетете в идващите редове, където ще научите и повече за самия Александър.
- Г-н Сотник, да стартираме с въпроса: какво Ви накара да заминете за Братислава и да останеш там до момента, а да не сте Москва?
- Бях редактор на издателство, издавах книги със модерна съветска прозаичност и изобщо книги, само че през 2012 година осъзнах, че издателската и литературната ми активност губят всевъзможен смисъл, че в парадигмата на развиващия се фашизъм всичко е общо взето безсмислено: от творчеството до самия живот. И влязох в политическата публицистика. Бях политически деен човек и излязох на първите Маршове на дисидентите в Москва незабавно откакто започнаха да се организират през 2006 година Но гражданската интензивност ми се стори незадоволителна и по тази причина тогава започнах да фотографирам видео репортажи от опозиционни акции. Властите не ги харесаха толкоз доста и започнах да получавам закани. През 2018 година, когато нацистите стигнаха до такава степен да заплашват новородения ни наследник, аз и брачната половинка ми взехме решение да си тръгнем. Първоначално смятахме, че това е краткотрайна евакуация, само че в този момент е ясно, че това не е по този начин. Уточнявам, че първо заминахме за Литва, а по-късно се преместихме в Словакия. Разбира се, заканите не престават да идват, тъй като въпреки всичко не съм спрял журналистическата си активност. Казаха ми, че против мен са заведени скрито няколко наказателни каузи. Лежат „ под кърпата “ и единствено чакат завръщането ми в Русия. Ясно е обаче, че при настоящия режим пътуването ми до Руската федерация е невероятно.
- По какъв метод в самата Русия се борехте с рисковия за човечеството режим на Владимир Владимирович Путин?
- Към по-рано към този момент упоменатото бих добавил, че освен отразявах събитията в „ столичната опозиционна партия “, само че и пътувах доста из районите на Русия. Например, когато се случи наводнението в Кримск (Краснодарска територия) през 2013 година, имаше доста малко достоверна информация за случилата се там покруса и аргументите за нея. По молба на публиката с оператора Д. Мелехин отидохме в Кримск и заснехме огромен материал - 52 минути, с изчерпателна информация за случилото се. Нашият канал също по този начин приказва за националните безредици в Пугачов и Новохоперск. Обобщено, като публицист се пробвах да запълня осведомителната празнота, основана от цензурираните медии. Всичко е цензурирано в Русия, от доста дълго време. През 2014 година, апропо, посетих Крим тъкмо в дните на „ референдума “, за който описах в публицистичния филм „ Украински дневник “.
Както е ясно, активността ми постоянно е срещала опозиция от страна на управляващите. Бях арестуван доста пъти на акции, даже се пробваха да ме отвлекат измежду бял ден в центъра на Москва през 2014 година Случи се под Москворецкия мост, където по-късно беше погубен Борис Немцов. С него като цяло изпитвахме взаимни усеща на ненавист към системата на Путин. И те не са си отишли.
- Преди да преминем към ужасяващата война, която бе стартирана и се води от режима на Путин против Украйна, ще попитам за една много значима за мен детайлност, която открих до момента в който се запознавах с Вашата биография. Вие сте правили репортажи по улиците на Москва, с цел да разберете до каква степен тезите на Кремъл съответстват с настроенията на локалното население. Е, какво установявахте по време на тези репортажи?
- Научих най-важното: хората и партията са единни. Това е монолит, едно цяло. Казваме „ Путин” - имаме поради руснаците. Той е артикул на хората и мнението на болшинството е, че Путин е най-хубавото нещо, което се е случило на Русия през последните десетилетия. За тях всичко друго е от лукавия.
- Хрумва ми необикновен въпрос, който може да се зададе по разнообразни способи. Но, съгласно наблюденията Ви, какъв брой % от московчани щяха да поддържат дейностите на Путин и свитата му в Украйна и без да са били облъчвани интензивно от пропагандни неистини в продължение на десетилетие?
- Историята не познава подчинени наклонения. Хората жадуваха за имперски разврат, бяха подготвени на корупция и Путин им я даде. Виждаме, че незначителна (но по-добрата) част от хората се отхвърлиха от това подозрително наслаждение и не се поддадоха на „ пърженето на мозъци”, като си резервираха правото да считат бялото за бяло, а черното за черно, макар стягането на режима. Останалите с подготвеност и приятност одобриха истините, обърнати наобратно - че войната е мир, а свободата е затвор. Още през 2014 година московчани ми споделяха в улично изявление: „ Ние не сме в Донбас, само че ще победим Украйна.” А през 2017 година те споделяха: „ Ние не убиваме в Сирия. Просто бомбардираме там.” Така че корупцията се реализира напълно, за наслаждение на всички. Искаше ли народът имперска сатисфакция? Получи я.
- Относно войната, която не ни дава мир - в дословния и в преносния смисъл. Очаквахте ли цялата тази пълномащабност и разрушителност, дело на Руската федерация, и то в ХХI век, когато се допуска, че хората са еволюирали най-малко до такава степен, че да ценят човешкия живот?
- Да, чаках. Говорих прекалено много с „ елементарните хора “ по улиците (и освен в Москва), с цел да чакам най-лошото. Те не ценят непознатия живот въобще. Разбира се, те се грижат за себе си, само че също не доста. Те пият доста, живеят някак, умират рано. Факт е, че руснаците единствено номинално живеят в XXI век. Всъщност те съществуват в парадигмата и концепциите от XII-XIII век и даже в границите на незаконния вид схващане. Следователно всичко, което прави Русия - включително популацията, което се е трансформирало дружно с управляващите в единна фашистка група, през днешния ден е исторически естествено.
- Познавате от първа ръка и следите кървавия кремълски режим и през днешния ден. След като към този момент за целия свят стана ясно, че съветската войска няма нито ресурсите, нито подготовката, нито морала да завоюва войната с Украйна, какви очаквате да са идващите дейности на Кремъл в очертаващото се за тях положение на изтощение?
- Не се колебая, че Путин и обкръжението му ще употребяват нуклеарни оръжия. Няколко месеца поред повтарях като по часовник: „ Путин несъмнено ще нападна Украйна “ и дадох разбираеми причини. Но мнозина не желаеха да ме чуят. Определиха думите ми като основаване на суматоха, тъй като никой не искаше да повярва в тази дивотия. След това, когато се случи нашествието, хората внезапно взеха решение, че просто съм „ познал “. Но аз не съм гадателка, а виновен анализатор.
Обобщавайки всичко, което знам за характера на Путин и неговото обграждане, декларирам с болежка: тази фашистка тайфа ще нанесе нуклеарен удар. И има огромна възможност това да бъде удар освен за Украйна. В последна сметка Украйна за тях е просто трамплин за разправии със Запада. И най-после, те прекомерно дълго представяха своя нуклеарен мотив на омразния им Запад, с цел да не го употребяват. За тях това е въпрос на „ момчешка чест” и праволинейност.
- В подтекста на мястото, на което се намирате. Какво е мнението на словашкия народ за съветската експанзия в Украйна?
- Словаците са доста толерантни към руснаците, макар обстоятелството, че помнят влизането на руските войски в Чехословакия през 1968 година и не не помнят за потисничеството от комунистическия режим. В наши дни огромен брой рускоговорящи украинци се втурнаха към Словакия. Така че, в случай че говорите съветски тук, не ви гледат неоправдателно и не поражда напрежение. Обобщено, тук никой не потиска руснаците. Поне към този момент.
- А в частност политическите партии и съответни значими политици в Словакия?
- Гледната им точка изхожда от осъждането на съветската експанзия. Давам образец: оня ден Словакия разгласи експулсирането на 35 съветски дипломати за действия, несъвместими с дипломацията. На процедура активността на посолството и консулския отдел е парализирана, а дипломатическите връзки към този момент като цяло са на ръба на спиране. Аз утвърждавам тази позиция на Словакия. Гордея се, че страната, в която пребивавам, има ясни насоки: положителното е положително, а злото е зло и то би трябвало да бъде осъдено.
- Какви усещания имате от България, в случай че имате такива?
- Вероятно е погрешно да се приказва за страна, в която в никакъв случай не сте били. Но ми се коства, че България би трябвало по-активно да се отървава от проруските настроения и благосклонностите към „ братята руснаци “. В Русия от дълго време няма братя.
- В моята страна нас, които години наред се разгласяваме намерено против агресивността на Путинова Русия, ни назовават русофоби. Но ето, аз приказвах с госпожа Новожилова, приказвам и с Вас. Изглежда делението не е на русофили и русофоби, а просто от едната страна заставаме ние, Нормалните хора - украинци, българи, руснаци, словаци и хора от всевъзможни други националности, а от другата Zлото, отдалите му се умишлено и заблудените от него?
- Абсолютно сте прав, даже нямам какво да прибавя. Има съществени понятия, които приемате или не приемате. Огромното болшинство от днешните руснаци служат на Злото. Чисто, грубо, нечовешко. Техният „ съветски свят “ е гибелта и войната, които те носят под прикритието на „ нов живот в нов свят “. Спомням си, че преди няколко години имах анкета на тематика „ Какво даде Русия на цивилизацията през последните 20 години? “ Никой от интервюираните не откри достижения в региона на науката, технологиите, медицината. Но един от отговорите звучеше по този начин: „ Ние дадохме на света правдивост “. Що за „ справедливост” е това - вижда се изключително добре през днешния ден.
- Накрая. Ако тази ужасна война завърши в интерес на цивилизацията, имате ли най-малко дребна вяра, че Русия, въпреки и не незабавно, може да стане естествена демократична страна?
- Русия е имперски затвор на народите, а пандизът и демокрацията са несъвместими. Следователно без унищожаването на този затвор не може да става дума за никаква народна власт. Едва след разпадането на доста самостоятелни страни, хората, населяващи тази територия, ще имат късмет да получат независимост. Освен в случай че, несъмнено, пандизчиите с незаконно схващане нямат предпочитание да я придобият.
От ФАКТИ организирахме втори диалог в границите на две седмици с съветски политически бежанец (б.р. нищо чудно да стане и поредица). И в този случай става въпрос за наш сътрудник, напуснал родната си Русия поради репресии от страна на кремълския фашистки режим. Допълнението „ фашистки “ го даде през днешния ден Александър Сотник , а преди седмица същото направи тогавашната ни събеседничка -. Аз нормално го дефинирам като наказателен, кървясъл, тоталитарен, незаконен, само че няма по какъв начин да не се съглася с Наташа и Саша, че да, точно фашистки е.
А прочее, самият факт, че беседвам с тях двамата (б.р. подготвен съм и за други такива събеседници) с удоволствие демонстрира и потвърждава, че изключително в моя случай няма никаква „ русофобия “. Първо тъй като „ уплаха “ значи боязън и няма общо със смисъла, който се влага от кремълските плебеи - той е за ненавист, и второ тъй като ненавистта ми е ориентирана не към руснаците, а към убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите и несвободата. В същата обстановка като мен са милиарди хора по света.
И на който му харесва съветската действителност такава, каквато я разказа нашият сегашен събеседник Александър Сотник - публицист, публицист, държавник и бранител на Доброто, значи поддържа убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите, несвободата и е подготвен да прави всички или някои от изредените гадости. Или най-малкото безшумно да ги поддържа, снишавайки се по български.
Повече за това, което прави Саша Сотник, ще научите - - - - - > тук.
Доколкото изявлението на медията ни с него, можете да го прочетете в идващите редове, където ще научите и повече за самия Александър.
- Г-н Сотник, да стартираме с въпроса: какво Ви накара да заминете за Братислава и да останеш там до момента, а да не сте Москва?
- Бях редактор на издателство, издавах книги със модерна съветска прозаичност и изобщо книги, само че през 2012 година осъзнах, че издателската и литературната ми активност губят всевъзможен смисъл, че в парадигмата на развиващия се фашизъм всичко е общо взето безсмислено: от творчеството до самия живот. И влязох в политическата публицистика. Бях политически деен човек и излязох на първите Маршове на дисидентите в Москва незабавно откакто започнаха да се организират през 2006 година Но гражданската интензивност ми се стори незадоволителна и по тази причина тогава започнах да фотографирам видео репортажи от опозиционни акции. Властите не ги харесаха толкоз доста и започнах да получавам закани. През 2018 година, когато нацистите стигнаха до такава степен да заплашват новородения ни наследник, аз и брачната половинка ми взехме решение да си тръгнем. Първоначално смятахме, че това е краткотрайна евакуация, само че в този момент е ясно, че това не е по този начин. Уточнявам, че първо заминахме за Литва, а по-късно се преместихме в Словакия. Разбира се, заканите не престават да идват, тъй като въпреки всичко не съм спрял журналистическата си активност. Казаха ми, че против мен са заведени скрито няколко наказателни каузи. Лежат „ под кърпата “ и единствено чакат завръщането ми в Русия. Ясно е обаче, че при настоящия режим пътуването ми до Руската федерация е невероятно.
- По какъв метод в самата Русия се борехте с рисковия за човечеството режим на Владимир Владимирович Путин?
- Към по-рано към този момент упоменатото бих добавил, че освен отразявах събитията в „ столичната опозиционна партия “, само че и пътувах доста из районите на Русия. Например, когато се случи наводнението в Кримск (Краснодарска територия) през 2013 година, имаше доста малко достоверна информация за случилата се там покруса и аргументите за нея. По молба на публиката с оператора Д. Мелехин отидохме в Кримск и заснехме огромен материал - 52 минути, с изчерпателна информация за случилото се. Нашият канал също по този начин приказва за националните безредици в Пугачов и Новохоперск. Обобщено, като публицист се пробвах да запълня осведомителната празнота, основана от цензурираните медии. Всичко е цензурирано в Русия, от доста дълго време. През 2014 година, апропо, посетих Крим тъкмо в дните на „ референдума “, за който описах в публицистичния филм „ Украински дневник “.
Както е ясно, активността ми постоянно е срещала опозиция от страна на управляващите. Бях арестуван доста пъти на акции, даже се пробваха да ме отвлекат измежду бял ден в центъра на Москва през 2014 година Случи се под Москворецкия мост, където по-късно беше погубен Борис Немцов. С него като цяло изпитвахме взаимни усеща на ненавист към системата на Путин. И те не са си отишли.
- Преди да преминем към ужасяващата война, която бе стартирана и се води от режима на Путин против Украйна, ще попитам за една много значима за мен детайлност, която открих до момента в който се запознавах с Вашата биография. Вие сте правили репортажи по улиците на Москва, с цел да разберете до каква степен тезите на Кремъл съответстват с настроенията на локалното население. Е, какво установявахте по време на тези репортажи?
- Научих най-важното: хората и партията са единни. Това е монолит, едно цяло. Казваме „ Путин” - имаме поради руснаците. Той е артикул на хората и мнението на болшинството е, че Путин е най-хубавото нещо, което се е случило на Русия през последните десетилетия. За тях всичко друго е от лукавия.
- Хрумва ми необикновен въпрос, който може да се зададе по разнообразни способи. Но, съгласно наблюденията Ви, какъв брой % от московчани щяха да поддържат дейностите на Путин и свитата му в Украйна и без да са били облъчвани интензивно от пропагандни неистини в продължение на десетилетие?
- Историята не познава подчинени наклонения. Хората жадуваха за имперски разврат, бяха подготвени на корупция и Путин им я даде. Виждаме, че незначителна (но по-добрата) част от хората се отхвърлиха от това подозрително наслаждение и не се поддадоха на „ пърженето на мозъци”, като си резервираха правото да считат бялото за бяло, а черното за черно, макар стягането на режима. Останалите с подготвеност и приятност одобриха истините, обърнати наобратно - че войната е мир, а свободата е затвор. Още през 2014 година московчани ми споделяха в улично изявление: „ Ние не сме в Донбас, само че ще победим Украйна.” А през 2017 година те споделяха: „ Ние не убиваме в Сирия. Просто бомбардираме там.” Така че корупцията се реализира напълно, за наслаждение на всички. Искаше ли народът имперска сатисфакция? Получи я.
- Относно войната, която не ни дава мир - в дословния и в преносния смисъл. Очаквахте ли цялата тази пълномащабност и разрушителност, дело на Руската федерация, и то в ХХI век, когато се допуска, че хората са еволюирали най-малко до такава степен, че да ценят човешкия живот?
- Да, чаках. Говорих прекалено много с „ елементарните хора “ по улиците (и освен в Москва), с цел да чакам най-лошото. Те не ценят непознатия живот въобще. Разбира се, те се грижат за себе си, само че също не доста. Те пият доста, живеят някак, умират рано. Факт е, че руснаците единствено номинално живеят в XXI век. Всъщност те съществуват в парадигмата и концепциите от XII-XIII век и даже в границите на незаконния вид схващане. Следователно всичко, което прави Русия - включително популацията, което се е трансформирало дружно с управляващите в единна фашистка група, през днешния ден е исторически естествено.
- Познавате от първа ръка и следите кървавия кремълски режим и през днешния ден. След като към този момент за целия свят стана ясно, че съветската войска няма нито ресурсите, нито подготовката, нито морала да завоюва войната с Украйна, какви очаквате да са идващите дейности на Кремъл в очертаващото се за тях положение на изтощение?
- Не се колебая, че Путин и обкръжението му ще употребяват нуклеарни оръжия. Няколко месеца поред повтарях като по часовник: „ Путин несъмнено ще нападна Украйна “ и дадох разбираеми причини. Но мнозина не желаеха да ме чуят. Определиха думите ми като основаване на суматоха, тъй като никой не искаше да повярва в тази дивотия. След това, когато се случи нашествието, хората внезапно взеха решение, че просто съм „ познал “. Но аз не съм гадателка, а виновен анализатор.
Обобщавайки всичко, което знам за характера на Путин и неговото обграждане, декларирам с болежка: тази фашистка тайфа ще нанесе нуклеарен удар. И има огромна възможност това да бъде удар освен за Украйна. В последна сметка Украйна за тях е просто трамплин за разправии със Запада. И най-после, те прекомерно дълго представяха своя нуклеарен мотив на омразния им Запад, с цел да не го употребяват. За тях това е въпрос на „ момчешка чест” и праволинейност.
- В подтекста на мястото, на което се намирате. Какво е мнението на словашкия народ за съветската експанзия в Украйна?
- Словаците са доста толерантни към руснаците, макар обстоятелството, че помнят влизането на руските войски в Чехословакия през 1968 година и не не помнят за потисничеството от комунистическия режим. В наши дни огромен брой рускоговорящи украинци се втурнаха към Словакия. Така че, в случай че говорите съветски тук, не ви гледат неоправдателно и не поражда напрежение. Обобщено, тук никой не потиска руснаците. Поне към този момент.
- А в частност политическите партии и съответни значими политици в Словакия?
- Гледната им точка изхожда от осъждането на съветската експанзия. Давам образец: оня ден Словакия разгласи експулсирането на 35 съветски дипломати за действия, несъвместими с дипломацията. На процедура активността на посолството и консулския отдел е парализирана, а дипломатическите връзки към този момент като цяло са на ръба на спиране. Аз утвърждавам тази позиция на Словакия. Гордея се, че страната, в която пребивавам, има ясни насоки: положителното е положително, а злото е зло и то би трябвало да бъде осъдено.
- Какви усещания имате от България, в случай че имате такива?
- Вероятно е погрешно да се приказва за страна, в която в никакъв случай не сте били. Но ми се коства, че България би трябвало по-активно да се отървава от проруските настроения и благосклонностите към „ братята руснаци “. В Русия от дълго време няма братя.
- В моята страна нас, които години наред се разгласяваме намерено против агресивността на Путинова Русия, ни назовават русофоби. Но ето, аз приказвах с госпожа Новожилова, приказвам и с Вас. Изглежда делението не е на русофили и русофоби, а просто от едната страна заставаме ние, Нормалните хора - украинци, българи, руснаци, словаци и хора от всевъзможни други националности, а от другата Zлото, отдалите му се умишлено и заблудените от него?
- Абсолютно сте прав, даже нямам какво да прибавя. Има съществени понятия, които приемате или не приемате. Огромното болшинство от днешните руснаци служат на Злото. Чисто, грубо, нечовешко. Техният „ съветски свят “ е гибелта и войната, които те носят под прикритието на „ нов живот в нов свят “. Спомням си, че преди няколко години имах анкета на тематика „ Какво даде Русия на цивилизацията през последните 20 години? “ Никой от интервюираните не откри достижения в региона на науката, технологиите, медицината. Но един от отговорите звучеше по този начин: „ Ние дадохме на света правдивост “. Що за „ справедливост” е това - вижда се изключително добре през днешния ден.
- Накрая. Ако тази ужасна война завърши в интерес на цивилизацията, имате ли най-малко дребна вяра, че Русия, въпреки и не незабавно, може да стане естествена демократична страна?
- Русия е имперски затвор на народите, а пандизът и демокрацията са несъвместими. Следователно без унищожаването на този затвор не може да става дума за никаква народна власт. Едва след разпадането на доста самостоятелни страни, хората, населяващи тази територия, ще имат късмет да получат независимост. Освен в случай че, несъмнено, пандизчиите с незаконно схващане нямат предпочитание да я придобият.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ