ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Колко опасен е амонякът?

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Украинската Гражданска отбрана реагира бързо и вярно: след приключването на мощно токсичен амоняк от химическо дружество в град Суми, популацията в радиус от пет километра към предприятието беше призовано да се укрие в изби или партерни жилища. Високотоксичният газ с остра миризма е по-лек от въздуха и се подвига нависоко. Междувременно приключването на амоняк беше спряно.

Какво съставлява амонякът?

Амонякът е химическо съединяване от азот и водород, химическата му формула е NH3. Той е един от най-масовите химикали: годишно в света се създават по към 170 милиона тона амоняк, от които 80 % се употребяват като съществена съставна част за синтетичните азотни торове. Украйна, която се слави като " житницата на Европа ", употребява огромни количества амоняк за своите плодородни черноземни почви, които разрешават високи добиви на зърно. Освен това амонякът намира приложение и в пречистването на отработени газове, както и като хладилен сътрудник.

Колко рисков е амонякът?

За благополучие даже и най-минималните количества амоняк във въздуха се усещат поради прекомерно присъщия и доста противен аромат на веществото. Затова и рядко се стига до отравяния. Някои познават този аромат от животинските обори или от прясно третираните с оборска тор ниви. Острата миризма се употребява и за съвземане на припаднали хора – като под носа им се сервира пропит с разводнен амоняк тампон. Вдишването на по-големи количества от този газ обаче води до отравяне. Очите, носът и гърлото стартират да горят, човек стартира интензивно да киха и кашля, очите му сълзят, а всичко това е съпроводено от мощно главоболие. При по-висока централизация се стига и до зной и болки в гърдите. В такива случаи оказват помощ излагането на чист въздух и инхалациите.

Как се образува амонякът?

var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });

Естествените находища на амоняк са доста лимитирани. Като свободен газ той се отделя да вземем за пример при разлагането на мъртви растения или скотски екскременти. Амонякът обаче се среща и в човешкото тяло, където играе значима роля за образуването и разграждането на аминокиселини. Чрез кръвта той стига до черния дроб. За да не се стига до висока централизация на амоняк в черния дроб, той се отделя от организма посредством така наречения цикъл на уреята. Признак за обособяване на амонячен газ е съответният мощен аромат на урината.

За селскостопански цели в предишното амонякът е добиван посредством загряване на вар и амониев хлорид. По-късно стартира да се създава промишлено посредством синтеза на азот и водород по метода на Хабер-Бош. Процесът се прави в железен катализатор, където при доста високо налягане и температура от 450 градуса по Целзий атмосферният азот се трансформира в амоняк посредством реакция с водорода.

Автор Александър Фройнд
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР