ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Г-н Kiril Petkov, след вашето посещаване в Скопие, президента на Северна Македония, Стево Пендаровски си разреши да каже че ние, македонските българи, правата би трябвало да си ги търсим в Македония или в Стразбург. Ще ви дам няколко образци на систематичния тормоз които бяха подложени наши съграждани, баби и предци, татковци и майки, не в Югославия, а в съвремена Македония, след 1991 година, с последна цел на техните управляващи да изтрият всякакво българско схващане в хората. В подобен случай по какъв начин тези хора да си търсят правата в страна която ги тормози на мен не ми е ясно? Как тези хора да си търсят правата в Стразбург, в случай че и юриста които би трябвало да ги движи тези неща е под наблюдаване на някогашната УДБА и в случай че си хване работа да пази унизен българин заплашван е че ще си загуби лиценза за юрист? Това се случи със случая на Йован Стояновски.

Г-н Петков, множеството от тези хора по това време, писаха писма и до държавните управления в София. Има архиви и можете да ги видите. Ще наброя като имена единствено част от репресираните българи, а вие питайте по-старите сътрудници да ви изясни защо става дума. Можеби тогава сте били в Канада и не сте се интересували какво става в Македония.

Георги Калаузаров, Живко Петрушев, Крум Чушков, който под псевдонима К. Велешки, изпрати писмо до българския президент Желю Желев, в което декларира: „ Пиша Ви всичко от името на 10 хиляди репресирани българи във Вардарска Македония, освен да Ви уведомя какво става там, само че и да Ви помоля от тяхно име да бъде радикално изменена политиката на България във връзка с Македония… Ние желаеме България ясно и изрично да се застъпва на всички места за нашите права като българи… В Македония българската национална идея не е изгубена – назад – в този момент още веднъж се възражда и ние желаеме това възобновление да обхване целия български народ “. Това господин Петков, не е писано в Югославия, а в самостоятелна Македония. Нима нямало репресии над българи? Още оттогава сме си искале правата като такива и в този момент когато имаме късмет, когато президента Радев е на наша страна, вие предавате нас, македонските българи.

Продолжавам със листата. Гоце Чушков, наследник на Крум Чушков. Димитър Делевски, Ванчо Весков, Владимир Паунковски, Мария Стоименова, Славчо Цеков, Димтиър Църномаров който при ареста, в къщата му е осъществен обиск и полицията конфискува цялата документи на ръководената от него партия, всички негови книги на литературен български език, а също по този начин и неговия паспорт.

Впоследствие македонската полиция отхвърля на брачната половинка му Марина Църномарова да даде информация по отношение на аргументите за задържането му и за физическото му положение. По време на задържането си доктор Д. Църномаров непрестанно е разпитван за контактите му с разнообразни среди в България. По време на тези разпити е обичай по главата с приклад от автомат, вследствие на което зрението му е повредено.

Списъка с останалите репресирани, пребити и какви ли не българи от Македония, ще ги получите като писмо в кабинета си с детайлно пояснение какво им се е случвало. Съмнявам се че ще го прочете, обаче ще го направя обществено на всички места кадето мога най-малко народа в България да разбере на какво ни подложихте и по какъв начин ни върнахте 30 години обратно. Докато Македония не ги оправдава тези българи, не заслужава започване на договаряния. Говорим за репресии в самостоятелна Македония. Говорим за репресии не од УДБА в Югославия, а од наследниците и децата на УДБА в суверена и самостоятелна Македония.

Като българин от Македония ще ви кажа, че решаването на разногласието с Македония би трябвало да стартира с правата на българите в Македония и да върви обратно към историята. Доколкото вие не го спазвате този принцип, а си вършиме бизнес срещи в Скопие и търсите решението в самолетните линии, или другояче казано, от историята напред към днешна дата, до края на преговорния развой, в Македония може и да няма повече жив българин.

Извинете ме за разваления български, обаче в случай че имахме права в Македония, щяхме в учебните заведения да учим литературен български. Говорим и пишем на този негоден български със спомен от това което е останало от бащите ни или наученото от българските книги които до ден сегашен в 21 век, като минаваме граница в Македония би трябвало да ги крием под седалките, тъй като има заплаха да ни ги конфискуват с образложението че са агитация.

Надявам се за идващото посещаване в Скопие, да имате повече от 15 минути за нас. И морето да е мастило, няма да ни е задоволително да опишем всичко това през което сме минали и минаваме. Затова желаеме повече от 15 минутна среща.

* Съжалявам за моя български език, обаче за разлика от вас, българите от България, аз съм роден в Скопие и не съм имал привилегията да изучавам литературен български език. Това в днешна Северна Македония е невероятно да се случи, да учим литературен български и по тази причина е нашата битка да влезнем в Конституцията.