Сериозни предизвикателства пред националната сигурност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В цифровия свят и ерата на интернет, глобализма, отворените граници в Европейския съюз, климатичните промени и замърсявания на околоната среда, в динамичната интернационална, районна и вътрешно-политическа и финансово-икономическа среда и конюнктура, с цел да отговори съответно на актуалните опасности и закани за жителите, обществото и страната като цяло, наред със актуалните провокациите пред българската национална сигурност, като киберпрестъпления, трансгранична проведена престъпност, климатични промени, трафик, тероризъм и миграционен напън, на дневен не престават да стоят остарели, само че нерешени във времето проблеми и отрицателния феномени, които водят до задълбочаване на рецесиите в обществото, несигурна среда, тъпчене на върховенството на закона, подкопаване на доверието на жителите и бизнеса в институциите, отлив на задгранични вложения, ниска продуктивност и слаба конкурентноспособност на свободния пазар, утежняване на качеството на живот и скоропостижно понижаване на популацията в България.
Демографският срив, бедността и корупцията в България - кумулативно, само че и обсъждани поотделно – съставляват съществени провокации пред националната сигурност, които не кореспондират с дефиницията за Национална сигурност, заложена в член 2 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност: “Национална сигурност е динамично положение на обществото и страната, при което са предпазени териториалната целокупност, суверенитетът и конституционно откритият ред на страната, когато са обезпечени демократичното действие на институциите и главните права и свободи на жителите, вследствие на което нацията резервира и усилва своето богатство и се развива, както и когато страната сполучливо пази националните си ползи и осъществя националните си приоритети”.
Бедността, корупцията и демографският срив водят до публичен дисбаланс, закъснение на икономическия напредък, липса на правдивост, едва правораздаване, намаляване на държавността и накърнимост на популацията и по тази причина слагането им в епицентъра на проблемите за решение от страната, като цялост от институции, органи, структури и системи, е извънредно значима стъпка по пътя за развиване и одобряване на Република България като съвременна, постоянна, високотехнологична, просперираща, правова и обществена страна.
Демографски срив, беднотия и корупция като провокации пред националната сигурност
Национална сигурност
Националната сигурност съставлява системата от ограничения, подхванати от една страна, с цел да обезпечи своето оцеляване и сигурност. Тя включва предотвратяването на закани от вътрешната страна и извън, както и закрилата и благосъстоянието на жителите.
В един от първите специфични документи - Концепцията за национална сигурност на Република България, върху която стъпва и се построява националната сигурност, призната с Решение на 38-о Народно събрание от 16.04.1998 година - е възприето определението, че „ Националната сигурност е динамично положение на обществото, когато са предпазени главните права и свободи на българските жители, държавните граници, териториалната целокупност и независимостта на страната, когато не съществува заплаха от въоръжено нахлуване, насилствена смяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа насила за страната и е обезпечено демократичното действие на държавните и цивилен институции, вследствие на което обществото и нацията резервират и усилват своето богатство и се развиват”.
В Закона за отбрана на класифицираната информация от 24.04.2002 година е признато следното определение: „ Национална сигурност” е положение на обществото и страната, при което са предпазени главните права и свободи на индивида и жителя, териториалната целокупност, независимостта и суверенитетът на страната и е обезпечено демократичното действие на страната и гражданските институции, в следствие, на което нацията резервира и усилва своето богатство, и се развива”.
През 2009 година с спомагателна наредба в Закона за Държавна организация „ Национална сигурност”, признат на 11.12.2007 година, е заложено определението: „ Национална сигурност” е динамично положение на обществото, при което са предпазени териториалната целокупност, суверенитетът и конституционно откритият ред на страната, когато са обезпечени демократичното действие на институциите, главните права и свободи на жителите, устойчивото икономическо развиване и благосъстоянието на популацията, както и когато страната сполучливо пази националните си ползи и осъществя националните си приоритети”.
Приетите Стратегия за национална сигурност на Република България (Решение от 08.03.2011 година на Народно събрание, обнародван В Дъждовни води бр. 19 от 8.03.2011 г.) и Атуализирана тактика за национална сигурност на Република България (Реш. На Народно събрание от 14.03.2018 година, обнародван в Дъждовни води бр. 26 от 23.03.2018 г.) слагат като жизненоважни национални ползи превъзмогването на отрицателните демографски процеси, предварителната защита и противопоставяне на корупцията и гарантиране на благосъстоянието на популацията, което изисква справяне с бедността и възходящото общественото неравноправие.
Демографски срив
Разглеждайки провокациите пред националната сигурност, няма по какъв начин да подминем и да не засегнем тематиката за демографската политика и демографската сигурност. Ако приемем, че страната е основана, с цел да се подсигурява повече сигурност за обособения човек и субект, то значи националната страна би трябвало да обезпечи сигурността на нацията, която я построява.
Човешкият запас - хората, са основният и най-съществен капитал на една страна. Без тях всяка една страна е обречена на крах. Затова благоденствието, продължителността на живота и стимулирането на раждаемостта би трябвало да са измежду главните цели на всяка модерна, правова, демократична страна, в случай че желае да продължи съществуването си и да отстоява националните си ползи, суверенитет и целокупност.
„ Демографският срив “ в България е комплициран, сложен отрицателен развой, разследване на високата смъртност, ниска раждаемост, засилена емиграция на популацията, провокирани от редица отрицателни фактори и феномени, като безработица, беднотия, влошени опазване на здравето и обучение, обезлюдяване на цели райони, слаба държавна обществена политика, влошаващата се икономическа среда, ниско възнаграждение на труда. За страдание тези тревожни трендовете се резервират и задълбочават, като България заема челните места по смъртност на популацията в света в разнообразни ранглисти за 2020 и 2021 година
Доклад на Организация на обединените нации от 2019 година, да вземем за пример, показва, че до 2050 година България ще загуби една четвърт от популацията си. Според прогнозите, през 2050 година популацията на България ще означи спад с 39%, спрямо 1990 година
По прогнози на Национален статистически институт, при неподходящи условия през 2060 година популацията на страната ще е към 5 145 000 души, а съгласно неофициални изследвания и проучвания, то ще е към 4 500 000 души още през 2050 година Паралелно с това за България важи и общоевропейската наклонност за застаряване на популацията, като се чака през 2050 година хората в над трудоспособна възраст да са към 30% от общия брой.
Данните са индикация за извънредно сериозен риск и по едно и също време с това предизвикателство за националната сигурност и изискват бързи, съответни, неотложни и навременни дейности от страна на страната и нейните органи и институции за справяне с демографската обстановка, която на процедура предвещава една злокобна картина на изгубване на популацията на България.
За обезвреждане на това отрицателно събитие е належащо провеждането на дълготрайна демографска политика за превъзмогване на демографската злополука в България с нови и ефикасни подходи и способи. Също по този начин се изисква консенсус по направлението сред парламентарно показаните политически сили, локалната и изпълнителните управляващи, неправителствения бранш и жителите за изработването на обща рамка, основана на широкоспектърен разбор и проект на деяние, и превръщането ѝ в нов документ, включващ серия от законодателни начинания и приемането и осъществяването на съответни обществени, просветителни, здравни и стопански ограничения за стимулиране на раждаемостта, за понижаване на смъртността и на приключването на квалифицирани „ мозъци “ от страната, както и провеждането на политики за връщането на българите от чужбина.
С Протокол № 4.2 на Министерския съвет от 01.02.2012 година е призната Актуализираната национална тактика за демографско развиване на популацията в Република България (2012-2030 г.). Стратегията е главен документ, който формулира предпочитаните посоки и задания в региона на демографската политика, ориентирани към закъснение на темповете на понижаване на броя на популацията с наклонност за стабилизирането му в дълготраен проект и обезпечаване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно положение, начетеност, подготовка, качества и умения. Ежегодно, с решения на Министерски съвет, проектът се приема и се води доклад за неговото осъществяване. Въпреки това резултатите са от незадоволителни до извънредно притеснителни - естественият приръст на популацията в България и през 2021 година продължава да е негативен, българският етнос се топи, което от своя страна е индикация за неполагане на задоволително старания от страна на страната за реализиране на позитивни промени в демографските статистики.
Демографският проблем се приема като един от главните обществени проблеми на актуалното българско общество и страна, който остава неуреден. Необходимо е от страна на страната използването на ефикасен и сполучлив финансов инструмент за поощряване на раждаемостта, като се има поради високата раждаемост при някои етнически групи в България, като да вземем за пример по тази причина е ромската.
Бедност
Важен детайл за националната сигурност на една страна е нейната икономическа сигурност, което непроменяемо включва и благосъстоянието на нейните жители. Икономическата сигурност постоянно се свързва с финансовата сигурност и съществуването на запас и устойчиви доходи, с цел да се поддържа както избран заслужен метод на живот от популацията, по този начин и да се подсигурява развиването на страната в дълготраен проект.
Бедността в България съставлява риск за нейната национална сигурност и в същото време с това е едно от огромните провокации пред страната и нейните институции, чиито политики би трябвало да са ориентирани към нейното понижаване и към обезпечаване на обществена сигурност на популацията.
От една страна бедността основава стабилно неконкурентноспособни на пазара на труда човеци, които са уязвими, елементарно манипулируеми, склонни към осъществяването на престъпни и други противоправни и противообществени действия, които съставляват опасност за обособения човек и/или обществото като цяло. Бедните хора по-лесно стават жертви на употреби и склоняване към осъществяване на противозаконни действия. От друга страна увеличаващата се беднотия води до обществено изключване на цели групи от популацията, до повишение на смъртността и понижаване на раждаемостта. Тук е моментът да бъде също по този начин маркирано, че младите съставни елементи на терористичните кафези по света имат общи белези – произлизат от небогати фамилии и са нискообразовани.
„ Крайната беднотия, обществената изолираност и маргинализацията, с които се характеризират някои общности, усилват уязвимостта им към радикални религиозни и други идеологии. За капсулирането по етнически или набожен симптом въздействие оказват и външни фактори “ и „ Маргинализацията, растящите беднотия и неравноправие и разочарованието от политическата система, обществената среда и други фактори спомагат за увеличението на последователите на легално функциониращите и неофициалните крайни политически обединения и националистически придвижвания. Техни начинания се отличават с високи равнища на настъпателност и постоянно получават темперамент на терористични дейности. Не са изключение спонтанни самостоятелни актове на принуждение, реализирани от по-радикални последователи на екстремистката идеология “ – е посочено в Актуализирана тактика за национална сигурност на Република България, призната с Решение на Народно събрание от 14.03.2018 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 26 от 23.03.2018 година
Факторите, които въздействат на степента на беднотия и нейните вариации, засягат всички възрастови групи и са от друго естество, само че най-често са срещани в страните в Европейски Съюз с налични висока безработица, инфлация, ниско възнаграждение на труда, корупция и слаба държавна политика за повишение на покупателната дарба на популацията, неявяване на заслужено и при ясни критерии кариерно израстване в държавния уред, приемането на лобистки закони и ремонти в полза на бизнеса и в ущърб на работниците/служителите, слаб фискален надзор, неразбираема и непоследователна пенсионна и обществена политика и др, каквито са присъщи за България. Като измежду най-уязвимите групи в България, наранена от бедността, е тази на пенсионерите. Повечето от тях оцеляват само с помощта на помощ от деца си, близки и родственици.
По последни данни на Евростат за 2021 година, българите са втори по беднотия в Европейски Съюз, след румънците. България (33,6% от популацията на страната) и Румъния (35,8%) са страните в Европейски Съюз с максимален дял от популацията, изложен на беднотия и материални ограничения. Това сочат последните данни на Евростат. Според Доклад на Световната банка, обаче, страната ни остава най-бедната членка на Европейския съюз с БВП на глава от популацията на равнище от 53% от междинното за блока.
Като изхождаме от легалната формулировка на понятието „ Национална сигурност “, в случай че разгледаме частта от нея - „ нацията резервира и усилва своето богатство и се развива “ - умерено можем да кажем, че определението „ сигурност “ значи неявяване, липса на заплаха, само че също по този начин, съгласно плануваното в закона определение, сигурността би трябвало да значи и икономически напредък и развиване за нацията. Така можем да приемем, че всеки спад на Брутният вътрешен продукт, или обедняване даже на част от населенеито, би трябвало да се преглежда като опасност за националната сигурност.
В тази връзка е належащо провеждането на адресирана държавна политика за понижаване на бедността към съответно засегнатите от нея групи с използването на разнообразни ограничения, които да са насочени към фрапантно повишение на заплатите и пенсиите в България, до изравняването им със междинните за Европейския съюз. В това число, генериране на нови стратегии и политики за понижаване на безработицата (при разговор сред страната и бизнеса), за повишение на професионалната подготовка и генерализационна битка със „ сивата “ стопанска система, с прането на пари, с течовете и кражбите на/от бюджетните средства и с корупцията.
Корупция
България е преди всичко по корупция за 2020 година измежду страните-членки в Европейския съюз. Така страната ни остава на последно по място по справяне с корупцията в Европейски Съюз в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. Всяка година поради корупция България губи над 11 милиарда евро, или 14% от брутния си вътрешен артикул. Това се показва в отчет от 2018 година на групата Зелени/Европейски свободен алианс в Европейския парламент, като за изчисленията са употребявани данни на Европейския парламент, ОЛАФ, Евростат и Европейската комисия.
Корупцията в България е доста сериозна опасност за националната сигурност на страната, която води до деморализиране на обществото, беднотия, подкопаване на държавността и политическата система, ниско доверие в институциите и политиците, отбиване на задграничните вложения и ощетяване на държавния и общинските бюджети, стимулиране на „ сивата “ стопанска система и прането на пари. За страдание, след влизането на България в Европейски Съюз, корупцията, дружно с мафията и олигархията в най-бедната членка на блока, са захранвани от европейските фондове, заради слабия надзор на разходването на средствата от Европейска комисия по оперативни стратегии и прогнилото, неефективно и изборно правосъдие.
Етимологията на понятието корупция се свързва с латинската дума „ corrupcio”, което значи „ неприятно положение “, „ развалено “, „ изтощеност “. Второто значение на думата е „ лъжовност “, „ продажност “. Пак от латински, думата „ corrumpo” значи “покварявам “, „ покварям “, „ скапвам “.
„ Корупция” в най-общ смисъл може да се опише като корист с социална работа за персонално облагодетелстване или съответно държание на длъжностни лица, посредством което те или техни близки се облагодетелстват непозволено и нелегално, като злоупотребяват с поверената им власт.
В България към този момент липсва легална формулировка на явлението корупция, доколкото може да се одобри като такава наредбата на член 3., алинея 1 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, която гласи: „ Корупция по смисъла на този закон е налице, когато вследствие на заеманата висша обществена служба лицето злоупотребява с власт, нарушава или не извършва служебни отговорности за директно или индиректно добиване на неследваща се материална или нематериална полза за себе си или за други лица”.
В книгата си „ Юридическа нравственос “ доцент доктор Борислав Градинаров написа, че „ корупцията е социално-икономическо събитие и всъщност е присъщо на всички общества и политически системи. Основното му предопределение е да се заобикалят одобрените и обществено известни пътища и способи за реализиране на дадени цели, било то в областта на бизнеса, образованието, правораздаването, професионалното израстване или при приемане на административни, здравни или някакви други услуги “.
В Национална тактика за противопоставяне и предварителна защита на корупцията (2021-2027), призната с Решение № 235 на Министерския съвет от 19.03.2021 година, е посочено, че: „ Корупцията е една от най-сериозните закани за правовата страна, демокрацията и правата на индивида. Корупцията подкопава положителното ръководство и обществената правдивост, накърнява свободната конкуренция, пречи на икономическото развиване и заплашва стабилността на демократичните институции и моралните устои на обществото. Особено сериозен проблем съставлява корупцията по високите етажи на властта и тази измежду заетите в обществения бранш. Проявите ѝ разклащат чувството за държавност и доверието в държавните органи и органите на локално самоуправление; пораждат възприятие за обществена неправда и неравноправие и стимулират към неуважение на открития правов ред, заради чувството, че е злепоставен и предопределен да облагодетелства едни лица за сметка на други “.
„ Корупцията заплашва съществуването и спазването на обществените, правните и моралните правила, ускорява капацитета на проведената престъпност, уронва престижа на управляващите, отслабва тяхното действие и компрометира провежданите промени. Възможности за корупция основават минусите в ръководството на страната и общините, изразяващи се в умишлено или заради непросветеност увеличение и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на нужната бистрота и поредност при възлагане на публични поръчки и разходване на обществените средства “, показва проф. Николай Слатински в своя лекция, озаглавена „ Корупция и интегритет в системата за национална сигурност “.
От изброеното до тук може по натурален път да се направи извода, че корупцията съставлява сериозна опасност за националната сигурност на България, а противодействието против корупцията е голямо предизвикателство за държавните и локалните управляващи и органи, тъй като е в огромна степен институционализирана.
Като едно от най-бързите и ефикасни решения за справяне с корупцията в България е повдигането на обвинявания от Прокуратурата на корумпирани длъжностни лица, политици и магистрати, произнасянето на неоправдателни присъди от Съда, възбрана за заемане на обществени длъжности и конфискуване в интерес на страната на нелегално добитото.
За страдание към този миг развиването на този сюжет в България е неосъществим, заради срастването и симбиозата сред мафия, олигархия, политически елити и магистрати.
В умозаключение мога да кажа, че равнищата на корупция, беднотия и смъртност подреждат България повече до страните от „ Третия свят “, в сравнение с до държавите-членки на Европейския съюз, каквато е и тя. Демографският срив, бедността и корупцията са трайно отрицателни феномени, представляващи опасност за националната сигурност, на които страната и нейните органи и институции би трябвало да извърнат съществено внимание, с предприемането на незабавни ограничения за ограничението, намаляването и превъзмогването им.
В цифровия свят и ерата на интернет, глобализма, отворените граници в Европейския съюз, климатичните промени и замърсявания на околоната среда, в динамичната интернационална, районна и вътрешно-политическа и финансово-икономическа среда и конюнктура, с цел да отговори съответно на актуалните опасности и закани за жителите, обществото и страната като цяло, наред със актуалните провокациите пред българската национална сигурност, като киберпрестъпления, трансгранична проведена престъпност, климатични промени, трафик, тероризъм и миграционен напън, на дневен не престават да стоят остарели, само че нерешени във времето проблеми и отрицателния феномени, които водят до задълбочаване на рецесиите в обществото, несигурна среда, тъпчене на върховенството на закона, подкопаване на доверието на жителите и бизнеса в институциите, отлив на задгранични вложения, ниска продуктивност и слаба конкурентноспособност на свободния пазар, утежняване на качеството на живот и скоропостижно понижаване на популацията в България.
Демографският срив, бедността и корупцията в България - кумулативно, само че и обсъждани поотделно – съставляват съществени провокации пред националната сигурност, които не кореспондират с дефиницията за Национална сигурност, заложена в член 2 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност: “Национална сигурност е динамично положение на обществото и страната, при което са предпазени териториалната целокупност, суверенитетът и конституционно откритият ред на страната, когато са обезпечени демократичното действие на институциите и главните права и свободи на жителите, вследствие на което нацията резервира и усилва своето богатство и се развива, както и когато страната сполучливо пази националните си ползи и осъществя националните си приоритети”.
Бедността, корупцията и демографският срив водят до публичен дисбаланс, закъснение на икономическия напредък, липса на правдивост, едва правораздаване, намаляване на държавността и накърнимост на популацията и по тази причина слагането им в епицентъра на проблемите за решение от страната, като цялост от институции, органи, структури и системи, е извънредно значима стъпка по пътя за развиване и одобряване на Република България като съвременна, постоянна, високотехнологична, просперираща, правова и обществена страна.
Демографски срив, беднотия и корупция като провокации пред националната сигурност
Национална сигурност
Националната сигурност съставлява системата от ограничения, подхванати от една страна, с цел да обезпечи своето оцеляване и сигурност. Тя включва предотвратяването на закани от вътрешната страна и извън, както и закрилата и благосъстоянието на жителите.
В един от първите специфични документи - Концепцията за национална сигурност на Република България, върху която стъпва и се построява националната сигурност, призната с Решение на 38-о Народно събрание от 16.04.1998 година - е възприето определението, че „ Националната сигурност е динамично положение на обществото, когато са предпазени главните права и свободи на българските жители, държавните граници, териториалната целокупност и независимостта на страната, когато не съществува заплаха от въоръжено нахлуване, насилствена смяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа насила за страната и е обезпечено демократичното действие на държавните и цивилен институции, вследствие на което обществото и нацията резервират и усилват своето богатство и се развиват”.
В Закона за отбрана на класифицираната информация от 24.04.2002 година е признато следното определение: „ Национална сигурност” е положение на обществото и страната, при което са предпазени главните права и свободи на индивида и жителя, териториалната целокупност, независимостта и суверенитетът на страната и е обезпечено демократичното действие на страната и гражданските институции, в следствие, на което нацията резервира и усилва своето богатство, и се развива”.
През 2009 година с спомагателна наредба в Закона за Държавна организация „ Национална сигурност”, признат на 11.12.2007 година, е заложено определението: „ Национална сигурност” е динамично положение на обществото, при което са предпазени териториалната целокупност, суверенитетът и конституционно откритият ред на страната, когато са обезпечени демократичното действие на институциите, главните права и свободи на жителите, устойчивото икономическо развиване и благосъстоянието на популацията, както и когато страната сполучливо пази националните си ползи и осъществя националните си приоритети”.
Приетите Стратегия за национална сигурност на Република България (Решение от 08.03.2011 година на Народно събрание, обнародван В Дъждовни води бр. 19 от 8.03.2011 г.) и Атуализирана тактика за национална сигурност на Република България (Реш. На Народно събрание от 14.03.2018 година, обнародван в Дъждовни води бр. 26 от 23.03.2018 г.) слагат като жизненоважни национални ползи превъзмогването на отрицателните демографски процеси, предварителната защита и противопоставяне на корупцията и гарантиране на благосъстоянието на популацията, което изисква справяне с бедността и възходящото общественото неравноправие.
Демографски срив
Разглеждайки провокациите пред националната сигурност, няма по какъв начин да подминем и да не засегнем тематиката за демографската политика и демографската сигурност. Ако приемем, че страната е основана, с цел да се подсигурява повече сигурност за обособения човек и субект, то значи националната страна би трябвало да обезпечи сигурността на нацията, която я построява.
Човешкият запас - хората, са основният и най-съществен капитал на една страна. Без тях всяка една страна е обречена на крах. Затова благоденствието, продължителността на живота и стимулирането на раждаемостта би трябвало да са измежду главните цели на всяка модерна, правова, демократична страна, в случай че желае да продължи съществуването си и да отстоява националните си ползи, суверенитет и целокупност.
„ Демографският срив “ в България е комплициран, сложен отрицателен развой, разследване на високата смъртност, ниска раждаемост, засилена емиграция на популацията, провокирани от редица отрицателни фактори и феномени, като безработица, беднотия, влошени опазване на здравето и обучение, обезлюдяване на цели райони, слаба държавна обществена политика, влошаващата се икономическа среда, ниско възнаграждение на труда. За страдание тези тревожни трендовете се резервират и задълбочават, като България заема челните места по смъртност на популацията в света в разнообразни ранглисти за 2020 и 2021 година
Доклад на Организация на обединените нации от 2019 година, да вземем за пример, показва, че до 2050 година България ще загуби една четвърт от популацията си. Според прогнозите, през 2050 година популацията на България ще означи спад с 39%, спрямо 1990 година
По прогнози на Национален статистически институт, при неподходящи условия през 2060 година популацията на страната ще е към 5 145 000 души, а съгласно неофициални изследвания и проучвания, то ще е към 4 500 000 души още през 2050 година Паралелно с това за България важи и общоевропейската наклонност за застаряване на популацията, като се чака през 2050 година хората в над трудоспособна възраст да са към 30% от общия брой.
Данните са индикация за извънредно сериозен риск и по едно и също време с това предизвикателство за националната сигурност и изискват бързи, съответни, неотложни и навременни дейности от страна на страната и нейните органи и институции за справяне с демографската обстановка, която на процедура предвещава една злокобна картина на изгубване на популацията на България.
За обезвреждане на това отрицателно събитие е належащо провеждането на дълготрайна демографска политика за превъзмогване на демографската злополука в България с нови и ефикасни подходи и способи. Също по този начин се изисква консенсус по направлението сред парламентарно показаните политически сили, локалната и изпълнителните управляващи, неправителствения бранш и жителите за изработването на обща рамка, основана на широкоспектърен разбор и проект на деяние, и превръщането ѝ в нов документ, включващ серия от законодателни начинания и приемането и осъществяването на съответни обществени, просветителни, здравни и стопански ограничения за стимулиране на раждаемостта, за понижаване на смъртността и на приключването на квалифицирани „ мозъци “ от страната, както и провеждането на политики за връщането на българите от чужбина.
С Протокол № 4.2 на Министерския съвет от 01.02.2012 година е призната Актуализираната национална тактика за демографско развиване на популацията в Република България (2012-2030 г.). Стратегията е главен документ, който формулира предпочитаните посоки и задания в региона на демографската политика, ориентирани към закъснение на темповете на понижаване на броя на популацията с наклонност за стабилизирането му в дълготраен проект и обезпечаване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно положение, начетеност, подготовка, качества и умения. Ежегодно, с решения на Министерски съвет, проектът се приема и се води доклад за неговото осъществяване. Въпреки това резултатите са от незадоволителни до извънредно притеснителни - естественият приръст на популацията в България и през 2021 година продължава да е негативен, българският етнос се топи, което от своя страна е индикация за неполагане на задоволително старания от страна на страната за реализиране на позитивни промени в демографските статистики.
Демографският проблем се приема като един от главните обществени проблеми на актуалното българско общество и страна, който остава неуреден. Необходимо е от страна на страната използването на ефикасен и сполучлив финансов инструмент за поощряване на раждаемостта, като се има поради високата раждаемост при някои етнически групи в България, като да вземем за пример по тази причина е ромската.
Бедност
Важен детайл за националната сигурност на една страна е нейната икономическа сигурност, което непроменяемо включва и благосъстоянието на нейните жители. Икономическата сигурност постоянно се свързва с финансовата сигурност и съществуването на запас и устойчиви доходи, с цел да се поддържа както избран заслужен метод на живот от популацията, по този начин и да се подсигурява развиването на страната в дълготраен проект.
Бедността в България съставлява риск за нейната национална сигурност и в същото време с това е едно от огромните провокации пред страната и нейните институции, чиито политики би трябвало да са ориентирани към нейното понижаване и към обезпечаване на обществена сигурност на популацията.
От една страна бедността основава стабилно неконкурентноспособни на пазара на труда човеци, които са уязвими, елементарно манипулируеми, склонни към осъществяването на престъпни и други противоправни и противообществени действия, които съставляват опасност за обособения човек и/или обществото като цяло. Бедните хора по-лесно стават жертви на употреби и склоняване към осъществяване на противозаконни действия. От друга страна увеличаващата се беднотия води до обществено изключване на цели групи от популацията, до повишение на смъртността и понижаване на раждаемостта. Тук е моментът да бъде също по този начин маркирано, че младите съставни елементи на терористичните кафези по света имат общи белези – произлизат от небогати фамилии и са нискообразовани.
„ Крайната беднотия, обществената изолираност и маргинализацията, с които се характеризират някои общности, усилват уязвимостта им към радикални религиозни и други идеологии. За капсулирането по етнически или набожен симптом въздействие оказват и външни фактори “ и „ Маргинализацията, растящите беднотия и неравноправие и разочарованието от политическата система, обществената среда и други фактори спомагат за увеличението на последователите на легално функциониращите и неофициалните крайни политически обединения и националистически придвижвания. Техни начинания се отличават с високи равнища на настъпателност и постоянно получават темперамент на терористични дейности. Не са изключение спонтанни самостоятелни актове на принуждение, реализирани от по-радикални последователи на екстремистката идеология “ – е посочено в Актуализирана тактика за национална сигурност на Република България, призната с Решение на Народно събрание от 14.03.2018 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 26 от 23.03.2018 година
Факторите, които въздействат на степента на беднотия и нейните вариации, засягат всички възрастови групи и са от друго естество, само че най-често са срещани в страните в Европейски Съюз с налични висока безработица, инфлация, ниско възнаграждение на труда, корупция и слаба държавна политика за повишение на покупателната дарба на популацията, неявяване на заслужено и при ясни критерии кариерно израстване в държавния уред, приемането на лобистки закони и ремонти в полза на бизнеса и в ущърб на работниците/служителите, слаб фискален надзор, неразбираема и непоследователна пенсионна и обществена политика и др, каквито са присъщи за България. Като измежду най-уязвимите групи в България, наранена от бедността, е тази на пенсионерите. Повечето от тях оцеляват само с помощта на помощ от деца си, близки и родственици.
По последни данни на Евростат за 2021 година, българите са втори по беднотия в Европейски Съюз, след румънците. България (33,6% от популацията на страната) и Румъния (35,8%) са страните в Европейски Съюз с максимален дял от популацията, изложен на беднотия и материални ограничения. Това сочат последните данни на Евростат. Според Доклад на Световната банка, обаче, страната ни остава най-бедната членка на Европейския съюз с БВП на глава от популацията на равнище от 53% от междинното за блока.
Като изхождаме от легалната формулировка на понятието „ Национална сигурност “, в случай че разгледаме частта от нея - „ нацията резервира и усилва своето богатство и се развива “ - умерено можем да кажем, че определението „ сигурност “ значи неявяване, липса на заплаха, само че също по този начин, съгласно плануваното в закона определение, сигурността би трябвало да значи и икономически напредък и развиване за нацията. Така можем да приемем, че всеки спад на Брутният вътрешен продукт, или обедняване даже на част от населенеито, би трябвало да се преглежда като опасност за националната сигурност.
В тази връзка е належащо провеждането на адресирана държавна политика за понижаване на бедността към съответно засегнатите от нея групи с използването на разнообразни ограничения, които да са насочени към фрапантно повишение на заплатите и пенсиите в България, до изравняването им със междинните за Европейския съюз. В това число, генериране на нови стратегии и политики за понижаване на безработицата (при разговор сред страната и бизнеса), за повишение на професионалната подготовка и генерализационна битка със „ сивата “ стопанска система, с прането на пари, с течовете и кражбите на/от бюджетните средства и с корупцията.
Корупция
България е преди всичко по корупция за 2020 година измежду страните-членки в Европейския съюз. Така страната ни остава на последно по място по справяне с корупцията в Европейски Съюз в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. Всяка година поради корупция България губи над 11 милиарда евро, или 14% от брутния си вътрешен артикул. Това се показва в отчет от 2018 година на групата Зелени/Европейски свободен алианс в Европейския парламент, като за изчисленията са употребявани данни на Европейския парламент, ОЛАФ, Евростат и Европейската комисия.
Корупцията в България е доста сериозна опасност за националната сигурност на страната, която води до деморализиране на обществото, беднотия, подкопаване на държавността и политическата система, ниско доверие в институциите и политиците, отбиване на задграничните вложения и ощетяване на държавния и общинските бюджети, стимулиране на „ сивата “ стопанска система и прането на пари. За страдание, след влизането на България в Европейски Съюз, корупцията, дружно с мафията и олигархията в най-бедната членка на блока, са захранвани от европейските фондове, заради слабия надзор на разходването на средствата от Европейска комисия по оперативни стратегии и прогнилото, неефективно и изборно правосъдие.
Етимологията на понятието корупция се свързва с латинската дума „ corrupcio”, което значи „ неприятно положение “, „ развалено “, „ изтощеност “. Второто значение на думата е „ лъжовност “, „ продажност “. Пак от латински, думата „ corrumpo” значи “покварявам “, „ покварям “, „ скапвам “.
„ Корупция” в най-общ смисъл може да се опише като корист с социална работа за персонално облагодетелстване или съответно държание на длъжностни лица, посредством което те или техни близки се облагодетелстват непозволено и нелегално, като злоупотребяват с поверената им власт.
В България към този момент липсва легална формулировка на явлението корупция, доколкото може да се одобри като такава наредбата на член 3., алинея 1 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, която гласи: „ Корупция по смисъла на този закон е налице, когато вследствие на заеманата висша обществена служба лицето злоупотребява с власт, нарушава или не извършва служебни отговорности за директно или индиректно добиване на неследваща се материална или нематериална полза за себе си или за други лица”.
В книгата си „ Юридическа нравственос “ доцент доктор Борислав Градинаров написа, че „ корупцията е социално-икономическо събитие и всъщност е присъщо на всички общества и политически системи. Основното му предопределение е да се заобикалят одобрените и обществено известни пътища и способи за реализиране на дадени цели, било то в областта на бизнеса, образованието, правораздаването, професионалното израстване или при приемане на административни, здравни или някакви други услуги “.
В Национална тактика за противопоставяне и предварителна защита на корупцията (2021-2027), призната с Решение № 235 на Министерския съвет от 19.03.2021 година, е посочено, че: „ Корупцията е една от най-сериозните закани за правовата страна, демокрацията и правата на индивида. Корупцията подкопава положителното ръководство и обществената правдивост, накърнява свободната конкуренция, пречи на икономическото развиване и заплашва стабилността на демократичните институции и моралните устои на обществото. Особено сериозен проблем съставлява корупцията по високите етажи на властта и тази измежду заетите в обществения бранш. Проявите ѝ разклащат чувството за държавност и доверието в държавните органи и органите на локално самоуправление; пораждат възприятие за обществена неправда и неравноправие и стимулират към неуважение на открития правов ред, заради чувството, че е злепоставен и предопределен да облагодетелства едни лица за сметка на други “.
„ Корупцията заплашва съществуването и спазването на обществените, правните и моралните правила, ускорява капацитета на проведената престъпност, уронва престижа на управляващите, отслабва тяхното действие и компрометира провежданите промени. Възможности за корупция основават минусите в ръководството на страната и общините, изразяващи се в умишлено или заради непросветеност увеличение и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на нужната бистрота и поредност при възлагане на публични поръчки и разходване на обществените средства “, показва проф. Николай Слатински в своя лекция, озаглавена „ Корупция и интегритет в системата за национална сигурност “.
От изброеното до тук може по натурален път да се направи извода, че корупцията съставлява сериозна опасност за националната сигурност на България, а противодействието против корупцията е голямо предизвикателство за държавните и локалните управляващи и органи, тъй като е в огромна степен институционализирана.
Като едно от най-бързите и ефикасни решения за справяне с корупцията в България е повдигането на обвинявания от Прокуратурата на корумпирани длъжностни лица, политици и магистрати, произнасянето на неоправдателни присъди от Съда, възбрана за заемане на обществени длъжности и конфискуване в интерес на страната на нелегално добитото.
За страдание към този миг развиването на този сюжет в България е неосъществим, заради срастването и симбиозата сред мафия, олигархия, политически елити и магистрати.
В умозаключение мога да кажа, че равнищата на корупция, беднотия и смъртност подреждат България повече до страните от „ Третия свят “, в сравнение с до държавите-членки на Европейския съюз, каквато е и тя. Демографският срив, бедността и корупцията са трайно отрицателни феномени, представляващи опасност за националната сигурност, на които страната и нейните органи и институции би трябвало да извърнат съществено внимание, с предприемането на незабавни ограничения за ограничението, намаляването и превъзмогването им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ