ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Министерство на туризма бе лишено от наличие и смисъл още от първия завеждащ ведомството – Николина Ангелкова. В продължение на общо шест години тя гладко преливаше от една ПР акция в друга, от едно странствуване до другия завършек на земята към друго и откри себеизява в голям брой конферентни стратегии с нулев резултат върху какъвто и да е тип у нас. По създание, това се оказа Министерство на плажните концесии, а министърът – парад занаятчия на лишени от смисъл конференции.

В продължение на години браншът настояваше за независима конструкция, която да е първокачествен разпоредник на средства, с цел да разчита на личен за и да отстоява ползите на участниците в този изчерпателен бизнес, посредством основаване на политики с отдалечен небосвод и ясна посока на развиване.

В последна сметка нито един от поетите от Николина Ангелкова задължения към заетите в туризма не беше изпълнен. За сметка на това настъпи бурно разпределение и преразпределяне на плажни концесии, съчетани с тежки обети и обещания, че плажовете ще станат безвъзмездни.

В същото време министърът взе парченца от рекламен филм на киностудия и го назова „ национална туристическа реклама “; даде 48 хиляди лв. на частна компания, която да създава телефонно приложение за опознаване на България и ѝ даде цялата витрината на ведомството на най-елитната в столицата улица „ Съборна “ в продължение на години. Под нейно управление, от ведомството бяха разхвърляни поръчки за рекламни артикули „ под чертата “, за по 30 хиляди лева на верните познати – т.е. постоянно под сумата, за която се изисква образуване на конкурс за социална поръчка и по този начин ведомството се задръсти с мукава – никому ненужни „ артикули “ сякаш за реклама, които по наличие и тип са срамни за поднасяне.

Сред бисерите на хартиеното творчество е грамота на министерството, връчвана от Ангелкова (името и́ е отпечатано и по този начин никой различен не би могъл да я употребява, само че очевидно и тя е смятала, че няма и кой да я смени) с пропорции на оригинала на „ Мона Лиза “ на Леонардо. Грамотата е направена на най-скъпата съществуваща хартия, със златни и сребърни влакна и изображения на исторически моменти от цялата балканска история. Не е известно някой да е поставил сходно самопризнание на стената си.

В какво обаче е казусът на Министерство на туризма?

Краткият отговор: в същинската му неплатежоспособност. Почти за всяка активност е нужно директната ангажираност на куп други институции – министерства и общини. Накратко: министерството разпределя пари за реклама и се занимава с изцяло неприсъща активност – ръководство на плажове и разпределяне на концесии. Наскоро Министерство на туризма напуснаха съвсем по едно и също време 12 души.

Служителите са наясно, че от години ролята на ведомството е да търпи нервностите на ръководители на браншови организации, които упорстват всеки ден да са там и да водят диалози с някого, поради насладата от говоренето.

Никога министерството не влезе в главната си функционалност: да пази националния интерес и да прави политики.

Още един тежък проблем е, че от юли 2020 година, Министерство на туризма е натоварено с администрирането на няколко схеми за държавна помощ, а не разполага с задоволително човешки запас, с цел да прави тази извънредно огромна работа. Стигна се до такава степен някои чиновници да не употребяват почивни дни по няколко седмици, тъй като не могат да си го разрешат.

Работещите във ведомството прекарваха часове на телефона, с цел да изясняват на участници в бизнеса, че когато не са издавали касови бонове, когато не са осчетоводявали действия, когато не са правили трудови контракти, когато не са осигурявали правилно чиновници, когато са правили всичко допустимо, с цел да мамят страната, няма по какъв начин със задна дата да издадат документи въз основата на които да получават държавни помощи.

Когато туризмът бе под шапката на Агенция по туризъм , тогава като че ли бе най-безметежното време. Всички действия зависеха директно от средствата, които ще бъдат отпуснати от Министерство на финансите и непрекъснато се водеха договаряния с какъв брой да бъде повишен бюджетът за реклама на интернационалните пазари. Когато туризмът бе част от мега Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма, финансово бе в същото състояние, в каквото бе и като организация.

Когато стана Министерство на туризма обаче, бюджетът му трябваше да бъде предпазен основателно. Но за целия отрасъл като че ли най-важно бе каква сума ще бъде отпусната за реклама. Работещите в туризма – туроператори, хотелиери, туристически гидове чудесно знаят, че ефикасната част от активността бе резултат от дългогодишните връзки сред туроператорите и договорите, които те подписват на всички туристически конгреси.

Затова и на международните туристически тържища България не участваше с представянето на райони, както би трябвало да бъде съгласно Закон за туризма, а единствено с туроператори. В мощни години те бяха към 20-тина на тържищата в Лондон и Москва, а в Берлин доближиха 40 компании! Единствено и единствено на туроператорите се дължи непрекъснатият растеж на туристи към страната, като те намират нови пазари и уголемяват съществуващите. На процедура – с или без министерство, тази активност те ще я правят. Остават рекламата и маркетинга. Тази активност, разпределена сполучливо по комерсиалните представителства, ще носи задоволително резултат, та да няма потребност да им бае и цялостен министър.

В последна сметка, средствата, които постъпваха за реклама, се разпределяха по „ верния “ метод и на „ верните “ реализатори, въпреки и под формата на видимо проведени публични поръчки.

За кого е значимо Министерство на туризма да остане?

На първо място – за десетките организации, поставили в името си „ туризъм “, които неудържимо копнеят „ да си приказват с МИНИСТЪРА “: „ О, обадих се аз на министъра и казах… “ или „ Аз ще се обадя на министъра и ще попитам защо… “, или „ Ние с министъра сме се разбрали, не се притеснявай! “.

На процедура браншът не желае министерство, а собствен частен министър – да му звънят, да му пращат среднощни известия, да се срещат, да се разправят с него, да си другаруват, да го черпят, да „ реализират разговор “, да го канят на конгреси - има министър – има събитие, няма министър – ами нищо туристическо не е станало. Мнозина осмислят следващата безпосочна самодейност единствено с думите, че „ министърът почете събитието “. Ако обаче не отиде, участниците се оплакват, че „ министърът не подава ръка на сектора “.

Дори самите играчи в туризма не чакат, че министърът ще се занимава с дълготрайни политики. Точно противоположното: всеки опит за въвеждане на единни правила в някаква сфера се разрушава в плевел митинг и отбрана на правото на независима самодейност.

Фалитът на английския Томас Кук единствено сподели, че никой в туристическия бранш в България не може да разчита на отбрана и предварителна потребна информация от министерството. Спасиха се единствено тези хотелиери и туроператори, които сами надушиха заплахата.

Нито за ден министър Ангелкова не опита да се намеси в непреодолимата колизия сред туроператори, хотелиери и Национална агенция за приходите за въвеждането на разпоредба Н-18 за касовите апарати, която принуждаваше някои туроператори да инсталират до няколкостотин апарата в офисите си. В последна сметка, Бойко Борисов еднолично отсрочи въвеждането на наредбата през януари, 2020 и до момента няма никакво придвижване по тематиката.

Онова, на което браншът разчита, е да се организира рекламна акция и то такава, която да обслужва огромните туристически центрове, тъй като би трябвало да се пълнят мега-комплекси. Но какво съдържа тази реклама, по какъв начин е ориентирана, каква е нейната успеваемост – действителна отчетност за нейната успеваемост не е съществувала.

В множеството страни по света, туризмът не е обособен в независимо ведомство , а е обвързван или с стопанската система и най-често с културата и това е разумно.

Какво ще се случи, в случай че туризмът се върне в стопанската система?

С икономическия министър няма да върви ежедневна приказка, а с финансовия – напълно. Министърът на стопанската система няма да е церемониална фигура на кухи събития.

Ако туризмът бъде вързан с културата обаче, следва най-тежката колизия сред културния и туристически бранш: коя ще е тази персона, която да е с душата на маестро Карталов и познаване на проблемите на къщите за посетители, концесионирането на плажове и запълването на мега курортите?

Туризмът е измежду най-частните бизнеси в страната и непрекъснатият натиск от страна на туристически организации, които обаче са единствено теоретици, е страната да се ангажира единствено с едно: да бъде опора за усвояването на пари по разнообразни планове с които на хартия да се регистрират действия за оптимизация.

Несъмнено цялостното неявяване на държавна политика в туризма докара до драматичен разгром в някои от най-привлекателните кътчета на страната, а алчността на локалната власт довърши стихийното заличаване на природата за сметка на лишени от мисъл комплекси, както и до съсипването на голям брой достоверни обитаеми места и обекти.

Туроператори към този момент споделят, че идната среща с сектора и договарящия екип за сформиране на държавно управление, ще е следващото неефикасно приказване. И до момента в който тук организации се борят да легитимност посредством ТВ участия и „ извършени диалози “, както и за асимилиране на европейски пари, директните съперници на България са към този момент подготвени с новите пандемични туристически проекти, създали са прогнози, изготвили са протоколи и са подели акции на основните си пазари.