След изнасилване: Полицаите ме попитаха дали ми е харесало
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Изнасили ме наш комшия. Споделих със сестра ми и двете потърсихме помощ в полицията. Преди полицайката да изследва интимните ми елементи, с цел да ревизира дали в действителност съм била изнасилена, ми желаеха пари за превоза. А някои от останалите служители на реда започнаха да ми се подиграват и ме попитаха дали ми е харесало. " Този поразителен роман на 13-годишно момиче от Нигерия е включен в нов отчет на правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл “. А от него излиза наяве, че тази история не е изключение.
" Пандемия на изнасилванията "
„ Полицията въобще не желае да те чуе. Не ти разрешават да кажеш по какъв начин се чувстваш. Дори когато се разплачеш, ти споделят да мълчиш ", споделя още 13-годишното дете и прибавя, че същото са претърпели и доста други жертви на полови похищения. Докладът на „ Амнести Интернешънъл “, който разказва прекарванията на 14 изнасилени дами и девойки на възраст сред 12 и 42 години, упреква управляващите в Нигерия, че на процедура отхвърлят да проверяват половото принуждение.
Нещо повече даже: стигматизирането и соченето с пръст принуждат доста от жертвите да мълчат за случилото им се, а това де факто предизвиква причинителите, споделя Естер Икубайе от „ Амнести Интернешънъл-Нигерия “. „ Едно от главните изводи е за метода, по който реагират силите за сигурност при случаи на обезчестяване: когато описват за претърпяното, доста от жертвите биват стигматизирани, заклеймявани, обиждани. С този отчет се опитваме да документираме какъв брой е мъчно да получиш правдивост. Една от жертвите, с които разговаряхме, даже е била унизена от служителите на реда. “ Статистиката е стряскаща: единствено през предходната година в Нигерия са документирани над 11 000 изнасилвания. Но действителният брой е доста по-голям, защото доста от жертви не се осмеляват да оповестят за половото посягане. Предполага се, че всяко трето момиче става жертва на полово принуждение преди навършването на 25 години.
Къде е страната?
Силно отвращение провокираха няколко изключително брутални случаи, приключили със гибелта на младите жертви. През лятото на 2020 година хиляди дами излязоха по улиците на страната с настояването да се постави завършек на насилието. Правителството в Абуджа даде обещание да се заеме по-сериозно с казуса и да одобри съответните закони. Но и до през днешния ден нищо не се е трансформирало, споделят представители на правозащитни организации. Както изяснява активистката Дороти Неманзе, по време на локдауна ситуацията се е влошило още повече. „ Преди пандемията организацията ми регистрираше сред 10 и 12 случая на седмица, а по време на локдауна - 47 дневно. И това са единствено случаите, регистрирани в моята организация. Закони има, само че те съществуват единствено на хартия. Какви санкции има за виновните, когато законите не се ползват? Ето върху това би трябвало да се подчертава “, споделя активистката.
Автор: Дуня Садаки (АРД)
" Изнасили ме наш комшия. Споделих със сестра ми и двете потърсихме помощ в полицията. Преди полицайката да изследва интимните ми елементи, с цел да ревизира дали в действителност съм била изнасилена, ми желаеха пари за превоза. А някои от останалите служители на реда започнаха да ми се подиграват и ме попитаха дали ми е харесало. " Този поразителен роман на 13-годишно момиче от Нигерия е включен в нов отчет на правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл “. А от него излиза наяве, че тази история не е изключение.
" Пандемия на изнасилванията "
„ Полицията въобще не желае да те чуе. Не ти разрешават да кажеш по какъв начин се чувстваш. Дори когато се разплачеш, ти споделят да мълчиш ", споделя още 13-годишното дете и прибавя, че същото са претърпели и доста други жертви на полови похищения. Докладът на „ Амнести Интернешънъл “, който разказва прекарванията на 14 изнасилени дами и девойки на възраст сред 12 и 42 години, упреква управляващите в Нигерия, че на процедура отхвърлят да проверяват половото принуждение.
Нещо повече даже: стигматизирането и соченето с пръст принуждат доста от жертвите да мълчат за случилото им се, а това де факто предизвиква причинителите, споделя Естер Икубайе от „ Амнести Интернешънъл-Нигерия “. „ Едно от главните изводи е за метода, по който реагират силите за сигурност при случаи на обезчестяване: когато описват за претърпяното, доста от жертвите биват стигматизирани, заклеймявани, обиждани. С този отчет се опитваме да документираме какъв брой е мъчно да получиш правдивост. Една от жертвите, с които разговаряхме, даже е била унизена от служителите на реда. “ Статистиката е стряскаща: единствено през предходната година в Нигерия са документирани над 11 000 изнасилвания. Но действителният брой е доста по-голям, защото доста от жертви не се осмеляват да оповестят за половото посягане. Предполага се, че всяко трето момиче става жертва на полово принуждение преди навършването на 25 години.
Къде е страната?
Силно отвращение провокираха няколко изключително брутални случаи, приключили със гибелта на младите жертви. През лятото на 2020 година хиляди дами излязоха по улиците на страната с настояването да се постави завършек на насилието. Правителството в Абуджа даде обещание да се заеме по-сериозно с казуса и да одобри съответните закони. Но и до през днешния ден нищо не се е трансформирало, споделят представители на правозащитни организации. Както изяснява активистката Дороти Неманзе, по време на локдауна ситуацията се е влошило още повече. „ Преди пандемията организацията ми регистрираше сред 10 и 12 случая на седмица, а по време на локдауна - 47 дневно. И това са единствено случаите, регистрирани в моята организация. Закони има, само че те съществуват единствено на хартия. Какви санкции има за виновните, когато законите не се ползват? Ето върху това би трябвало да се подчертава “, споделя активистката.
Автор: Дуня Садаки (АРД)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ