БСП са верни на своите антипазарни догми. Конфликтът не е в търговския статут на болниците
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Евгений Кънев, икономист:
" Българска социалистическа партия, правилни на своите антипазарни канони, виждат казуса на опазването на здравето в комерсиалния статут на лечебните заведения.
Нещо като да смениш гумите вместо пътя, когато колата ти друса.
Трябва да се признае, че здравният бранш е допустимо най-сложният стопански бранш и заради това най-труден за реализиране на успеваемост.
Три са главните аргументи:
1. Потребителят не схваща всъщност наличието, формата и качеството на здравната услуга;
2. Поради това основна фигура в системата са лекарите, а не пациентите;
3. Цената се заплаща в някаква съразмерност сред пациента, страната (НЗОК и МЗ) и вероятно частните здравни фондове, само че в този развой арбитри са лекарите и здравните зад тях.
В изискванията на пазарна стопанска система в опазването на здравето силата в ценообразуването е в предлагането, тъй като търсенето се ориентира по косвени признаци за него - локация, наличност, качество и цена. А последните са в в мощна взаимозависимост от държавната политика. И тъй като тя е насипна, късогледа и политически стимулирана - свадите и неуспехите са всекидневие.
От професионалните си задължения с клиники у нас и в мисля, че най-голямата язва на нашата здравна система - с изключение на неналичието на електронизация(!) - е слагането на лечителната и финансовата функционалност в ръцете на едни и същи хора.
Казано по-просто: лекарите би трябвало единствено да вършат диагностика и да предписват терапия, т.е да лекуват.
Ето практиката в топ болница като Хайделберг, Германия:
Лекарите слагат диагноза и лекуване без оглед на тяхната цена и съответна мотивация за неправилни диагнози, а тяхното ценообразуване се прави от НЕЛЕКАРСКА администрация, самостоятелна от лекарите, по ценоразписи, които са утвърдени от финансиращите органи - здравната каса и частните фондове, а в случаите на държавните лечебни заведения - от назначен от тях екип.
Практикуващите лекари нямат място в този развой!
Ако този спор на ползи не се реши, всяка промяна е преливане от пусто в празно.
Конфликтът не е в комерсиалния статут на лечебните заведения. Нещо повече - без него и лична стопанска сметка - ще имаме все едно държавни организации на субсидии с политически назначена администрация ".
Коментар на Евгений Кънев, икономист:
" Българска социалистическа партия, правилни на своите антипазарни канони, виждат казуса на опазването на здравето в комерсиалния статут на лечебните заведения.
Нещо като да смениш гумите вместо пътя, когато колата ти друса.
Трябва да се признае, че здравният бранш е допустимо най-сложният стопански бранш и заради това най-труден за реализиране на успеваемост.
Три са главните аргументи:
1. Потребителят не схваща всъщност наличието, формата и качеството на здравната услуга;
2. Поради това основна фигура в системата са лекарите, а не пациентите;
3. Цената се заплаща в някаква съразмерност сред пациента, страната (НЗОК и МЗ) и вероятно частните здравни фондове, само че в този развой арбитри са лекарите и здравните зад тях.
В изискванията на пазарна стопанска система в опазването на здравето силата в ценообразуването е в предлагането, тъй като търсенето се ориентира по косвени признаци за него - локация, наличност, качество и цена. А последните са в в мощна взаимозависимост от държавната политика. И тъй като тя е насипна, късогледа и политически стимулирана - свадите и неуспехите са всекидневие.
От професионалните си задължения с клиники у нас и в мисля, че най-голямата язва на нашата здравна система - с изключение на неналичието на електронизация(!) - е слагането на лечителната и финансовата функционалност в ръцете на едни и същи хора.
Казано по-просто: лекарите би трябвало единствено да вършат диагностика и да предписват терапия, т.е да лекуват.
Ето практиката в топ болница като Хайделберг, Германия:
Лекарите слагат диагноза и лекуване без оглед на тяхната цена и съответна мотивация за неправилни диагнози, а тяхното ценообразуване се прави от НЕЛЕКАРСКА администрация, самостоятелна от лекарите, по ценоразписи, които са утвърдени от финансиращите органи - здравната каса и частните фондове, а в случаите на държавните лечебни заведения - от назначен от тях екип.
Практикуващите лекари нямат място в този развой!
Ако този спор на ползи не се реши, всяка промяна е преливане от пусто в празно.
Конфликтът не е в комерсиалния статут на лечебните заведения. Нещо повече - без него и лична стопанска сметка - ще имаме все едно държавни организации на субсидии с политически назначена администрация ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ