В Гърция: Българите мечтаят за Велика България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Трябва да обръщаме огромно внимание на световното и районното развиване, с цел да можем трезво и умерено да идентифицираме измененията, опциите и стратегическите компликации, които пораждат, написа в материал за политическите събития на Балканите и в Северна Македония някогашният министър на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, който бе в основата на правенето и подписването на Преспанския контракт. Материалът в електронното издание на вестник Kathimerini е показан без редакторска интервенция от Агенция „ Фокус “.
Поражението на Съединените щати в Афганистан сътвори усещането измежду доста водачи в нашия район, че могат да изразят своите ревизионистки трендове доста по-лесно, защото рискът американската военна машина да ги спре е доста по-малък, в сравнение с преди 20 години. Най-очевидното разминаване се демонстрира в Босна. От една страна, Република Сръбска се стреми да усили автономията си по отношение на централната босненска страна, а въпреки това, хърватите демонстрират, че към този момент не желаят да се усещат доминирани от мюсюлманската общественост, какъвто беше казусът до момента. По същия метод има нараснала пропаганда от страна на сръбските автономисти в Косово.
Тези разлики са съпроводени от мощни националистически трендове в множеството страни в района. Има ясна заплаха косовско-сръбските връзки да се нажежат, защото първите не съблюдават съглашението за основаване на сръбска автономност, а вторите отхвърлят да признаят действителността на обстановката на място. Българският шовинизъм е още по-силен, с фантазии за „ Велика България”. Интересният аспект тук е, че крайните националистически групи в Гърция поддържат това придвижване, даже единствено тъй като се опълчва на Преспанския контракт. Национализмът също има доста наличие в Албания, както и в групи в Хърватия.
Сериозна отговорност за тези феномени и цялостното усилване на дестабилизиращите фактори в района е на Европейския съюз. Неговото управление не съумя да се издигне до висотата на събитията и то се отхвърли от политиката си на интеграция на Западните Балкани, в това число от позицията, че без страните от Западните Балкани Европейски Съюз не може да се назова цялостна географска единица. То не е създало различен проект за задълбочаване на връзките сред района и Европейски Съюз или за финансова поддръжка. Освен това държавите-членки на Европейски Съюз в Югоизточна Европа не демонстрират същински интерес или угриженост, до момента в който гръцкото държавно управление наподобява некомпетентно да се оправи с въздействащите политики в района. Ограничава се до рекламни прояви.
Политическите събития в района, дружно с вътрешнополитическите въпроси, доведоха до оставката на премиера на Северна Македония Зоран Заев [Заев, който разгласи оставката си поради неприятни резултати на локалните избори предишния месец, по-късно сподели, че ще остане на поста до стабилизацията на политическата ситуация]. Основната причина за реакцията му обаче е, че Европейски Съюз не извърши нито едно от обещанията си и се оказа некадърен да реши задачата и взискателните геополитически въпроси на района. Заев направи сложни взаимни отстъпки с Гърция, с цел да даде на народа си позитивни европейски вероятности. Перспективи, които потискат и покоряват славяно-македонския шовинизъм, мощ, която се опълчва на всяко решение по въпроса за името на Северна Македония. Освен това присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз би разрешило взаимното битие на албанското малцинство в по-широка институционална рамка, нещо, което би лимитирало вътрешните битки сред двете най-големи общности и би попречило на проектите за „ Велика Албания “. Гръцкото държавно управление за жалост продължава да следи тези събития с незаинтересованост. Тя не направи нито един значителен ход, с цел да се опълчи на инерцията, проявена от Европейски Съюз и тези „ велико-националистически “ схеми в района.
Гореизброеното способства за интервенции в района на нападателни играчи като Турция. Турция, употребявайки политически сили, които зависят от нея, се опита да способства за рухването на Заев. Гръцкото държавно управление наподобява не схваща изцяло разликите, които съществуват сред държавно управление на Вътрешна македонска революционна организация, подкрепяно от Турция, и това на Заев, който се съгласи на Преспанския контракт. Ако не друго, то наподобява главно се занимава с убеждаването на всички с медийни трикове, че скачането нагоре-надолу в неподвижна карета е доказателство за велики и исторически жестове. За страдание, както всички знаем, гръцката външна политика към този момент няма особена тежест, каквато имаше преди няколко години.
Гръцкото държавно управление би трябвало неотложно да провежда интернационална осведомителна акция, с цел да показа събитията, които се случват в района и заплахите, които те основават, и да изиска от Европейския съюз да възобнови договарянията за присъединение на Албания и Северна Македония. Трябва да го направи, тъй като българското несъгласие е опрощение, а не същността на въпроса. Гърция също би трябвало да убеди Франция, която напълно вярно преследва институционални промени във към този момент разширения Европейски Съюз, че договарянията за присъединение с Албания и Северна Македония могат да стартират неотложно, защото рамката за довеждане докрай на процеса ще бъде на второ място след рационален период за институционални промени в Европейски Съюз.
Гръцкото държавно управление би трябвало да съблюдава Преспанския контракт и неговите разпореждания (включително взаимни институционални срещи и комисии). По-специално, то би трябвало да сътвори специфични комисии, като тези, нужни за комерсиалните марки и учебниците. Всичко сочи към обстоятелството, че държавното управление наподобява не схваща, че в съглашението има отговорности, които не са „ дълбоки желания” на Северна Македония. Ръководството на Северна Македония ще гледа със удовлетворение на неналичието на политическа воля за осъществяване на части от съглашението, изключително тези, които не са били негов избор. Освен това гръцкото държавно управление би трябвало да запише и изобличи пред Организация на обединените нации всички нарушавания на съглашението от страна на членове на Вътрешна македонска революционна организация и свързани с партията хора. Не бива да се подценява потреблението на противозаконното име „ Република Македония” от осем новоизбрани кметове. Необходимо е някои безразсъдни хора в Атина да осъзнаят, че фактът, че националистическите сили в Северна Македония не желаят Преспанския контракт и доведоха Заев до оставката му, е знак, че договорката е всичко друго, само че не и „ изменничество “ от наша страна. Ако беше, те щяха да са тези, които свирепо пазят договорката. Атина към момента би трябвало да ратифицира три неуредени меморандума със Северна Македония. Правителството би трябвало да ги показа на Народното събрание допустимо най-скоро. Опозицията би трябвало да носи отговорност и, като се има поради възходящите признаци на дестабилизация в района, не би трябвало да преглежда този въпрос с вярата да получи тактическо преимущество. Напротив, тя би трябвало да способства за поощряване на осъществяването на Преспанския контракт, с цел да се избегне укрепването на по-агресивните сили в района.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Трябва да обръщаме огромно внимание на световното и районното развиване, с цел да можем трезво и умерено да идентифицираме измененията, опциите и стратегическите компликации, които пораждат, написа в материал за политическите събития на Балканите и в Северна Македония някогашният министър на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, който бе в основата на правенето и подписването на Преспанския контракт. Материалът в електронното издание на вестник Kathimerini е показан без редакторска интервенция от Агенция „ Фокус “.
Поражението на Съединените щати в Афганистан сътвори усещането измежду доста водачи в нашия район, че могат да изразят своите ревизионистки трендове доста по-лесно, защото рискът американската военна машина да ги спре е доста по-малък, в сравнение с преди 20 години. Най-очевидното разминаване се демонстрира в Босна. От една страна, Република Сръбска се стреми да усили автономията си по отношение на централната босненска страна, а въпреки това, хърватите демонстрират, че към този момент не желаят да се усещат доминирани от мюсюлманската общественост, какъвто беше казусът до момента. По същия метод има нараснала пропаганда от страна на сръбските автономисти в Косово.
Тези разлики са съпроводени от мощни националистически трендове в множеството страни в района. Има ясна заплаха косовско-сръбските връзки да се нажежат, защото първите не съблюдават съглашението за основаване на сръбска автономност, а вторите отхвърлят да признаят действителността на обстановката на място. Българският шовинизъм е още по-силен, с фантазии за „ Велика България”. Интересният аспект тук е, че крайните националистически групи в Гърция поддържат това придвижване, даже единствено тъй като се опълчва на Преспанския контракт. Национализмът също има доста наличие в Албания, както и в групи в Хърватия.
Сериозна отговорност за тези феномени и цялостното усилване на дестабилизиращите фактори в района е на Европейския съюз. Неговото управление не съумя да се издигне до висотата на събитията и то се отхвърли от политиката си на интеграция на Западните Балкани, в това число от позицията, че без страните от Западните Балкани Европейски Съюз не може да се назова цялостна географска единица. То не е създало различен проект за задълбочаване на връзките сред района и Европейски Съюз или за финансова поддръжка. Освен това държавите-членки на Европейски Съюз в Югоизточна Европа не демонстрират същински интерес или угриженост, до момента в който гръцкото държавно управление наподобява некомпетентно да се оправи с въздействащите политики в района. Ограничава се до рекламни прояви.
Политическите събития в района, дружно с вътрешнополитическите въпроси, доведоха до оставката на премиера на Северна Македония Зоран Заев [Заев, който разгласи оставката си поради неприятни резултати на локалните избори предишния месец, по-късно сподели, че ще остане на поста до стабилизацията на политическата ситуация]. Основната причина за реакцията му обаче е, че Европейски Съюз не извърши нито едно от обещанията си и се оказа некадърен да реши задачата и взискателните геополитически въпроси на района. Заев направи сложни взаимни отстъпки с Гърция, с цел да даде на народа си позитивни европейски вероятности. Перспективи, които потискат и покоряват славяно-македонския шовинизъм, мощ, която се опълчва на всяко решение по въпроса за името на Северна Македония. Освен това присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз би разрешило взаимното битие на албанското малцинство в по-широка институционална рамка, нещо, което би лимитирало вътрешните битки сред двете най-големи общности и би попречило на проектите за „ Велика Албания “. Гръцкото държавно управление за жалост продължава да следи тези събития с незаинтересованост. Тя не направи нито един значителен ход, с цел да се опълчи на инерцията, проявена от Европейски Съюз и тези „ велико-националистически “ схеми в района.
Гореизброеното способства за интервенции в района на нападателни играчи като Турция. Турция, употребявайки политически сили, които зависят от нея, се опита да способства за рухването на Заев. Гръцкото държавно управление наподобява не схваща изцяло разликите, които съществуват сред държавно управление на Вътрешна македонска революционна организация, подкрепяно от Турция, и това на Заев, който се съгласи на Преспанския контракт. Ако не друго, то наподобява главно се занимава с убеждаването на всички с медийни трикове, че скачането нагоре-надолу в неподвижна карета е доказателство за велики и исторически жестове. За страдание, както всички знаем, гръцката външна политика към този момент няма особена тежест, каквато имаше преди няколко години.
Гръцкото държавно управление би трябвало неотложно да провежда интернационална осведомителна акция, с цел да показа събитията, които се случват в района и заплахите, които те основават, и да изиска от Европейския съюз да възобнови договарянията за присъединение на Албания и Северна Македония. Трябва да го направи, тъй като българското несъгласие е опрощение, а не същността на въпроса. Гърция също би трябвало да убеди Франция, която напълно вярно преследва институционални промени във към този момент разширения Европейски Съюз, че договарянията за присъединение с Албания и Северна Македония могат да стартират неотложно, защото рамката за довеждане докрай на процеса ще бъде на второ място след рационален период за институционални промени в Европейски Съюз.
Гръцкото държавно управление би трябвало да съблюдава Преспанския контракт и неговите разпореждания (включително взаимни институционални срещи и комисии). По-специално, то би трябвало да сътвори специфични комисии, като тези, нужни за комерсиалните марки и учебниците. Всичко сочи към обстоятелството, че държавното управление наподобява не схваща, че в съглашението има отговорности, които не са „ дълбоки желания” на Северна Македония. Ръководството на Северна Македония ще гледа със удовлетворение на неналичието на политическа воля за осъществяване на части от съглашението, изключително тези, които не са били негов избор. Освен това гръцкото държавно управление би трябвало да запише и изобличи пред Организация на обединените нации всички нарушавания на съглашението от страна на членове на Вътрешна македонска революционна организация и свързани с партията хора. Не бива да се подценява потреблението на противозаконното име „ Република Македония” от осем новоизбрани кметове. Необходимо е някои безразсъдни хора в Атина да осъзнаят, че фактът, че националистическите сили в Северна Македония не желаят Преспанския контракт и доведоха Заев до оставката му, е знак, че договорката е всичко друго, само че не и „ изменничество “ от наша страна. Ако беше, те щяха да са тези, които свирепо пазят договорката. Атина към момента би трябвало да ратифицира три неуредени меморандума със Северна Македония. Правителството би трябвало да ги показа на Народното събрание допустимо най-скоро. Опозицията би трябвало да носи отговорност и, като се има поради възходящите признаци на дестабилизация в района, не би трябвало да преглежда този въпрос с вярата да получи тактическо преимущество. Напротив, тя би трябвало да способства за поощряване на осъществяването на Преспанския контракт, с цел да се избегне укрепването на по-агресивните сили в района.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ