Ето това е истинското, българското…
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Закуска в кафето на дребен хотел, във превъзходен български град. Сипвам си гореща вода за чай, до момента в който едно момче от хотела се върти в близост, носи едно-друго, отсервира…
- Опитахте ли закуските - пита ме страхливо.
Поглеждам го - открит взор, чисто, ярко лице, изпъната стойка като боец, без сервилничене, с достойнство…прекрасно момче! И не ми дава сърце да му кажа, че закуските - дребни тестени кръгчета с разнообразни плънки - не наподобяват привлекателно. Което е по-добре за мен, да стои надалеч изкушението:)
- Не съм ги опитал, не знам по какъв начин са - споделям му истината, спестявайки му останалото. Не му върша услуга, знам, само че и той знае истината, чувствам го.
- Не се получиха добре, нещо от машината не става…друго е, когато меся на ръка, чувствам тестото…иначе съблюдавах всички инструкции по азбучник, всички съставки…цепя стотинката, както се споделя - сепнато прибавя момчето.
И това чистосърдечно самопризнание, и тези отворени и подчертани гласни “я” и “а” в края на думите, по този начин присъщи за този популярен български край… и това забравено, почтено очакване в погледа за една добра дума от страна на клиента…
Наистина ли към момента на някого му пука за клиента? Ама в действителност, от сърце да е угрижен, да чака с такава сензитивност твоето мнение, без захаросани корпоративни баналности по какъв начин вашето позвъняване е значимо за нас и дрън-дрън телефонни секретари…
Това тук в този взор е същинско!
И ти става толкоз благо от това страхливо очакване…
- И ние в къщи имаме дребна домашна пекарна за самун - споделям - първоначално жена ми също не улучваше пропорциите, сякаш всичко съгласно напътствията, само че след това някак си се получиха нещата и в този момент прави превъзходен самун, приятелите ни не оставят и залче, когато ни гостуват…трябва повече да пробвате и ще стане…през свободното време пробвайте повече…
- Аз върша закуската, зареждам и отсервирам, разчиствам, редом приготвям обяда, а следобяд - вечерята…сам върша всичко и не остава доста време…а съм и студент…
:)))) Усмихвам се в себе си, след това усмивката се появява на лицето ми - има ли още такива младежи? Спомням си по какъв начин работех на две места…после към това прибавих и частни уроци по литература, с които и тримата ми възпитаници тогава влязоха право…да, към този момент не бях студент, само че бях станал баща…и знам какво е да се бориш…
- Какво учите, запитвам го с усмивка.
- Завърших хранително-вкусов колеж, а в този момент изучавам за инженер-технолог - споделя го сдържано, и тъкмо тук се усеща насладата му…той обича това, което учи и което прави! Той е благополучен човек.
- Ще се справите с всичко, споделям с дълбока увереност - ще съумеете! Сигурен съм, че ще съумеете!
Той също се усмихва, малко заинтригуван от категоричността ми…и доста окуражен…
Тръгнах си и си мисля няколко дни към този момент - това са същинските български водачи! Ако ви нервира думата водачи - сменете я, и мен ме нервира. Това са същинските българи, понесли своята житейска тежест като Атлас на раменете си. Без недоволство, без мънкане, без баналните оправдания по какъв начин някой различен все им пречи…
Мисля си няколко дни към този момент - хора, има вяра!
Докато има такива български момчета и девойки, раздразнени от машината за закуски в работата им, дето им прави проблеми, а не от световното стопляне на Андромеда…
Докато има такива български момчета и девойки, които хем работят по 12 часа и хем си вземат изпитите, и отново имат време да се преборват по пътя си към по-доброто, по-успешното, към професионалното, житейското, човешкото свое утре…
Докато ги има - ще има смисъл, ще има усмивка, ще има закуски - на следващия ден ще са по-хубави от през днешния ден:))) Ще я преборят машината, ще реализиран всичко:)
Това желаех да ви кажа - хора, има вяра!
В тези български момчета и девойки, които израстват първо вътре в себе си и след това подреждат мъничкия свят край себе си…за да се усещат по-добре и хората до тях…
Ето това е същинското, българското…
Хора, има вяра!
Закуска в кафето на дребен хотел, във превъзходен български град. Сипвам си гореща вода за чай, до момента в който едно момче от хотела се върти в близост, носи едно-друго, отсервира…
- Опитахте ли закуските - пита ме страхливо.
Поглеждам го - открит взор, чисто, ярко лице, изпъната стойка като боец, без сервилничене, с достойнство…прекрасно момче! И не ми дава сърце да му кажа, че закуските - дребни тестени кръгчета с разнообразни плънки - не наподобяват привлекателно. Което е по-добре за мен, да стои надалеч изкушението:)
- Не съм ги опитал, не знам по какъв начин са - споделям му истината, спестявайки му останалото. Не му върша услуга, знам, само че и той знае истината, чувствам го.
- Не се получиха добре, нещо от машината не става…друго е, когато меся на ръка, чувствам тестото…иначе съблюдавах всички инструкции по азбучник, всички съставки…цепя стотинката, както се споделя - сепнато прибавя момчето.
И това чистосърдечно самопризнание, и тези отворени и подчертани гласни “я” и “а” в края на думите, по този начин присъщи за този популярен български край… и това забравено, почтено очакване в погледа за една добра дума от страна на клиента…
Наистина ли към момента на някого му пука за клиента? Ама в действителност, от сърце да е угрижен, да чака с такава сензитивност твоето мнение, без захаросани корпоративни баналности по какъв начин вашето позвъняване е значимо за нас и дрън-дрън телефонни секретари…
Това тук в този взор е същинско!
И ти става толкоз благо от това страхливо очакване…
- И ние в къщи имаме дребна домашна пекарна за самун - споделям - първоначално жена ми също не улучваше пропорциите, сякаш всичко съгласно напътствията, само че след това някак си се получиха нещата и в този момент прави превъзходен самун, приятелите ни не оставят и залче, когато ни гостуват…трябва повече да пробвате и ще стане…през свободното време пробвайте повече…
- Аз върша закуската, зареждам и отсервирам, разчиствам, редом приготвям обяда, а следобяд - вечерята…сам върша всичко и не остава доста време…а съм и студент…
:)))) Усмихвам се в себе си, след това усмивката се появява на лицето ми - има ли още такива младежи? Спомням си по какъв начин работех на две места…после към това прибавих и частни уроци по литература, с които и тримата ми възпитаници тогава влязоха право…да, към този момент не бях студент, само че бях станал баща…и знам какво е да се бориш…
- Какво учите, запитвам го с усмивка.
- Завърших хранително-вкусов колеж, а в този момент изучавам за инженер-технолог - споделя го сдържано, и тъкмо тук се усеща насладата му…той обича това, което учи и което прави! Той е благополучен човек.
- Ще се справите с всичко, споделям с дълбока увереност - ще съумеете! Сигурен съм, че ще съумеете!
Той също се усмихва, малко заинтригуван от категоричността ми…и доста окуражен…
Тръгнах си и си мисля няколко дни към този момент - това са същинските български водачи! Ако ви нервира думата водачи - сменете я, и мен ме нервира. Това са същинските българи, понесли своята житейска тежест като Атлас на раменете си. Без недоволство, без мънкане, без баналните оправдания по какъв начин някой различен все им пречи…
Мисля си няколко дни към този момент - хора, има вяра!
Докато има такива български момчета и девойки, раздразнени от машината за закуски в работата им, дето им прави проблеми, а не от световното стопляне на Андромеда…
Докато има такива български момчета и девойки, които хем работят по 12 часа и хем си вземат изпитите, и отново имат време да се преборват по пътя си към по-доброто, по-успешното, към професионалното, житейското, човешкото свое утре…
Докато ги има - ще има смисъл, ще има усмивка, ще има закуски - на следващия ден ще са по-хубави от през днешния ден:))) Ще я преборят машината, ще реализиран всичко:)
Това желаех да ви кажа - хора, има вяра!
В тези български момчета и девойки, които израстват първо вътре в себе си и след това подреждат мъничкия свят край себе си…за да се усещат по-добре и хората до тях…
Ето това е същинското, българското…
Хора, има вяра!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ