Разноски в изпълнителното производство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути. Какво съставлява изпълнителното произвеждане?
Гражданският развой като тип развой, най – общо се състои от общо исково произвеждане, особени искови производства, обезпечително произвеждане и изпълнително произвеждане.
Изпълнителното произвеждане е регламентирано в член 404 и сл. от Граждански процесуален кодекс. Този тип произвеждане стартира при съществуването на някое от правните съображение посочени в член 404 от Граждански процесуален кодекс и публикуван изпълнителен лист на база по този начин посочените учредения, като е належащо и нарочна молба подадена до съответния способен орган да образува изпълнително дело.
При този тип произвеждане едно лице наречено взискател подава молба за формиране на изпълнително дело против друго лице наречено дебитор. Молбата за формиране на изпълнително дело може да бъде ориентирана към Частен правосъден реализатор или към Държавен правосъден реализатор.
Лицето, което управлява и осъществя правата на взискателя в изпълнителното произвеждане както се загатна по – горе може да бъде ЧСИ или ДСИ. И в двата случая това са лица, които законът им е признал правната опция да управляват един изпълнителен развой. Правомощията на по този начин посочените лица се урежда от закона. Те осъществят правата на взискателя наложително макар и срещу волята на длъжника.
Много е значимо да се спомене, че методите за реализирането и отбрана правата на взискателя се показват от самия него в молбата до ЧСИ/ДСИ, с която се инициира едно изпълнително дело.
Крайният резултат на изпълнителното дело е да удовлетвори правата на взискателя по отношение на съответния дебитор.
Когато приказваме за разходи в изпълнителното дело, следва да имаме поради следното:
Защитата на длъжника в изпълнителното произвеждане във връзка с разноските е мощно лимитирана. В наредбата на член 435, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (в мощ от 01.03.2008 г.) са изчерпателно изброени дейностите на правосъдния реализатор, които длъжникът има право да апелира.
С изменението на алинея 2 на член 435 от Граждански процесуален кодекс (ДВ бр. 100/2010 година, изменение бр. 87 от 2017 г.) се включва опцията длъжникът да апелира постановлението за разноските по изпълнителното произвеждане.
Съгласно член 436 от Граждански процесуален кодекс, жалбата се подава посредством правосъдния реализатор до окръжния съд по мястото на осъществяването в двуседмичен период от осъществяване на действието, в случай че страната е участвала при осъществяването му или в случай че е била призована, а в останалите случаи - от деня на известието. За третите лица срокът стартира да тече от узнаване на действието.
В тридневен период от приемането на жалбата, правосъдният реализатор изпраща за връчване дубликат на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е формирано изпълнителното дело.
С изменението на Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 110 от 2020 година, в действие от 30.06.2021 г.) се откри правилото, че страната, която е получила дубликат от жалбата, може в тридневен период да подаде писмени възражения. След приключването на този период правосъдният реализатор изпраща на окръжния съд жалбата дружно с възраженията, в случай че има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага претекстове по обжалваните дейности. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма. Като следва да се означи, че във връзка с жалбите против постановлението за възлагане на разходи се ползват надлежно наредбите на член 260, 261 и 262 от Граждански процесуален кодекс.
Жалбите, подадени от страните, се преглеждат в закрито съвещание, с изключение на когато би трябвало да се изслушат очевидци или движимости лица. Като подадените от трети лица тъжби се преглеждат в намерено съвещание с приканване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е формирано изпълнителното дело. Съдът преглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и показаните от страните доказателство и афишира решението с претекстовете си най-късно в едномесечен период от постъпване на жалбата в съда. Решението не предстои на обжалване.
Тук категорично следва да се означи, че подаването на жалбата против постановлението за възлагане на разноските не стопира дейностите по осъществяването, само че съдът може да постанови прекъсването . В този случай съдът неотложно изпраща на правосъдния реализатор дубликат от определението за прекъсване.
Всички разходи по осъществяването ли са за сметка на длъжника?
Отговорът на въпроса се съдържа в наредбата на член 79 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че разноските по осъществяването са за сметка на длъжника, с изключение на в случаите, когато:
1. делото се приключи според член 433 от Граждански процесуален кодекс, с изключение на заради заплащане, направено след започване на изпълнителното произвеждане, или
2. изпълнителните дейности бъдат изоставени от взискателя или бъдат анулирани от съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни начини, които не са приложени.
Когато таксите по осъществяването не са импортирани от взискателя, се събират от длъжника.
За осъществяване на списък на имущество в периода за непринудено осъществяване такса не се събира.
Разпоредбата на член 79, алинея 2 Граждански процесуален кодекс не се отнася за всички разходи по осъществяването /напр. адвокатско заплащане, такси за регистриране на запори и възбрани и други подобни/, а единствено за таксите, събирани от правосъдния реализатор. По обясними съображения тази наредба не се ползва от държавните правосъдни реализатори, защото според Закона за държавните такси и Тарифата към него, предплатените такси се събират от взискателя преди осъществяване на съответното деяние.
4. На последващо място се слага въпросът, какво се случва, в случай че длъжникът в изпълнителното произвеждане е употребявал адвокатски услуги, по какъв начин стои въпросът с тези разходи?
Мнозинството частни правосъдни реализатори отхвърлят присъждането на разходи на длъжника за заплатено адвокатско заплащане. Твърдят, че това не е в компетенциите им и платените от длъжника суми си остават за негова сметка. Тезата им индиректно допуска, че длъжникът би трябвало да е удовлетворен, че осъществяването против него е прекъснато, да е признателен и да не предявява искания да му бъдат възобновени сторените разходи. Тези доводи мъчно могат да бъдат споделени от нас.
Фактът, че производството е прекъснато въз основа на отпаднало съображение не заличава към този момент сторените разходи, изразяващи се в ангажирането на юрист. Освен това, произнасянето по въпроса за разноските произтича от процесуалния закон, реализира се единствено по провесен развой и надлежно предстои на разглеждане единствено в производството, в което са осъществени те. Следователно, когато правосъдният реализатор присъжда на длъжника направените в хода на производството разходи, той осъществя общ принцип, заложен в Граждански процесуален кодекс, което попада напълно в полето на компетентността му.
Неуважаването на молба на длъжника за отсъждане на разноските би означавало, че той би трябвало да води настрана неоправдателно произвеждане, за да се достави с изпълнителен лист. Такова произвеждане се явява безпредметно и в тази тенденция е и правосъдната процедура – „ когато производството бъде прекъснато заради обезсилване на изпълнителния лист, разноските са за взискателя, като този въпрос се взема решение от арбитър – изпълнителя в изпълнителното произвеждане, а не в обособен исков процес”.
По изложби въпрос съществува празнина в законодателната уредба, както и спорна правосъдна процедура.
Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ " Свети Климент Охридски ". Адвокат е от 2018 година, като преди този момент е заемала позициите: " юрист при Национална компания индустриални зони ", Главен юрист на ВМА и Главен юрист на Национален център по трансфузионна хематология.
За контакт: [email protected]
Гражданският развой като тип развой, най – общо се състои от общо исково произвеждане, особени искови производства, обезпечително произвеждане и изпълнително произвеждане.
Изпълнителното произвеждане е регламентирано в член 404 и сл. от Граждански процесуален кодекс. Този тип произвеждане стартира при съществуването на някое от правните съображение посочени в член 404 от Граждански процесуален кодекс и публикуван изпълнителен лист на база по този начин посочените учредения, като е належащо и нарочна молба подадена до съответния способен орган да образува изпълнително дело.
При този тип произвеждане едно лице наречено взискател подава молба за формиране на изпълнително дело против друго лице наречено дебитор. Молбата за формиране на изпълнително дело може да бъде ориентирана към Частен правосъден реализатор или към Държавен правосъден реализатор.
Лицето, което управлява и осъществя правата на взискателя в изпълнителното произвеждане както се загатна по – горе може да бъде ЧСИ или ДСИ. И в двата случая това са лица, които законът им е признал правната опция да управляват един изпълнителен развой. Правомощията на по този начин посочените лица се урежда от закона. Те осъществят правата на взискателя наложително макар и срещу волята на длъжника.
Много е значимо да се спомене, че методите за реализирането и отбрана правата на взискателя се показват от самия него в молбата до ЧСИ/ДСИ, с която се инициира едно изпълнително дело.
Крайният резултат на изпълнителното дело е да удовлетвори правата на взискателя по отношение на съответния дебитор.
Когато приказваме за разходи в изпълнителното дело, следва да имаме поради следното:
Защитата на длъжника в изпълнителното произвеждане във връзка с разноските е мощно лимитирана. В наредбата на член 435, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (в мощ от 01.03.2008 г.) са изчерпателно изброени дейностите на правосъдния реализатор, които длъжникът има право да апелира.
С изменението на алинея 2 на член 435 от Граждански процесуален кодекс (ДВ бр. 100/2010 година, изменение бр. 87 от 2017 г.) се включва опцията длъжникът да апелира постановлението за разноските по изпълнителното произвеждане.
Съгласно член 436 от Граждански процесуален кодекс, жалбата се подава посредством правосъдния реализатор до окръжния съд по мястото на осъществяването в двуседмичен период от осъществяване на действието, в случай че страната е участвала при осъществяването му или в случай че е била призована, а в останалите случаи - от деня на известието. За третите лица срокът стартира да тече от узнаване на действието.
В тридневен период от приемането на жалбата, правосъдният реализатор изпраща за връчване дубликат на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е формирано изпълнителното дело.
С изменението на Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 110 от 2020 година, в действие от 30.06.2021 г.) се откри правилото, че страната, която е получила дубликат от жалбата, може в тридневен период да подаде писмени възражения. След приключването на този период правосъдният реализатор изпраща на окръжния съд жалбата дружно с възраженията, в случай че има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага претекстове по обжалваните дейности. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма. Като следва да се означи, че във връзка с жалбите против постановлението за възлагане на разходи се ползват надлежно наредбите на член 260, 261 и 262 от Граждански процесуален кодекс.
Жалбите, подадени от страните, се преглеждат в закрито съвещание, с изключение на когато би трябвало да се изслушат очевидци или движимости лица. Като подадените от трети лица тъжби се преглеждат в намерено съвещание с приканване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е формирано изпълнителното дело. Съдът преглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и показаните от страните доказателство и афишира решението с претекстовете си най-късно в едномесечен период от постъпване на жалбата в съда. Решението не предстои на обжалване.
Тук категорично следва да се означи, че подаването на жалбата против постановлението за възлагане на разноските не стопира дейностите по осъществяването, само че съдът може да постанови прекъсването . В този случай съдът неотложно изпраща на правосъдния реализатор дубликат от определението за прекъсване.
Всички разходи по осъществяването ли са за сметка на длъжника?
Отговорът на въпроса се съдържа в наредбата на член 79 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че разноските по осъществяването са за сметка на длъжника, с изключение на в случаите, когато:
1. делото се приключи според член 433 от Граждански процесуален кодекс, с изключение на заради заплащане, направено след започване на изпълнителното произвеждане, или
2. изпълнителните дейности бъдат изоставени от взискателя или бъдат анулирани от съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни начини, които не са приложени.
Когато таксите по осъществяването не са импортирани от взискателя, се събират от длъжника.
За осъществяване на списък на имущество в периода за непринудено осъществяване такса не се събира.
Разпоредбата на член 79, алинея 2 Граждански процесуален кодекс не се отнася за всички разходи по осъществяването /напр. адвокатско заплащане, такси за регистриране на запори и възбрани и други подобни/, а единствено за таксите, събирани от правосъдния реализатор. По обясними съображения тази наредба не се ползва от държавните правосъдни реализатори, защото според Закона за държавните такси и Тарифата към него, предплатените такси се събират от взискателя преди осъществяване на съответното деяние.
4. На последващо място се слага въпросът, какво се случва, в случай че длъжникът в изпълнителното произвеждане е употребявал адвокатски услуги, по какъв начин стои въпросът с тези разходи?
Мнозинството частни правосъдни реализатори отхвърлят присъждането на разходи на длъжника за заплатено адвокатско заплащане. Твърдят, че това не е в компетенциите им и платените от длъжника суми си остават за негова сметка. Тезата им индиректно допуска, че длъжникът би трябвало да е удовлетворен, че осъществяването против него е прекъснато, да е признателен и да не предявява искания да му бъдат възобновени сторените разходи. Тези доводи мъчно могат да бъдат споделени от нас.
Фактът, че производството е прекъснато въз основа на отпаднало съображение не заличава към този момент сторените разходи, изразяващи се в ангажирането на юрист. Освен това, произнасянето по въпроса за разноските произтича от процесуалния закон, реализира се единствено по провесен развой и надлежно предстои на разглеждане единствено в производството, в което са осъществени те. Следователно, когато правосъдният реализатор присъжда на длъжника направените в хода на производството разходи, той осъществя общ принцип, заложен в Граждански процесуален кодекс, което попада напълно в полето на компетентността му.
Неуважаването на молба на длъжника за отсъждане на разноските би означавало, че той би трябвало да води настрана неоправдателно произвеждане, за да се достави с изпълнителен лист. Такова произвеждане се явява безпредметно и в тази тенденция е и правосъдната процедура – „ когато производството бъде прекъснато заради обезсилване на изпълнителния лист, разноските са за взискателя, като този въпрос се взема решение от арбитър – изпълнителя в изпълнителното произвеждане, а не в обособен исков процес”.
По изложби въпрос съществува празнина в законодателната уредба, както и спорна правосъдна процедура.
Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ " Свети Климент Охридски ". Адвокат е от 2018 година, като преди този момент е заемала позициите: " юрист при Национална компания индустриални зони ", Главен юрист на ВМА и Главен юрист на Национален център по трансфузионна хематология.
За контакт: [email protected]
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ