Опорна точка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изявлението на оня усмихнат хитрец, че щял да прави лява политика с десни ограничения поразбуни духовете. На нашата опоскана земя се случват и такива неща – някое шиле току̀ изръси нещо, чийто смисъл остава мистерия дори нему самото, но блеенето, с изключение на кахърни размишления за действителността, провокира и стойностни изявления. В случая бих отделил коментара на госпожа Корнелия Нинова и оповестената на уеб страницата " Класа " публикация на господин Кузман Илиев " За либералите нацията няма значение ".
Днес няма да жегвам значимия въпрос: за какво всички заедно заобичаха гореспоменатия детайл, пробутван от Щатското посолство и президента, макар предписанията на закона и здравия разсъдък? Реших тематиката да е по- теоретична.
И по този начин... Има ли място за идеология в ръководството на протектората BG? Отговорът е къс: не. Защото липсва среда за нейното пораждане и осъществяване.
Обвързаността на властта с престъпността и непознатите сили прави невероятно съществуването даже на зачатъци на самостоятелност: политическа, икономическа и духовна. Затова партиите са такива – живи умрели, ненужни.
Да си " десен " тук значи да демонстрираш животинска ненавист към родното минало и Русия. " Левите " неумело пробват да се държат по-прилично. Обаче и едните, и другите са правилни прислужници на господарите. Вследствие на преживяваното морално и интелектуално поражение у нас страстите затъмняват реализма. Ценностната система и теорията, които би трябвало да лежат в основата на управлението на страната и стопанството, са сменени с клишета, подхвърлени от колониалната администрация. Те предизвикват щета, но все пак пострадалите ги търпят, сходно на побеснели бели мишки, гризящи със сълзи в очите остър кактус. Фундаментални хрумвания, като да вземем за пример, тези за отношението към собствеността на средствата за произвеждане и към неравенствата, за развиването на науката и индустрията станаха нереалност – ние сме неспособни да ги осмислим, камо ли да използван.
Някаква смяна би могла да се реализира посредством възобновяване на българското съзнание. Нужно е да изградим още веднъж обществото, само че в друга координатна система: вместо консуматорството, в нейния център да лежи уважението към труда - личният и непознатият. Само когато разполагаме със себе си, ще получим късмет за живот.
Изявлението на оня усмихнат хитрец, че щял да прави лява политика с десни ограничения поразбуни духовете. На нашата опоскана земя се случват и такива неща – някое шиле току̀ изръси нещо, чийто смисъл остава мистерия дори нему самото, но блеенето, с изключение на кахърни размишления за действителността, провокира и стойностни изявления. В случая бих отделил коментара на госпожа Корнелия Нинова и оповестената на уеб страницата " Класа " публикация на господин Кузман Илиев " За либералите нацията няма значение ".
Днес няма да жегвам значимия въпрос: за какво всички заедно заобичаха гореспоменатия детайл, пробутван от Щатското посолство и президента, макар предписанията на закона и здравия разсъдък? Реших тематиката да е по- теоретична.
И по този начин... Има ли място за идеология в ръководството на протектората BG? Отговорът е къс: не. Защото липсва среда за нейното пораждане и осъществяване.
Обвързаността на властта с престъпността и непознатите сили прави невероятно съществуването даже на зачатъци на самостоятелност: политическа, икономическа и духовна. Затова партиите са такива – живи умрели, ненужни.
Да си " десен " тук значи да демонстрираш животинска ненавист към родното минало и Русия. " Левите " неумело пробват да се държат по-прилично. Обаче и едните, и другите са правилни прислужници на господарите. Вследствие на преживяваното морално и интелектуално поражение у нас страстите затъмняват реализма. Ценностната система и теорията, които би трябвало да лежат в основата на управлението на страната и стопанството, са сменени с клишета, подхвърлени от колониалната администрация. Те предизвикват щета, но все пак пострадалите ги търпят, сходно на побеснели бели мишки, гризящи със сълзи в очите остър кактус. Фундаментални хрумвания, като да вземем за пример, тези за отношението към собствеността на средствата за произвеждане и към неравенствата, за развиването на науката и индустрията станаха нереалност – ние сме неспособни да ги осмислим, камо ли да използван.
Някаква смяна би могла да се реализира посредством възобновяване на българското съзнание. Нужно е да изградим още веднъж обществото, само че в друга координатна система: вместо консуматорството, в нейния център да лежи уважението към труда - личният и непознатият. Само когато разполагаме със себе си, ще получим късмет за живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ