Всички партии и коалиции от последните два парламента работят за Румен Радев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Прелюбопитно е в българската политика през последните седмици. И по-конкретно в полето на кандидат-президентските игрички. Парламентаризмът бе леко позагърбен, тъй като там нещата са почти ясни, и всички са вперили взор в това кой вероятно ще конкурира Румен Радев за президентския пост.
Да, вероятно. Точно от тази хипотетичност стартира упомената странна любопитност на обстановката преди президентските избори. Нито една от относително огромните партии, които не декларират поддръжка за Радев, две от които и намерено го атакуват, не е оповестила своя претендент за президент на клетата ни република. Само с този факт, с това си безучастие, ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Демократична България " работят за Румен Радев.
Специално ГЕРБ и Движение за права и свободи работят за сегашния президент и по различен метод.
В момента, каквото и да изрекат от ГЕРБ - най-токсичната политическа мощ, управлявала страната ни повече от десетилетие, то работи в интерес на Румен Радев, тъй като активизира необятни периферии, които ненавиждат ГЕРБ, имат гербофобия, по този начин да се каже.
Доколкото играта на Движение за права и свободи, напрежението сред партията на Ахмед Доган и Румен Радев ми се видя като безспорна режисура, с която и двете страни да разсънят едни националистически усеща - надлежно у хората с турско съзнание в България и националистите у нас, които нямат толерантност към другите етноси в България. Тази игра Движение за права и свободи години наред я играха с разнообразни националистически проектчета, които, по сведения на хора като Касим Дал и Осман Октай, те сами са си създавали, с цел да активизират електорат. В момента наподобява, че може би Румен Радев е нещо като новият им свързан съд. Поне за тези избори. Но даже и в тази работа да няма никаква интрига, Движението за права и свободи, идентично с ГЕРБ, единствено и само оказва помощ на Румен Радев, когато го атакува. Причината е ясна - Движение за права и свободи е толкоз ненавиждана в страната, не по етнически аргументи, колкото и ГЕРБ, и респективно всичко " от устата й " против Радев е добра реклама за него.
" Демократична България " пък просто бездействат и нехаят. Както нормално. Вероятно даже към момента не са разговаряли с основни за демократичната общественост фигури като Лозан Панов, с цел да му предложат да го повдигнат за президент. А след това се чудят за какво капацитетът им доближава своя таван с това да са нечия патерица - дали на Трифонов, дали на Радев. Преди и на Борисов, когато част от тях бях " Реформаторски блок ".
А " ИТН ", " Изправи се.БГ! Ние идваме! " и Българска социалистическа партия намерено поддържаха Румен Радев, въпреки че хората на Нинова с някакви еквилибристики се пробват да го играят афектирани на индивида, който самите те изкараха на сцената, само че той взе, че стана по-голям от цялата им партия.
С прекосяването през всички партии и обединения от 45-тия и 46-тия Парламент, които на процедура са едни и същи, излиза, че безусловно всички от тази група, въпреки и с разнообразни способи и някои от тях може би несъзнателно, играят в интерес на втори президентски мандат за Румен Радев.
И стигаме до извънпарламентарната действителност, където доминират прокремълските партии и самостоятелни субекти. " Възраждане " издигна водача си Костадин Костадинов, а през днешния ден стана ясно, че и водачът на партия Атака - Волен Сидеров, влиза в борбата за поста на " Дондуков 2 ". Именно това е другият прелюбопитен и в това време неочакван миг от политическата ни картина - прокремълски партии като " Възрадане " и Атака, чийто електорат евентуално би дал своя вот за обичайно добре настроения към Кремъл Румен Радев, в случай че обичаните им партии нямат кандидат-президент, издигат свои претенденти, и то водачите си, които са разпознаваеми. Това несъмнено е неприятна вест за Радев, тъй като с тези кандидатури му се лишават пет или шестцифрен брой евентуални негови гласоподаватели, раздират прокремълския ляв избор. Има също и кандидат-президенти мюрета в прокремълския набор от още по-малък мащаб, което укрепва странността, щото нали се смяташе, че Радев е съветски човек.
В последна сметка може да се окаже, че благодетелите на Румен Радев не са тези, които всички смятахме, че са. Или към този момент не са. Или пък още през цялото време той е бил консенсусна опция и за Изтока, и за Запада. По-конкретно за техните ползи у нас и на Балканите, несъмнено.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Прелюбопитно е в българската политика през последните седмици. И по-конкретно в полето на кандидат-президентските игрички. Парламентаризмът бе леко позагърбен, тъй като там нещата са почти ясни, и всички са вперили взор в това кой вероятно ще конкурира Румен Радев за президентския пост.
Да, вероятно. Точно от тази хипотетичност стартира упомената странна любопитност на обстановката преди президентските избори. Нито една от относително огромните партии, които не декларират поддръжка за Радев, две от които и намерено го атакуват, не е оповестила своя претендент за президент на клетата ни република. Само с този факт, с това си безучастие, ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Демократична България " работят за Румен Радев.
Специално ГЕРБ и Движение за права и свободи работят за сегашния президент и по различен метод.
В момента, каквото и да изрекат от ГЕРБ - най-токсичната политическа мощ, управлявала страната ни повече от десетилетие, то работи в интерес на Румен Радев, тъй като активизира необятни периферии, които ненавиждат ГЕРБ, имат гербофобия, по този начин да се каже.
Доколкото играта на Движение за права и свободи, напрежението сред партията на Ахмед Доган и Румен Радев ми се видя като безспорна режисура, с която и двете страни да разсънят едни националистически усеща - надлежно у хората с турско съзнание в България и националистите у нас, които нямат толерантност към другите етноси в България. Тази игра Движение за права и свободи години наред я играха с разнообразни националистически проектчета, които, по сведения на хора като Касим Дал и Осман Октай, те сами са си създавали, с цел да активизират електорат. В момента наподобява, че може би Румен Радев е нещо като новият им свързан съд. Поне за тези избори. Но даже и в тази работа да няма никаква интрига, Движението за права и свободи, идентично с ГЕРБ, единствено и само оказва помощ на Румен Радев, когато го атакува. Причината е ясна - Движение за права и свободи е толкоз ненавиждана в страната, не по етнически аргументи, колкото и ГЕРБ, и респективно всичко " от устата й " против Радев е добра реклама за него.
" Демократична България " пък просто бездействат и нехаят. Както нормално. Вероятно даже към момента не са разговаряли с основни за демократичната общественост фигури като Лозан Панов, с цел да му предложат да го повдигнат за президент. А след това се чудят за какво капацитетът им доближава своя таван с това да са нечия патерица - дали на Трифонов, дали на Радев. Преди и на Борисов, когато част от тях бях " Реформаторски блок ".
А " ИТН ", " Изправи се.БГ! Ние идваме! " и Българска социалистическа партия намерено поддържаха Румен Радев, въпреки че хората на Нинова с някакви еквилибристики се пробват да го играят афектирани на индивида, който самите те изкараха на сцената, само че той взе, че стана по-голям от цялата им партия.
С прекосяването през всички партии и обединения от 45-тия и 46-тия Парламент, които на процедура са едни и същи, излиза, че безусловно всички от тази група, въпреки и с разнообразни способи и някои от тях може би несъзнателно, играят в интерес на втори президентски мандат за Румен Радев.
И стигаме до извънпарламентарната действителност, където доминират прокремълските партии и самостоятелни субекти. " Възраждане " издигна водача си Костадин Костадинов, а през днешния ден стана ясно, че и водачът на партия Атака - Волен Сидеров, влиза в борбата за поста на " Дондуков 2 ". Именно това е другият прелюбопитен и в това време неочакван миг от политическата ни картина - прокремълски партии като " Възрадане " и Атака, чийто електорат евентуално би дал своя вот за обичайно добре настроения към Кремъл Румен Радев, в случай че обичаните им партии нямат кандидат-президент, издигат свои претенденти, и то водачите си, които са разпознаваеми. Това несъмнено е неприятна вест за Радев, тъй като с тези кандидатури му се лишават пет или шестцифрен брой евентуални негови гласоподаватели, раздират прокремълския ляв избор. Има също и кандидат-президенти мюрета в прокремълския набор от още по-малък мащаб, което укрепва странността, щото нали се смяташе, че Радев е съветски човек.
В последна сметка може да се окаже, че благодетелите на Румен Радев не са тези, които всички смятахме, че са. Или към този момент не са. Или пък още през цялото време той е бил консенсусна опция и за Изтока, и за Запада. По-конкретно за техните ползи у нас и на Балканите, несъмнено.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ