Защо всички обичат Радев. Макар и зорлем.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Веселин Стойнев:
Изборите 2 в 1 са комплицирани не за гласоподавателите, а за партиите. Които не изясняват на гласоподавателите за какво са затруднени да излъчат претенденти. Досега не е разгласен нито един сериозен кандидат против Румен Радев, който пък разгласи повторната си кандидатура още през далечния февруари.
От предишното лято Румен Радев се трансформира в институционално знаме против ръководството на ГЕРБ. Той бе източник на изпълнителната власт при цели два Народното събрание, неуспели да сформират постоянен кабинет. Дори остана евентуалният обединител на силите на смяната, макар че не съумя или не се опита изключително да акушира тяхно ръководство. Това единствено по себе си поставя разграничителна линия в кандидатурите за президент и някак окрупнява надпреварата. А самият Радев в помпозна церемония колекция на инициативния си комитет акцентира, че е основният на манежа и не зависи от никого, в това число от тези, които го издигнаха преди пет години.
Демократична България по-добре да не издига претендент
Зад Радев застанаха Българска социалистическа партия, „ Изправи се, БГ! Ние идваме “, „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “. „ Демократична България “ (ДБ) бави решението си, само че не стопира да подава обществено сигнали, че ще излъчи претендент. Такъв даже се мержелее в обществените мрежи в лицето на Мартин Заимов, който подсети за себе си с присъединяване в акция по изтриване на букви от Паметника на руската войска. Освен че е елементарно „ воле “ както за съперниците си - предава дядо си ген. Владимир Заимов, разстрелян за изменничество в интерес на Червената войска, по този начин и за съидейниците си - откакто не съумя като кандидат-кмет на ДСБ и Съюз на демократичните сили в София против Бойко Борисов, през 2011 Заимов съобщи градската десница и оглави общинската листа на популистката РЗС на Яне Янев.
Ако няма неоспорим претендент, Демократична България въобще не би трябвало да се мъчи да издига кандидат единствено поради олимпийския принцип. Защото това може да смъкне надолу резултатите ѝ на по-важния парламентарен избор. Нещо повече: явявайки се със собствен претендент, Демократична България ще се опълчи на партиите, подкрепящи Радев - а таман с тях ще договаря за държавно управление в 47-ото Народно заседание. Но даже да издигне мощен претендент, който да успее да стигне до балотаж, на него съвсем несъмнено ще получи поддръжката на ГЕРБ и/или Движение за права и свободи - а таман против тях от дълго време води политически борби и ще е някак неловко след това да ги гони от властта. Но даже и да не последва повелята на част от гласоподавателите си и на част от съставките в обединяването („ не може да нямаме претендент за президент “), Демократична България ще бере негативи и при отсрочване до крайния период за регистрация, в случай че не изясни на електората „ за какво останахме без претендент “. „ Не се разбрахме и не ни стигна времето “ ще звучи прекомерно лековато.
ГЕРБ ще извади хем опция, хем нейно менте
ГЕРБ също бави своя кандидат за първия пост в републиката с не по-малко лековато пояснение - да не го омаскарят. Това неизбежно поражда тайни теории като тази, че ГЕРБ чака Демократична България да записва своя претендент, с цел да го поддържа. По всичко наподобява, че доскоро управлявалите нямат мощен конкурент против Радев, а самият президент не пропусна да ги сложи в ъгъла, като прикани Бойко Борисов да излезе на двубой с него. Борисов не е прочут като самоуверен политик, а и с сходен ход рискува да активизира още по-сериозна поддръжка за Радев и при загуба да се раздели и с партийното си водачество.
Иначе логиката изисква ГЕРБ да издигне оптимално мощен претендент, доколкото цялата ѝ изразителност напоследък е съсредоточена само против президента. Едва ли единствено тъй като с двете си служебни държавни управления той е централният властови фактор в страната. И надали единствено тъй като му имат зъб поради „ изчегъртването “. Поставена в изолираност в два краткосрочни Народното събрание, ГЕРБ наподобява търси сътрудници за властта в идващия, заради което към този момент заобикаля директна борба с останалите партии. Но ГЕРБ, за разлика от Демократична България, не може да си разреши да не издигне претендент, бидейки първа електорална мощ. И той наподобява ще прилича „ Двойникът “ на Тодор Колев - хем ще е себе си, хем ще е някой различен, хем ще наподобява като същинска опция на Радев, хем ще е нейно менте.
С сценичен жест Движение за права и свободи даде поръчка да влезе през парадния ход на идната власт, като за пръв път се записва да взе участие в президентските избори със собствен претендент. Дали Движението ще поддържа „ самостоятелния “ Пламен Орешарски, както на предходните президентски избори, или непосредствено ще го уточни като собствен (от централата признаха, че разискват името му) е разлика единствено в театралния дубъл. Но пък в залата ще ехти „ ние отново сме тук и отново сме същите “.
Така на 14 ноември сякаш се обрисува псевдо конкуренция под мотото: „ Всички обичат Радев, въпреки и някои зорлем “.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Коментар от Веселин Стойнев:
Изборите 2 в 1 са комплицирани не за гласоподавателите, а за партиите. Които не изясняват на гласоподавателите за какво са затруднени да излъчат претенденти. Досега не е разгласен нито един сериозен кандидат против Румен Радев, който пък разгласи повторната си кандидатура още през далечния февруари.
От предишното лято Румен Радев се трансформира в институционално знаме против ръководството на ГЕРБ. Той бе източник на изпълнителната власт при цели два Народното събрание, неуспели да сформират постоянен кабинет. Дори остана евентуалният обединител на силите на смяната, макар че не съумя или не се опита изключително да акушира тяхно ръководство. Това единствено по себе си поставя разграничителна линия в кандидатурите за президент и някак окрупнява надпреварата. А самият Радев в помпозна церемония колекция на инициативния си комитет акцентира, че е основният на манежа и не зависи от никого, в това число от тези, които го издигнаха преди пет години.
Демократична България по-добре да не издига претендент
Зад Радев застанаха Българска социалистическа партия, „ Изправи се, БГ! Ние идваме “, „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “. „ Демократична България “ (ДБ) бави решението си, само че не стопира да подава обществено сигнали, че ще излъчи претендент. Такъв даже се мержелее в обществените мрежи в лицето на Мартин Заимов, който подсети за себе си с присъединяване в акция по изтриване на букви от Паметника на руската войска. Освен че е елементарно „ воле “ както за съперниците си - предава дядо си ген. Владимир Заимов, разстрелян за изменничество в интерес на Червената войска, по този начин и за съидейниците си - откакто не съумя като кандидат-кмет на ДСБ и Съюз на демократичните сили в София против Бойко Борисов, през 2011 Заимов съобщи градската десница и оглави общинската листа на популистката РЗС на Яне Янев.
Ако няма неоспорим претендент, Демократична България въобще не би трябвало да се мъчи да издига кандидат единствено поради олимпийския принцип. Защото това може да смъкне надолу резултатите ѝ на по-важния парламентарен избор. Нещо повече: явявайки се със собствен претендент, Демократична България ще се опълчи на партиите, подкрепящи Радев - а таман с тях ще договаря за държавно управление в 47-ото Народно заседание. Но даже да издигне мощен претендент, който да успее да стигне до балотаж, на него съвсем несъмнено ще получи поддръжката на ГЕРБ и/или Движение за права и свободи - а таман против тях от дълго време води политически борби и ще е някак неловко след това да ги гони от властта. Но даже и да не последва повелята на част от гласоподавателите си и на част от съставките в обединяването („ не може да нямаме претендент за президент “), Демократична България ще бере негативи и при отсрочване до крайния период за регистрация, в случай че не изясни на електората „ за какво останахме без претендент “. „ Не се разбрахме и не ни стигна времето “ ще звучи прекомерно лековато.
ГЕРБ ще извади хем опция, хем нейно менте
ГЕРБ също бави своя кандидат за първия пост в републиката с не по-малко лековато пояснение - да не го омаскарят. Това неизбежно поражда тайни теории като тази, че ГЕРБ чака Демократична България да записва своя претендент, с цел да го поддържа. По всичко наподобява, че доскоро управлявалите нямат мощен конкурент против Радев, а самият президент не пропусна да ги сложи в ъгъла, като прикани Бойко Борисов да излезе на двубой с него. Борисов не е прочут като самоуверен политик, а и с сходен ход рискува да активизира още по-сериозна поддръжка за Радев и при загуба да се раздели и с партийното си водачество.
Иначе логиката изисква ГЕРБ да издигне оптимално мощен претендент, доколкото цялата ѝ изразителност напоследък е съсредоточена само против президента. Едва ли единствено тъй като с двете си служебни държавни управления той е централният властови фактор в страната. И надали единствено тъй като му имат зъб поради „ изчегъртването “. Поставена в изолираност в два краткосрочни Народното събрание, ГЕРБ наподобява търси сътрудници за властта в идващия, заради което към този момент заобикаля директна борба с останалите партии. Но ГЕРБ, за разлика от Демократична България, не може да си разреши да не издигне претендент, бидейки първа електорална мощ. И той наподобява ще прилича „ Двойникът “ на Тодор Колев - хем ще е себе си, хем ще е някой различен, хем ще наподобява като същинска опция на Радев, хем ще е нейно менте.
С сценичен жест Движение за права и свободи даде поръчка да влезе през парадния ход на идната власт, като за пръв път се записва да взе участие в президентските избори със собствен претендент. Дали Движението ще поддържа „ самостоятелния “ Пламен Орешарски, както на предходните президентски избори, или непосредствено ще го уточни като собствен (от централата признаха, че разискват името му) е разлика единствено в театралния дубъл. Но пък в залата ще ехти „ ние отново сме тук и отново сме същите “.
Така на 14 ноември сякаш се обрисува псевдо конкуренция под мотото: „ Всички обичат Радев, въпреки и някои зорлем “.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ