Иво Инджев: Две политически чудеса се случват днес у нас
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Две политически чудеса се случват през днешния ден у нас. Едното беше предстоящо – Кирил Петков разгласи навлизането си в политиката.
Другото, по-малко, само че видимо, беше първото значимо обществено изявление на президента с детайли на разбор, в което той очевидно импровизираше на моменти.
Това разяснява Иво Инджев.
Дали е преднамерено или е плод на развиването му, само че това не беше към този момент новобранецът, който декламираше или четеше безпрепятствено от листче. И този път надничаше в него, само че си личеше, че търси точните думи в паузите сред четенето и заучените изречения. Внимаваше да не засегне прекомерно даже враговете си.
И въпреки всичко най-големите си гафове Радев позволи, втренчен през очилата си в опорните точки. Нямам поради лапсуса, при който разгласи един министър ( Гълъб Донев) за “служебен министър-председател”. Гаф номер едно, съгласно мен, той позволи като приписа на изпълнителната власт заслугата за новите заплащания за пенсионерите, гласувани от Народното събрание и то по предизборна самодейност на партиите на остарялото статукво. Предстои да забележим дали основателите на реверанса към пенсионерите от Българска социалистическа партия ще употребяват опцията да се разграничат от Радев и по този начин да прикрият същинската причина: основаването на плана на Кирил Петков, който сякаш нямало да ги засегне доста съгласно едни ( в БСП), само че другояче щял да “къса живо месо” от партията, съгласно …същите.
За мен е гаф също Радев да застава в позата на критик на партиите с обобщаващото определение за тях като “политическа класа”, която не е била на висотата на дейностите на държавното управление му. Така дава самун на тезата, че се държи като цар, за който партиите са непослушни и даже непотребни деца на демокрацията, олицетворявана от него. Може да ги подлага на критика и има за какво, само че без да дава за образец и единица мярка личното си политическо създание. Защото по този индикатор постъпва като главозамаяната от себе си Ива Митева след две къси царувания в Народното събрание, казвайки за себе си, че усещала по какъв начин хората я харесват.
Като стана дума за самун, има още една непозната пита – освен това много клисава, с която Радев направи помен в днешното си изказване при (пре)назначаването на служебния кабинет. Обяви, че се е състояло възобновяване на държавността, което би могло да е истина единствено при положение, че подложените на критика от него партии бяха постигнали подобен триумф в Народното събрание. Така че двете му тези се изключват взаимно.
Истината е, че при цялото епизодично безумие в държанието на някои от депутатите, в последните два Народното събрание се случи нещо значимо и рекреативно за българската народна власт, смачкано от слонските крайници та ГЕРБ под едноличната тежест на лидера на “стадото”. В тези два Народното събрание се завърна Н.В. политическия спор и неговата навиквана, само че неизбежна за демокрацията “слугиня” – непредсказуемостта, изключваща диктата и авторитаризма на предходните десетина години. Тя приказва за достоверност, въпреки да се показва в неспособност за реализиране на единодушие на държавно управление, само че най-малко оборва догатки на мнозина гласоподаватели, че всичко е предрешено и гласуването е не трансформира нищо.
Повече коментатори евентуално ще посочат като основен минус на Радевото държавно управление чисто фактологическата истина ( подмината в изявлението му), че кабинетът на назчаниия от него Стефан Янев не съумя да овладее наследството от пагубно мудната имунизационна акция. Щеше да е плюс за Радев да каже освен това за това тежко завещание, вместо да го загатва единствено незадълбочено на тичешком от тематиката, съзнавайки очевидно уязвимостта на аргументацията си. Защото по своето закъснение по отношение на Европа и доста страни в света в това отношение България гони международния първенец по смъртност Русия. И колкото повече време минава в режим на продължаваща сходна наклонност, толкоз по-трудно ще бъде да бъде обосновавано това закъснение с ръководството на някогашния режим.
Възстановяването на държавността също няма по какъв начин да се е случило с присъединяване на партиите на статуквото от близкото минало, които демонстрираха дарба да натриват носа на протестните партии, включително като не им разрешиха да осъществят правосъдната промяна. И все пак Радев прокламира такова възобновяване като заслуга на своите хора в държавното управление, въпреки и с ангажимента, че това е сложна работа, каквато още следва.
Възстановяването беше упоменато от Радев и в различен подтекст, само че също на тичешком от тематиката. Той заяви, че Планът за възвръща, изискван от Брюксел като съображение за разпределяне на средства, е подготвен, само че …не е изпратен там. Защо? По-добре щеше е да отговори на този въпрос с риск да не се хареса на публиката, в сравнение с да го замита под президентския килим със строените на него стари-нови избраници.
А в този момент за край: парадоксалният извод от (гафовете ли макар тях) в изказването на Радев е, че то ще се схване позитивно от преобладаващата част от аудиторията на медиите, които го излъчваха директно. Но ще се хареса не поради съответното наличие на казаното от него, а заради инерцията на харесването, на което се радва служебният му кабинет. Предстои да забележим дали тази инерция ще продължи нагоре или ще дръпне надолу второто издание на неговата политическа проекция в ръководството на страната.
Посочих кривиците с цялостното схващане, че мога да бъда отъждествен на гневните реваншисти от все по-старото статукво, на което Радев се домогва до статута на едноличен съперник и антагонист, постигайки триумф към този момент на това занятие не без помощта на хиперболизиране на ролята му от страна на въпросните реваншисти. Правата линия на Партията, оставям да изправят правоверните ѝ пропагандатори.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Две политически чудеса се случват през днешния ден у нас. Едното беше предстоящо – Кирил Петков разгласи навлизането си в политиката.
Другото, по-малко, само че видимо, беше първото значимо обществено изявление на президента с детайли на разбор, в което той очевидно импровизираше на моменти.
Това разяснява Иво Инджев.
Дали е преднамерено или е плод на развиването му, само че това не беше към този момент новобранецът, който декламираше или четеше безпрепятствено от листче. И този път надничаше в него, само че си личеше, че търси точните думи в паузите сред четенето и заучените изречения. Внимаваше да не засегне прекомерно даже враговете си.
И въпреки всичко най-големите си гафове Радев позволи, втренчен през очилата си в опорните точки. Нямам поради лапсуса, при който разгласи един министър ( Гълъб Донев) за “служебен министър-председател”. Гаф номер едно, съгласно мен, той позволи като приписа на изпълнителната власт заслугата за новите заплащания за пенсионерите, гласувани от Народното събрание и то по предизборна самодейност на партиите на остарялото статукво. Предстои да забележим дали основателите на реверанса към пенсионерите от Българска социалистическа партия ще употребяват опцията да се разграничат от Радев и по този начин да прикрият същинската причина: основаването на плана на Кирил Петков, който сякаш нямало да ги засегне доста съгласно едни ( в БСП), само че другояче щял да “къса живо месо” от партията, съгласно …същите.
За мен е гаф също Радев да застава в позата на критик на партиите с обобщаващото определение за тях като “политическа класа”, която не е била на висотата на дейностите на държавното управление му. Така дава самун на тезата, че се държи като цар, за който партиите са непослушни и даже непотребни деца на демокрацията, олицетворявана от него. Може да ги подлага на критика и има за какво, само че без да дава за образец и единица мярка личното си политическо създание. Защото по този индикатор постъпва като главозамаяната от себе си Ива Митева след две къси царувания в Народното събрание, казвайки за себе си, че усещала по какъв начин хората я харесват.
Като стана дума за самун, има още една непозната пита – освен това много клисава, с която Радев направи помен в днешното си изказване при (пре)назначаването на служебния кабинет. Обяви, че се е състояло възобновяване на държавността, което би могло да е истина единствено при положение, че подложените на критика от него партии бяха постигнали подобен триумф в Народното събрание. Така че двете му тези се изключват взаимно.
Истината е, че при цялото епизодично безумие в държанието на някои от депутатите, в последните два Народното събрание се случи нещо значимо и рекреативно за българската народна власт, смачкано от слонските крайници та ГЕРБ под едноличната тежест на лидера на “стадото”. В тези два Народното събрание се завърна Н.В. политическия спор и неговата навиквана, само че неизбежна за демокрацията “слугиня” – непредсказуемостта, изключваща диктата и авторитаризма на предходните десетина години. Тя приказва за достоверност, въпреки да се показва в неспособност за реализиране на единодушие на държавно управление, само че най-малко оборва догатки на мнозина гласоподаватели, че всичко е предрешено и гласуването е не трансформира нищо.
Повече коментатори евентуално ще посочат като основен минус на Радевото държавно управление чисто фактологическата истина ( подмината в изявлението му), че кабинетът на назчаниия от него Стефан Янев не съумя да овладее наследството от пагубно мудната имунизационна акция. Щеше да е плюс за Радев да каже освен това за това тежко завещание, вместо да го загатва единствено незадълбочено на тичешком от тематиката, съзнавайки очевидно уязвимостта на аргументацията си. Защото по своето закъснение по отношение на Европа и доста страни в света в това отношение България гони международния първенец по смъртност Русия. И колкото повече време минава в режим на продължаваща сходна наклонност, толкоз по-трудно ще бъде да бъде обосновавано това закъснение с ръководството на някогашния режим.
Възстановяването на държавността също няма по какъв начин да се е случило с присъединяване на партиите на статуквото от близкото минало, които демонстрираха дарба да натриват носа на протестните партии, включително като не им разрешиха да осъществят правосъдната промяна. И все пак Радев прокламира такова възобновяване като заслуга на своите хора в държавното управление, въпреки и с ангажимента, че това е сложна работа, каквато още следва.
Възстановяването беше упоменато от Радев и в различен подтекст, само че също на тичешком от тематиката. Той заяви, че Планът за възвръща, изискван от Брюксел като съображение за разпределяне на средства, е подготвен, само че …не е изпратен там. Защо? По-добре щеше е да отговори на този въпрос с риск да не се хареса на публиката, в сравнение с да го замита под президентския килим със строените на него стари-нови избраници.
А в този момент за край: парадоксалният извод от (гафовете ли макар тях) в изказването на Радев е, че то ще се схване позитивно от преобладаващата част от аудиторията на медиите, които го излъчваха директно. Но ще се хареса не поради съответното наличие на казаното от него, а заради инерцията на харесването, на което се радва служебният му кабинет. Предстои да забележим дали тази инерция ще продължи нагоре или ще дръпне надолу второто издание на неговата политическа проекция в ръководството на страната.
Посочих кривиците с цялостното схващане, че мога да бъда отъждествен на гневните реваншисти от все по-старото статукво, на което Радев се домогва до статута на едноличен съперник и антагонист, постигайки триумф към този момент на това занятие не без помощта на хиперболизиране на ролята му от страна на въпросните реваншисти. Правата линия на Партията, оставям да изправят правоверните ѝ пропагандатори.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ