Ако дългият дойде на власт, ще плачете за Бойко
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В умерени размери арогантността е потребна в политиката, изключително в случай че е съпроводена с сериозна маса разсъдък и здрав разсъдък. Когато от Има Такъв Народ настояват, че са създали това, което се е очаквало от тях - да предложат свое си държавно управление - и нищо повече не могат да създадат, с изключение на да останат в съпротива, е добре да се върнем на разпоредбите на парламентарния развой, които шоумените не бързат да научат. Ако слушаме изказванията на водача Слави, той имал право да предложи " държавно управление на малцинството ", а другите имали право да го одобряват. Ако ли не - скръстваме ръце и прекосяваме в гневна съпротива. И по този начин - до момента в който се намира наивник електорат да заплаща за избори на всеки три месеца и да върви да гласоподава.
Преди всичко, дано напомним, че в парламентарния развой няма право да създадеш " държавно управление на малцинството ". Ако си водеща партия, само че не ти доближават депутати за лично партийно болшинство, имаш правото - и отговорността да договориш съдружно съглашение с други парламентарни фракции, с които да създадеш болшинство и да излъчиш държавно управление. Това договаряне е свободно - т.е., всеки участник има право да контракти своите ползи в устрема си да реализира компромис. Нещо повече - на процедура постоянно се оказва, че по-малките сътрудници имат повече договорна мощ в сравнение с огромните партии, тъй като от тях зависи постигането на компромиса, към който всички се стремят.
Понякога договарянето на коалиция се оказва невероятно. Тогава на дневен ред е основаване държавно управление на малцинството. То нормално се появява като алтернатива не тъй като огромният сътрудник - водещата партия го желае, а тъй като другите сътрудници биха предпочели по-дистанцирано, без намерено вдишване на отговорност да поддържат ръководството на огромната партия при избрани от тях условия. Ако слушате шоумена и сценаристите, те са създали огромен подарък на другите " протестни партии " като авансово са им посочили личния си лист от министри (преди да го публикуват) и са си разменили по някоя обща приказка за " целите " на личното си ръководство. Няма съдружно съглашение, няма обвързващи сделки и отговорности. Слави войводата осведоми - другите слушат и извършват.
Може би повода за този ербаплък се крие в безапелационното желание на шоумена и сценаристите към прословутата " мажоритарна система ", при която една партия печели, една партия ръководи, една партия командва. Една партия, един фюрер... Хубаво, само че това не може да се случи в изискванията на народна власт - даже и системата да е мажоритарна. Демократичното ръководство постоянно е съдружно - без значение дали се образува по симетричен или по мажоритарен модел. При пропорционалната система в Народното събрание влизат нормално по-голям брой партии, които един път образувани като парламентарни фракции договарят съдружната формула на идното ръководство. Обратно, при мажоритарната система обединенията се договарят и образуват преди самите избори. Тъй като печели този, който вземе най-вече гласове, другите политически платформи се стремят към уедряване с цел да покачат възможностите си за триумф.
Популярна е тезата - " в Америка има единствено две партии... " Не, в Америка има доста партии и политически фракции. Те обаче се стремят да се договорят по време на предварителните избори на двете огромни партии, които действат като гъвкави съдружни мрежи, с цел да излъчат своите кандидатури в границите на тези два огромни политически съюза - Републиканци и Демократи. Правят го преди същинските избори, а след тях победилият претендент на една от двете огромни партии става президент, конгресмен, сенатор, губернатор... Там, където мажоритарната система е в два тура - както е във Франция - договарянето стартира преди изборите и завършва сред двата тура, когато всеки би трябвало да си направи сметката в какъв формат му е най-изгодно да контракти своето присъединяване. Например - ние поддържаме претендента на Сбора за Републиката в тези и тези изборни региони, а те поддържат нашите претенденти в другите - тези и тези - региони. С две думи - обединения на всеки стадий от развиването на политическия избирателен развой. Коалиции вътрешнопартийни - сред фракциите. Коалиции сред обособени партии за взаимно явяване на избори. Коалиции сред парламентарни фракции за лъчение на кабинет и така нататък Избирателната система въздейства върху времето и формата на коалиране, само че не анулира, а укрепва съдружния темперамент на ръководството. Защото демокрацията е полиархия - разпръсната власт, която се събира за ръководство в контрактувано болшинство.
Когато става дума за Има Такъв Народ обаче не е наложително да става дума за народна власт. Преди всичко - вижте ги по какъв начин приказват. Безпардонно, скандално, ултимативно. Те осведомят - по най-брутален метод - за волята на вожда си, а не договарят. Самият водач се включва в изключителни случаи с цел да ни осведоми от първа ръка за волята си: "...Разбираш ли в този момент, приятелю Петре... " Тук мажоритарната система не е модел на осъществяване на избори - тя е синоним на безспорна, безпардонна и командаджийска власт. Зорът на шоу партията не е да избираме директно персони мажоритарно. Зорът е да избираме една съответна персона - един водач, който да ни води. Той основава йерархията, която реализира резултати. Той е подготвен да почине за нас, само че и ние би трябвало да сме подготвени да умрем за него. Който не е подготвен - в историята има доста образци, когато неготовите са умирали и без да имат предпочитание...
Напоследък се уморих да чета разбори какво, аджеба, желае Слави в действителност от политиката, какъв му е тайният проект...? Има ли подобен - няма ли...? Откровено да ви кажа - не ме интересува. Слави бил добър търговец... Иска да получи всичко това, което ние сме подготвени да му дадем и е решен да не ни заплати нито стотинка за тази договорка. Засега има късмет да получи цялата власт - макар, че се издъни с договарянето на държавно управление. Този късмет се усилва с помощта на тези, които също са определени от българските жители да ръководят - другите партии. Те се надпреварват да вършат ихтибар на дългия водач, калесват го да опита и с третия мандат... Слушайте, в случай че този пристигна на власт, ще заплачете за Бойко. И освен за Бойко - и за Гешев ще заплачете, и за Костов. Има Такъв Народ е политически стерилна пасмина от хора, които може да са надарени когато става дума за шоу, само че в държавното ръководство могат да изиграят единствено една единствена роля - ролята на безмилостни разрушители на страната, доколкото към момента я има. Оставете го да се надува, оставете го да се прави на значим, до момента в който прегори - сходно на всяка популистка фойерверка. Не го превръщайте зорлем от фойерверка в снаряд, който може да доразруши паянтовата ни страна!
В умерени размери арогантността е потребна в политиката, изключително в случай че е съпроводена с сериозна маса разсъдък и здрав разсъдък. Когато от Има Такъв Народ настояват, че са създали това, което се е очаквало от тях - да предложат свое си държавно управление - и нищо повече не могат да създадат, с изключение на да останат в съпротива, е добре да се върнем на разпоредбите на парламентарния развой, които шоумените не бързат да научат. Ако слушаме изказванията на водача Слави, той имал право да предложи " държавно управление на малцинството ", а другите имали право да го одобряват. Ако ли не - скръстваме ръце и прекосяваме в гневна съпротива. И по този начин - до момента в който се намира наивник електорат да заплаща за избори на всеки три месеца и да върви да гласоподава.
Преди всичко, дано напомним, че в парламентарния развой няма право да създадеш " държавно управление на малцинството ". Ако си водеща партия, само че не ти доближават депутати за лично партийно болшинство, имаш правото - и отговорността да договориш съдружно съглашение с други парламентарни фракции, с които да създадеш болшинство и да излъчиш държавно управление. Това договаряне е свободно - т.е., всеки участник има право да контракти своите ползи в устрема си да реализира компромис. Нещо повече - на процедура постоянно се оказва, че по-малките сътрудници имат повече договорна мощ в сравнение с огромните партии, тъй като от тях зависи постигането на компромиса, към който всички се стремят.
Понякога договарянето на коалиция се оказва невероятно. Тогава на дневен ред е основаване държавно управление на малцинството. То нормално се появява като алтернатива не тъй като огромният сътрудник - водещата партия го желае, а тъй като другите сътрудници биха предпочели по-дистанцирано, без намерено вдишване на отговорност да поддържат ръководството на огромната партия при избрани от тях условия. Ако слушате шоумена и сценаристите, те са създали огромен подарък на другите " протестни партии " като авансово са им посочили личния си лист от министри (преди да го публикуват) и са си разменили по някоя обща приказка за " целите " на личното си ръководство. Няма съдружно съглашение, няма обвързващи сделки и отговорности. Слави войводата осведоми - другите слушат и извършват.
Може би повода за този ербаплък се крие в безапелационното желание на шоумена и сценаристите към прословутата " мажоритарна система ", при която една партия печели, една партия ръководи, една партия командва. Една партия, един фюрер... Хубаво, само че това не може да се случи в изискванията на народна власт - даже и системата да е мажоритарна. Демократичното ръководство постоянно е съдружно - без значение дали се образува по симетричен или по мажоритарен модел. При пропорционалната система в Народното събрание влизат нормално по-голям брой партии, които един път образувани като парламентарни фракции договарят съдружната формула на идното ръководство. Обратно, при мажоритарната система обединенията се договарят и образуват преди самите избори. Тъй като печели този, който вземе най-вече гласове, другите политически платформи се стремят към уедряване с цел да покачат възможностите си за триумф.
Популярна е тезата - " в Америка има единствено две партии... " Не, в Америка има доста партии и политически фракции. Те обаче се стремят да се договорят по време на предварителните избори на двете огромни партии, които действат като гъвкави съдружни мрежи, с цел да излъчат своите кандидатури в границите на тези два огромни политически съюза - Републиканци и Демократи. Правят го преди същинските избори, а след тях победилият претендент на една от двете огромни партии става президент, конгресмен, сенатор, губернатор... Там, където мажоритарната система е в два тура - както е във Франция - договарянето стартира преди изборите и завършва сред двата тура, когато всеки би трябвало да си направи сметката в какъв формат му е най-изгодно да контракти своето присъединяване. Например - ние поддържаме претендента на Сбора за Републиката в тези и тези изборни региони, а те поддържат нашите претенденти в другите - тези и тези - региони. С две думи - обединения на всеки стадий от развиването на политическия избирателен развой. Коалиции вътрешнопартийни - сред фракциите. Коалиции сред обособени партии за взаимно явяване на избори. Коалиции сред парламентарни фракции за лъчение на кабинет и така нататък Избирателната система въздейства върху времето и формата на коалиране, само че не анулира, а укрепва съдружния темперамент на ръководството. Защото демокрацията е полиархия - разпръсната власт, която се събира за ръководство в контрактувано болшинство.
Когато става дума за Има Такъв Народ обаче не е наложително да става дума за народна власт. Преди всичко - вижте ги по какъв начин приказват. Безпардонно, скандално, ултимативно. Те осведомят - по най-брутален метод - за волята на вожда си, а не договарят. Самият водач се включва в изключителни случаи с цел да ни осведоми от първа ръка за волята си: "...Разбираш ли в този момент, приятелю Петре... " Тук мажоритарната система не е модел на осъществяване на избори - тя е синоним на безспорна, безпардонна и командаджийска власт. Зорът на шоу партията не е да избираме директно персони мажоритарно. Зорът е да избираме една съответна персона - един водач, който да ни води. Той основава йерархията, която реализира резултати. Той е подготвен да почине за нас, само че и ние би трябвало да сме подготвени да умрем за него. Който не е подготвен - в историята има доста образци, когато неготовите са умирали и без да имат предпочитание...
Напоследък се уморих да чета разбори какво, аджеба, желае Слави в действителност от политиката, какъв му е тайният проект...? Има ли подобен - няма ли...? Откровено да ви кажа - не ме интересува. Слави бил добър търговец... Иска да получи всичко това, което ние сме подготвени да му дадем и е решен да не ни заплати нито стотинка за тази договорка. Засега има късмет да получи цялата власт - макар, че се издъни с договарянето на държавно управление. Този късмет се усилва с помощта на тези, които също са определени от българските жители да ръководят - другите партии. Те се надпреварват да вършат ихтибар на дългия водач, калесват го да опита и с третия мандат... Слушайте, в случай че този пристигна на власт, ще заплачете за Бойко. И освен за Бойко - и за Гешев ще заплачете, и за Костов. Има Такъв Народ е политически стерилна пасмина от хора, които може да са надарени когато става дума за шоу, само че в държавното ръководство могат да изиграят единствено една единствена роля - ролята на безмилостни разрушители на страната, доколкото към момента я има. Оставете го да се надува, оставете го да се прави на значим, до момента в който прегори - сходно на всяка популистка фойерверка. Не го превръщайте зорлем от фойерверка в снаряд, който може да доразруши паянтовата ни страна!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ